№ 240
гр. С., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20232200100382 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. М. В.,
ЕГН **********, чрез адвокат Н. Н. Д., с която предявява против „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *** в условията на кумулативно и обективно
съединява следните искове: за заплащане на сумата в размер на 100 000 лева,
изменен по размер чрез намаляване до 55 000 лв., съгласно определение №
128 от 15.04.2024 г. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
сумата в размер на 3 840 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, които суми се претендират ведно със законна лихва върху посочените
суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя с предявената
извънсъдебно претенция - 04.09.2023 г. до окончателното им изплащане; за
заплащане на сумата в размер на 565.93 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с настъпило ПТП, ведно със законна лихва,
считано от предявяването на допълнение към извънсъдебна претенция -
20.10.2023 г.; за заплащане на сумата в размер на 3 000 лева, изменен по
размер чрез намаляване до 600 лв., съгласно определение № 128 от 15.04.2024
г. - обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***, във връзка с настъпилото ПТП, ведно
със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
предявяването на извънсъдебна претенция - 06.10.2023 г., до окончателното й
изплащане. Претендират се деловодни разноски.
Обстоятелствата и фактите, на които се основават предявените права са
следните:
На 11.08.2023 г. около 12:20 часа, по път I-7, км 84+800 м (пътя гр. Ш. -
гр. С. близо до с. Д.) настъпило ПТП между три автомобила: Участник № 1 -
1
МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ***,
собственост на и управляван от виновния и правоспособнен водач Х.Н.Х.,
ЕГН: **********; Участник № 2 - МПС лек автомобил марка „Ивеко“, модел
„Форд 0811“ с peг. № ***, собственост на „М - АГРО 93“ ЕООД, БУЛСТАТ
*********, управляван от правоспособния водач А. М. Ш., ЕГН: **********;
Участник № 3 - МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. №
***, собственост на и управляван от правоспособния водач Л. М. В., ЕГН:
**********.
Твърди се, че механизмът на настъпване на ПТП е описания в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023 - 1038 - 400 от
11.08.2023 г. по описа на ОДМВР - Ш. и план-схема на ПТП, съгласно който
Участник № 1 - МПС - л. а. „Фолксваген“ с водач Х.Н.Х., при движение с
несъобразена с пътните условия скорост, на дясна крива изгубил контрол над
своето МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил
правомерно движещия се Участник № 2 - МПС л. а. „Ивеко“ с водач - А. М.
Ш., който вследствие на удара се завъртял странично, навлизал в лентата за
насрещно движение и се ударил челно в Участник № 3 - МПС л. а. „Форд“,
„Мондео“ управляван от ищеца Л. М. В.. В резултата на настъпилото ПТП
били причинени множество материални щети по управляваното от ищеца
МПС и множество телесни увреждания на ищеца Л. М. В..
В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, ищецът
претърпял соматични и психични травми: счупени ребра (фрактура на пета
ребрена дъга дорзално вдясно) и фрактура на ляв долен крайник
(полифрагметна фрактура на латералния кондил на лява тибия; краниално
дислоциран костен фрагмент в меките тъкани субпателарно; нарушена цялост
на тибиалното плато; наличие на течност интраартикуларно с по-висока
плътност до 55 ХЕ), за което е извършена операция с поставяне на метална
остеосинтеза на тибия и метален винт на патела, довели до болки и страдания
за продължителен период от време, които продължаваали и до днес, както и
психологически дискомфорт и стрес, който е намерил отражение във
физиологични смущения.
Непосредствено след настъпване на ПТП на 11.08.2023 г. ищецът бил
прегледан от екип на ЦСМП - Ш. и по спешност откаран към „МБАЛ Ш.“ и
бил настанен в Отделението по ортопедия и травматология без ясен спомен за
случилото се ПТП, с оплакване от силни болки и оток в ляв долен крайник в
областта на колянната става, в невъзможна походка и силно изразен оток,
палпаторни болки в областта на гърдите, като е приет за лечение, поради
наличие на фрактура на ляв долен крайник и счупени ребра.
Извършени били изследвания и консултации със специалисти - хирург,
интернист, физиотерапевт. Предписана е медикаментозна терапия.
На 11.08.2023 г. била направена рентгенография на гръден кош и било
установено наличие на фрактура пета ребрена дъга дорзално вдясно;
рентгенография на лява колянна става и е установено наличие на фрактура на
2
латералния кондил.
На 17.08.2023 г. бил извършен КТ на лява колянна става, резултат от
която било наличие на полифрагментна фрактура на латералния кондил на
лява тибия, краниално дислоциран костен фрагмент в меките тъкани
субпателарно, нарушена цялост на тибиалното плато, наличие на течност
интраартикуларно с по-висока плътност до 55 ХЕ.
На 29.08.2023 г. била извършена операция по открито наместване на
фрактурата на долен ляв крайник с вътрешна фиксация, тибия и фабула.
Извършено било открито наместване на фрактурата на шафта на тибия с
вътрешна фиксация. Ищецът бил положен по гръб и под обща интубационна
анестезия, след щателно почистване и изолиране на оперативното поле със
срединен достъп, било достигнато до лявата колянна става и било установено
наличие на полифрагментна фрактура на латерално плато и авулзия на
tuberositas tibie и пателарното сухожилие, както и частична дезинсерция в
областта на apex patellae. Под рентгенов контрол била извършена репозиция и
фиксация с анатомично преконтурирана плака за проксимална латерална
тибия ААР. Извършена била реинсерция на пателарното сухожилие с анкер в
областта на tuberositas tibie и apex patellae. Хемостаза, иригация, шев, стерилна
превръзка. Поставена била гипсова имобилизация.
На 30.08.2023 г. била направена рентгенография, резултат от която била
наличие на метална остеосинтеза на тибия, метален винт на патела, състояние
след фрактура и репозиция.
На 01.09.2023 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение за домашно
амбулаторно лечение. Били дадени препоръки за носене на имобилизация с
ортеза за срок до 60 дни, да се придвижва с помощни средства за срок от 60
дни и медикаментозна терапия.
На 13.10.2023 г. ищецът провел контролен преглед при д-р В. Д., видно
от който същият бил все още с поставена имобилизация с оглед проведено
лечение по повод счупване на горния край на тибията (голям пищял).
Към момента на подаване на исковата молба ищецът все още
продължавал своето лечение в домашни условия, изпитвал силни болки в ляв
долен крайник и гръдния кош в областта на ребрата, все още не можел да
става от леглото и да се движи самостоятелно, като използвал помощни
средства, все още не можел да се обслужва сам и имал постоянната нужда от
чужда помощ за обличане, къпане и тоалет.
В момента изпитвал силен срам и ужас, че е безпомощен и се налагало
близките му да полагат ежедневни грижи за него и да е в тежест на всички,
оставяйки ги в продължение на няколко месеца след инцидента без личен
живот, което обстоятелство смазвало допълнително психиката му. Преди
инцидента бил активен, самостоятелен човек, който сам се грижил за
семейството си, работел като музикант и ежедневно пътувал из цялата страна,
а след инцидента животът му се променил изцяло в отрицателна посока - не
3
можел да става от леглото, не можел да ходи и да е самостоятелен, страхувал
се, че никога няма да може да се върне към професията си и да пътува, че
нямало да може да изкарва доходи и да се грижи за семейството си - все
обстоятелства, които допълнително го карали да се чувства виновен,
безпомощен и непълноценен.
Било влошеното неговото емоционално и психическо състояние,
чувствал се безсилен, несигурен и безпомощен, неспособен да се справи с
установената ситуация след ПТП, бил в депресия и имал безперспективни
мисли за живота му. Станал дистанциран спрямо близки и приятели.
Катастрофата предизвикала у ищеца личностова и фундаментална
екзистенциална болка и страдание, поради нанасянето на базисна травма,
страхове и опасения за последващото справяне с живота, мъка, тъга,
безпокойство и напрежение. Сънувал кошмари от преживяното събитие и все
още продължава да изпитвал да изпитва страх за себе си и за своите близки.
Освен неимуществени, на ищеца били причинени и имуществени вреди
в две основни насоки: направени разходи за лечение и възстановяване и
претърпени щети по лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. №
***, негова собственост.
Твърди се, че отговорността за настъпване на ПТП е на водача на МПС -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № *** - Х.Н.Х., за
който е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица СЕРИЯ
G0 *********, издадена от ответника - „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
за периода 07.01.2023 г. - 07.01.2024 г.
На основание чл. 380, ал. 1 КЗ ищецът депозирал пред застрахователя
писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-4533 от 04.09.2023 г. за
неимуществени вреди, във връзка с която била образувана щета №
66002300533-2 при ответното дружество от същата дата.
С писмо по електронна поща от 05.09.2023 г., ответникът изискал от
ищеца предоставяне медицински документи и негова банкова сметка. На
02.10.2023 г. с писмо с изх. № 20-03-2640 от същата дата, ответното
застрахователно дружество отново изискало от ищеца предоставяне на
медицински документи и негова банкова сметка.
На 06.10.2023 г., съгласно известие за доставяне, ищецът депозирал пред
застрахователя допълнение към заведена извънсъдебна претенция на
основание чл. 380, ал. 1 КЗ досежно претендираните имуществени вреди по
увредения лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***, към
която приложил Свидетелство за регистрация - част 1 на лекия автомобил;
Писмо с изх. № 1675/08.09.2023 г., ведно с Епикриза и история на
заболяването № 11099/2023 г. по описа на „МБАЛ - Ш.“ АД; Постановление от
12.09.2023 г. с вх. № 3400/2023 г. по описа на РП - Ш., ведно с протокол за
оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум към него, протоколи от
разпит на свидетели - 6 броя.
4
На 20.10.2023 г. съгласно известие за доставяне ищецът депозирал пред
застрахователя допълнение към заведена извънсъдебна претенция на
основание чл. 380, ал. 1 КЗ досежно претендираните имуществени вреди -
направени разходи за медикаменти във връзка с неговото лечение и
възстановяване. Относно размера на имуществените вреди се посочва, че
ищецът направил за лечението си разходи на обща стойност 4 405.93 съгласно
подробно описани разходни документи.
Твърди се, че получените писма ответникът от 05.09.2023 г. и от
02.10.2023 г. представлявали отказ съгласно закона, поради обективна
невъзможност на ищеца да ги представи, като ответникът обусловил
произнасянето си от представянето им.
Посочва се, че с платежни нареждания от 23.11.2023 г., застрахователя
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД изплатил в полза на адв. Н. Д. като
пълномощник на ищеца, сумата в размер на 45 000 лв., с посочено основание
„66002300533-2ЩЕТА“, която сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди.
С платежно нареждане от 04.12.2023 г. застрахователят изплатил в полза
на адв. Н. Д. като пълномощник на ищеца, сумата от 2 400 лв., с посочено
основание - „66002300533-3ЩЕТА“ – обезщетение за претърпени
имуществени вреди – щети лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с
peг. № ***, собственост на ищеца Л. М. В..
Поддържа се, че справедливият размер на обезщетенията за
неимуществени и имуществени е в претендираните размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК застрахователят - ответник, оспорва
предявените искове по размер.
Не се оспорва наличието и валидността към 11.08.2013 г. на процесната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица №
BG/26/123000136492, сключена при „Групама Застраховане“ ЕАД по
отношение на л. а. „Фолксваген Голф“, с per. № РР5935ВН и образуваната
преписка по щета № 66002300533.
За претърпените в резултат на процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди се поддържа, че „Групама застраховане“ ЕАД е
изплатило справедливо обезщетение на 28.11.2023 г. в размер на 45 000 лв. за
неимуществени вреди, по сметката на адв. Н. Д. с основание: „щета
66002300533-2“,. Твърди се, че тези суми кореспондират напълно със степента
на уврежданията, периода необходим за тяхното възстановяване, причинените
неудобства и дискомфорт на ищеца и е съобразен със застрахователната и
съдебната практика в такива случаи. Изтъква се, че от страна на представителя
на ищеца е било отправено предложение за сумата от 50 000 лв. като
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
съобразно което обезщетение от 100 000 лв. е в завишен размер.
На 04.12.2023 г. застрахователят заплатил застрахователно обезщетение
5
в размер на 2 400 лв. по сметката на адв. Н. Д. с основание „щета
66002300533-3“., обезщетение за нанесените имуществени вреди по л. а.
„Форд Мондео“, peг. № СС8602АН, над който размер, претенцията се оспорва.
Оспорват се твърденията на ищеца, че вследствие на ПТП е получил
посочените в исковата молба увреждания в посочените интензитет и
продължителност на възстановителния период. Оспорват се твърденията за
причинени абнормно психичното и емоционалното страдание.
Изложени са доводи относно справедливостта на вече изплатеното
обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени вреди и 2 400 лв.
Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, поради неспазване от негова страна на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че същият не е ползвал
обезопасителен колан по време на движение на МПС, с което е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат при процесното ПТП
Относно началния момент за дължимост на лихвата се изтъква, че
информацията за банковата сметка на ищеца е получена на 15.11.2023 г., с
което са получени всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ и в срок от 15
работни дни, изтичащ на 06.12.2023 г. на ищеца са заплатени и двете суми - 45
000 лв. за неимуществени вреди и 2 400 лв. за вредите по л. а. „Форд Мондео“,
поради което не се дължи лихва за забава върху техния размер.
В с. з. страните, чрез своите пълномощници поддържат предявените
права и възражения.
В представените от ответника писмени бележки се поддържа
възраженията, като се посочва съдебна практика относно размера на
изплатените обезщетения при сходни случаи.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установени от фактическа страна, следните релевантни за
спора факти и обстоятелства:
Безспорно е и се установява по делото, че със споразумение, одобрено с
протоколно определение от 17.01.2024 г. по НОХД № 78/2024г. на PC – Ш.,
Х.Н.Х., ЕГН **********, е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, за което е било образувано и водено разследване по ДП № 762/2023 г.
по описа на РУ на МВР - Ш., вх. № 3400/2023 РП – Ш.. На 11.08.2023 г. около
12:20 часа по път I-7, км 84+800 м (пътя гр. Ш. - гр. С. близо до с. Д.)
настъпило ПТП между три автомобила: Участник № 1 - МПС лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ***, собственост на и управляван
от виновния и правоспособен водач Х.Н.Х., ЕГН: **********; Участник № 2 -
МПС лек автомобил марка „Ивеко“, модел „Форд 0811“ с peг. № ***,
собственост на „М - АГРО 93“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, управляван от
правоспособния водач А. М. Ш. и Участник № 3 - МПС лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***, собственост на и управляван от
6
правоспособния водач – ищеца Л. М. В.. Водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ –
Х.Н.Х., изгубил устойчивост върху при управлението на МПС, в резултата на
което навлязъл в насрещната пътна лента и ударил в задната лява част т. а.
„Ивеко Форд“, движещ се в собствената си лента по посоката на движение. В
следствие на така настъпилия удар между л. а. „Фолксваген Голф“ т. а. „Ивеко
Форд“ се е завъртял косо около 45 градуса спрямо направлението на движение
си, от което настъпила загуба на устойчивостта на движението му и същият
навлязъл с предната си част в насрещната пътна лента, където се движил
управлявания от ищеца л. а. „Форд Мондео“. В резултата на това настъпил
като настъпва челен удар между тях, като т. а. „Ивеко Форд“ се удрил с
предната си лява част в предната лява част на л. а. „Форд Мондео“. В
следствие на удара, л. а. „Форд Мондео“ е бил отхвърлен назад до момент на
покой в дясно на своята лента за движение, като е бил с десните си гуми в
дясната бетонна канавка, така както е описано в огледния протокол и видно от
снимковия материал на фотоалбума по ДП № 762/2023 г. по описа на РУ на
МВР - Ш., вх. № 3400/2023 РП – Ш..
Във връзка с така установения механизъм на ПТП, в заключението на в.
л. В. Ш., по назначената САТЕ за изясняване на обстоятелствата, свързани с
възражението на ответника за съпричиняващо поведение от страна на ищеца –
Л. М. В., а именно, че не е бил с поставен обезопасителен колан, се установява
следното: Управлявания от ищеца л. а. „Форд Мондео“ е категория „M l“ - 4+1
места. Същият е оборудван фабрично с триточкови предпазни обезопасителни
колани от инерционен тип, включително и на мястото, на което е пътувал
ищеца. При правилното им поставяне от водача и пътниците в автомобилите,
вероятността от получаване на тежки телесни увреждания се намалява до
минимални травматични увреждания по телата. Получените телесни
увреждания от ищеца, в следствие на тежкия силен кос челен удар са
възможно най-леките при тази динамика, посока и интензитет на удара. От
приложените към заключението на вещото лице резултати от краш-тестовете,
е видно, че при подобен кос челен удар, автомобилът се премества нагоре от
инерционните сили и се завърта от центробежните сили, които действат и
върху тялото на водача. Така изготвеното заключение по нацначената САТЕ,
подкрепя показанията на св. А. Ш., поради което съдът приема за несъмнено
доказано по делото, че при настъпване на инцидента, ищецът като вода на л. а.
марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***, негова собственост, е бил с
поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил надлежно
оборудван.
От анализа на динамиката на нараняванията, в заключението на в. л. д-
Ст. С. се установява, че в момента на удара, ищецът е поставил ръцете пред
главата, с което е защитил жизнено важен орган - мозъка. Ударът е челен,
предимно в левия преден състав на автомобила, поради което уврежданията на
ищеца са в лявата телесна половина, в частност в областта на лявото коляно,
от удар и притискане от смачканите и хлътнали части на неговия автомобил, в
областта на корема и гръдния кош от притискане на тялото към
7
обезопасителния колан. Установена е от медицинската одкументация
фрактура на 5 ребрена дъга дорзално, поради което ищецът се е оплаквал от
болки в гръдния кош, вдясно, които увреждания могат и съответстват на
увреди, причинени от обезопасителен колан. Охлузванията и болките в
областта на корема от хоризонталната част на колана, а в гръдния кош от
тангенциалната /косата/ част на колана, причинена от свръх притискането
фрактурата на пета ребрена дъга в дясно. Така причинените наранявания са
типични като получени поради поставения от ищеца обезопасителен колан.
От представената по делото медицинска документация, обсъдена в
заключението на в. л. Д-р Ст. С., Фиш за спешна медицинско помощ от
11.08.2023 г., 12:40 ч. издаден от м. ф. П., Епикриза, издадена на основание ИЗ
№ 11099/ 2023г. от „МБАЛ- Ш.“ АД: оперативен протокол от 29.08.2023 г. се
установява, че в резултат на процесното ПТП на 11.08.2023 г. на ищеца са
причинени следните травматични увреждания: множествени охлузвания в
областта на корема, гьрдите и лявата подбедрица; многофрагмептпа фрактура
на външния кондил на лявата подбедрица, с нарушаване целостта на
външното тибиално плато; изтръгване /авулзия/ на сухожилието на капачката
па коляното от залавното му място на големия пищял, както и частично
разкъсване на сухожилието във върховата част на капачката на коляното и
съмнения за контузия на ребра. В „МБАЛ- Ш.“ АД, ищецът е бил приет за
лечение, в периода от 11.08 до 01.09.2023 г., по клинична пътека № 217.1 -
Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник.
Била е поставена окончателна диагноза закрито счупване на горния край на
тибията /голям пищял/.Била е невъзможна походката, имал е силно изразен
оток, можел е да заема активно положение в леглото, дишал е без хрипове,
спонтанно и палпаторно болезненен мек корем. В резултата на извършената
рентгенография е установена фрактура на лява коленна става – латерален
кондил, за което е извършена на 29.08.2023 г. операция под обща анестезия.
Била е установена порлифрагмвентна фрактура на на латерално тибиално
плато и авулзия на туберозитас тибие и пателарно сухожилие, както и
частична дезинсерция в областта на апекс пателе. Била е извършена
оперативно репозиция и е поставена метална остеосинтеза на тибия, с метален
винт на патела. Назначена е била медикаментозна терапия. Постоперативния
период е протекъл гладко, като ищецът е бил изписан за домашно лечение, с
назначени смени на превръзки, сваляне на конците на 12.09.2023 г. Ищецът е
бил имобилизиран за срок от 60 дни с препоръка за придвижване с помощни
средства.
Така установените наранявания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар, притискане и разтягане в областта на
коляното, като по механизъм травматичните увреждания отговарят добре да
са получени в резултат от процесното ПТП. В резултат на получените
травматични увреждания на пострадалия В. е причинено трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник, за срок по- голям от един месец, средно
за месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
8
Ответникът не е оспорил представените с исковата молба писмени
доказателства и от същите се установява, че по повод проведено лечение
ищецът е заплатил сумата 2 280 лв. за комплект анатомично контурирана
плака за проксимална латерална тибия - 3,5 мм/4,5 мм със заключващо
компресионни отвори, съгласно фактура 40 000 18 218 от 18 август 2023
година. Съгласно разписка 02019545323014 от 18 август 2020-та година е за
платена сума от 1560 лв. за медицинско изделие и 6.63 стотинки банкова
такса, по фактура № ********** от 18.08.2023 г., а с фискални бонове - общо
14 броя, в периода от 31 август 2023 година до 6-ти октомври 2023 година са
закупени лекарства и медицински материали на обща стойност 565.93 лв –
или общо са направени разходи за медицински изделия и лекарства в общ
размер на 4 405.93 лв.
Не се представиха доказателства за направени разходи за ремонт на л. а.
„Форд Мондео“, собственост на ищеца, над претендирания размер от 2 400 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че по
време на домашното лечение, след изписване от МБАЛ – гр. Ш., движенията
на снагата на ищеца са били затруднени поради счупването на ребрата, като
кракът му е бил с шина около 3-4 месеца. Имал е нужда от помощ, тъй като не
е можел да се изправя, не е могъл да ходи до тоалетна, поради което се е
наложило да бъде обслужван от съпругата си и роднините си ежедневно, не
можел сам да се облича. Единствено можел сам да се храни. Изпитвал силни
болки, които облекчавал медикаментозно – с таблетки и инжекционно.
Постепенно започнал да се изправя с помощта на зет си – св. Кр. Ямалиев,
както и от други свои приятели, в т. ч. св. В. Петров. Имал е нужда от
рехабилитация, каквато първоначално е била осигурена по „здравна каса“, но
е била недостатъчна и се е наложило сам да заплаща за извършването й. След
около месец от започване на рехабилитацията през м. януари поетапно,
започнал да се придвижва с патерици, като преди това се е налагало да бъде
носен от свидетелите и от свои близки. Към настоящия момент е възстановена
самостоятелната походка на ищеца, но все още му е невъзможно да свива
напълно крака си, което налага все още продължаването на рехабилитации при
финансова възможност за това.
Така причинените увреждания, ограничения в движението на ищеца и
душевните страдания са ограничили чувствително социалното общуване и
контакти на ищеца и са попречели да упражнява професията си на музикант, -
кларинет и саксофон, като заедно със свои приятели – колеги, свирили по
сватби и празненства. Предвид естеството на ангажиментите, не е било
възможно да свири седнал. Л. В. обичал професията си и преди инцидента бил
весел, чувствителен, радостен човек. В резултата на преживяванията при
настъпване на пътния инцидент, както и по време на лечението му, свързано с
обездвижване и ограничения в придвижването, започнал да изпитва срам и
силно неудобството, чувствал се тъжен и потиснат, страдал, че не може да
упражнява професията си и да пътува. Не е можел да спи, стряскал се често и
9
все още проявявал признаци на страх. Станал нервен и избухлив, лесно се
ядосвал.
Горните обстоятелства, свързани с търпените от ищеца болки и
страдания, съдът приема за установени от безпротиворечивите и допълващи
се показания на разпитаните свидетели – Кр. Ямалиев и В. Петров, с които
като близки ищецът е споделял, а също така - пряко и непосредствено са
участвали в оказването на помощ за ищеца, по време на домашното лечение и
са имали възможност да възприема неговото активно и пасивно поведение.
Безспорно е, че по отношение на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг.
№ ***, собственост и управляван от деликвента Х.Н.Х. е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, полица СЕРИЯ G0 *********,
издадена от ответника - „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за периода
07.01.2023 г. - 07.01.2024 г.
Няма спор и се установява от представените разписки, че по реда на чл.
380 КЗ, от името на ищеца са предявени пред застрахователя следните
претенции: с писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-4533 от
04.09.2023 г. - за неимуществени вреди и разходи за медицински изделия и
медикаменти за 3 840 лв., във връзка с която била образувана щета №
66002300533-2 при ответното дружество от същата дата; на 06.10.2023 г.,
съгласно известие за доставяне пред застрахователя била заведена
извънсъдебна претенция досежно претендираните имуществени вреди по
увредения лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***; на
20.10.2023 г. съгласно известие за доставяне ищецът депозирал пред
застрахователя допълнение към заведена извънсъдебна претенция досежно
претендираните имуществени вреди - направени разходи за медикаменти в
размер на 565.93 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените искове, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
45 и 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, са недоказани и неоснователни, както следва:
за претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
допълнително 55 000 лв. над размера на изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 45 000 лв., вкл. за претендираната лихва върху общия
претендиран размер от 100 000 лв., за периода от 04.09.2023 г. до изплащане на
сумите; за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – 600 лв.
допълнително над размера на изплатеното обезщетение за щети по л. а. „Форд
Мондео“ от 2 400 лв., както и за претендираната законна лихва от 06.10.2023
г. до изплащане на сумите. Основателен и доказан е предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
изделия и лекарства от общо 4 405.93 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 3 840 лв., считано от 04.09.2023 г. и законната лихва върху сумата от
565.93 лв., считано от 20.10.2023 г.
В Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
10
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ, като последното условие е спазено чрез
отправените три претенции – на 04.09.2023 г., на 06.10.2023 г. и 20.10.2023 г.
На основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК съдът е обвързан от
споразумението по НОХД № 78/2024г. на PC – Ш., сключен она основание чл.
381 НПК, което съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила
присъда по въпросите – относно Д.ието, дееца, противоправността и вината на
извършителя. Съобразно това настоящият съдебен състав е обвързан да
приеме за установено, че застрахованият при ответника водач на МПС с
поведението си виновно е причинил настъпването на процесното ПТП на
11.08.2023 г., при което е пострадал ищецът – Л. В.. С оглед функционалната
обусловеност отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана
съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД относно всички претърпени и
претендирани от него вреди, настъпили в пряка причинноследствена връзка с
настъпилото по вина на застрахования водач МПС.
С оглед признанието на ответника, обсъдено съгласно чл. 175 ГПК в
аспекта на всички данни, вкл. от воденото досъдебно производство, се налага
изводът, че „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е пасивно легитимирано по
валидно сключената и действаща към деня на възникване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг.
№ ***, собственост на деликвента и водач на МПС при настъпване на ПТП на
11.08.2023 г. Х.Н.Х..
Причинените на ищеца две средни телесни повреди съгласно чл. 129 НК
и множестов леки телесни повреди – множествени охлузвания в областта на
корема, гьрдите и лявата подбедрица; многофрагмептпа фрактура на външния
кондил на лявата подбедрица, с нарушаване целостта на външното тибиално
плато; изтръгване /авулзия/ на сухожилието на капачката па коляното от
залавното му място на големия пищял, както и частично разкъсване на
сухожилието във върховата част на капачката на коляното и контузия на
ребра, са довел иза период от 4 месеца до невъзможно за самостоятелно
придвижване от ищеца, след което и в резултата на проведените
рехабилитации е започнало постепенното му възстановяване. През този
период усещанията на ищеца са били за силна болка. Наложило се е да бъде
обслужван за поддържане на личната си хигиена и при водене до болницата за
контролни прегледи и превръзки от своите близки, което е било свързано
освен с преживяването на болки, но също така и със срам и неудобство. В
отговор на преживения страх от катастрофата е бил нарушен сънят му, когато
не е бил потиснат от негативните преживявания е проявявал нервност и
раздразнителност. Променил се е съществено социалния му живот. От
радостен, жизнен и чувствителен човек през периода на възстановяване е бил
мрачен, реагиращ със страх и раздразнителен, потиснат. Било е нарушено
качеството му на живот, изпитвал е неудобство от необходимостта в активна
11
възраст Съдът отчита и обстоятелството, че освен физически, отрицателните
преживявания свързани с травмите, от произшествието са засегнали негативно
и преживяванията на ищеца, поради невъзможността му да упражнява
професията си на музикант по сватби и празненства. Следва изрично да се
подчертае, че така съобразено обстоятелство не цели репариране на
пропуснатите ползи от невъзможността на ищеца да реализира доходи като
музикант, каквито вреди по естеството си са имуществени, но такива не са
предявени в настоящото производство, не са поставени като спорни такива
твърдения и не са изследвани въпроси свързани с реализираните, съответно –
лишаването на ищеца от възможност да реализира доходи като музикант .
За така установените страдания съдът намира, че сумата от 45 000 лв.,
изплатена от застрахователя е репарирала справедливо ищеца за претърпените
неимуществени вреди, без това да води до неоснователно обогатяване. Над
този размер претендираното обезщетение съдът намира за несправедливо
съобразно критериите на задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и тази
по чл. 290 ГПК на ВКС, както и инцидентната съдебна практика в подобни
случаи, относима към релевантния момент (освен цитираната в отговора на
исковата молба, но също и Решение № 23 от 6.02.2024 г. на БАС по в. гр. д. №
404/2023 г., Решение № 219 от 13.12.2022 г. на БАС по в. гр. д. № 383/2022 г.;
Решение № 112 от 27.05.2024 г. на ВтАС по в. гр. д. № 107/2024 г. и др.)
Неоснователно и недоказано е възражението на застрахователя по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищеца поради непоставяне на
обезопасителен колан. По категоричен и несъмнен начин, както от гласните
доказателства, така и от заключенията на инж. В. Ш. и д-р СТ. С. се установи,
че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и е понесъл типичните за
това охлузвания и наранявания в коремната и гръдната област.
Не се доказаха твърденията за извършени разходи от 600 лв., над
размера от 2 400 лв., изплатени от застрахователя за отстраняване на щети по
л. а. „Форд Мондео“, собственост на ищеца и управляван от него при
настъпване на произшествието.
Основателен и доказан е предявеният иск за имуществени вреди, за
заплатени лекарства и медицински изделия и материали от общо 4 405.93 лв.
– 3 840 лв. заявени с подадената на 04.09.2023 г. претенция и допълнително
565.93 лв. – на 20.10.2023 г. Всеки един от разходите съответства на
установеното чрез представената медицинска документация лечение и
направата им е пряка и непосредствена последица от ПТП на 11.08.2023 г., в
което са причинените причинените и лекувани травми.
Застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило
в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ предвиждащи, че застрахователят покрива отговорността за
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Претенцията за забава съгласно правилото на цитираната
норма следва да се уважи считано от 04.09.2023 г. – за сумата от 3 840 лв. и от
12
20.10.2023 г. – за сумата от 565.93 лв.
Неоснователна е, предвид акцесорния си характер, претенцията за
заплащане на законна лихва за претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на допълнително 55 000 лв. и за имуществени
вреди (щети по л. а. „Форд Мондео) в размер на 600 лв., считано от 04.09.2023
г. до изплащането, поради неоснователност.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху
изплатените обезщетение в размер на 45 000 лв. и 2 400 лв., съответно за
неимуществени и имуществени вреди. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
пред неговия представител за уреждане на претенции, като съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, в този срок застрахователят следва или да определи и
изплати обезщетение, или да даде мотивиран отговор за отказ по предявените
претенции. В регламентирания от тази разпоредба 3-месечен срок в случая
застрахователят е определил и ищецът е приел да му бъдат изплатени сумите,
до размера на които е заявен отказ от предявените искове - 45 000 лв. - за
неимуществени вреди и 2 400 лв. - имуществени вреди с основание
„66002300533 2 ЩЕТА“ и „66002300533 3 ЩЕТА“. Само при отказ или
непроизнасяне, когато носи отговорност за заплащане на застрахователните
обезщетения, след изтичане на срока за разглеждане на предявените по реда на
чл. 380 КЗ претенции застрахователят отговаря и за лихви, с начален момент
на начисляването им, определен съгласно чл. 429, ал. 2 КЗ. При съобразяване
на задължението за разглеждане на претенцията и правилно определяне
размера на обезщетението, застрахователят не е в забава и не дължи лихви, за
обезщетенията, определени и изплатени съгласно чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата по
делото държавна такса върху размера на претендираните имуществени вреди
– разходи за лекарства и медицински изделия.
В тежест на ищеца, съобразно отхвърлената част от предявените искове,
следва да се възложат сторените от ответника разноски - 277.97 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за защита по предявените искове и 1 019.23
лв. – депозити за вещи лица.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимото адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определено по чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Макар като поднормативен акт същата да не е задължителна
за съда, отчитайки, че същата обичайно се съобразява от адвокатите при
договаряне на възнагражденията, намира, че следва да я съобрази при
определяне на дължимото и в случая адвокатско възнаграждение, което
13
определя в размер на 528.71лв. с ДДС
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София,
бул. “Цариградско шосе” № 47А, представлявано от изпълнителният директор
Селин Болар, чрез юриск. Д. Д. да заплати на Л. М. В., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „Б. **, обл. С., представляван от адв. Н. Н. Д., с адрес за
призоваване в гр. София, п.к.1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ
Бизнес Център“, ет. 3 сумата 4 405.93 лв. (четири хиляди, четиристотин и пет
лева и 93 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лекарства и медицински изделия, претърпени в резултата на ПТП от
11.08.2023 г., настъпило по вина на водача на застрахования при ответника лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ***, заедно със
законната лихва върху сумата от 3 840 лв. (три хиляди, осемстотин и
четиридесет лева), считано от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане и
законната лихва върху сумата 565.93 лв. (петстотин, шестдесет и пет лева и 93
ст.), считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. М. В., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул.
„Б. **, обл. С., представляван от адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр.
София, п.к.1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3
против “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул.
“Цариградско шосе” № 47А, представлявано от изпълнителният директор
Селин Болар, чрез юрискк. Д. Д. искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 55 000 лв. допълнително над изплатената
сума от 45 000 лв., ведно със законната лихва върху претенцията от 100 000
лв., считано от 04.09.2023 г. до изплащането, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600 лв. (щети по л. а. „Форд Мондео“)
допълнително над размера на изплатеното обезщетение за имуществени вреди
от 2 400 лв., заедно със законната лихва върху сумата от 3 000 лв. (три хиляди
лева), считано от 06.10.2023 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв “ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. “Цариградско шосе” №
47А, представлявано от изпълнителният директор Селин Болар, чрез юриск.
Д. Д. да заплати, на адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр. София, п.к.1000,
пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3 за предоставената
правна помощ на Л. М. В., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Б. **, обл. С., в
производството по настоящото дело, съразмерно на уважената част от
предявените искове, в размер на 528.71 лв. (петстотин, двадесет и осем лева и
14
71 ст.) с ДДС.
ОСЪЖДА Л. М. В., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Б. **, обл. С.,
представляван от адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр. София, п.к.1000,
пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3 да заплати на
“ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. “Цариградско
шосе” № 47А, представлявано от изпълнителният директор Селин Болар, чрез
юриск. Д. Д. деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, в размер на 277.97 лв. (двеста,
седемдесет и седем лева и 97 ст.) – юрисконсултско възнаграждение за защита
по предявените искове пред настоящата инстанция и 1 019.23 лв. (хиляда и
деветнадесет лева и 23 ст.) – разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. “Цариградско шосе” №
47А, представлявано от изпълнителният директор Селин Болар, чрез юриск.
Д. Д., да заплати по сметка на С.ски окръжен съд, държавна такса, в размер на
176.24 лв. (сто, седемдесет и шест лева и 24 ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15