Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2407 11.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19403 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от *** Б.И.Н., чрез пълномощника си *** А.Г., е предявил против С.А.М., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от присъдените по частно гр. дело № 11166/ 2018 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6324/ 10.07.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 621, 04 лева- главница по договор за кредит от разстояние № ***/ 04.09.2017 г., договорна лихва в размер на 322, 46 лева за периода 04.10.2017 г.- 01.06.2018 г. и сумата от 1 217, 32 лева- неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.07.2019 г. до окончателното й погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за кредит от разстояние № ***/ 04.09.2017 г., като сключването се извършвало на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.minizaem.bg Там били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от страна на клиента на полето „съгласен съм с общите условия“, се получавал е- мейл с преддоговорна информация за условията на договора, ведно с име и парола на потребителя. След това се провеждал и телефонен разговор с него за потвърждаване на волята му да сключи договора за кредит. На лицето бил отпуснат заем от 1 800 лева, като с част от сумата се рефинансирало предходно задължение на ответника от 532 лева и остатъкът бил преведен по личната му банкова сметка. ***ки за периода 04.10.2017 г.- 29.10.2018 г., като по договора имало частични плащания от общо 317, 97 лева. Лихвеният процент по договора бил 14, 15 %, като в случай на необезпечаване на кредита се начислявала и неустойка в размер на 93, 64 лева за всяка вноска. Потребителят бил запознат с тези условия и се съгласявал с тях, подписвайки чрез signnow. Така за главница дължимата по договора сума била от 1 621, 04, за лихва- 322, 46 лева и за неустойка- 1 217, 32 лева. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 11166/ 2018 г. на ПРС, X гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.
С молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за предоставяне на кредит, общите условия към него, платежни нареждания и електронна кореспонденция между страните.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 15.03.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото, отново чрез получена лично призовка на 25.04.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 63, 21 лева (лист 33)
и юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой
пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 300 лева. Съдът
обаче намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключило в
първото с.з. с неприсъствено решение и без явяване на представител на ищеца,
това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер
от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от НЗПП, вр. чл.
78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6324/ 10.07.2018 г., издадена по частно гр. дело № 11166/ 2018 г. на ПРС, X гр. с-в, С.А.М., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от *** Б.И.Н., следните суми: сумата от 1 621, 04 (хиляда шестстотин двадесет и един лева и четири стотинки) лева- главница по договор за кредит от разстояние № ***/ 04.09.2017 г., договорна лихва в размер на 322, 46 (триста двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) лева за периода 04.10.2017 г.- 01.06.2018 г. и сумата от 1 217, 32 (хиляда двеста и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки) лева- неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.07.2019 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от *** Б.И.Н., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 67, 21 (шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) лева- държавна такса и сумата от 150 (сто и петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 63, 21 (шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева- за държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД