Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2275 07.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11548 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 361 от Търговския закон.
Ищецът „Глобал Транс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 126, представлявано от у. С.Г., чрез пълномощника си адв. М.Г., е предявил против „ЕЦ Транспорте Еу-кспрес Инх.“, ид. № ДДС: DE*********, със седалище: Германия, град Лауф ан дер Пегниц, ул. „Биркенщрасе“ № 1, представлявано от А.У., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 550 евро, дължима по фактура № 1041/ 29.07.2014 г., неоснователно прихваната за щети по превоз с товарителница № 14069334/ 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 15.09.2015 г. до окончателното плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът бил част от верига спедитори и превозвачи в превозно отношение, съгласно което части от машина на „Магна Пауъртрейн“ АГ и КО КГ- А. била превозена от Л. (А.) до село С., община Р., област П. (Б.) в завода на „Магна Пауъртрейн Пловдив“ ЕООД с ЧМР товарителници, като за периода 01.07.2014 г.- 12.07.2014 г. били извършени общо три превоза с превозвач „Т.- Д. и Сие“ СД. Пряк товародател на ищеца се явявал ответникът, а пък ищецът ангажирал за превоза превозвача. Цялостната верига от участници в превозното отношение била следната: товародател (изпращач) се явявал „Магна Пауъртрейн“ АГ и КО КГ, който сключил превозен договор с „Тек- ЛОГ“ Гмбх- А. за превозване на частите на машината до получателя на товара в България- „Магна Пауъртрейн Пловдив“ ЕООД. От своя страна „Тек- ЛОГ“ Гмбх сключило договор за превоз с ответника, от който на 12.06.2015 г. по електронен път постъпила заявка до ищеца за извършване на превоз в периода 01.07.2014 г.- 12.07.2014 г., в резултат на което ищецът ангажирал с превоза „Т.- Д. и Сие“ СД. Превозите били извършени, като така ищецът реално имал отношения с две дружества- ответникът и превозвачът. Всеки от трите превоза бил изплатен по веригата от страна на товародателя, на първия превозвач/ спедитор, от първия на втория (ответникът), който платил на ищеца, а той- на превозвача. Плащанията на първите два превоза били осъществени, като в срок от 35 дни от издаване на фактурите отношенията следвало да се уредят между участниците в превозното правоотношение. Последният превоз останал неизплатен от товародателя, а оттам- и по веригата от останалите участници, като от стойността на същия се извършило прихващане чрез префактуриране на щета от превоза. При превоза, осъществен с товарителница № 14069334/ 01.07.2014 г. с товарен автомобил ***/ *** на „Т.- Д. и Сие“ СД, със срок на доставка- 04.07.2014 г. и извършена такава един ден по- рано, получателят на товара- „Магна Пауъртрейн Пловдив“ ЕООД, направил възражение за наличие на щети по товара след получаването му, като издал фактура на „Тек- ЛОГ“ Гмбх- А. за сумата от 3 133 евро за причинени при превоза на това щети по машината. Австрийското дружество от своя страна пък издало фактура за префактуриране на щетата в размер на 1 550 евро на следващия в транспортното отношение- ответника, който пък извършил прихващане от стойността на последната фактура за транспорт, издадена от ищеца. Тази фактура останала неизплатена, защото преди това било извършено плащане на превоза с товарителница № 14069334/ 01.07.2014 г. и затова чрез прихващане били уредени отношенията между ищеца и ответника по повод твърдяната щета на товара за този превоз. Поради това прихващане и ищецът също извършил такова спрямо превозвача „Т.- Д. и Сие“ СД, който от своя страна твърдял, че сумата му е дължима и за събирането й било образувано гр. дело № 1419/ 2015 г. на ПРС, XXI гр. с-в, след проведено заповедно производство. Тъй като ответникът не бил положил дължимата грижа да разгледа рекламацията на товародателя си „Тек- ЛОГ“ Гмбх- А. за щети, както и да прецени дали същата е подадена в срок, оформена ли е спрямо изискванията по Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иск против немското дружество- за осъждането му да заплати сумата от 1 550 евро, неправомерно прихванати от плащането на фактура № 1041/ 29.07.2014 г. В товарителницата не били отбелязани никакви забележки от страна на получателя на товара, не били отразени видими вреди по него, по опаковката или по начина на укрепването му. Възражението за щети било направено в един доста по- късен момент, когато нито едно от лицата ангажирани в превозното отношение можело да реагират надлежно, като оспорят вредите. Освен това в първото фактуриране по случая било посочено, че щетите настъпили и при монтажа на части от машината, като така не ставало ясно кои точно вреди се дължат на превоза и кои не. От документите, с които ответникът обосновавал правото си да префактурира щетата и да извърши прихващане спрямо ищеца, не можело да се установи вид или стойност на вредите, защото липсвал протокол. Без такъв нямало и описание на вредите, а оттук- било неясно по какви причини се приемала стойността на щетата и защо ответникът я бил признал, а след това префактрирал и прихванал от стойността на друга неразплатена по същия превоз фактура. Съгласно чл. 30 от горецитираната Конвенция в товарителницата следвало да се опишат уврежданията на товара, но нямало данни това да било сторено. С допълнителна молба се уточнява, че цената на иска била формирана на база размер на незаконосъобразно прихваната сума от ответника от стойността на издадена от ищеца последваща фактура. Твърди се, че на ищеца били изпратени по електронен път само снимки на отделни детайли и се посочвала стойност от 3 133 евро, като след оспорване, сумата била намалена на 1 550 евро, без обаче да ставало ясно в какво точно се изразявала щетата, как е настъпила и защо нямало вписани възражения при приемане на товара в товарителницата. Товародателят „Магна Пауъртрейн“ АГ и КО КГ бил сигнализиран от получателя на товара „Магна Пауъртрейн Пловдив“ ЕООД за това, че имало щети по товара, след което той издал фактура на първия спедитор- „Тек- ЛОГ“ Гмбх- А., а той- такава на свой ред на ответника, който пък издал фактура на ищеца, прихващайки стойността от 1 550 евро от друга фактура между страните, нямаща обаче нищо общо с въпросния превоз. Обосновава се и правният интерес от настоящия иск, въпреки наличието на друг висящ срок за същата сума, защото тази претенция представлявала самостоятелно средство за защита спрямо различно лице в превозното правоотношение. С втора уточняваща молба се посочва, че прихващането било извършено незаконосъобразно, тъй като то станало извънсъдебно, без обаче да съществуват две насрещни, безспорни, ликвидни и изискуеми вземания. Само вземането на ищеца спрямо ответника било безспорно и ликвидно, а немското дружество твърдяло, че била настъпила щета по товара, в следствие на което и спрямо него се извършило прихващане, но не се давала никаква информация за това в какво точно се изразявала тази щета, а и липсвали вписвания за нея в превозния документ. Доказването на факта за какво е щетата следвало да бъде в тежест на ответника, който бил извършил прихващането, защото именно той следвало да установи наличието на ликвидни и изискуеми вземания. Отново се развиват съображения за съществуването на правен интерес от настоящия иск дори и при висящността на другия процес и предявения в него насрещен иск, защото при евентуално уважаване на претенцията на „Т.- Д. и Сие“ СД срещу ищеца и отхвърляне на неговия насрещен иск, текущият спор се явявал единствената възможност за защита на страната срещу прихващането, направено по цялата верига на превозните отношения. Моли се за осъждане на ответника да заплати съответната сума, като се претендират и разноските в процеса.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от заявки за автомобилен превоз на товари, фактури, товарителници, електронна кореспонденция между страните и справки за актуално състояние на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на управление на ответника на 14.06.2016 г. по реда на Регламент № 1393/ 2007, като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена там по пощата призовка на 22.05.2017 г., връчена на основание чл. 44 ал. 2, изречение второ, във връзка с чл. 50 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 121, 26 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение от 5 лева, такси за превод на съдебни книжа на немски език в общ размер на 1 410 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 920 лева, или общо разноски в размер на 2 456, 26 лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЦ Транспорте Еу-кспрес Инх.“, ид. № ДДС: DE*********, със седалище: Германия, град Лауф ан дер Пегниц, ул. „Биркенщрасе“ № 1, представлявано от А.У., да заплати на „Глобал Транс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 126, представлявано от у.С.Г., чрез пълномощника си адв. М.Г., сумата от 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) евро, дължима по фактура № 1041/ 29.07.2014 г., неоснователно прихваната за щети по превоз с товарителница № 14069334/ 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 15.09.2015 г. до окончателното плащане, както и да заплати направените по делото разноски в общ размер на 2 456, 26 (две хиляди четиристотин петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД