Решение по дело №802/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3286                                                     28.11.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На двадесет и осми октомври                         през  две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 802 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

 

            Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца на основание договор  за паричен заем №80811 от 19.07.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща главница за периода от 26.07.2016 година до 11.10.2016 година по отношение на която на основание чл.7, ал.4 от договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 16.08.2016 година, сумата 30,38 лева /тридесет лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2016 година до 11.10.2016 година /падеж на последна погасителна вноска/  по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо,  сумата 178, 44 лева /сто седемдесет и осем лева, четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.07.2016 година до 11.10.2016 година, по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата 161,76 лева /сто шестдесет и един лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 16.08.2016 година /датата на предсрочна изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, сумата 100,42 лева /сто лева, четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.08.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от 600 лева /шестстотин лева/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.04.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство, от които сумата 25,00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща платена по сметка на съда държавна такса и сумата 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            На 19.07.2016г. между „Сити кеш" ООД, като заемодател, и В.П.К., като заемател, е сключен Договор за паричен заем № 80811,  за което ищецът счита, че е направено при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя  паричен заем в размер на 600.00 лв., която сума представлява главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“.  Ищецът твърди още, че с подписването на договора за кредит страните са декларирали, че е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения му от заемодателя европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Ищецът счита, че с полагането на подписа си на договора за паричен заем, заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума  представлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 30,38 лв.  По този начин страните са договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 630,38 лв., която е платима на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 52,53 лв. при първа погасителна вноска 26.07.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 11.10.2016 г.

             Ищецът посочва, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 11.10.2016 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. В исковата молба е изложено още, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.

            Процесуалният представител на ищеца твърди, че в конкретния случай, поради допусната от страна на заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 16.08.2016 г., която дата представлява падежа на четвърта погасителна вноска. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това. Неустойката е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. По този начин на 16.08.2016 г. заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 161,76 лв., представляваща 20 % от сумата от 808,82 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

            В исковата молба е посочено, че съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна  заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

             Ищецът счита още, че с подписването на договора за заем, заемателят е декларирал, че се счита за уведомен за това, че ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. По този начин поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 178.44 лева, която е разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 14,87 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. По този начин погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 67,40 лева. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,  той дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 100.42 лв. за периода от 17.08.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

            В исковата молба е посочено, че на 31.05.2017 година е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко – продажба на вземания от 31.05.2017 година между  „Сити кеш“ ООД и ищеца, с което вземанията по индивидуализирания по – горе договор са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът твърди, че с изрично пълномощно е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжниците за цесията.  Изпратени са две уведомления до ответника, като първото до постоянния адрес е върнато в цялост, че адресата е напуснал адреса, а второто, изпратено на настоящия адрес,  не е върнато към датата на подаване на исковата молба. Поради това от името на ищеца е отправено искане ответникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и книжата, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, без значение дали в производството ще му бъде назначен особен представител на основание чл. 47 от ГПК.

            В допълнителна молба за уточнение на предявения иск от 27.02.2019 година от името на ищеца е посочено, че ответника не е уведомяван за настъпване на предсрочната изискуемост по правни доводи, изложени подробно.

            В исковата молба ищецът е посочил доказателства.

            В преклузивния  двуседмичен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат Ж.М., е дал писмен отговор на предявения иск, в който оспорва претенциите по основание и размер. На първо място процесуалният представител на ответника посочва, че предсрочна изискуемост на кредита не е обявена на длъжника по надлежния ред, поради което сумата не се дължи, а искът е преждевременно предявен.  В тази насока се е позовал на т.18 от ТР №4/2013 година на ОСГТК на ВКС. На следващо място е посочено, че уведомяването на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост с получаване на препис от исковата молба и книжата няма как да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като това би довело  до изменение на основанието на иска, което е недопустимо съгласно чл.11б от ТР №4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

            На следващо място в писмения отговор от името на ответника е посочено, че по делото липсват доказателства, че сумата му е предоставена от „Сити кеш“ ООД.

            Процесуалният представител на ответната страна излага още, че по представляваното от нея лице, за което в исковата молба са изложени твърдения, че е заемател, не е уведомяван за договора за цесия, а това не може да бъде направено в хода на настоящото производство. Конкретизира, че дори да се приеме валидно уведомяване с връчване на препис от исковата молба и приложенията, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че настоящия процес се предхожда от подаване от страна на ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение и уведомлението следва да предхожда  подаването на заявление и издаването на заповед за изпълнение.

            По отношение на уговорката за неустойка в писмения отговор са изложени доводи за нищожността й на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции. В тази насока са изложени подробни твърдения. От името на ответника е изложено още, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПП, както и че уговорката й води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, която определя какъв е максималния размер на годишния процент на разходите. На следващо място е посочено, че уговорката за неустойка дублира задължението за заплащане на сумата 100, 42 лева, представляваща обезщетение за забава, тъй като съгласно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението не може да надхвърля размера на размера на законната лихва.

            По изложените съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.

            В писмения отговор е изложено становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

             

            Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2085 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 3086 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК. С допълнителна заповед от 17.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3086 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година е разпоредено длъжникът да плати и сумата 100,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.08.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда, на основание чл.247 от ГПК

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да уважи претенциите.

            В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по исковете, дадено в писмения отговор. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

            По приложимия процесуален и материален закон настоящият състав приема следното:

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД. 

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:

Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, който  факт, настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл. 235,  ал.3 от ГПК.  Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и  прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, потвърждение за сключване на цесия и Приложение № 1, в което е посочено името на ответника.

            От приложените към делото договор за кредит за паричен заем №80811 от 19.07.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от  600 лева. Сумата е получена от заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от договора,  в който е посочено, че с полагане на подписа си  на договора ответната страна удостоверява, че е получила в брой  заемна сума в размер от  600 лева и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора. От заключението  на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че това задължение е осчетоводена.

Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 12 седмични погасителни вноски в размер 52,53 лева всяка с дата на първо плащане 26.07.2016 година. В чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40,08 %, в чл.3, т.7  е посочено ГПР 49,03 % . В част III, т.2 от договора е посочен ГПР Общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и в конкретния случай той е със стойност 49,03 %. В раздел IV, т.8 е посочено, че  ГПР не може да бъде променен, освен при условията на сключения договор за заем или по взаимно съгласие на страните. Изложено е, че заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и други , които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно , че е оторизиран представител на заемодателя. Заемодателят не носи отговорност за направени такива плащания, когато техния вид основание и размер не са определени в договора.

            В чл. 7, ал. 4 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на това събитие заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява  заемателя  за това в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на задълженията по договора сума, представляваща  непогасена главница, договора лихва и неустойка по чл.8 от договора, в случай, че има начислена такава.

            Уговорена е и неустойка в чл.8 от договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на заемателя: ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение, която в случая е определена в размер от 178,44 лева, което е разсрочено и е изискуемо в деня, в който настъпва падежа на задълженията по договора за месечните погасителни вноски.

            Не  е спорно по делото, че заемополучателят не е погасявал задължения по договора. От името на ответната страна, чиято е доказателствената тежест от  установяване на тези правнорелевантни факти, не може да бъде направен извод в посочения смисъл. В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза е посочено, че задълженията по договора към дата 30.04.2018 година, която е датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,  са със стойностите, посочени в него и в исковата молба.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

            В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

            В конкретния случай в договора е посочен размерът на  ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора  като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,036%.

            Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на ГПР настоящият състав приема, че договора е недействителен.

            Съгласно чл. 23 от ЗПК когато говорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора.

            В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,08 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е  Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..

            Уговорките за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излизат извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията  за неизпълнението му и евентуалните вреди.  Относно преценката за валидност на  уговорка за неустойка и  критериите за това ВКС се е произнесъл  в мотивите  т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

            По отношение на задължението за начисляване на неустойка в размер от 20 % от оставащата част от главницата, договорната лихва и неустойката, която ищецът счита, че е дължима поради непредоставяне на обезпеченията, следва да бъде посочено още, че спорен настоящият състав  не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е породила действието си, тъй като изявлението на кредитора да упражни това свое право не е достигнало до длъжника по договора. За този извод следва да бъде взето предвид тълкуването на закона, дадено в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК, съгласно което: „ В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“  Следва да бъде посочено в тази насока, че длъжникът и по правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, следва да бъде уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като не следва да бъде поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за  кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора, индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

            По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600 лева, представляваща главница по договора за заем и претенциите за установяване дължимост на неустойки, договорна лихва  следва да бъдат отхвърлени.  Към настоящия момент са настъпили падежите на всички вноски за главница по договора, поради което и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде взет предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №  8/2017 на ВКС, ОСГТК.

            По отношение на лихвата за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:

            Лихвата за забава е дължима върху главница в размер от 600 лева за периода от 12.10.2016 година /денят следващ датата на която е настъпила по следната вноска по договора за  заем/ до деня предхождащ датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.04.2018 година. Задължението е в размер от 89 лева. До пълния предявен размер на тази претенция задължението следва да бъде отхвърлено.

            Дължима е и лихва  за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.04.2018 година до окончателното плащане на задължението.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.

            В списъка на разноски по чл.80 от ГПК  ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер  за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по  дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както следва: 225 лева платена държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице и 304,97 лева възнаграждение за особен представител на ответника. Разноските са в общ размер на 779,97 лева. Съответно на уважената част от исковете, които са предявени за общ размер от 1071 лева и са основателни за сума в общ размер от 689 лева, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 501,77 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер  75 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на  48,25 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем по договор за паричен заем №80811 от 19.07.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща главница, сумата 89 лева /осемдесет и девет лева/у представляваща лихва за забава, начислена за периода от 12.10.2016 година до 29.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на  30.04.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със  Заповед № 2085 от 01.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3086 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на  ищеца на основание договор  за паричен заем №80811 от 19.07.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 30,38 лева /тридесет лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2016 година до 11.10.2016 година /падеж на последна погасителна вноска/  по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо,  сумата 178, 44 лева /сто седемдесет и осем лева, четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.07.2016 година до 11.10.2016 година, по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата 161,76 лева /сто шестдесет и един лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 16.08.2016 година /датата на предсрочна изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за периода от 17.08.2016 година до 11.10.2016 година и за разликата между присъдената на това основание сума от 89 лева /осемдесет и девет лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 100,42 лева /сто лева, четиридесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***,  да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 501,77 лева /петстотин и един лева, седемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата  48,25  лева /четиридесет и осем лева, двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от  779,97 лева /седемстотин седемдесет и девет лева, деветдесет и седем стотинки/ за исковото производство и 75 лева /седемдесет и пет лева/ за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала: НД