Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 10.06.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 84 по описа на РС – Г. за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****************
от 18.03.2020г. на С.П.Б. - Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на Б.Д.Х. с
ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150
/сто и петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева – за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява, изразява
писмено становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № *************.; АУАН №
218452/23.02.2020г., серия GA; Удостоверение за
техническа изправност на ППС; Паспорт за бутилка за втечнен газ; Паспорт на
съда – две страници; периодичен технически преглед; Удостоверение за техническа
изправност; Справка за нарушител/водач и Писмено становище от гл.юристконсулт М.И.А., процесуален представител на Началник
РУ Г..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. – съставил АУАН и В.Г.П. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № ****** от 23.02.2020г. по описа на
РУП-гр.Г., е констатирано, че Б.Д.Х. с
ЕГН **********, на 23.02.2020г., в около 14,31 часа, в Община Г., по
републикански път
Жалбоподателят Б.Х. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено, че водачът има възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН от жалбоподателя Б.Х. не били направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление № 20-0447-000141 от 18.03.2020г. на С.П.Б. - Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
- Административно наказващият
орган е приел, че водачът Б.Д.Х. с ЕГН ********** управлява моторно превозно
средство лек автомобил – „Х. С.”, с рег. № ********, собственост на Д.Г.Х. с
ЕГН **********, като автомобилът е с изменение на агрегат поставена авто газова уредба, без това да е отразено в
регистрационния талон на автомобила и извършва следното нарушение: 1.Собственик
или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно
средство чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение, с
което виновно е нарушил чл.146, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
- Административно наказващият орган е приел,
че водачът Б.Д.Х. с ЕГН ********** като управлява моторно превозно средство извършва
следното нарушение: 2. Не носи контролния талон от свидетелството за
управление, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, АНО е определил и
наложил административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото Д.Н.Д. и В.Г.П. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същият е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Г..
Относно нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.146, ал. 1 от ЗДвП, според който изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Видно от административното обвинение, същото е повдигнато спрямо жалбоподателя Б.Х., затова че е управлявал МПС, което е с изменена конструкция, като е поставена авто газова уредба, без това да е отразено в регистрационния талон на автомобила. Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП пък предвижда административна отговорност - глоба от 150 лева за собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Приложената от АНО санкционна разпоредба не предвижда отговорност за водач, управляващ МПС с изменена конструкция, а само за този, който, без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство т. е. предвидена е отговорност за този, който измени конструкцията на МПС, но не и за този, който управлява МПС с изменена конструкция. В НП не е посочено, че жалбоподателят е изменил конструкцията на МПС, такива доказателства не бяха и ангажирани от страна на АНО. От друга страна в чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност- глоба за собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. В случая обаче, жалбоподателят не е собственик на МПС, нито пък длъжностно лице, а притежава единствено качеството на негов водач. Ето защо деянието се явява несъставомерно по тези текстове на ЗДвП.
Ето защо тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП в т. 2, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в НП нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си водача Б.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който: "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. ". По време на проверката на 23.02.2020 г. жалбоподателят Б.Х., като водач на лек автомобил марка "Х.С.", с рег. №********, не е представил на органите на реда контролен талон към СУМПС.
В обжалваното НП правилно е посочена нарушената материалноправна норма, като съответно на нея е правилно приложена и санкционната такива, а именно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която : "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство". Наказващият орган при индивидуализацията на наказанието е отчел, че същото е в точно фиксиран размер, поради което не подлежи на ревизия.
От субективна страна адм. нарушие по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено от страна на жалбоподателя – водача Б.Х., виновно - нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.
Ето защо тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания / единствено от страна на въззиваемия/, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-С.З. да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-С.З. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което следва да се уважи частично, а наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно по отношение на първото нарушение и да се потвърди като правилно и законосъобразно по отношение на второто нарушение. Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *************** на С.П.Б. - Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на Б.Д.Х. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******************* на С.П.Б. - Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на Б.Д.Х. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 10 /десет/ лева – за извършено нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Д.Х. с ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР – С.З., сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ /Хр. Ангелов/