№ 52
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
29148/07.11.2022 г. от П.Р.Б. против решение № 1329 / 31.10.2022 г.
,постановено по гр.д. 2059 / 2021 г. по описа на ОС - Пловдив в частта ,в
която е уважен предявения от Т. Й. Р. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на
50 000 лв. като са присъдени разноски.По съображения за неправилност,
изложени във въззивната жалба жалбоподателят заявява искане решението в
неговата обжалвана част да бъде отменено и искът на Р. да бъде отхвърлен ,а
в случай ,че доводите за неоснователност не бъдат възприети присъденото
обезщетение да бъде намалено.
Постъпил е отговор от въззиваемата Т. Й. Р. , с който оспорва
въззивната жалба и заявява искане решението на ОС – Пловдив ,в неговата
обжалвана част да бъде потвърдено. Претендира за разноски.
Контролираща страна А.п. – Пловдив взема становище ,че жалбата на
П. е основателна и поддържа искане обезщетението за неимуществени вреди
да бъде редуцирано на 20 000 лв.Прави възражение за прекомерност на
1
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е иск от Т. Й. Р. против П.Р.Б. за
заплащане на обезщетение за неимуществени реди в резултат на незаконно
воденото против нея наказателно производство ,приключило с оправдателна
присъда, в размер на 50 000 лв.
Ищцата е твърдяла ,че през 2018 г. е било образувано НОХД № 88 /
2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив като е била обвинена в извършване
на престъпление по чл.212 ал.1 във вр.чл.26 от НК за това ,че в периода 2012
г.- 2018 г. във В.ф.** – Г.И. ,при условията на продължавано престъпление
,чрез използване 57 пъти на документи с невярно съдържание е получила без
правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми в общ
размер от 7 480 ,собственост на МО с намерение да ги присвои.Твърдяла е
,че с присъда от 18.03.2019 г. ,постановена по посоченото дело е била
призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение ,която присъда
е потвърдена с решение на Военно апелативен съд - София,което решение е
оставено в сила с решение на ВКС.Твърдяла е ,че към момента внасяне на
обвинението е заемала длъжността „стариши авиомеханик „ с военно звание
„сержант „ ,че по време на службата е вземала активно участие в множество
спортно масови и културни мероприятие ,за което е била многократно
награждавана за постигнати високи резултати. Понататък е твъдяла ,че
воденото против нея незаконно наказателно производство е променило
коренно живота й ,затворила се в себе си ,изпитвала страх от осъждане
,преживяла силен психо емоционален стрес ,чувствала се унизена , с оронено
достойнство ,постоянно плачела ,не можела да изпълнява служебните си
задължения ,изпитвала отчаяние и безпомощност. Започнала да посещава
психиатър като и била назначавана терапия и давани препоръки. Започнала
да получава стягане в сърдечната област и на 19.11.2020 г. постъпила на
лечение като и била поставена диагноза „стенокарден синдром „.Всички тези
описани вреди били пряко последица от незаконно повдигнатото й
2
обвинение в извършване на престъпление , за обезщетение на които е
претендирала сумата от 70 000лв. ,както и 1 000 лв. обезщетение за
имуществени вреди – заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство.
Ответникът П.Р.Б. е оспорил исковете и по основание ,и по размер
.Възразил е срещу размера на исковата претенция за неимуществени вреди
като завишен и несъотнесен към разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
С решението ,предмет на обжалване съдът е уважил иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. както и иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер на 500 лв.
като предмет на обжалване и съответно на въззивно разглеждане е решението
в частта ,в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен.
С решението си съдът е приел за безспорно установено ,че с
постановление от 21.12.2017г. е образувано досъдебно производство № 103-
Рп/2017г. по описа на ВОП Пловдив срещу военнослужещ за престъпление по
чл. 212,ал.1 пр. 1 във вр. с чл.261ал.1 от НК като с постановление от
06.07.2018г. ищцата в настоящото производство е привлечена като обвиняем
за престъпление по чл. 212,ал.1 във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК.Въз основа на
обвинителен акт по пр. пр. № 3885/2017г. по описа на ВОП е образувано нохд
№ 88/2018г. по описа на Военен съд - Пловдив,с което ищцата е обвинена за
това,че в периода 12.12.2012г.-18.01.2018г. във в.ф.**- с. Г.И.,при условията
на продължавано престъпление ,чрез използване 57 пъти на документи с
невярно съдържание е получила без правно основание чуждо движимо
имущество -компенсационни суми ,полагащи се на живеещите на свободен
наем военнослужещи, собственост на МО ,изплатени й по банков път на
основание заповед на Командира на ВФ в общ размер 7 480,00 лева-
чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал. от НК.Приел е за безспорно установено също
така ,че пред първоинстанционният съд са били насрочени седем съдебни
заседания,на които подсъдимата се е явявала лично като с присъда от
18.03.2019г. Р. е призната за невинна и е оправдана по обвинението по
чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК. С решение № 25 постановено на
16.09.2019г. по внохд № 19-2019г. по описа на Военно-апелативен съд
присъдата на Военен съд Пловдив е потвърдена ,а с решение №265
постановено на 16.04.2020г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение №25
от 16.09.2019г. по внохд№ 19/2019г. на Военно-апелативен съд Пловдив.
Въз основа на тази фактическа обстановка ,неоспорена и с въззивната
жалба , и съобразявайки събраните доказателства по делото във връзка с
търпените от ищцата болки и страдания - показанията на разпитаните
свидетели ,заключенията на СПЕ и СМЕ ,съдът е приел за установени
претърпени неимуществени вреди – обичайни и специфични ,в пряка
3
причинна връзка с незаконно воденото против нея наказателно производство
,приключило с оправдателна присъда ,за репариране на които вреди следва да
бъде ангажирана отговорността на държавата в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ , а дължимото обезщетение следва да е в размер на 50 000 лв. ,до
който размер е уважил предявения от Р. иск.
Както се каза изложената по- горе фактическа обстановка не е оспорена
с въззивната жалба като предмет на спора е размерът на присъденото
обезщетение ,който жалбоподателят ,по съображенията си ,изложени в
жалбата счита за завишен и несъобразен с константната съдебна практика и
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,в каквато посока са и конкретно наведените
оплаквания.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото са събрани доказателства – свидетелски показания и две експертизи –
психологична и медицинска .Така от показанията на св. К. се установява ,че
същият познава ищцата от 2017 г. ,тъй като работят на едно и също място
,както и че знае за воденото против нея наказателно производство ,което й
повлияло много тежко- чувствала се много зле ,не можела да спи нощем
,отслабнала с повече от 10 кг. ,отказала да бъде техник ,отнели й и оръжието
,защото се притеснявали да не посегне на живота си ,била спортистка ,имала
много републикански медали ,но в периода на наказателното производство
спряла да спортува и да се състезава.
Свидетелят Р. ,който е син на ищцата ,също установява ,че воденото
против нея наказателно производство рефлектирало много върху нейното
психическо състояние и върху нейното здраве,била тревожна ,плачела ,не
можела да спи ,затворила се в себе си,посещавала психолози , стресът
рефлектирал и върху работата й ,която била много отговорна и при която
започнала да допуска грешки,преустановила спортните си заниманията
,които преди наистина я правели щастлива.
Заключението на СМЕ ,изготвено от вещото лице Б. потвърждава
твърдяното от ищцата ,че през периода 19.11.2020 г. – 20.11.2020 г. същата е
била приета за лечение в кардиологично отделение на У.П. АД с диагноза „
стенокарден синдром „ ,който принципно се лекува по подобен начин като
инфаркт на миокарда.Обикновено се предизвиква от упражнения или
емоционален стрес като е напълно възможно да има причинно следствена
връзка с преживения от ищцата в резултат на обвинението психо
4
емоционален стрес като уточнява ,че за стенокардията имат значение и
начина на живот ,който води човек,както и всички неща от живота
,причиняващи психо емоционален стрес.
Изслушано е и заключение на СПЕ ,изготвена от вещото лице П.Ц. ,от
което се установява ,че претърпяната психо емоционална травма от ищцата
,свързана с воденото против нея наказателно производство е интензивна по
характер.Независимо от благоприятния изход същата все се чувства лабилна
,плачлива ,липсва й настроение ,в ситуация е на социално отдръпване ,с
влошен сън и апетит.Констатирани са от вещото лице редица психо
суматични симптоми като сърцебиене ,главоболие ,стягане в сърдечната
област ,косопад, болезнено стягане на челюстите като според вещото лице
,въпреки ,че не може да се говори за устойчиво депресивно разстройство
,причината за това състояние на ищцата е неотработената психотравма
,свързана с воденото против нея наказателно производство.Посочено е също
така ,че професии ,които изискват завишено отношение към справедливост
,чест и достойнство ,каквито са и военните ,по - често изпадат в психично
прегаряне и съответно по –често се нуждаят от психотерапевтична помощ.
От всичко изложено може да се каже ,че на първо място ищцата е
претърпяла обичайните за лице ,обвинено в извършване на престъпления
,неимуществени вреди като стрес ,срам ,страх от осъждане ,тревожност
,притеснение ,оронено достойнство и компрометирано име в общество
,социална изолация. Освен ,че за тези неимуществени вреди по делото са
събрани доказателства – показанията на свидетелите и заключението на СПЕ
,следа да има предвид ,че същите дори и не подлежат на пълно и главно
доказване доколкото са типични ,налице са във всеки един случай на
незаконно обвинение и са в безспорна причинна следствена връзка с него.
На следващо място ,в синхрон с твърденията на ищцата ,се установи е
същата е претърпяла и т.нар специфични вреди – влошено здравословно
състояние ,свързано с диагностицирането й със „стенокарден синдром „
,който според вещото лице Б. е твърде възможно да е в причинна връзка с
воденото против нея наказателно производство ,както и с обстоятелството ,че
повдигнатото й обвинение е пряко свързано със заеманата от нея длъжност
към МО.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди ответникът безспорно
5
носи отговорност съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.За
определяне на размера обезщетението за тяхното репариране следва да бъдат
взети предвид всички относими в конкретния случай обстоятелства като
продължителността на наказателното производство ,чиито срок е от около 3
години ,който срок се приема от съда за разумен предвид факта ,че същото е
протекло в досъдебна и съдебна фаза ,както и че спрямо ищцата не е била
взета мярка за неотклонение; тежестта на обвинението ,което е за тежко
престъпление ;обстоятелството ,че ищцата е била оправдана още на първа
инстанция , както и това ,че не е загубила работата си като според св.К. по
собствено решение се е отказала да бъде авиотехник и е била преназначена на
друга длъжност.Следва да се съобрази и това ,че преживеният
психоемоционален стрес е бил със завишена степен на интензитет като
вероятната причина за това е именно заеманата от нея длъжност доколкото
към определени професии има завишени критерии за обективност,
справедливост ,чест и достойнство ,поради което при такива лица
обвинение в престъпление ,свързано именно с упражняваната професия
интервенира по –сериозно в неимуществената им сфера. Следва да се отчете
и посоченото от вещото лице Б. ,че макар и заболяването на ищцата
„стенокарден синдром „ да е във вероятна причинна връзка с
психоемоционалния стрес ,свързан с воденото против нея наказателно
производство , ,то същият може да бъде провокиран и от стрес в резултат от
различни фактори от човешкия живот като в случая има индикации ,че точно
в периода на воденото наказателно производство ищцата е загубила брат си -
човек от най – близкия си семеен кръг, както и обстоятелството ,че по-
тежките физически натоварвани също могат да причинят заболяването , а е
безспорно ,че ищцата е била активно трениращ и състезаващ се спортист . Не
на последно място следва да се има предвид и обстоятелството ,че
последната е с чисто съдебно минало .Така при съвкупната преценка на
гореизложеното настоящата инстанция намира ,че обезщетение в размер на
30 000 лв. е адекватна и справедлива компенсация на претъпените от ищцата
неимуществени вреди ,резултат от незаконно воденото против нея
наказателно производство,приключило с оправдателна присъда,поради което
така предявеният от нея иск се явява основателен и доказан до този размер
,до който следва да се уважи.
ОС – Пловдив и стигнал до по-различни изводи и решението ,в частта ,в
6
която е уважен предявения от Р. иск за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. се
явява правилно и следва да се отмени като се постанови друго , с което искът
за този размер бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта ,в която на ищцата са
присъдени разноски за първоинстанционното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение за сумата над 1 578 лв. съобразно резултата от
въззивното производство.
На ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 2 790 лв. ,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно потвърдената част на решението ,което не следва
да се редуцира ,тъй като не е прекомерно доколкото е съобразно с Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1329 / 31.10.2022 г. ,постановено по гр.д. 2059 /
2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П. на Р.Б., представлявана
от Главния прокурор, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер над 30 000 лева до
присъдените 50 000 лв. на Т. Й. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес :
гр.П., пл. С., №3,ет.4,офис 411-адв.П.- ПАК за обвинение в престъпление, по
отношение на което е призната за невинна и оправдана с влязла в законна
сила присъда от 18.03.2019г. по НОХД № 88 /2018г. по описа на Военен съд-
Пловдив ,ведно със законната лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от 17.04.2020г. до окончателното му плащане ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Й. Р., ЕГН ********** иск по чл.2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ против П. на Р.Б. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение за разликата над 30 000
лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1329 / 31.10.2022 г. ,постановено по гр.д.
2059 / 2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П. на Р.Б.,
представлявана от Главния прокурор, е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 30 000
лв. на Т. Й. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.П., пл. С.,
№3,ет.4,офис 411-адв.П.- ПАК за обвинение в престъпление, по отношение на
което е призната за невинна и оправдана с влязла в законна сила присъда от
7
18.03.2019г. по НОХД № 88 /2018г. по описа на Военен съд-Пловдив ,ведно
със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от
17.04.2020г. до окончателното му плащане.
ОТМЕНЯ решение № 1329 / 31.10.2022 г. ,постановено по гр.д. 2059 /
2021 г. по описа на ОС – Пловдив В ЧАСТА ,в която П. на Р.Б.,
представлявана от Главния прокурор, е осъдена да заплати на ищцата Т. Й. Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.П., пл. С., №3,ет.4,офис 411-адв.П.-
ПАК съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото разликата над 1 578 лв.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Главния прокурор,да заплати
на Т. Й. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.П., пл. С., №3,ет.4,офис
411-адв.П.- ПАК разноски за настоящата инстанция в размер на 2 790 лв.
,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
потвърдената част на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8