№ 979
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 5055/19.04.2022 г. на Д. П. ГР. - длъжник по изп. дело
№ 20118080400073 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие ВОС
срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху пенсията за
инвалидност на жалбоподателката.
Твърди се, че по запорираната й сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД
ежемесечно постъпват суми единствено с наредител ТП на НОИ – Варна, представляващи
получавана от Г. пенсия за инвалидност с размер от 255 лева. Излага се, че натрупаната сума
по сметката няма характера на спестявания, тъй като е заплатена наведнъж за целия дължим
период, поради забавяне в обработката на документите й в НОИ, както и че сумата не е
изтеглена, тъй като е предназначена за операция на жалбоподателката.
Ответникът по жалбата Д. К. Ц. депозира отговор на жалбите в срока по чл. 436, ал. 3
от ГПК, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде
оставена без уважение.
ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на НК, с район на действие ВРС депозира мотиви,
на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е
недопустима и неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство.
Обжалва се теглене на суми от запорирана сметка поради несеквестируемост, поради което и
1
ако и самото изпълнително действие да е необжалваемо, то жалбата, основаваща се на
несеквестируемост е допустима. В този смисъл т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК .
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по изп. дело № 20118080400073 е образувано по молба на Д. К. Ц.
въз основа на изпълнителен лист, издаден от Варненски районен съд, ХVІІІ състав по гр.д.
№ 1126/2005 г. срещу Д. П. ГР., от който е видно, че длъжницата е осъдена да заплати на Ц.
сумата от 30 000 евро, дължима на основание издаден на 08.06.2003 г. запис на заповед,
платим на падежа – 08.10.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на молбата в съда – 10.06.2005 г. до окончателно заплащане на
задължението, както и сумата от 1185.24 лева, представлаваща направените по делото
разноски, на основание чл. 242, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 237, б. „е“ от ГПК. Покана за
доброволно изпълнение е връчена лично на Д. П. ГР. на 01.08.2005 г.
До „Райфайзенбанк България“ ЕАД е изпратено запорно съобщение изх. №
4832/29.03.2022 г. за налагане на запор на всички сметки на Г. за вземания до сумата от
178 064.14 лв. Видно от отговора на банката е, че по сметката на длъжника няма достатъчна
наличност, като същата е с източник от пенсии. С писмо с изх. № 6845/10.05.2022 г. ЧСИ
отправя искане за уточнение до банката като се посочи дали сумата от 2779.34 лева,
постъпила по сметка на ЧСИ на 01.04.2022 г., е секвестируема, какъв е нейният произход и
кой е наредителят. С писмо с вх. № 6225/25.05.2022 г., „Райфайзенбанк България“ ЕАД
посочва, че сумата в размер на 2779.34 лева с титуляр на сметката Д. П. ГР. се формира от
постъпления с основание „пенсия“, получени месец преди налагане на запора /от м. 10.2021
г. до м. 02.2022 г./, поради което придобиват характера на спестявания. С жалба с вх. №
5055/19.04.2022 г. Г. обжалва насочване на изпълнението именно върху горната сума, която
смята за несеквестируема.
Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху
пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа, в случай, че
осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна
заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, само една трета част, ако е
без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Месечното трудово
възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци
и задължителни осигурителни вноски, т.е. от неговия нетен размер. В случаите, когато
вземанията по изпълнителното дело се изпълняват чрез налагане на запор върху пенсия,
съответно запор върху банкова сметка, за която е предвидена пълна или частична
несеквестируемост, запорът обхваща само тази част от нея, която е секвестируема – ТР 2-
2015-ОСГТК, т. 3 и т. 13. Видно е от отговора на третото лице – банка, че процесната сума в
размер на 2779.34 лева с титуляр на сметката Д. П. ГР. се формира от постъпления с
основание „пенсия“, получени месец преди налагане на запора /от м. 10.2021 г. до м. 02.2022
г./, поради което придобива характера на спестявания. При превеждане на пенсията по
2
банкова сметка, съобразно чл. 446а от ГПК натрупаните по сметката от предишни преводи
суми със същия характер и остатъци от такива имат характер на спестявания, които не се
ползват от закрилата на несеквестируемостта и върху тях може да бъде насочено
принудително изпълнение, стига да са постъпили по банковата сметка не по-рано от един
месец преди налагането на запора. /така и ТР № 2/2015-ОСГТК, т. 13/.
Такъв е и конкретният случай. Запорът върху банковата сметка на жалбоподателката
в „Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен на 01.04.2022 г., докато сумата от 2779.34 лева,
която е налична към този момент произхожда от преводи с основание „пенсия“ за периода
от м. 10.2021 г. до м. 02.2022 г., като е изключено вземането за пенсия за м. март 2022 г.
Частният съдебен изпълнител коректно е отразил в съобщението до банката, че при запор
върху трудовото възнаграждение или пенсия удръжките следва да се правят при спазване
правилата на чл. 446 от ГПК. В съответствие със закона е указанието и в запорното
съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като изрично е указана и
несеквестируемостта за паричните обезщетения и помощите по чл. 114а КСО. Посочен е и
общият размер на задълженията по изпълнителното производство, т.е. ясно е за събирането
на каква сума е наложен запорът. Съдебният изпълнител към момента на налагането му на
запор върху пенсията и банковата сметка няма възможност да определя коя част от
заплатата, съответно кои постъпления и суми по банковата сметка, подлежат на
принудително изпълнение и какъв е техният размер, тъй като не разполага с необходимата
за това информация. Едва след осъществяването на контакт с банката, при която е открита
запорираната сметка, която да подаде необходимата информация за определяне на
несеквестируемата част, съдебният изпълнител може да зачита несеквестируемостта на
конкретна сума и при необходимост да я връща на длъжника - ТР № 2/2015-ОСГТК, т. 13/.
Ирелевантен за настоящото производство е въпросът за причините, поради които
процесната сумата от 2779.34 лева не е била изтеглена от Г. от банковата й сметка. Не се
доказа й твърдението й, че същата сума е заплатена наведнъж, както и че това се е случило
през м. март 2022 г., каквото е изискването на чл. 446а от ГПК, за да не се трансформира в
спестявания. Напротив от писмо с вх. № 6225/25.05.2022 г., на „Райфайзенбанк България“
ЕАД и от Разпореждане № **********/23.09.2021 г. е видно, че на жалбоподателката се
отпуска пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 16.11.2020 г., като от м.
юли 2021 г. размерът на пенсията й е 255 лева, като преводите по сметката на Г. са
извършени в периода от от м. 10.2021 г. до м. 02.2022 г.
По изложените съображения Варненски окръжен съд намира, че действията на ЧСИ
Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие ВОС,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху пенсията за инвалидност на
жалбоподателката са законосъобразни. Поради това и подадената срещу тях жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради
3
което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 350 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено представен договор за правна защита и
съдействие /лист 18/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5055/19.04.2022 г. на Д. П. ГР., ЕГН
********** - длъжник по изп. дело № 20118080400073 по описа на ЧСИ Захари Димитров,
рег. № 808, с район на действие ВОС срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а именно – налагане на
запор от 01.04.2022 г. върху пенсията за инвалидност на жалбоподателката, постъпваща по
нейна сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
ОСЪЖДА Д. П. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“ №
30, вх. Б, ет. 1, ап. 30 да заплати на Д. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 129, вх. 7, ет. 5, ап. 161 сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4