МОТИВИ:
Подсъдимият М.Ц.В. - роден на xxx xxx, живущ xxx, бълг. гражданин, със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен
в това, че за времето от 10.12.2009 год. до 07.01.2010 година в гр. Монтана, при
условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с И.Б.Д. и
като използвал МПС - лек автомобил „О. К.” отнел от владението на различни
собственици движими вещи както следва: за времето от 10 до 24.12.2009 г. отнел
от владението на Т.Н.К. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ; на 15/16.12.2009
г. отнел от владението на С.П.П. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Весна”12
V/ 62 А/часа на стойност 108, 90л в. ; на 17/18.12.2009
г. отнел от владението на И.С.Д. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Монбат
Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ;на 07.01.2010 г. отнел от
владението на Б.Г.Ц. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Варта”, 12 V/ 56
А/часа на стойност 130, 05 лв., или всички вещи на обща стойност 345, 90 лв, без
съгласие на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, А. 1, т. 4, предл. I и т. 5 във връзка с чл. 194, А. 1,
във връзка с чл. 26, А. 1 от НК.
Подсъдимият И.Б.Д. - роден на xxx xxx, живущ xxx, бълг. гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен
в това, че за времето от 10.12.2009 год. до 07.01.2010 година в гр. Монтана, при
условията на повторност и продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.Ц.В. и като използвал МПС -
лек автомобил „О. К.” отнел от владението на различни собственици движими вещи
както следва: за времето от
10 до 24.12.2009 г. отнел от владението на Т.Н.К. xxx бр. акумулаторна батерия марка
„Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ;на 15/16.12.2009
г. отнел от владението на С.П.П. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Весна”12
V/ 62 А/часа на стойност 108, 90лв. ;на 17/18.12.2009 г. отнел от владението на
И.С.Д. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на
стойност 53, 25 лв. ;на 07.01.2010 г. отнел от владението на Б.Г.Ц. xxx бр. акумулаторна
батерия марка „Варта”, 12 V/ 56 А/часа на стойност 130, 05 лв., или всички вещи
на обща стойност 345, 90 лв, без съгласие на собствениците и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, А. 1, т. 4, преди. I, т.
5 и т. 7 във връзка с чл. 194, А. 1 във връзка с чл. 26, А. 1 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
тази, отразена в обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин,
поради което поддържа правната квалификация на деянията. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения,
като по отношение на подсъд. В. съдът определи наказанието при условията на чл.
55, А. 1, т. 1 от НК и му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, което бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, А. 1 от НК, тъй като същият е с чисто съдебно минало. По отношение на подсъд. Д. намира,
че на същия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок също
от осем месеца при условията на чл. 55, А. 1, т. 1 НК, което наказание същият да
изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на последния намира, че са
налице и условията за прилагане на разпоредбата на чл. 68, А. 1 НК за привеждане
в изпълнение на наказанието, в чийто изпитателен срок е извършил настоящото
деяние, а именно наложеното му наказание с присъда по НОХД № 481/08 г. по описа
на РС - Монтана от три месеца „лишаване от свобода”, присъдата влязла в законна
сила на 28.01.2009 г. Счита, че така определени същите биха изпълнили целите на
наказанието.
Подсъдимите по делото правят
самопризнание, като изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт на РП - Монтана, като са изразили становище, че са съгласни
да не се събират доказателства за тези факти. Съзнават извършеното и съжаляват.
Назначеният по делото служебен защитник на подсъд. В. счита, че деянието
извършено от този подсъдим следва да бъде преквалифицирано по чл. 197, т. 3 от НК, поради връщането на откраднатото, като намира, че няма процесуална пречка
да бъде наложено административно наказание на подсъд. В.. Излага съображения, че
са налице предпоставките на чл. 218б от НК, стойността на отнетите движими вещи
е по-малка от две минимални работни заплати, подсъдимият е с чисто съдебно
минало и откраднатите вещи са изцяло върнати, поради което моли съда да освободи
същия от наказателна отговорност и му наложите административно наказание глоба
по чл. 218б от НК. Ако прецените, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 55 НК, алтернативно предлага на съда да наложи на подсъдимия едно наказание
„лишаване от свобода” към минималния предвиден от закона размер, при условията
на чл. 55, А. 1, т. 1 от НК, като изтърпяването на същото бъде отложено на
основание чл. 66, А. 1 от НК. Назначеният по делото служебен защитник на подсъд.
И.Д. излага съображения, като счита, че стойността на отнетото имущество е
незначителна – 345 лв., които са изцяло възстановени. Деянието е извършено
преди промяната на НПК от 2010 г., поради което и моли съда при определяне на
наказанието да приложи чл. 55, А. 1, т. 1 от НК, т. е. да наложи наказание под
определения от закона минимум. С оглед критичното отношение на подсъд. Д., самопризнанието
направено от него и изцяло възстановените вреди от извършеното деяние, моли на
същия да бъде наложено наказание за минимален срок, което да бъде съобразено с
целите на генералната и лична превенция предвидени в НК. Счита предложеното
наказание от представителя на обвинението за несъразмерно тежко. Моли съда да
определите наказание, което да бъде съобразено с тежестта на деянието и най-вече
на дееца и целите, които следва да бъдат постигнати с наложеното наказание.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъд. М.В. е с
чисто съдебно минало.
Подсъд.
И.Д. е осъждан - по НОХД № 481/2008 г. на МРС за престъпление по чл. 195, А. 1,
т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, А. 1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване
от свобода, което на осн. чл. 66, А. 1 от НК е било отложено за срок от три
години, присъдата е влязла в законна сила от 28.01.2009 г.
Двамата подсъдими се познавали, през м. декември
2009 година подсъд. В. често вземал лекия автомобил на майка си за да го ползва.
Двамата с подсъд. Д. пътували вечерно време до гр. Монтана, със себе си В.
вземал и приятелката си - свид. Е. К.. Двамата обикаляли из града и търсели
леки автомобили - предимно марка ВАЗ, на които по-лесно можели да отворят предните
капаци за да вземат от там акумулаторните батерии. Така за времето от 10 до 24.12.2009
година от лек автомобил ВАЗ 2101, собственост на свид. Т.К. двамата обвиняеми
отворили предния капак на автомобила, същия бил паркиран до блока, където живее
свидетелката в близост до Дома за работа с деца в Монтана. Свалили клемите и
взели акумулаторната батерия - марка „Монбат Динамик”- 12 V, 55 А/часа, с фабр.
№ *********, на стойност 53, 25 лв. Същият подсъд. Д. дал на свой близък да го
ползва, с протокол от 19.01.2010 г. Д. доброволно предал акумулатора на
служител на РУ Полиция Монтана. С разписка последният бил върнат на св. К..
На
15/16.12.2009 година двамата подсъдими успели да отворят предния капак на лек
автомобил „ВАЗ 21013” с ДК № М 78 91 АН, собственост на свид. С.П.. Последният
държал автомобила си паркиран до блока, където живее на бул. „А. С.” № 58 в гр.
Монтана. Липсата на акумулатора П. установил на 16.12.2009 г. сутринта, забелязал,
че предният капак е отворен, когато го вдигнал видял, че акумулатора - марка
„Весна” - 12 V, 62 А/часа, фабр. № 110249 го няма. Стойността на същия възлиза
на 108, 90 лв. На 18.12.2009година подсъдимите Д. и В. по същия начин отворили
преден капак на лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК № М 17 53 АМ, собственост на свид. И.Д..
Автомобилът бил паркиран зад жилищната кооперация на свидетеля, находяща се на
ул. „Св. П. Евтимий” № 51 в Монтана. Свалили клемите и взели и неговия
акумулатор - марка „Монбат Динамик”- 12 V, 55 А/часа, фабр. № ********* на
стойност 53, 25 лв. Подсъдимите ден по-късно продали вещта на свид. С. А. от с.
М. за сумата от 45 лв.
На 07.01.2010 година вечерта двамата
подсъдими отново дошли в гр. Монтана с автомобила, спрели същия в близост до
паркинга на завод „Берг Монтана Фитинги”, където успели да отворят предния
капак на лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК М 03 47 АН, собственост на свид. Б.Ц.. По
това време последният бил на работа в завода. Липсата на акумулатора - марка „Варта”
12 V, 56 А/часа, с фабр. № С7С8892512819 на стойност 130, 05 лв. от автомобила
си Ц. установил когато свършила смяната му и си тръгнА. Акумулаторът
подсъдимите продали на свид. Л. И. от с. М. за сумата от 40 лв.
След като били установени от
служителите на полицията на 19.01.2010 година подсъдимият Д. предал доброволно
1 бр. акумулатор - марка „Монбат Динамик”- 12 V, 55 А/часа, с фабр. № *********,
подсъд. В. 1 бр. марка „Весна” 12 V, 62 А/часа, фабр. № 110249, свид. Л. И. - 1
бр. акумулатор „Варта” 12 V, 56 А/часа, с фабр. № С7С8892512819, а свид. Св. А.
- 1 бр. марка „Монбат Динамик”- 12 V, 55 А/часа, фабр. № *********. Срещу
разписки вещите били върнати на собствениците им.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно - оценъчна експертиза е установено, че стойността на отнетите - 4 бр. акумулаторни
батерии възлиза общо на 345, 90 лв., откраднатите вещи са възстановени изцяло.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимите по делото. Производството по
делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието им
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП – Монтана, на основание разпоредбата на чл. 372, А. 4 от НПК. Същите
напълно съответстват на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство
по делото и се подкрепят от събраните по досъд. производство № 1619/2009год. по
описа на РУ на МВР – Монтана писмени доказателства.
С горното подсъдимият
М.Ц.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, А. 1, т. 4, предл. I и т. 5 във връзка с чл. 194,
А. 1, във връзка с чл. 26, А. 1 от НК:за времето от 10.12.2009 год. до 07.01.2010
година в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с И.Б.Д. и като използвал МПС - лек автомобил „О. К.” отнел от
владението на различни собственици движими вещи както следва: за времето от 10
до 24.12.2009 г. отнел от владението на Т.Н.К. xxx бр. акумулаторна батерия марка
„Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност
53, 25 лв. ; на 15/16.12.2009 г. отнел от владението на С.П.П. xxx бр. акумулаторна
батерия марка „Весна”12 V/ 62 А/часа на стойност 108, 90л в. ; на 17/18.12.2009 г. отнел от владението на И.С.Д. xxx бр. акумулаторна
батерия марка „Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ;на 07.01.2010
г. отнел от владението на Б.Г.Ц. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Варта”, 12
V/ 56 А/часа на стойност 130, 05 лв., или всички вещи на обща стойност 345, 90
лв, без съгласие на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, като
преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите
вещи са изцяло върнати.
А подсъд. И.Б.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, А. 1, т. 4, преди. I, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194,
А. 1 във връзка с чл. 26, А. 1 от НК: за времето от 10.12.2009 год. до 07.01.2010
година в гр. Монтана, при условията на повторност и продължавано престъпление, след
предварителен сговор с М.Ц.В.
и като използвал МПС - лек автомобил „О. К.” отнел от владението на различни
собственици движими вещи както следва: за времето от 10 до 24.12.2009 г. отнел от владението на Т.Н.К. xxx бр. акумулаторна
батерия марка „Монбат Динамик”, 12 V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ;на
15/16.12.2009 г. отнел от владението на С.П.П. xxx бр. акумулаторна батерия
марка „Весна”12 V/ 62 А/часа на стойност 108, 90лв. ;на 17/18.12.2009 г. отнел
от владението на И.С.Д. xxx бр. акумулаторна батерия марка „Монбат Динамик”, 12
V/ 55 А/часа на стойност 53, 25 лв. ;на 07.01.2010 г. отнел от владението на Б.Г.Ц.
xxx бр. акумулаторна батерия марка „Варта”, 12 V/ 56 А/часа на стойност 130, 05
лв., или всички вещи на обща стойност 345, 90 лв, без съгласие на собствениците
и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са ниско
съзнание и култура, престъпни наклонности.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите лица, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянията и дееца.
Съдът призна подсъдимия В. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, А. 1, т. 4, предл. I и т. 5 във връзка с чл. 194,
А. 1, във връзка с чл. 26, А. 1 от НК, като във връзка с чл. 55, А. 1, т.
2, б. "б", предл. първо от НК, във вр. чл. 42 а, А. 1 и А. 2, т. 1 и
т. 2, във вр. А. 3, вр. чл. 42 б, А. 1 и А. 2 от НК, във вр. с чл. 2, А. 2 от НК замени предвиденото в текста на закона наказание „лишаване от свобода” с ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на пробационните мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС на подсъдимия В. xxx, с периодичност два пъти
седмично - всеки вторник и четвъртък от седмицата за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като
го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, А. 1, т. 4, предл.
I и т. 5 във връзка с чл. 194, А. 1, във връзка с чл. 26, А. 1 от НК. Съдът
приложи текста на закона, който се явява най – благоприятен за дееца. Определи
наказанието при условията на чл. 55 от НК, а именно чл. 55, А. 1, т. 2, б. "б",
предл. първо от НК, прилагайки разпоредбата на чл. 58а от НК, действал към
момента на извършване на деянието.
Съдът призна и подсъдимия Д. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, А. 1, т. 4, преди. I, т. 5 и т.
7 във връзка с чл. 194, А. 1 във връзка с чл. 26, А. 1 от НК, като наложи
на същия наказание при условията на чл. 55, А. 1, т. 1 от НК и чл. 2, А. 2 от НК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК
когато в производството по чл. 372, А. 4 от НПК съдът постанови осъдителна
присъда, то той не може да наложи най – тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя
наказанието при условията на чл. 55 от НК - какъвто е настоящия случай. Съдът
определи размера на наказанието под долната граница предвидена в текста на
закона.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи
първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, тъй кото не са налице
основанията за прилагане на института на условно осъждане.
Както и на основание чл. 68, А. 1 от НК
приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия И.Д.
наказание по НОХД№ 481/2008год. по описа на РС – Монтана от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което също следва да изтърпи при първоначален “строг” режим на
изтърпяване на наказанието. Деянието по настоящото дело е извършено в
определения от съда изпитателен срок по това осъждане, поради което и
подсъдимият следва да изтърпи и отложеното наказание.
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимите, като ги мотивират занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът постанови
подсъд. В. и подсъд. Д. да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВСС сумата от общо 75 лева
разноски по водене на делото, както и сумата от по 5лв. държавна такса, за
всеки един от тях, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: