Определение по дело №2976/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24447
Дата: 12 юли 2023 г. (в сила от 12 юли 2023 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20221110102976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24447
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110102976 по описа за 2022 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „Ф-МА“ ЕАД срещу И. А. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представени документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Ф-МА“ ЕООД като трето лице –
помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за
наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното
решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение
същият да предяви регресни права срещу „Ф-МА“ ЕООД.
Следва да бъде задължено „Ф-МА“ ЕООД да представи посочените в исковата молба
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които са относими, допустими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна. Искането на ответника за допълнителни задачи към
експертизите е неоснователно, тъй като посочените задачи вече са включени в техния
предмет.
Исканията на ответника за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на третото лице-
помагач са неоснователни, тъй като обстоятелствата са в предмет на СТЕ. Искането за
задължаване на ищеца да представи в оригинал фактурите също е неоснователно, тъй като
същите представляват частни документи, чиято истинност не подлежи на оспорване по реда
на чл. 193 ГПК, а се изследва по съществото на спора, в която връзка е и допуснатата ССчЕ.
Исканията на ответника да бъде задължен ищеца да представи в оригинал договора между
етажната собственост и ФДР и протокола от ОС на ЕС са неоснователни, тъй като не са
свързани с допустимо в настоящото производство оспорване, а искането за задължаване на
ищеца да представи покани за плащане до ответника е недопустимо, тъй като ищецът не
твърди такива документи да съществуват, за да бъдат представени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Ф-МА“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи подписан екземпляр от исковата молба или да подпише същата в
деловодството на съда.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.10.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, а на третото лице-
помагач – и препис от исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Ф-МА“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф-МА” ЕООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
с абонатен № 104338 през исковия период, включително документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице С С Б, специалност „Промишлена топлотехника“.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М В В, специалност „счетоводство и контрол“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Ф-МА” ЕАД срещу И. Апсарухов Н. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 971,25
лева, представляваща сбор от главници, от които 945,55 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в
гр. София ж.к. „Дружба 1“, бл. 72, вх. Г, ет. 7, ап. 88, аб. № 104338, и 25,70 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от 20.05.2021г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 94,82 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви, от които 90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 20.04.2021г. и 4,82 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 20.04.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2021г. по ч.гр.д. № 28195/2021г. по описа на СРС, 161
състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че по силата на съдебно решение за развод от
16.05.2001г. по гр.д. № 173/2001г. на СРС, влязло в сила на 21.06.2001г., ползването на
процесния имот, като семейно жилище, било възложено на бившата съпруга на ответника –
Д П, поради което бил лишен от ползването на процесния имот и бил гол собственик на 1/2
ид.ч. от него. Ответникът подал искане до ищеца от 01.03.2006г. партидата за имота да бъде
прехвърлена на бившата му съпруга, но това не било сторено. Такова заявление било
подадено и на 17.11.2017г. С оглед на това ответникът твърди, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и ищеца, тъй като не бил ползвал имота в
продължение на 20 години. Липсвал валиден договор между страните за доставка на
топлинна енергия, както и законен договор с фирмата за дялово разпределение.
Представените от ищеца общи условия не доказвали възникване на облигационно
правоотношение и не обвързвали ищеца, освен това съдържали неравноправни клаузи. На
следващо място исковата претенция била определена произволно, като топлинната енергия
била определяне неправилно въз основа на прогнозен дял, не ставало ясно и дали в имота
има отоплителни тела. Сочи, че договорът с ФДР бил сключен преди повече от 19 години и
нямало данни да е действащ през процесния период, освен това не бил подписвал списъка на
собствениците, а това било сторено от бившата му съпруга. Липсвали и приложения към
договора с ФДР, а справките за разход на топлинна енергия за отделните години били
определени неправилно, освен това индивидуалните уреди не били отчитани реално. В тази
връзка оспорва и претенцията за мораторни лихви. Представените съобщения към фактури
не представлявали фактури, удостоверяващи възникнало правоотношение. Оспорва
редовността на счетоводството на ищеца и верността на представените извлечения от
сметки, съобщения към фактури и известия, освен това фактурите не били подписани от
ответника. Оспорва разноските на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него
по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на
правоотношение с трето лице, както и при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1)
че през процесния период ответникът е титуляр на голото право на собственост върху 1/2
ид.ч. от процесния имот и 2) че ползването върху имота е предоставено на бившата съпруга
на ответника – Д П по силата на съдебно решение за развод от 16.05.2001г. по гр.д. №
3
173/2001г. на СРС, влязло в сила на 21.06.2001г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4