Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV- 155
02.12.2019 г., гр. Бургас
Бургаският
окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1637 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева – с представено пред
първата инстанция пълномощно (л. 14), против Решение № 2188 от 17.09.2019 г. по
гр. д. № 5241/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати
на Н.К.Т., ЕГН **********, следните суми: 1579, 30 лева (хиляда
петстотин седемдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 233,38 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са разликата
между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 322, 12 лева (триста двадесет и два лева и дванадесет стотинки),
представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон
и необосновано. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че положеният от
въззиваемия нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 съгласно
правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Поддържа се, че приложение следва да намерят специалните
правила на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Твърди се, че в тези наредби липсва текст, който да урежда
увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до
преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на
въпросния коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,
25 лв. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че при наличие на
непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Не са направени доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
В законовия срок по чл. 263 ГПК
въззиваемият Н.К.Т. представя писмен отговор чрез адвокат С.К. – с пълномощно
по делото (л. 15). Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Посочва се съдебна практика по сходни казуси.
Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди
разноските, направени във въззивната инстанция. Няма доказателствени искания.
В
съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В
съдебно заседание въззиваемият се представлява от адвокат Кралева –
преупълномощена от адвокат К.. Поддържа отговора на въззивната жалба. Представя
договор за правна защита и съдействие.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е
образувано по предявения и впоследствие изменен иск на Н.К.Т. против ОДМВР – Бургас за присъждане на
сумата от сумата от 1579, 30
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 233, 38 часа за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени
след преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че
за периода от 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността
„старши полицай“ към
сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ към
ОДМВР – Бургас
при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец.
Твърди се, че след преизчисляване на положения от ищеца през процесния период
нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 233, 38 часа, за която му се дължи
възнаграждение за извънреден труд в размер на1579, 30 лева, което не му е заплатено от
ответника.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност. Твърди, че положеният труд е заплатен своевременно след
неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по определен коефициент. Излагат се доводи, че в системата на МВР
съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1 (8 часа дневен към 8 часа
нощен труд). Поддържа се, че съгласно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи за всеки
отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори
между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
(удостоверение – л. 15) се установява, че през процесния период страните са
били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на
длъжността „старши полицай“ със статут на държавен служител.
От неоспореното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през
исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд при
сумирано изчисляване на работното време на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа – общо 1 632 часа
нощен труд, за което ответникът му е изплатил общо 408, 00 лв. – по 0, 25 лв.
на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният
от ищеца нощен труд – общо 1 632 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143,
възлиза на 1 865, 38 часа, като разликата от 233, 38 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена ищеца, а дължимото
нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1 579, 30 лева.
За да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба №
8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се
тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило държавните
служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Прието, че при
наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се
приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените от
въззивника оплаквания за неправилност на решението съдът намира следното.
По отношение на
възражението за неприложимост на предвидения в чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата коефициент 1, 143 към
процесното служебно правоотношение:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз
основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. са действали,
както следва: 1) за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016
г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Неоснователни са и доводите на въззивника,
че при приравняване на положения нощен труд в дневен се
получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения
в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа
– това е една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на
другата величина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на посочената
разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на
смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не случаите на подневно отчитане на работното време. В ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140,
ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората величина,
необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа),
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в
МВР, е 1, 143.
По отношение на направеното с въззивната
жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, съдът намира следното:
Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 КТ). Съгласно
чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на
нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018 г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в
дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на
нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва
изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден
труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на
работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 30.06.2019 г. извънредният труд се отчита с превръщане на
нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018
г.).
По отношение на периода от
01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. и при липсата на изрично действащо законово
правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, приложение следва да
намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, като при липса на
закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена
за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл. 9,
ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз
основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено
в новата редакция на чл. 9г (изм.
ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът основава решението си и на прогласения
в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение. Ето защо съдът намира, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г.
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е
положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно
тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо
съдът намира, че правилото на чл.
9г (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО следва да
намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от
01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд (съобразно график за месец юли
2018 г. – л. 215), тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на
чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът
приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (01.07.2016 г. – 01.01.2018 г. и
01.07.2018 г. – 30.06.2019 г.) същите следва да се вземат предвид.
Съобразно приложение № 1 (л. 105) към неоспореното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. ответникът е положил общо 232 часа нощен труд,
които след приравняването им на дневни с коефициент 1, 143 възлизат на 265, 18 часа. Разликата от
33, 18 часа следва да се
отчете като положен труд, но не и като извънреден – тоест за тези часове се
дължи нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. На основание чл. 162 ГПК
съдът установи, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. сборът от
месечните разлики между нетното трудово възнаграждение с увеличение (колона 4)
и нетното трудово възнаграждение без увеличение (колона 3), умножени по
съответния месечен брой часове разлика между приравнен и нощен труд (колона 8),
възлиза на 77, 83 лева. За надлежното
определяне на дължимото на ответника възнаграждение сумата от 77, 83 лева следва да се извади от общия размер
на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1579, 30 лева. Получената сума възлиза на 1501, 47 лева, до който размер искът се явява основателен,
като за горницата над 1501, 47 лева до пълния предявен размер от 1579, 30 лева искът се явява неоснователен.
Поради частичното несъвпадане на
крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 1501, 47 лева
до пълния предявен размер от 1579, 30 лева, като вместо
него следва да се постави, че искът се отхвърля за горницата над 1501, 47 лева до пълния
предявен размер от 1579, 30 лева, а в останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на делото и двете страни имат право на разноски по съразмерност.
На въззиваемия следва да бъде
присъдена сумата от 376, 20 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Дължимите на въззиваемия
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция възлизат
на 306, 01 лева, което налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта,
с която на ищеца са присъдени разноски над сумата от 306, 01 лева до пълния присъден
размер от 322, 12 лева. Възражението на въззивника за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На въззивника следва да бъде присъдена сумата от 7, 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Въззивникът не е направил своевременно искане за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не следва
да му се присъждат. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата над 202, 51
лева до пълния присъден размер от 213,17 лева,
представляваща поети от бюджета на съда разноски за държавна такса и
депозит за експертиза.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
2188 от 17.09.2019 г. по гр. д. № 5241/2019 г. на Районен съд – Бургас В ЧАСТТА,
с която Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, е осъдена да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата
над 1501, 47 лева
до пълния присъден размер от 1579, 30 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от
233, 38 часа за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
над 306, 01 лева до пълния присъден размер от 322, 12 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ: *********, е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата над 202, 51 лева до пълния присъден размер от
213,17 лева, представляваща поети от
бюджета на съда разноски за държавна такса и депозит за експертиза,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.К.Т.,
ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, иск за присъждане на сумата
от 77, 83 лева – разликата
над 1501, 47 лева
до пълния предявен размер от 1579, 30 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 233, 38 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са разликата между
заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, да заплати
на Н.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 376,
20 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати
на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, сумата от 7, 50 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.