Р Е Ш Е Н И Е
№ 260345 23.02.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети февруари
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 5871
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Д.К.К. за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, оспорени по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа
на БРС. Предявени са и евентуални осъдителни искове за същите суми.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, с която се оспорват исковете.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете, като
присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като
присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 23.02.2018 г. между „***“, в качеството на кредитор, и
Д.К.К., в качеството на кредитополучател, е подписан договор за потребителски
паричен кредит PLUS-*** (за краткост Договора), по силата на който дружеството се
задължава да предостави на К. сумата от 15 000 лева. На същата дата сумата
от 14 475 лева (приспаданата е такса ангажимент в размер на 525 лева) е
преведена по банкова сметка *** К. с посочено основание „съгласно договор PLUS-***“.
Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застрахователната премия ще бъде платена директно на
застрахователя. Застрахователната премия е в размер на 5400 лева и е разделена
на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска“. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска, застрахователното покритие се
прекратява автоматично, поради което за периода от 20.10.2018 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се
претендират от ищеца.
Според Договора годишният процент на разходите е 16,11, а
лихвеният процент – 13,93. Общата стойност на плащанията по Договора е
30 332,16 лева. Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита
в срок до 20.02.2026 г. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 315,96 лева, при първа погасителна вноска 20.03.2018 г., съгласно
погасителен план, посочен в Договора, в който е отразен падежът на всяка
отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на кредита е
20.02.2026 г.
Според чл.5 от Условия по Договора при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, т.е. върху главницата и върху възнаградителната лихва.
Според същата разпоредбата, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер. Според чл.27 от Условия по Договора
кредиторът може незабавно след сключване на Договора или по всяко друго време
да прехвърли правата си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително да получи съгласие от кредитополучателя.
По кредита са платени суми от ответника в общ размер на
2229 лева (последното са платени 650 лева на 09.10.2018 г.), с които са
погасени задължения по: главница по вноски с дати на падеж 20.03.2018 г. –
20.08.2018 г. и частично по вноска с падеж 20.09.2018 г.; лихва по вноски с
дати на падеж 20.03.2018 г. – 20.09.2018 г.; застраховки по вноски с дати на
падеж – 20.03.2018 г. – 20.10.2018 г.
На 08.04.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на основание
чл.99 от ЗЗД между „***“ ЕАД и дружеството ищец, по силата на който вземането,
произтичащо от Договора, е прехвърлено в полза на дружеството ищец изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ищцовото дружество разполага с изрично пълномощно от цедента „***“, универсален
правоприемник на „***“ ЕАД, за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД.
На ответника е изпратено уведомление за извършената цесия,
което е получено от нейния баща на 17.04.2019 г. Въпреки това, на К. е
изпратено второ уведомление за извършената цесия и за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, което е получено лично от нея на 21.11.2019 г.
Кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, т.е. от 21.11.2019 г.
Кредиторът подава на 03.07.2020 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу К.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На 06.07.2020 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № *** за сумата от 1434,95
лева главница по Договора, за сумата от 3594,96 лева договорна лихва за периода
20.10.2018 г. – 20.06.2020 г., за сумата от 1682,67 лева обезщетение за забава,
дължимо за периода 21.10.2018 г. – 12.03.2020 г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане. Тъй като постъпва възражение от длъжника против заповедта,
дружеството предявява установителни искове, по които е образувано настоящото
производство.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза размерът на използвания шрифт в Договора,
условията по Договора, застрахователния сертификат и общите условия към
застраховката е 11,5 пункта.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване главни установителни искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни
искове по чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Установи се, че длъжникът е уведомен за цесията преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез своя баща, като
договорът за цесия не изисква съгласие на длъжника за сключването му, защото
той не е страна по него.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ответникът
по делото е уведомена
от цесионера за цесията, но действащ като
пълномощник на стария кредитор, т.е. К. узнава точно кое свое задължение към
кой кредитор е прехвърлено.
Тъй като ответникът твърди в отговора на исковата молба,
че договорът за цесия е симулативен, то съдът й указа, че в нейна тежест е да
го докаже, което не бе сторено в процеса.
Обстоятелството дали Договорът е подписан от лице, което
няма представителна власт по отношение на кредитора, е ирелевантен за спора,
тъй като кредидодателят е търговец и по отношение на него важи презумцията на
чл.301 от ТЗ, т.е. търговецът потвърждава действията, извършени от негово име.
Все в тази връзка не подлежи и на изследване въпросът дали писмо изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS-*** е подписано от изпълнителен директор на дружеството ищец или не. Поради
горните мотиви не подлежи на изследване и въпросът дали подписалите
приложението към договора за цесия лица имат представителна власт по отношение
на цедента и цесионера, тъй като последните не се противопоставят на сделката.
В Договора се съдържа клауза, според която с полагането
на подписа върху документа, К. декларира, че е получила посочената в група
„Параметри и условия“ сума по посочената от нея банкова сметка. К. не оспорва,
че е подписала Договора. Тя също така декларира, че е получила преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК – стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити е приет като
доказателство по делото.
Установи се, че Договорът не е сключен при общи условия,
поради което и такива не следва да се представят. Неразделна част от Договора
са „Условия по Договора“, като всяка страница от тях е подписана от ответника.
Безспорно се установи, че длъжникът е получила сумата от 14
475 лева, която следва да й бъде предадена след приспадане на такса ангажимент.
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява
под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по Договора е
отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна вноска.
В Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна
вноска. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според разпоредбата
на пар.1, т.4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит.
Ето защо ясно е, че лихвеният процент по Договора от 13,93 е на годишна основа
и представлява възнаграждение за кредитора. В
случая той
е уговорен като постоянен, а не като
променлив, поради
което е достатъчно да бъде посочен размерът
му, което е сторено в
Договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Погасителният план е част от Договора и съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
каквото е законовото изискване на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата. В Договора е посочен и размерът на
лихвеният процент на ден.
На следващо място, в тежест на ответника е, и това й бе
указано с доклада по делото, да докаже,
че е настъпило застрахователно събитие по застраховка „защита на плащанията“,
респективно ищецът е получил плащане по тази застраховка. Такива доказателства
по делото не бяха събрани.
Неоснователни
са доводите, наведени в отговора на исковата
молба за липса на яснота относно методиката
на определяне на лихвения процент, както и че поради липсата на задължителни
реквизити съгласно ЗПК, потребителят не можел да прецени икономическите
последици от договарянето по смисъла на чл. 143, т. 18 от
ЗЗП.
Уговорките,
които определят основния предмет на Договора и не са индивидуално договорени,
не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.
145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен
елемент на договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
При
конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването
за яснота и разбираемост. Посочването
на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора
и на заемополучателя.
По
възражението за недействителност на Договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение на шрифта:
За
да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, същият следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин (съображение
31 от Директивата 2008/48).
Предвидено
е в разпоредбата на чл. 22,
параграф 1 от Директивата, („Хармонизация
и императивен характер на настоящата директива“), че „доколкото настоящата директива съдържа
хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат
разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива". С оглед
гарантирането на пълното действие на разпоредбите
на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в
рамките на държавите-членки, при необходимост трябва (и то по собствена
инициатива) да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или
материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват или
да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
Българският
законодател предвижда
допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички елементи
на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12, като по този начин въвежда
изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО,
която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо, разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в частта й относно изискването
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд,
доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател предвижда сериозна санкция за
кредитодателя, който не спази
изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23, вр. чл. 22
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, в този случай
кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, предвидените санкции следва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. Строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност.
Прилагането
на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да
се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член
10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да
засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В този смисъл, установената от
националния законодател санкция за неспазване изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък
от 12, не отговаря на изискванията за пропорционалност. Неспазването
на това изискване не би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта (11,5 пункта) позволяват
прочитането на съдържанието на документа. Поради това не е налице годно
основание за санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция – загубване
на правото на лихви и разноски по кредита –
в този смисъл и Решение № 260025 от 14.01.2021 г.
на ОС – Бургас по в. гр. д. № 1517/2020 г.
Съгласно
чл.
10, пар. 2, б. "ж" от Директивата договорът за кредит посочва по
ясен и кратък начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Чл. 3,
б. "и" от Директивата определя легалното понятие „годишен процент на
разходите“
като общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени
в член
19, параграф 2. Чл.
19, пар. 1 от Директивата предвижда, че годишният процент на разходите,
който на годишна база е равен на текущата стойност на всички ангажименти
(усвоявания, погасявания и разходи), бъдещи или съществуващи, договорени между
кредитора и потребителя, се изчислява в съответствие с математическата формула,
съдържаща се в част I от приложение I.
Според разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. На основание чл.
19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Точка 1 от въпросното приложение № 1
предвижда математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания
по кредита; поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното
поредно усвояване по кредита; интервалът, изразен в години и части от годината,
между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответното
усвояване на суми по кредита; общият брой на погасителните вноски и плащания на
разходи; поредният номер на погасителната вноска или плащането на разходи;
размерът на съответната поредна погасителна вноска или плащане на разходи;
интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото
усвояване на сума по кредита и датата на съответната погасителна вноска или
плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение № 1
изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които
представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още
тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.
В
Решението по дело
C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите
в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (пар. 67). За неизпълнението на изискване, имащо съществено значение
в контекста на Директивата,
кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба
със загубата на правото си на лихви и разноски. Приема се, че такова съществено
значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като
годишният процент на разходите по член
10, параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на
правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла
на член
23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Все пак прилагането в
съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни
последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато
липсващите данни по член
10, параграф 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да
засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
(пар. 71 от Решението). С оглед на изложеното съдът намира, че непосочването на
начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по
Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния
договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и недвусмислен начин, липсата на
конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Ето защо Договорът е действителен и е произвел своето
действие. Съдът не констатира наличие на неравноправни
клаузи в Договора,
каквото задължение му вменява чл.7, ал.3 от ГПК.
По съществото
на спора:
Няма съмнение, че ищецът не е банка и за него не важат
разпоредбите на ЗКИ. Но общите положения на облигационното право, уреждащи
предсрочната изискуемост, намират приложение както при договорите за банков
кредит по ЗКИ, така и за потребителските кредити по ЗПК, а така също и за
договорите за заем, при които задължението за връщане на дълга е разсрочено във
времето. Без значение е дали кредиторът е банка или небанкова финансова
институция – аргумент и от решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/18 г.
на ВКС, I т. о. и решение № 3 от 17.04.2019 г. по т. д. № 1831/17 г. на ВКС, II
т. о.
Предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите
на чл.
71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора
или предвидени в закона – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. При договори за кредит, съдържащи
клауза за предсрочна изискуемост /какъвто е Договорът/, предсрочната
изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Безспорно се установи по делото, че последното плащане,
направено от ответника, е от дата 09.10.2018 г. (аргумент от заключението на
вещото лице по съдебно-икономическа експертиза). След тази дата длъжникът
просрочва плащането на повече от две месечни вноски, поради което са налице
основанията по Договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай
има доказателства, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и това изявление
на кредитора е достигнало до длъжника преди датата на подаване на заявлението в
съда.
Предвид
изложеното съдът намира от правна страна следното по установителните искове:
Според т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Следователно дружеството може да претендира присъждане на договорна лихва само
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
Установи се, че ответникът дължи главница по
Договора в размер на 14 399,96 лева по вноски с дати на падеж 20.09.2018
г. – 20.02.2026 г. (аргумент от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза), но дружеството претендира главница в размер
на 14343,95 лева и за периода 20.10.2018 г. – 20.02.2026 г., поради което тази
сума следва да бъде присъдена и за претендирания период. Тук се налага следното
уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост
Закона) до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът придобива
вземанията от финансова институция, поради което за периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не може да начислява законна лихва върху вземането за главница,
защото тя по същество представлява лихва за забава от момента на сезиране на
съда. Ето защо законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 15.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, като искането следва да се отхвърли
за периода 03.07.2020 г. – 14.07.2020 г.
Според заключението на вещото лице за периода 20.10.2018
г. – 20.11.2019 г. (датата, предхождаща датата, на която настъпва предсрочна
изискуемост) неизплатената договорна лихва възлиза на 2231,70 лева, до който
размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а над него до пълния
претендиран такъв от 3594,96 лева, както и за периода 21.11.2019 г. –
20.06.2020 г., – отхвърлен, като неоснователен.
Според чл.5 от Условия по Договора при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, т.е. върху главницата и върху възнаградителната лихва. По
въпроса за правния характер на възнаградителната лихва
е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС, според която уговорената в
договора за кредит възнаградителна лихва
е възнаграждението, платимо на кредитора за ползването на предоставените на кредитополучателя
парични средства. Затова,
ако длъжникът не го плати
в срок, той дължи мораторна лихва върху
просрочените суми – главница и възнаградителна лихва,
по реда и условията на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, а ако няма такава – законната лихва. Ето защо в разглежданата хипотеза не е налице анатоцизъм,
който да нарушава ограничението по чл.
10, ал. 3 ЗЗД – аргумент от Определение
№ 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о.
Обезщетението за забава върху възнаградителната лихва
обаче е дължимо само по отношение на вноските с падеж до 20.11.2019 г., защото
след това настъпва предсрочна изискуемост и длъжникът не дължи възнаградителна
лихва.
Предвид изложеното обезщетението за забава за периода
21.10.2018 г. – 12.03.2020 г. възлиза на 726,89 лева, до който размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран
такъв от 1682,67 лева отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото съдът не следва да разглежда
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, като мотивите за
това са следните:
Правното
основание на заявените претенции е договорът за кредит. Тъй като решението
следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е към момента на приключване на съдебното дирене, съдът прие, че преди процеса е обявена предсрочна
изискуемост на кредита и съобрази този факт. Отхвърлената част на вземанията по
установителните искове не е резултат от необявяване на кредита за предсрочно
изискуем, а поради факта, че дължимите суми са в по-нискък размер от
претендирания от дружеството по изложените по-горе правни мотиви. Не съществува
друг юридически факт, който съдът да съобрази при разглеждане на осъдителните
искове, който да води до дължимост на отхвърлените части на вземанията. В този
смисъл не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на осъдителните
искове.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото ищцовото дружество има право на
част от разноските в заповедното и в исковото производства, съобразно уважената
част от претенциите. Съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева, т.е. на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 390,14 лева,
част от заплатената държавна такса и част от юрисконсултското възнаграждение.
В исковото производство дружеството е направило разноски
в размер на 392,44 лева заплатена държавна такса, 200 лева депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя за справедливо в размер на 200 лева с оглед фактическата и правна
сложност по делото. По делото няма доказателства дружеството да е внесло по
сметка на съда сумата от 100 лева, която съдът определи за доплащане до пълния
размер на възнаграждението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,
поради което тя не следва да се включва в направените от страната разноски. Съобразно
изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 698,78 лева.
Ответникът също има право на разноски, които се изразяват
в изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза в размер
на 250 лева. Доколкото експертизата е поискана за доказване на обстоятелството,
че Договорът е недействителен, а това възражение на ответника бе отхвърлено, то
К. няма право на присъждане на част от сумата от 250 лева.
Адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, не е
прекомерно с оглед материалния интерес по делото – аргумент от разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което пълният му размер
следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите на страната разноски.
С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер
на 94,55 лева.
Компенсацията на вземания за разноски предпоставя изрично
изявление на страна по делото в този смисъл. Ищецът е направил искане за
присъждане на сумите за разноски по компенсация – изрично волеизявление в този
смисъл се съдържа в списък за разноските (л.139 от делото), поради което след
компенсацията страната има право на разноски в размер на 295,59 лева за заповедното
производство и 698,78 лева разноски за исковото производство, а на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Д.К.К.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 14343,95 лева (четиринадесет хиляди триста четиридесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължима главница за
периода 20.10.2018 г. – 20.02.2026 г. по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***/23.02.2018 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на
БРС, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода 03.07.2020 г. –
14.07.2020 г. включително.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.К.К.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 2231,70 лева (две хиляди двеста тридесет и един лева и
седемдесет стотинки), представляваща дължима договорна лихва за периода
20.10.2018 г. – 20.11.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/23.02.2018
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 3594,96 лева
и за периода 21.11.2019 г. – 20.06.2020 г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Д.К.К.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 726,89 лева (седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет
и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2018
г. – 12.03.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/23.02.2018
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1682,67 лева.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 295,59 лева (двеста деветдесет
и пет лева и петдесет и девет стотинки), разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на БРС, и сумата от 698,78 лева (шестстотин деветдесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки), разноски в настоящото производство, представляващи
разлика между насрещните вземания на страните за разноски след компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ