Р Е Ш Е Н И Е № 457
гр. Пловдив,
10.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на единадесети март, през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 226 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с
вх.№ 3284/31.01.2020 депозирана от „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х., чрез процесуалния представител адв.Н.
С. и адв. А. А., със съдебен адрес:*** –Адвокатско дружество „П., М. и
партньори” против Решение №4260 от
08.11.2019г. постановено по гр.д.№895/2019г.по описа на ПРС, с което се осъжда
„НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, да заплати на И.М.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 33.36 лв, представляваща получена без основание възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит „До заплата” № 1504271213010059 от
27.04.2015г., както и сумата 204.30 лв. , представляваща получена без основание
неустойка за непредоставена гаранция по договор за потребителски кредит „До
заплата” № 1504271213010059 от 27.04.2015г., ведно със законната лихва върху
посочените главници от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.01.2019г. до окончателното им изплащане. С постановеният съдебен акт се
осъжда „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, да заплати на И.М.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет/ направени по делото разноски , а на адв. Д.Г.Б.,*** № 1 сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт, по
съображения подробно изложени в жалбата. Иска се изцяло да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд, като вместо това въззивният съд отхвърли
претенциите за заплащане на получени без
правно основание от дружеството
ответник възнаградителна лихва и
неустойка за непредоставена гаранция, ведно със законна лихва , считано от
датата на подаване на исковата молба. Претендират се направени по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък с направени разноски.
Въззиваемата страна И.М.Д., ЕГН **********
***, чрез процесуалния и представител адв. Д.Б., със съдебен адрес:*** оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира се възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок от страна
имаща правен интерес за обжалва, поради което се явява допустима, а по същество
е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 27.04.2015г.
получила от ответното дружество сумата от 500 лв., като получаването й
било в резултат на направен опит за сключване на договор за потребителски
кредит от разстояние. Твърди се, че до сключване на договор не се е стигнало,
тъй като ищцата не използвала „квалифициран електронен подпис”, а и нямало
постигнато съгласие за използване на „обикновен електронен подпис”. Тъй като
разпоредбите за сключване на договор за заем от разстояние били императивни,
нарушаването им влече до нищожност на
съглашението, поради липса на съгласие. Дори да се приеме, че налице
валидно сключен договор за кредит, ищцата
твърди, че отделни разпоредби от договора са нищожни. Договорената с чл.11,
ал.1 възнаградителна лихва в размер на 40,60 % твърди, че е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Твърди, че и договорената неустойка в
размер на 4 лв. плюс 0,89 % от заемната сума за първия ден от всеки лихвен
период и 0,89 % от сумата за всеки следващ ден, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради неравноправност.
Посочено е, че ищцата е получила 500 лв., а е върнала 700 лв. Иска се връщане
на недължимо платените суми.
Ответната
страна е депозирала отговор, в който е заявила твърдения за неоснователност на исковата претенция,
като в тази връзка са изложени подробни съображения.
Фактическата обстановка е
подробно и задълбочено описана от
първоинстанционният съд, поради което и
доколкото нови доказателства не са събрани пред
въззивната инстанция, то настоящия съдебен състав не намира за необходимо
да я преповтаря, поради което на основание чл.272 ГПК, касаещо същата, съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД
хипотезите на „получаване без основание” обикновено се обуславя от едно
преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл.55, ал.1,
предложение 1-во от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за връщане на
даденото.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната
сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването,
съответно за задържане на полученото.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит „До заплата“ № 1504271213010059 от
27.04.2015г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата под формата на
кредитна линия сумата от 500 лева - за
срок от една година, която ищцата се е задължила да върне в уговорения срок,
като възнаграждението за ползване на всеки усвоен транш по кредита – годишна
лихва е в размер на 40.60 % от главницата по кредита, съобразно чл.11, ал.1 от
договора. Общият размер на дължимата сума по кредита е в размер на 703,04 лева,
при ГПР 49,09%. В договора за кредит е уговорена клауза за неустойка, съгласно
която ако кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл. 4, ал. 3
от договора в установения срок и съгласно предвидения в ОУ към договора ред,
той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лева плюс 0.89% от сумата на
усвоения транш за всеки ден. Уговорено
е, че неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита
на падежа на лихвеното плащане.
Съдът намира за основателно
възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на
40.60 %, доколкото както правилно е
посочил първоинстанцинния съд в
конкретният случай се касае за
потребителски договор, при който едната страна - потребителят е по-слабата
икономически страна и като такава същата се
ползва със защита от ЗЗП и ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Установява се, че към момента на сключване на договора
основният лихвен процент е 0.01 % , което обуславя годишният размер на законната лихва - 10.01 %, Изложеното обосновава извода,
че размерът на договорената възнаградителна лихва надвишава повече от три
пъти размера на законната лихва, поради което клаузата за възнаградителната
лихва се явява нищожна, поради нарушение
на добрите нрави. Нищожността на клаузата за възнаградителна лихва обуславя
основателността на предявения иск за
връщането и , като получена без правно основание, с оглед на което предявения
иск в размер от 33.36лв следва да бъде уважен.
Касаещо до възражението за нищожност
на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави, материалния
закон и поради нейната неравноправност. Съгласно приетото в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно договореното между страните в
разпоредбата на чл.6, ал.1 от процесния
договор - в случай, че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3,
той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89 % от сумата на
усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на
усвоения транш за всеки следващ ден. Непредставянето на обезпечение обаче би довело евентуално до забавяне и /или затрудняване събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстационния съд, че договореното в разпоредбата на чл.6 ал.1 от
процесния договор се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с
допълнителни парични задължения, без те да бъдат ясно отразени в общия размер
на подлежащата на връщане сума. Неяснотата на договорената клауза обоснова
извода, че потребителят не е наясно колко точно следва да върне по кредита си и дали тази сума отговоря на
договорения ГПР. Изложеното обосновава извода, че клаузата на чл. 6 от процесния договор за
заем се
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Установи се, че ищцата е заплатила на ответното дружество
договорената неустойка в размер на 204.30лв, поради което искът за връщането и
се явява основателен, и като такъв следва да бъде уважен.
Основателността на исковете за
главници, обуславя и основателността на
претенция за законна лихва върху същите, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.01.2019г. до окончателното им изплащане.
Предвид неоснователността на жалбата,
на въззиваемата страна се дължат разноски.. Претендира се възнаграждение за адвокат на основание
чл.38 ЗА, като в приложения пред
първоинстанционния съд договор за правна
защита и съдействие е отразено, че ищецът е материално затруднено лице. Ето
защо на основание Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения, на адв. Д.Б. следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия пред
настоящото инстанция в размер на 720лв с ДДС.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4260 от 08.11.2019г.
постановено по гр.д.№895/2019г. по описа на ПРС, шести гр.с..
ОСЪЖДА
„НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, да заплати на
адв. Д.Г.Б.,*** № 1 сумата от 720лв с ДДС / седемстотин и двадесет лева/,
представляващо адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: