РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:З.а Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от З.а Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско
дело № 20233100500219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 82779/30.11.2022г., уточнена с молба №
4511/19.01.2023г. от В. А. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.Македонски“, № 14,
действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето З. Е. Г. ЕГН
**********, чрез адв. Д.Т., против решение № 3197/24.10.2022г. по гр.д. № 20223110112240
по описа за 2022г. на 24-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена подадената от нея молба за
налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН спрямо Е. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна,
ул.“Хан Пресиян“ № 5, осъдена е да заплати на Е. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“Хан
Пресиян“ № 5 сумата от 400 лв., представляваща сторени по първоинстанционното дело
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 и е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на
25 лв., на осн. чл.11, ал. 3 ЗЗДН.
Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът е дал на молителката 5-дневен срок за представяне на писмени бележки по
делото, който според страната изтича на 24.10.2022г., а на същата дата, на която изтича
даденият срок, той вече се е произнесъл с решение. Това представлява съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за
1
извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 от ГПК-даване ход на устните
състезания. Освен това съдът е следвало да даде вяра на декларираното от нея в
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, т.к. при случилото се на 25.08.2018г. е
била сама с детето и не е могла да се ползва от свидетелски показания. Ответната страна не
е опровергала доказателствената й стойност по пътя на успешното насрещно главно
доказване. Видно, показанията на св. Д.В.-приятелка на ответника са противоречащи на
дадените от нея в Първо РУ на МВР сведения. Следва да се има предвид още и това, че
ответникът е представил в о.с.з. писмени бележки, още преди да е била разпитана
посочената свидетелка, а в писмените бележки са отразени показанията й, явно
предварително уговорени.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което да бъде уважена подадената от нея молба за защита, като бъде издадена и заповед за
защита спрямо нея и детето З. Е. Г.. Претендира присъждане на сторените разноски в двете
инстанции.
Е. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“, № 5, чрез адв. В.С. е подал
писмени възражения срещу въззивната жалба на насрещната страна. Намира въззивната
жалба за напълно неоснователна, почиваща на неверни факти, обстоятелства и твърдения.
Първоинстанционният съд не е допуснал соченото процесуално нарушение. Обсъдил
е всички събрани писмени и гласни доказателства и е приел за опровергана
доказателствената сила на представената от молителката декларация. Правилно е възприета
целта за посещението на бащата пред детското заведение. Субективните усещания на
майката не съответстват на действително осъщественото от него, без намерение да отвлича
детето. Естествено е предположението на състава, че молителката цели събиране на
доказателства за висящия процес по иска й с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК. Невярно е
твърдението на молителката и за това ,че той е извършвал в миналото множество актове на
домашно насилие
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, като законосъобразно и
правилно. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.
ДСП-Варна не взема становище по постъпилата въззивна жалба.
В о.с.з. на 20.02.2023г. въззивницата В. А. А., лично и в качеството й на майка и
законен представител на детето З. Е. Г., чрез адв. Д.Т. и в писмени бележки по спора,
поддържат въззивната жалба, а въззиваемият Е. В. Г., явяващ се лично и представляван от
адв. В.С.-възраженията си.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда В. А. А., действаща лично и като майка и законен представител
на детето З. Е. Г., р. 17.06.2019г. иска да бъдат наложени мерки за защита срещу домашното
насилие срещу Е. В. Г.. В молбата се твърди, че В. А. А. и Е. В. Г., са бивши съпрузи, чиито
брак е прекратен с развод и родители на роденото на 17.06.2019г. дете З. E. Г.. В
производството за развод, родителите са постигнали съгласие родителските права да се
2
предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на личен контакт, което
споразумение е одобрено от съда. Към настоящия момент пред ВРС е заведено дело с
правно осн. чл. 59, ал. 9 СК, по депозираната от В. А. А. искова молба за изменение на
определения с влязло в сила решение режим на лични отношения между бившия й съпруг Е.
А.А. и детето З. Е. Г..
На 25.08.2022г., ответникът извършил актове на психическо и физическо насилие
спрямо нея и детето З. Е. Г., пред детската ясла, която детето посещава „Зайо Байо“ в гр.
Варна. Около 17.00 ч. тя отишла да вземе детето от яслата и двамата се отправили към
автомобила й. Отваряйки вратите на автомобила, тя забелязала ответника, придружен от
някаква жена да идват към колата й. Шофьорската врата била отворена и ответникът се
проврял вътре, като започнал да говори на сина си, а на нея да крещи. Тя била на задната
седалка и слагала детето в столчето му. Бащата заобиколил и се приближил до нея, като се
опитвал да я избута и да стигне до детето, като му говорел на висок тон и гледайки я злобно.
Детето се стъписало от ситуацията и се гушнало в нея. Той обаче я избутал и стигнал до
детето, което изпаднало в шок. Направила му забележка, че плаши детето, но той само й
изсъскал злобно и След словесна атака, той се отдалечил, а детето се разплакало. Той се
върнал крещейки и размахвайки ръце, че причината да плаче детето е тя. Започнал да
повтаря на детето: „Спокойно, аз ще те взема и ще си дойдеш при мен“, което още повече
разстроило детето и го изплашило. Казала на Е. Г. да остави детето и да му каже „чао“, за да
се успокои. Той я избутал от колата, застанал между нея и детето и започнал да му шепти
нещо. Детето ревяло неистово от стреса, който търпи. После си тръгнал. Тя треперела от
страх да не вземе детето и да не замине с него някъде, без да е в състояние да му се
противопостави и без да може някой да й помогне, бивайки сама на улицата. В момента,
когато Е. излязъл от колата, тя хукнала към шофьорското място и побързала да потегли.
Детето ревяло през цялото време от ужас. Стигайки до най-близката бензиностанция, спряла
да се успокои с детето. То повтаряло „Мамо, страх ме е, мамао вземи ме, искам да се
гушкам, къде е И., обади се бързо на И., а И. бил мъжът с когото живее понастоящем на
съпружески начала. В един момент видяла, че Е. се задава с приятелката си към тях.
Потеглила в посока „Аспаруховия мост“. Поради преживения ужас, отишла в Първо РПУ и
подала жалба. Там я чакал партньора й, на когото се обадила. Детето се гушнало в него и и
не се отделило дълго време, плачейки. Тя и до момента изживявала стреса.
Казала на учителките в детската ясла какво се е случило вечерта. Те й казали, че поне
пет пъти през последните 2 седмици бащата се опитвал да вземе насила детето З.. Те
изразили съмненията си, че може да отвлече детето, защото стоял пред детската ясла и в
продължение на 30-40 минути гледал децата. Това притеснило учителките и се наложило да
приберат децата вътре и да не ги извеждат навън, за да предотвратят евентуално някакви
негови действия.
С изложеното майката обосновава искане за налагане на незабавна защита по
отношение на нея и детето З. Е. Г..
Иска да бъд3 задължен Е. В. Г. да се въздържа от извършването на домашно насилие
3
спрямо нея и дентето, да бъде забранено на Е. В. Г. да приближава на помалко от 500.00м.
дома, в който живеят в с. Константиново, ул. „Хр.Ботев“, № 18 за максимален срок, да бъде
забранено на Е. В. Г. да приближава на по-малко от 500.00м. ЦДГ „Ран Босилек“ на адрес в
с. Константиново, ул. „Васил Левски“, № 23 за максимално дълъг срок, Е. В. Г. да бъде
задължен да посещава подходящи специализирани програми за работа с извършители на
домашно насилие, както и да му бъде наложена глоба в максимален размер.
В о.с.з. пред ВРС, В. А. е заявила, че през месец март 2022г., е променила адреса на
който живее, заедно с детето, но е отказала да уведоми бащата за новия адрес на
местоживеене, заради „миналата година.“ Сама е предложила на бащата тя да води сина им
до дома му за осъществяване на режима на личен контакт. Заявява, че режимът на личен
контакт не е осъществяван, защото бащата не търси сина си. За последен път го е виждал
през месец юни 2022г. Когато бащата се обадил на майката по телефона на 14.07.2022г., за
да вземе сина си за осъществяване на режима на личен контакт за 10–те дни, с които
разполага през лятото, съобразно съдебното решение, бившата му съпруга заявила, че е на
почивка със сина им и не може да му го предаде. Именно, през лятото бащата за първи път
потърсил адреса на бившата си съпруга, която отказала да му го съобщи, тъй като отсъства
от него. Реакцията на бащата описва с думите: „Супер, значи аз няма да се разхождам с
колата.“ Считано от 14.07.2022г. до 25.08.2022г., бащата не е идвал до дома на майката, за да
вземе сина си. През целия месец септември 2022г. момченцето е било болно от шарка. И
към настоящия момент има обриви с неустановен произход. Заявява недоволството си от
начина по който бащата обгрижва сина си в режима на личен контакт.
В о.с.з. пред ВРС ответникът Е. В. Г. оспорва молбата и твърди, че не е извършил
актове на насилие. Признава, че на посочената дата – 25.08.2018г., заедно с приятелката си, е
бил в близост до детска градина „Зайо Байо“, която посещавал периодично, за да види сина
си, когато бившата му съпруга не му го предава за осъществяване на режима на личен
контакт. Те не видели деца в двора на градината, но забелязали В. А. А. с детето З. в близост
до автомобила й. Двамата се приближили и той се обърнал към детето с думите: „Злати,
Злати, З.чо… Здравей татенце! Как си моето момче?“. Приближил се и го погалил по
ръчичката, уверявайки го, че скоро ще се видят. Пратил му въздушна целувка и му казал
„Чао“. В този момент, сина му се разплакал и В. го помолила да се върне, за да се сбогуват с
детето. Той се приближил. Детето се успокоило, докато разговаряло с него.
Моли се да бъде отхвърлена молбата.
В изготвения социален доклад, ДСП – Варна изказва становище, че З. Г. не следва да
бъде поставян в дисфункционална среда и ако е присъствал на насилие, извършено от
бащата, детето трябва да получи защита посредством налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, а ако съдът счете, че се налагат и друга ограничителна мярка, то тя следва да е
наложена за по-кратък срок, така че да не възпрепятстват контакта между бащата и детето.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
4
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от приложеното удостоверение за
раждане на З. Е. Г., р. 17.06.2019г., че негови родители са страните В. А. Г.а и Е. В. Г..
Няма спор между страните също така, че с влязло в сила решение на ВРС, бракът
между страните е прекратен с развод, а родителите са постигнали споразумение по силата на
което родителските права по отношение на детето З. са предоставени на неговата майка, а на
бащата Е. В. Г. е определен режим на лични отношения с детето З..
Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от В. А. Г.а
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея в лично качество и като майка и законен
представител на детето З. Е. Г.а, в която същата е декларирала осъществяването от Е. В. Г.
по отношение на нея и детето акт на домашно насилие на 25.08.2022г., когато към 17.00ч.
вземала детето от детска ясла и го поставяла в столчето на задната седалка на личния си
автомобил, към тях се приближил бившият й съпруг и баща на детето с приятелка, при което
влязъл в колата и говорел на висок тон на детето, а на нея крещял и й съскал злобно, при
което стресирал детето и то започнало да плаче неутешимо, а тя треперела от страх да не
вземе детето и да замине някъде с него, понеже нямало кой да й помогне. Уплахата й била
още по-силна, когато потеглила, но спряла колата на близката бензиностанция да се успокои
и да успокои детето, но видяла ,че бившият й съпруг и приятелката му отново идват към тях.
Отишла в Първо РПУ да подаде жалба. Узнала от учителките в детската ясла, че бащата
идвал повече от 5 пъти в ,продължение на последните две седмици да вземе насила детето З.
от детската ясла.
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на свидетеля
И.Д.И.съжителстващ на съпружески начала с молителката В. А. А. и свидетелката Д.В. В.-
приятелка на ответника Е. В. Г.. Показанията на двамата свидетели съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. , но като непосредствени, убедителни и непротиворечащи
на останалите по делото доказателства.
Св. И. сочи, че на 25.08.2022г. следобед, към 5 часа му се обадила по телефона В. и в
паниката си и при истерията на детето му разказала, че пред яслата на детето бил Е. и
помежду им възникнал конфликт. Той влязъл в колата й, а влизайки я избутал, като крещял,
че е виновна за всичко, каквото се случва с детето, че то реве заради нея. Когато В.
шофирала по Аспаруховия мост, той се връщал в града и й казал да обърне и да дойде в
Първо РПУ. Като пристигнала В. ревяла, била разстроена и уплашена от случилото се, както
и детето. То заспало трудно, бълнувало, събуждало се , ревяло. В. и досега се оглеждала и
страхувала да не срещне Е..
Св. В. излага, че е на 25.08.2022г. с приятеля й Е. минали покарай детската ясла „Зайо
Байо“, разхождайки кучето си, с надеждата да зърне Е. детето си З., ако децата са изведени
навън. Тя сочи, че той няма контакти със сина си от повече от четири месеца, понеже
майката отказва да го дава на бащата по режим. Този ден децата не били изведени навън и
5
бащата не видял детето. Видели обаче колата на майката, спряла в близост и нея самата, как
излиза с детето от детската градина. Детето било до майка си, стъпило на прага на вратата
на задната седалка, изправено. Е. отишъл зад колата при детето. Останал навън, на около
метър от задната врата, където била и майката. От там говорел на детето. Казал, че го обича,
че отдавна не го е виждал, че иска скоро да се видят и не го е изоставил. Детето било
учудено. Учудена била и В., а не притеснена. Детето заплакало, когато баща му му казал
„Чао, тате, обичам те“ и му изпратил въздушна целувка, след което тръгнали. Нямало
викове, крясъци. Майката В. го извикала: „Е.е върни се да кажеш чао на З.чо, защото детето
плаче, че не можа да ти каже чао“. Върнали се. Детето вече седяло в столчето си. Бащата
помолил майката да се отдръпне, клекнал до колата и си вкарал главата вътре, за да му
говори, да погали детето си. Попитал сина си как е било на детската градина, казал му, че
много го обича и след това му казал „Чао“. Тръгнали към една площадка, където пускали
кучето да бяга и приближавайки бензиностанция Лукойл видели колата на В. спряла, след
което потеглила към Аспарухов мост. Е. не се е запътвал към В.. Поддържа ,че не е имало
разправии между Е. и В., дори не са си говорили.
Изискано и представено по първоинстанционното дело е копие на преписката по
повод жалба № 433000-16468/24.08.2022г. на Първо РУП-Варна, подадена от В. А. А..
Видно, преписката съдържа жалба вх. № 43300-16468, входирана на 24.08.2022г. и сведения
от В. А. А. от 26.08.2022г., както и дадените от Е. В. Г. и Д.В. В. сведения от 25.08.2022г.
Сведението, дадено и подписано от Д.В. касае случилото се на 25.08.2022г., като не се
съдържат никакви съществени различия с дадените от нея свидетелски показания.
Последните са по-подробни, но свидетелката е отговорила на конкретни въпроси за
подробности свързани с последователността на случилото се, местоположението на детето,
майка му и баща му, действията на Е. Г. и поведението на В. А.. Преписката съдържа и
предупредителни протоколи-2бр. на осн. чл. 65 от ЗМВР, като предупреденото лице е Е. В.
Г.. Видно предупреден е да изпълнява съдебно решение и да не отправя закани за убийство и
заплахи за физическа саморазправа към В. А. А., но видно нито в жалбата й, нито в
сведението й няма данни за отправяни заплахи от негова страна. Такива не са твърдяни и с
молбата за защита, и с подписаната декларация, и в във въззивната жалба.
Съгласно определение № 9870/12.09.2022г. по гр.д. № 12240/2022г. на ВРС е
издадена заповед за незабавна защита № 146/12.09.2022г. в полза на В. А. А. и З. Е. Г., като
на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Е. В. Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
6
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителя В. А. А., понастоящем въззивница е да докаже, че Е. В. Г. е осъществил
твърдяния по отношение на нея и детето З. Е. Г. акт на домашно насилие на сочената от нея
дата, с оглед подадената от нея молба за защита, а в тежест на ответника Е. В. Г.-да
представи доказателства оборващи изложеното от молителите в подадената по реда на ЗЗДН
декларация.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде възприето случилото се на
25.08.2022г. като акт на домашно насилие.
За доказване твърдяното в молбата за защита по отношение на В. А. и детето З. Г. е
представена по делото и подписана от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът, обаче намира за опровергани декларираните обстоятелства за случилото се на
25.08.2022г. с показанията на св. Д. В., както и посоченото от самата молителка в
подписаното от нея сведение пред полицейските органи на 25.10.2022г. или както е
посочено в него, носещо вх. № 133000-19625/26.08.2022г. Св. И. И., воден от молителката
няма никакви преки впечатления за случилото се между Е., В. и детето З. на 25.08.2022г.,
което молителката сочи като акт на домашно насилие. От В. знае, това, което тя е изложила
в молбата си защита. Свидетелства само, че при срещата им на 25.08.2022г. след 17.00ч.
пред Първо РУП на МВР В. плачела, била притеснена и уплашена. Детето З. също било
уплашено, но не могло да му обясни защо.
Във въззивната жалба въззивницата е навела оплаквания, че първоинстанционният съд
е постановил обжалвания акт, преди да е изтекъл дадения й срок за писмени бележки и по
този начин не се е съобразил с изложеното от страната в тези, с вх. № 973171/25.10.2022г.,
поради което иска отмяна на решението на ВРС.
Съдът намира, че не следва да бъде отменено обжалваното решение само на това
основание. Вярно, че като е даде срок за писмени бележки, съдът следва да изчака
представянето на такива в срока. Действително 24.10.2022г., когато е постановено
обжалваното решение на ВРС е бил последния ден от дадения от съда срок за писмени
бележки, а тези с вх. № 973171/25.10.2022г. са изпратени с куриер на 24.10.2022г., т.е. в
срока. С подадената въззивна жалба са охранени интересите на страната, доколкото
въззивният състав ще ги има предвид, постановявайки акта си.
На следващо място въззивницата е изложила, че според нея декларираните в
подписаната от молителката декларация обстоятелства са останали неопровергани с
показанията на св. Д.В.. Неоснователно е и това оплакване. Съдът намира, че няма никакви
съществени различия в показанията на тази свидетелка пред МВР на 25.08.2022г. и
свидетелските й показания в о.с.з. на 18.0.2022г., поради което решаващият състав ги цени и
им дава вяра. Показанията й пред ВРС са доста по-подробни и детайлни, в сравнение с
подписаните от нея сведения, но пред съда е отговаряла на конкретно поставените й от
процесуалните представители на страните и на съда, въпроси. В сведенията няма данни, че
7
бащата Е. Г. е влизал в колата на шофьорското място, а после е отишъл при детето на
задната седалка, както сочи въззивницата, чрез процесуалния си представител във
въззивната жалба. Неоснователно е оплакването, че в сведението В. е посочила, че
родителите са разменили няколко думи, а в свидетелските си показания е посочила ,че не са
разговаряли изобщо. Очевидно свидетелката говори за различни моменти по време на
срещата. Тя самата обяснява, че когато са тръгнали, без детето З. да е могло да каже „Чао“
на баща си и се е разплакало за това, В. А. го е извикала да се върне и връщайки се, за да
има достъп до детето Е. Г. й е казал да се отдръпне и му направи място да е в близост до
детето си. Дори и за има различия, те са несъществени. Не следва да се забравя, че
сведенията и свидетелските показания са давани с разлика във времето от около два месеца
и със свидетелските показания е даван отговор на поставените към свидетелката въпроси.
При твърдените различия, но не установени от съда, далеч не може да бъде направен извода,
че показанията на свидетелката са предварително уговорени само за настоящото
производство. Този извод не се налага и ако бъде взето предвид, че свидетелските показания
са обсъждани в писмената защита, представена от процесуалния представител на Е. Г. в
о.с.з. на 18.10.2022г., след разпита на св. Д.В.. Адв. С. е представила писмената защита
тъкмо, като е изслушала свидетелските показания на Д.В., в които е изложила подробно
какво се е случило на 25.08.2022г., така, както го е възприела и понеже няма разлика с
възраженията на ответника и дадените вече от тях сведения, които са й известни. Не
означава непременно предварително уговорени показания, както се мъчи да внуши на съда
процесуалният представител на въззивницата. Показанията на свидетелката са
непосредствени, убедителни и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, като например даденото от нея сведение пред полицейските органи, като част
от полицейската преписка на Първо РУП- Варна, в приложение на разпоредбата на чл. 172
от ГПК. Със същите се опровергава доказателствената стойност на подписаната от
молителката декларация.
Настоящият състав намира, че по делото не са събрани никакви доказателства, че
бащата Е. Г. е дебнел пред детското заведение, както твърди молителката, тя и въззивница.
Дори и да е така, то причината е ясна-не е виждал детето си в продължение на четири
месеца. Междувременно детето е навършило 3-годишна възраст и би следвало да се прилага
режим на лични отношения с бащата с преспиване, както е било уговорено в постигнатото
между родителите споразумение, възпроизведено в съдебното решение за развод. Майката
не е водила по думите й детето при бащата, както е обещала, а е сменила адреса си, на който
живее, без да му го е съобщила. Единствената възможност на бащата да вижда сина си все
пак е, като чака пред детската ясла, още повече, че сестрите от яслата са му отказали срещи
и информация. Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че това умишлено
следене, преследване, причакване и наблюдение е израз на психически натиск. Няма
никакви данни Е. Г. да следи бившата си съпруга, а чака да види детето си, срещите с което
В. А. препятства. Съставът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че няма
данни за намерение на бащата или възможност да отвлече детето, в какъвто смисъл са
8
помислите на майката-молител.
Основателно е и предположението, изказано от ВРС, че делото за налагане на мерки
по ЗЗДН е инициирано с цел домогване до благоприятен за молителката резултат по
заведеното от нея дело с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло и отхвърлена
молбата за защита, подадена от В. А. А., лично и като майка и законен представител на
малолетното дете З. Е. Г..
С оглед изхода на спора следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение
изцяло, включително и в частта, в която в тежест на В. А. А. е възложено заплащането на
разноските по първоинстанционното дело, на осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в размер на 25.00лв.
и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 400.00лв..
С оглед изхода на спора В. А. А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ВОС дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 12.50лв., т.к. не е
платена такава с подаването на въззивната жалба, а молбата за защита не е уважена, на осн.
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Отново с оглед изхода на спора В. А. А. следва да бъде осъдена да заплати на Е. В.
Г. разноски за въззивната инстанция в размер на 500.00лв., представляващи заплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на
л. 37 и 38 по делото, адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3197/24.10.2022г. по гр.д. № 20223110112240
по описа за 2022г. на 24-ти състав на ВРС.
ОСЪЖДА В. А. А. ЕГН ********** от с. Константиново, ул. „Хр.Ботев“, № 18, да
заплати по сметка на Варненски Окръжен съд сумата от 12.50лв., представляваща
дължимата за въззивното производство държавна такса, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. А. А. ЕГН ********** от с. Константиново, ул. „Хр.Ботев“, № 18, да
заплати на Е. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“, № 5 разноски по
въззивното дело в размер на 500.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10