№ 5096
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110210562 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8701164, издаден от СДВР,
с който на П. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата, подадена от П. С. П., чрез адв. М., се твърди, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че в електронния фиш липсва ясно описание на нарушението, както
и че не е посочена дата на издаването на електронния фиш. Наведени са
аргументи, че за едно и също нарушение са издадени два електронни фиша.
Поддържа се, че е изтекла давността. Оспорва се извършването на
нарушението. Твърди се, че мястото на извършването не е описано ясно. Моли
се за отмяна на електронният фиш и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР, не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Депозира два броя писмени бележки, в които се моли да бъде
потвърден електронният фиш като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
1
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства намира за установено следното:
На 26.05.2022 г. в 20:28 ч. е управляван лек автомобил „Фолксваген
Фокс“ с рег. № *******, в гр. София, по Околовръстен път до номер 28 с
посока от бул. „България“ към бул. „Черни връх“. При ограничение на
скоростта 80 км/ч. за населено горепосоченият автомобил е засечен да се
движи със скорост от 111 км/ч след приспаднат толеранс от 4 км/ч. (следвало е
да бъде 3 км/ч толеранс, но допуснатата грешка не уврежда
жалбоподателката), като констатираното превишение на позволената скорост е
с 31 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС Cordon с идентификационен номер МD 1192, което е било
вписано като средство за измерване от одобрен тип и е било преминало
метрологична проверка. Собственик на автомобила към този момент е била
М.М. П.а. Същата е депозирала декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, че не тя,
а друго лице е управлявало моторното превозно средство – П. С. П., като е
представила копие от неговото СУМПС.
За така установеното нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП на Антоанета Георгиева Панчева е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ
Серия К № 6711657, снимков материал, справка за собственост на МПС,
снимка на АТСС, заповед на МВР № 8121з-931/30.08.2016 г., протокол от
метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна
форма на отчет, сертификат за обучение, справка за нарушител/водач, както и
останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.
Съдът кредитира представените доказателства, доколкото не констатира
противоречия в същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган
– СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на
акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство,
следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов
издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа
означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която
е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на
2
административния орган. Съдът констатира, че не е изтекла абсолютната
давност, поради което са неоснователни изложените възражения в тази
насока.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да
съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство или ползвателя му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и
недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена
скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на движение и до кой
номер по Околовръстен път е извършено и каква е била посоката на
движението, като данните кореспондират с тези от протокола за използване на
АТТС за мястото, на което е било поставено. Посочени са видът и номерът на
използваното АТТС, приложен е протокол за използването му, сертификат за
преминат курс от служителя за използването му, данните от който подкрепят
посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за
премината метрологична проверка и за одобрен тип средство. От описанието
на мястото на извършване на нарушението и данните от протокола за
използване на АТТС се установява, че на мястото на извършване на
нарушението е действало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скорост
за населено място – до 80 км/ч. Цифровата квалификация съответства на
словесното описание на нарушението. От приложената заповед на министъра
на вътрешните работи № 8121з-931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на
образец на електронния фиш, съдът констатира, че същият е спазен. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира възраженията на жалбоподателя в
тази насока за неоснователни.
От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било
установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно
допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б. „б“) мобилното АТСС
установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ началото
и края на работния процес. Според мотивите към законопроекта за
изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват
нарушенията по аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен
орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното
средство, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази
насока за неоснователни. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на
средството, с което следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за установените от АТСС нарушения се издават електронни фишове.
Следователно разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни
фишове да се издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС –
стационарни и мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от
26.10.2022 г. по адм. д. № 4195/2022 г. на Административен съд – София-град.
3
Ето защо, съдът намира, че възраженията, обективирани във въззивната жалба
в тази насока, също за неоснователни.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по установяване
и наказване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш,
тоест в случая не се развива административно-наказателното производство,
както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на акт за установяване на
административно нарушение и последващо издаване на наказателно
постановление. Тази облекчена процедура е предвидена изрично и в чл. 39, ал.
4 ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
санкционирането на жалбоподателя за едно и също нарушение с два
електронни фиша – обжалваният в настоящото производство и ЕФ серия К
номер 8701141, приложен към жалбата. При съпоставянето на съдържанието
на двата електронни фиша се установява, че то не е идентично, както и че в
тях не се описва фактическият състав на едно и също нарушение. Използвани
са данни от две различни АТСС за установяване на описаните в двата фиша
нарушения. Единият от тях е издаден за нарушение на изискванията за скорост
за 26.05.2022 г., а другият за нарушение, извършено на 20.10.2022 г.
Съвпадението на часовете на извършване на нарушенията и констатираното
превишаване на допустимата скорост не е невъзможно при ежедневно
изминаване на обичаен маршрут в посоченото време от жалбоподателя.
Към делото е приложена справка за собственост, от която се установява,
че лицето, което е собственик на процесното превозно средство, както и че
същото в установения срок е подало декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в
която е посочило, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Поради
изложеното се обуславя извод, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
4
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено
място с указаната в чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 се съдържат
максимално позволените скорости на движение, които се разграничават
съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. В
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е посочено, че когато максимално
допустимата скорост на движение е различна, тя се обозначава с пътен знак,
какъвто е и процесният случай, а именно с пътен знак В-26 е било въведено
ограничение на скоростта до 80 км/ч.
От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е
съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил
установеното в закона ограничение на скоростта на движение.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията
във връзка с изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а
именно същото притежава удостоверение за одобрен тип уред за измерване,
преминало е през метрологична проверка и е вписано в Българския институт
по метрология. В протокола за използване на АТСС е предоставена и
информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и снимка
на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение
правилното функциониране на АТСС.
Наказанието „глоба“ в размер на 400 лева е правилно определено
съобразно установеното превишаване на позволената скорост от 31 км/ч и
изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в която е фиксиран размерът
на глобата.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
издаден при спазване на законовите изисквания и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН има въззиваемата страна – СДВР. Поради изложеното следва да бъде
уважено нейното искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт,
което следва да бъде определено в размер на сумата от 80 лева с оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8701164, издаден от
СДВР, с който на П. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
5
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, да заплати на СДВР на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6