№ 88898
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20211110149692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу Н. И. К., с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2574,86 лв., от която: 875,19
лв. – главница, 318,92 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 04.11.2020 г.,
258,75 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“, 776,25 лв. – възнаграждение за услуга
„Флекси“, 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, 132,00 лв. –
лихва за забава от 21.09.2019 г. до 04.11.2020 г., 183,32 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 04.11.2020 г. до 26.08.2021 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на
тези възнаграждения е предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“
на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действие на сключения между страните договор, доколкото в т. VI Поискани от клиента
допълнителни възможности от договора за потребителски креди е посочено, че
възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една
от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално
използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата,
следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка
с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените
1
услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са
нищожни.
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ в размер на 30,00
лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се претендира
сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, както и за разходите за извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част
следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 30,20 лв. за
държавна такса и 29,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК **********, против Н. И. К.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която
се иска заплащане на сумата от 258,75 лева – възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, сумата от 776,25 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и
сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания по Договор за
потребителски кредит № 30038707851, сключен на 12.08.2019 г., между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви
осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2