Номер 18020.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:И.А ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000201 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 25 от 19.02.2020 г. по т. д. № 17/2019 г. Окръжен съд
Ловеч е отхвърлил предявените искове от Л. М. Л., М. Л. М., със съгласието
на своята майка и законен представител Л. М. Л., В. В. М. , Д. М. Щ. , Р. М. Р.
,П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М. Щ. и И. М. Щ. против ЗК „Лев Инс“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от смъртта на Л. М. Щ., починал на 27.08.2017 г. при ПТП, причинено в с.
Брестница, обл. Ловеч, както следва: за Л. М. Л. – фактическа съжителка с
починалия, в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г.
до окончателното изплащане, за М. Л. М. – отглеждано дете от починалия, в
размер на 200000 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане, за В. В. М. – съпруга на бащата на починалия, в
размер на 100000 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане, за Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М.
Щ. и И. М. Щ. – братя и сестри на починалия, в размер на по 60000 лв., ведно
със законна лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане. Присъдени
са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. В. М.
, Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М. М. Щ. и И. М. Щ. , в частите, в
1
които са отхвърлени изцяло предявените от тях искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане, в частта, в която В. М. е осъдена да заплати сумата 1200 лв. –
адвокатско възнаграждение, а ищците Д. Щ., Р. Р., П. Щ., М. Щ., М. Щ. и И.
Щ. са осъдени да заплатят сумата 4320 лв. – адвокатско възнаграждение и в
частта, в която всичките жалбоподатели са осъдени да заплатят солидарно с
ищците Л. Л. и М. М. сумата от 3130 лв. – разноски в производството. В
жалбата са наведени оплаквания, че е неправилна преценката на съда, че от
събраните по делото доказателства не се установяват особено близки
отношения на починалия Л. с ищцата В. М.. Разпитаните свидетели са
посочили, че от ранна възраст М. се е грижила, възпитавала и отгледала Л., и
е имала чувства към него като към свое дете, т.е. между тях били създадени
връзки, сходни на отношения между родител и дете, и по тази причина
загубата за нея била огромна. От събраните доказателства се установявала
силна емоционална близост и отношения на привързаност на починалия с
братята и сестрите му, които са полагали финансови и морални грижи за него
с оглед здравословното му състояние. Семейството било задружно и
сплотено, поради което всички изпитали дълбока мъка от загубата на
пострадалия. Сочат се нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в
недопускане на относими към спора и своевременно направени
доказателствени искания, като се поддържа искането за събиране на гласни
доказателства относно съществувалите отношения между ищците и
пострадалия. Неправилно е прието от първостепенния съд наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушаване на
правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 114,, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 165 ЗДвП,
тъй като той не е могъл обективно да прецени пътната обстановка и при
възприемане на идващия лек автомобил – да спре и да изчака неговото
преминаване.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в
обжалваните части, включително и в частта за присъдените разноски, като
вместо това се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск от
В. М., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и се уважат
исковете на останалите ищци и жалбоподатели в настоящото производство в
2
размер на по 50000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.
Поддържа се тезата, че не са събрани достатъчно доказателства,
установяващи изключително близки отношения между починалия и неговата
мащеха В. М., тъй като майката на Л. също е поддържала близки отношения с
него, за което й е присъдено обезщетение, като пребиваването в едно общо
домакинство на пострадалия и М. само по себе си не е достатъчно, за да
обоснове съществуването на изключителна близост. По отношение на братята
и сестрите се установява, че връзката между пострадалото лице и тях е
обичайната и традиционната за българското семейство, и претърпените болка
и страдания не надминават обичайните. С оглед на това е правилен извода на
съда, че тези ищци не разполагат с материално правна легитимация да
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.
Щ.. Излага се, че не е допуснато процесуално нарушение, тъй като желаните
от ищците свидетели са окончателно конкретизирани в съдебно заседание,
проведено на 13.11.2019 г., на което и са разпитани, след което е настъпила
преклузия за събиране на допълнителни гласни доказателства. В случай, че се
приеме, че ищците са материално легитимирани да получат обезщетение, се
поддържа възражението за съпричиняване, тъй като в резултат на високото
алкохолно опиянение и наличните заболявания на Л. Щ. той е имал
неадекватно поведение като участник в движението по пътя, изразило се в
пресичане по диагонал на пътното платно, на необозначено място, и без
съобразяване с разстоянието и скоростта на приближаващите се пътни
превозни средства. Направени са възражения за размерите на претендираните
обезщетения, като прекомерни.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
3
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. М. Л. и М. Л. М., със
съгласието на майка си Л. Л., против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Щ.,
причинена при ПТП на 27.08.2017 г., като пострадалия е бил фактически
съжител на първата ищца и отглеждащ втория ищец. Образувано е т.д. №
17/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, като по отношение на тези ищци решението
е влязло в сила като необжалвано.
Към това дело е присъединено за съвместно разглеждане т.д. №
51/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, по подаден иск от В. В. М. против ЗК „Лев
Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100000 лв., изразяващи се в болки и страдания, свързани със
загубата на заварения син на ищцата Л. Щ., починал в резултат на ПТП от
27.08.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане. В исковата
молба са изложени обстоятелства, че на 27.08.2017 г. в с. Брестница, общ.
Ябланица, на ************* водачът на лек автомобил Ауди 80, с рег. № С
92**** И. Л. И., поради движение с несъобразена скорост в населено място,
удря пресичащия на пешеходна пътека Л. М. Щ., в резултат на което е
причинена смъртта на последния. За това деяние водачът И. Л. И. е признат за
виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 617/2018 г. на ОС Ловеч. Когато
Л. бил малък, неговият баща се оженил за В. М., и Л. заживял в едно
домакинство с тях. М. отгледала Л. като свое дете, без да прави разлика между
него и собствените си деца, и поради това между нея и Л. са съществували
отношения, идентични по съдържание с тези на майка и син, още повече, че
Щ. не поддържал контакти със своята биологична майка. Двамата били силно
привързани един към друг, подкрепяли се взаимно, отношенията им били
основани на уважение, взаимопомощ и обич. В. М. понесла тежко загубата на
своя заварен син, след злополуката станала напрегната, неспокойна, изпитва
чувство на тревога, оплаква се от нарушения на съня и апетита. Често и с
4
мъка си спомня за Л.. С оглед на това, че виновният водач имал застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, отправила претенция за
определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, по
която няма произнасяне. Това я мотивира да предяви иск за заплащане на
сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ., ведно със законната лихва от
уведомяването на застрахователя - 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се материалноправната легитимация на В. М. да получи обезщетение,
като се сочи, че липсват доказателства за съвместно живеене на тази ищца с
пострадалия, предвид изявленията на ищцата Л. Л., че тя е фактическа
съжителка с Л. Щ.; липсват доказателства, че Щ. не е поддържал връзка с
биологичната си майка, която също е предявила претенция за заплащане на
обезщетение, поради изградена трайна емоционална връзка със сина си и
отлични отношения между тях; при условие на евентуалност ако се приеме
искът за допустим, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Л. Щ., който е бил с наличие на 4,6
промила етилов алкохол в кръвта и в урината, поради което преценката му
като участник в движението по пътищата е била неадекватна – не се е
съобразил с приближаващото се ПМС и неговата скорост; направено е и
възражение за прекомерност на претендираните размери.
Към т.д. № 17/2019 г. на ОС Ловеч е присъединено и т.д. № 52/2019 г.,
по което са предявени искове от Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ. , М.
М. Щ. и И. М. Щ. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Щ., настъпила при ПТП
на 27.08.2017 г. в размер на по 60000 лв., ведно със законната лихва, считано
от уведомяване на застраховател – 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.
Изложени са обстоятелства за механизма на ПТП, както и за особено близки
отношения на тези ищци с починалото лице. Ищците са братя и сестри на Л.,
твърдят, че са израснали заедно в атмосфера на разбирателство и взаимна
подкрепа, като отношенията им били основани на привързаност, уважение,
взаимопомощ и обич. Ищците тежко понесли загубата на своя брат, след
смъртта му те станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на тревога,
оплаквали се от нарушения в съня и апетита. Често плачели и с мъка си
спомняли за брат си. С оглед на това, че виновният водач имал застраховка
5
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, отправили претенция за
определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, по
която няма произнасяне. Това ги мотивира да предявят искове за заплащане
на сумата от по 60000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ., ведно със законната
лихва от уведомяването на застрахователя - 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетения, като се сочи, че липсват доказателства за съвместно живеене на
тези ищци с пострадалия, както и за изградени изключителни и необичайни,
надхвърлящи традиционното за този вид родство отношения; при условие на
евентуалност ако се приеме искът за допустим, е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. Щ.,
който е бил с наличие на 4,6 промила етилов алкохол в кръвта и в урината,
поради което преценката му като участник в движението по пътищата е била
неадекватна – не се е съобразил с приближаващото се ПМС и неговата
скорост; направено е и възражение за прекомерност на претендираните
размери.
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение,
решаващия състав е приел, че ищците не са установили по безспорен начин
съществуването на изключително близки отношения с починалия Л. Щ.,
надвишаващи нормално установените, които произтичат от родството с брат
им, а по отношение на ищцата М. не е установено да е имала връзка с
пострадалия, надхвърляща обичайната за качеството на втора съпруга на
биологичния му баща.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Присъда № 1 от 08.01.2019 г., влязла в сила на 24.01.2019 г.,
постановена по НОХД № 617/2018 г. на Окръжен съд Ловеч, И. Л. И. е
признат за виновен в това, че на 27.08.2017 г. около 20,38 часа, на път I-4
/София – Варна/, в с. Брестница, Ловешка област, *************, при
управление на лек автомобил Ауди 80, с рег. № С 92****, негова собственост,
нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявал лекия
автомобил със скорост в населено място при разрешената за категория „в“ от
6
50 км/ч със скорост 75,2 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Л.
М. Щ. от с. Брестница, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 му е наложено наказание.
Не се спори, че водачът е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 03.08.2017 г. –
03.08.2018 г.
Родствената връзка на ищците Д. М. Щ. , Р. М. Р. , П. М. Щ. , М. М. Щ.
, М. М. Щ. и И. М. Щ. с починалия Л. Щ. се удостоверява от Удостоверение
за наследници № 01-252/10.10.2018 г. на Кметство с. Брестница – те, с
изключение на Р. Р. - сестра, са еднокръвни братя и сестри на починалото
лице. В. М. е била съпруга на М. Щ. М., починал на 06.08.2015 г. –
Удостоверение за родствени връзки № 01-291/07.11.2018 г. на Кметство с.
Брестница – баща на Л. Щ.. От удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт № 3/20.11.1973 г. на Община Тетевен се
установява, че В. М. и М. М. /М. М. – удостоверение за идентичност на
имена/ са съпрузи от 20.11.1973 г.
Л. Щ. е бил адресно регистриран в с. Брестница, ул. Възраждане, 33 –
удостоверение за постоянен адрес № 01-289/07.11.2018 г. на Кметство с.
Брестница, а В. М. е адресно регистрирана в с. Брестница, ******** –
Удостоверение за постоянен адрес № 01-288.07.11.2018 г. на Кметство с.
Брестница.
Видно от Експертни решения на ТЕЛК от 01.10.1998 г. и от 13.07.1998
г. Л. Щ. е страдал от глухонемота, олигофрения лека, средна степен
имбецилност.
За установяване на отношенията между ищците и починалия са
разпитани самите ищци, както и свидетели. Ищците разказват, че
биологичната майка на Л. се казва Е. и е сестра на ищцата В. М.. Братята и
сестрите заявяват, че Л. е живял основно при В. М., като по-конкретен
относно началото на периода е ищецът И. Щ., който казва, че това е от 1991 –
1993 г., но Л. е ходил и при майка си, понякога стоял и при нея.
Св. В. В. е бивш кмет от 2007 г. до 2015 г., познава Л., не знае той да е
живял при В., виждал го е да минава с колелото и знае, че е живял при майка
си Е., но от приказките на хората е чувал, че ходи и при майка си, и при В..
Идвали са при него с Л., но и двамата били глухонеми и с тях е трудно да се
общува.
7
Св. М. А., съпруг на майката на ищцата Л. Л., знае, че Л. е живял у тях
за известно време, основно седял при майка си Е., но го канили и при баща му
и при В..
Св. Д. М., съпруга на ищеца Д. Щ., разказва, че от 27 години, откак е
женена, живее със съпруга си в къщата при В., където живеел и Л.. Л.
приемал В. като майка, казвал й „мамо“, помагал й с дървата, пазарувал, пък
тя му готвела. Когато той починал, В. плачела много, като разбрала за
инцидента се сринала, викали Бърза помощ да й дадат успокоителни.
Погребали го, направили му паметник. В. още не е превъзмогнала смъртта на
Л., все за него говорела, че го няма да й помага.
Св. Н. Р., брат на ищцата В. М., разказва, че Л. живеел при В., майка си
Е. не я почитал много. В. от дете го гледала, винаги тя се е грижила за него,
готвила му, перяла го. В. тежко понесла загубата на Л., разболяла се и тя.
След смъртта на М., съпруг на В., Л. останал да живее при нея, казвал й
„мама“. В. споделяла на свидетеля, че й е много тежко, все едно това дете си е
нейно, мъчно й било за Л., все плачела, като говори за него, ходела на
гробищата.
Св. Ф. М., етърва на В. М., знае, че Е. оставила Л. когато е бил на 4 – 5
години, при В. да го гледа, и той останал при В. да живее, а Е. ходела да го
вижда за малко. Л. ходел и при Е., но за малко. На В. казвал „майко“, и на Е.
така казвал. В. се грижела за него – перяла го, готвела му. Понякога Л.
работел на някой човек, да помогне. Получавал пенсия, защото бил ням, не
чувал, общувал с жестове. В. всеки ден плачела за Л., все за него говорела.
Св. В. Л., тъща на Д. Щ., познава Л., за него се грижела В., той живеел
при нея и баща си. Бил на 7 – 8 години, когато отишъл да живее там. Ходел за
малко да се види с майка си Е. и сестра си Р., и се прибирал. Р. обичала и
уважавала брат си Л., събирали се на тържества и на рождени дни. Л. не
работел, вземал пенсия. Когато починал Л., Р. плачела, била на погребението.
Св. Георги Петков не познавал Л., живее в с. Карлуково. Познавал Д. и
В. и знае, че те са се грижили за него. Уточнява, че е виждал Л., но не е
говорил с него, защото е глухоням. Д. помагал на Л., грижел се за него, гледал
го. Л. живеел при В. и Д.. Когато свидетелят ходил на гости, забелязал, че са
задружно семейство. Д. се грижел за брат си, за храната му, за дрехите му,
водел го по доктори. Л. си бил нормален човек, само че не говорел. След
смъртта на Л., Д. изпаднал в шок, бил на погребението, тъжал и плачел за
8
брат си.
Св. М. М.ов е син на Д. Щ.. И. Щ. и Л. живеели заедно, били близки.
Уважавали се братски, помагали си, И. е купувал подаръци на Л. за рождени
дни. Колелета му е подарявал, защото Л. много обичал колелета, а пенсията
му била малка и не можел да си купи. Като научили за инцидента И. изпаднал
в шок, не можел да говори, само плачел. На погребението бил там, помагал, за
паметника помагал. В къщата и досега има портрети на Л..
Св. М. Д., снаха на ищцата Р. Р., живеела близо до Л., той живеел на ул.
********, при В., Д. и снахите. Допреди 10 години с тях живеела и М., сега тя
е семейна, но всеки ден имат контакт с Л.. М. помагала с ядене, давала на Л.
пари за цигари. М. тежко възприела смъртта на Л., припаднала, била на
погребението, плачела.
Св. Е. Л., син на Р. Р., знае, че Л. живеел при В., но ходил и при
сестрите си. М., брат на Л., живеел близо до тях, виждали се постоянно. М.
сега е в Гърция, от 4 – 5 години, но като се прибере, правел подаръци на Л..
Преди да почине Л. бил в дома на Р., нахранила го, пил малко и си тръгнал.
М. много тежко преживял смъртта на Л., имало много плач и страдание. Р. и
Л. били много близки и много се уважавали, идвал често в дома й. Тя много
страдала за брат си и до днес плачела за него.
Св. Л. Л., съпруг на М. Щ., познава сестра му П., тя живеела в с. Златна
Панега от 23 – 24 години. С Л. се виждали 4 – 5 пъти в месеца. Тя помагала
финансово. Свидетелят е виждал П. да се грижи за Л., да му готви, да го пере,
израснали са заедно. Плаче за брат си, милее за него, но не е по-напрегната.
Св. П. Л. е кмет на селото от 2015 г. Познава Л., знае за инцидента.
Като разбрал, отишъл на място, било около здрачаване, осветлението било
включено. Преди 6 – 7 месеца родителите на Л. идвали при него да издаде
бележка, че Л. и Л. живеели заедно, но той не е възприел такова нещо и
отказал. Л. пиел, виждал го е много пиян.
Св. И. И., участник в инцидента, управлявал автомобила, и
преминавайки през с. Брестница в тъмната част на денонощието, при липса на
улично осветление, възприел като силует пешеходеца, в лявата страна по
посока на движението. Изскочил внезапно зад колонката, която е между
предното стъкло и лявото предно стъкло на автомобила. Инцидентът станал
на около метър преди пешеходната пътека, автомобилът ударил пешеходеца и
го изхвърлил напред. Водачът шофирал на къси светлини и след удара, се
9
опитал да издърпа човека и да го качи в колата, за да го откара в Бърза
помощ, но разбрал, че няма дишане.
Св. Щ. М. бил заедно с Л. в деня на произшествието. Били заедно,
видял Л. да стъпва на пешеходната пътека да пресича. Не видял удара, бил с
гръб, но го чул и се обърнал, видял Л. на капака върху предното стъкло, след
което колата го отхвърлила наляво.
С оглед направеното възражение за съпричиняване, е установено от
протокол за химическа експертиза, че към момента на смъртта му в кръвта и
урината има съдържание на етилов алкохол 4,6 промила. От приетата съдебно
медицинска експертиза се установява, че Л. Щ. към момента на смъртта се е
намирал в тежка – трета степен на алкохолно опиване. Тази степен се
характеризира с тежки разстройства на зрението, съобразителността,
координацията на движенията, двигателната активност, равновесието, говора,
немотивирани действия, понякога със ступор, понижаване на волевата
активност до пълна анестезия. Изследвано е мястото на контакта между
автомобила и пешеходеца – 1,08 м преди пешеходната пътека според
комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, като е взето
предвид, че няма вертикални и хоризонтални криви на пътя, сгради или
други, които да ограничават видимостта на пешеходеца към автомобила.
Водачът на автомобила се е движил на къси светлини, и при скоростта, с
която се е движел, не е имал техническата възможност да спре и да
предотврати удара, каквато възможност би имал при движение със скорост от
50 км/ч.
За претърпените вреди ищцата В. М. е уведомила застрахователното
дружество, с молба, получена от последното на 05.12.2018 г., а останалите
ищци са уведомили ответника с молба, получена на 01.11.2018 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на И.
И., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Л. Щ..
Между противоправното и виновно поведение на И., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото НОХД. Доколкото
причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент от фактическия
състав на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
10
делинквента, присъдата е задължителна за гражданския съд – чл. 300 ГПК,
относно деянието, противоправността му и вината на дееца. С оглед на това
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
И. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. И. се
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Близките на
починалия пешеходец при настъпилото ПТП са упражнили правото си на
пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена
застрахователна претенция. Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл
по претенциите.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попадат ли ищците
сред кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП Л. Щ.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
11
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия Л. Щ. и
неговите братя и сестри – ищци е съществувала обичайна връзка между
родственици, която не се характеризира с изключителна близост, последица
от което е степента на търпените болки и страдания да не е толкова завишена,
че да оправдава получаването на обезщетение. Семейството е разширено, като
с изключение на ищцата Р. Р., останалите ищци са еднокръвни братя и сестри
на починалия, между които е имало обичайните отношения на уважение и
грижа един към друг. Не се установиха конкретни ситуации, от които може да
се обоснове извод за пълноценни отношения на доверие и особена духовна
близост на Л. спрямо всеки един от братята и сестрите му, които да
надвишават обичайната грижа към член от семейството. Не се доказаха
търпени продължителни във времето, и засилени негативни субективни
изживявания, болки и страдания от смъртта на Л. извън обичайната тъга.
Ищците са на зряла възраст, устроили са живота си, създали са свои
семейства, няма данни загубата на брат им да се е отразила на ежедневното
им битие. Не се доказа изживяването на продължителни и необичайно силни
страдания от смъртта на Л. от страна на тези ищци, извън преживените
непосредствено след научаването на кончината му стрес и шок. Не се доказа
това събитие да се е отразило на ежедневието им, поради което не може да се
приеме, че претърпените вреди са изключителни, надвишаващи по интензитет
и продължителност обичайните за родствената им връзка.
По отношение на ищцата В. М., която твърди, че е създала отношения с
починалия, идентични с тези на родител – дете, също не се доказаха
предпоставките за възникване на правото тя да получи обезщетение за
неимуществени вреди от неговата смърт. Събраните доказателства относно
12
обстоятелството, че В. М. се е грижела за Л. от малък, че са живеели
съвместно в едно домакинство, са изключително противоречиви. Разпитаните
свидетели в по-голямата си част са от близкия роднински кръг на ищците,
което ги прави пряко заинтересовани от изхода на спора. Техните показания
противоречат на показанията на свидетелите, които нямат роднински
отношения с ищците – В. и А., и според които Л. е живеел при майка си Е.
преимуществено. Освен това, показанията са лишени от конкретика –
свидетелите говорят, че В. се е грижела за Л., перяла го, готвела му, той й
помагал за дървата, пазарувал, които отношения на битово ниво не могат да
бъдат приети като доказателства за създадената емоционална връзка и
близост между тях, аналогични на отношенията между биологичен родител и
дете. С оглед на това, че върху ищцата е доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на трайна и
дълбока връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му
вреди, настоящият състав приема, че от събраните доказателства не може да
се обоснове извод за такива отношения на близост, доверие и взаимопомощ,
които да запълват съдържанието на твърдяното родство по права линия.
Възражението за допуснати процесуални нарушения при събирането
на доказателства не може да бъде споделено. Ищците са конкретизирали
желаните свидетели едва с писмена молба от 28.10.2019 г., като в съдебно
заседание на 13.11.2019 г. след разпита на доведените свидетели,
процесуалният им представител е заявил, че свидетелите по молбата от
28.10.2019 г. са редуцирани и изрично е посочил, че не държи на разпита на
тези, които не са били допуснати. С оглед на това, направеното в съдебно
заседание на 18.12.2019 г. искане за допускане до разпит на други свидетели
се явява несвоевременно и правилно е отказано от съда. Не са налице
предпоставките на чл. 159, ал. 2 ГПК, тъй като преценката за допускане на
свидетели за установяване на един и същ факт не е извършена от съда, а от
страната, чийто процесуален представител е заявил, че събраните
доказателства са достатъчни и не държи на разпита на останалите свидетели.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не се доказа, че между ищците и починалия им брат и
доведен син е съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради
което тежестта на негативните изменения в душевен план за ищците да
надхвърля нормално присъщите морални болки и страдания. Не се доказаха
13
твърдяните обстоятелства, че по причина на смъртта на Л. Щ. ищците са
станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувства на тревога, получили
нарушения на съня и апетита. С оглед на това за тях следва да бъде отречена
материално правната легитимация да получат обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на загиналия Л.. Това налага потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и съобразено с материалния закон. При
достигането до този извод не се налага произнасяне по евентуално наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
При този изход на делото, право на разноски има ответника по жалба,
по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, но с оглед на това, че не се доказаха реално
направени такива, не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/19.02.2020 г., постановено по т.д. №
17/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14