РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив, 14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесети декември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно
- наказателно дело № 2690 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател Регионална
здравна инспекция – Пловдив обжалва, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т., Решение № 260621 от 30.08.2021 г., постановено по АНД № 7623/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, 7 наказателен състав.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № РД -04- XI-Б-229/02.11.2020 г. на Директора на РЗИ
Пловдив, с което на Г.С.Д. с ЕГН ********** е
било наложено административно наказание глоба от 300 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
вр. с т.5 от Заповед РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
С жалбата се моли отмяна на
решението на РС Пловдив, като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се
съображения относно правилността на посочената в наказателното постановление
правна квалификация на нарушението, както и липсата на основания да се счете,
че случаят на административно нарушение е маловажен. Прави се искане при отмяна
на обжалваното съдебно решение да се потвърди отмененото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател
не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата Г.С.Д. не се е явил в
съдебно заседание, но е депозирал становище по жалбата, като моли същата да не бъде
уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Тодорова моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно
и всестранно разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на
коректен и пълен анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният
съд е направил верен и законосъобразен извод за наличие на установено
осъществено от санкционираното лице нарушение. Районният съд обаче, е преценил, че то не е било правилно
квалифицирано, доколкото разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, посочена, както в
акта, така и в наказателното постановление като нарушена от касационния
ответник Д., не съдържа каквото и да
било дължимо поведение от страна на правните субекти, а определя правомощие на министъра на здравеопазването при определени обстоятелства
да въведе със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния здравен инспектор за територията на страната или за определена област.
Въз основа на коректен анализ на посочената разпоредба на чл.63, ал.4 от ЗЗ
първоинстанционният съд е направил и законосъобразния извод, че в случая е
налице неправилно приложение на материалния закон, като дадената правна
квалификация на поведението на нарушителя е несъответна. При това положение е
заключено, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е
опорочило административнонаказателното производство и съставлява основание за
отмяна на наказателното постановление. Освен това съдът, постановил обжалваното
съдебно решение, е акцентирал в мотивите на решението си и на липсата на
отразено в акта и наказателното постановление място на извършване на
нарушението и е изложил и пространни съображения относно незаконосъобразна
преценка на наказващия орган, че случаят на нарушението не е маловажен.
Настоящата съдебна инстанция намира изводите на Районния съд за правилни, като при това споделя напълно
преценката му за това коя е именно разпоредбата от ЗЗ, по която е следвало да
се квалифицира иначе установеното неправомерно поведение на ответника Д.. Действително нормата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ съдържа едновременно и хипотеза на административно
нарушение, и санкция за същото,
като макар и да има бланкетен характер, сиреч да е нужно да се попълни със
съответното съдържание, предвид посочването, че се наказва лице, което наруши,
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, именно
тя посочва кое е наказуемото поведение. Вярно е, че тази разпоредба на практика
се съдържа в издаденото против Д. наказателно постановление, но само в частта му относно правното основание за
налагане на административното наказание. Посоченото от РС Пловдив нарушение на процесуалните правила
действително следва да се определи като съществено, доколкото следва на
наказаното лице да е ясно още към момента на съставяне и връчване на АУАН какво
именно нарушение му се вменява и на коя конкретна разпоредба. В случая, предвид
неточното квалифициране на нарушението още в АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира върху
възможността на нарушителя да ангажира адекватно защитата си още в момента на
подписване на акта, включително и при упражняване правото си на възражения по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Освен това, съставът на чл.209а, ал.1 от ЗЗ изисква привързване
към други конкретни норми, като административно-наказващият орган дължи
прецизно определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо да
посочи освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че
е нарушена, то какъв е и териториалният ѝ
обем на приложение, за какъв срок същата е въведена, предвид временния характер
на тези мерки, както и изобщо да посочи необходимите данни от обхвата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. с
чл.63, ал.4 от ЗЗ, което настоящата инстанция установява също да не е било сторено в
конкретния случай.
Правилна е и констатацията на районния съд, че
в случая в наказателното постановление изобщо липсва и място на нарушението, в
смисъл на конкретно населено място, а това е съществен реквизит на
наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Що се касае до възраженията на касационния
жалбоподател по отношение на преценката на районния съд, че е била налице
маловажност на случая на административно нарушение, то съдът ги намира за
неоснователни. В тази насока районният съд е изложил достатъчно подробни
мотиви, включващи и преценените като смекчаващи вината на нарушителя
обстоятелства, за които са събрани и доказателства по делото и които сочат на
действително по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
Възражението на касационния жалбоподател, че случаят не е маловажен, понеже от
компетентните органи било преценено, че на всяко едно от обществените места, за
които се изисква носенето на защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата, рискът от заразяване бил висок, не може да се приеме като
основателно, защото по този начин би се препятствала априори възможността
изобщо да се приложи институтът на маловажния случай на административно
нарушение за този тип нарушения, което не е съответно на закона разрешение. В
тази насока подобни принципни твърдения, включително и относно това, че на
преценка не стояло обстоятелството относно това дали между нарушителя и други
лица е имало достатъчна дистанция, не държат сметка за това, че преценката
относно наличието или липсата на маловажност на административното нарушение се
прави именно с оглед конкретиката на случая, като се оценяват конкретните
обстоятелства по извършване на нарушението.
Предвид посоченото и съдът намира, че изводите на Районен съд Пловдив са били обосновани и правилни и поради това и като е отменил наказателното
постановление съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Горното се е
налагало, независимо от това, че на практика е било установено извършване на
нарушение от страна на ответника по касация Д., като настоящият съд разчита, че проведеното спрямо него административнонаказателно производство, все
пак ще има възпитателен и предупредителен ефект към непредприемане на подобно незаконосъобразно
поведение в бъдеще.
При това положение и тъй като не са налице
сочените от жалбоподателя касационни основания, а и при извършената и служебно
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, то се достигна до
извода, че решението следва да бъде оставено в сила.
Искания за разноски страните не са направили.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260621 от 30.08.2021 г., постановено по АНД № 7623/2020 г. на Районен съд –
Пловдив, 7 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.