№ 220
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора М. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600548 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341, ал. 1, вр. с чл. 457, ал. 7 от НПК.
Постъпили са протест от прокурор от СГП и жалба от осъдения Х.Х., чрез служебния
защитник адвокат Н. К., против определение № 844 на Софийския градски съд, НО, 27.
първоинстанционен наказателен състав от 21.4.2022 г. по н.ч.д. № 4158/2021 г. С атакувания
съдебен акт съдът на основание чл. 457, ал. 2 НПК е приел за изпълнение влязлата в сила
присъда, както следва: присъда № 46-47-48/2017 г. от 12.5.2017 г. на Апелативен
наказателен съд Нафплио, Република Гърция, влязла в сила на 11.5.2018 г., с която
българският гражданин Х. М. Х., роден на ******** г. в гр. ***, обл. Варна, с ЕГН:
********** е осъден на 4 пъти доживотен затвор за извършени в съвкупност две умишлени
убийства, два грабежа с особена жестокост в съвкупност и на 10 години лишаване от
свобода за грабеж, всички извършени в периода от 11.1.2013 г. до 21.6.2013 г. –
съставляващи престъпления по чл. 1, 14, 16, 17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 27, 51, 52, 59 60, 79,
94, 299, ал. 1 и 380, ал. 2-1 от Наказателния кодекс на Република Гърция. С определението
съдът е квалифицирал престъпленията по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК и по чл. 198, ал. 1 НК,
като общото наказание, което осъденият Х. следва да изтърпи е доживотен затвор.
Съдът е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС специален режим за
изтърпяване на приетото за изпълнение наказание доживотен затвор, а на основание чл.
457, ал. 5 НПК е приспаднал от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода –
предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 13.7.2013 г. до
1
11.8.2021 г., както и времето от предаването на лицето на българските власти на 12.8.2021 г.
до влизане в сила на определението по чл. 457 НПК.
С протеста се иска преквалифициране на престъплението, за което е осъдено лицето, като се
отчетат фактическите основания на осъждането. Според прокурора от присъдата, мотивите и
протоколите от съдебни заседания на гръцкия съд, се установява, че българският гражданин
е осъден за две убийства и три грабежа – които отговарят на текстове от гръцкия
наказателен закон, съответстващ на умишленото убийство и грабежа; видно от обясненията
на осъдения, той не е имал първоначално намерение за отнемане на вещите на жертвите, а е
искал да причини смъртта им; че първо е умъртвил жертвите, а след това е отнел вещите; че
двете убийства са извършени с особена жестокост, а българският наказателен закон не
предвижда състав на грабеж, извършен по особено жесток начин. Иска се
преквалифициране на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК – убийство, извършено
с особена жестокост и с користна цел.
С жалбата се иска изменение на определението на СГС от 21.4.2022 г. в частта за
наложеното наказание, като се иска неговото намаляване. Защитникът счита, че следва да се
има предвид информацията, предоставена от заместник-апелативния прокурор на гр.
Нафплио, Република Гърция, според която в чл. 52, ал. 1 от наказателния закон на
Република Гърция не се предвижда наказание доживотен затвор, а лишаването от свобода е
винаги временно, като в случая осъденият може максимално да изтърпи 25 години лишаване
от свобода. Отправя се искане за изменение на определението, като се приеме за изпълнение
наказание в размер на 25 години лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа подадения срещу определението на
Градския съд протест, а жалбата моли да се остави без уважение. Според прокурора по
делото има доказателства за това, че гръцкият съд е осъдил българския гражданин за
престъплението умишлено убийство, а не за грабеж, тъй като целта му била да отнеме
живот, а не движимите вещи, поради което се иска преквалифициране на престъплението по
приспособената присъда по чл. 116 НК. Представителят на държавното обвинение излага
съображения относно приспособеното наказание като счита, че правилно съдът е определил
наказание доживотен затвор.
В съдебното заседание на апелативния съд защитникът на осъдения поддържа изцяло
жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че протеста на прокурора е
неоснователен, а квалификацията на престъплението, за което Х. е осъден от гръцкия съд,
правилно е приспособена по българския наказателен закон. Според защитата гръцкият закон
предвижда наказание доживотен затвор, което е синоним на лишаване от свобода, а то е
винаги временно. Защитникът на българския гражданин се позовава на получената
информация от компетентните гръцки власти, според която осъдените на доживотен затвор
не пребивават безсрочно в затвора, а за не повече от 15 години. В този смисъл се поддържа,
че наказанието доживотен затвор е различно по съдържание в българското и гръцкото
наказателно право – по българското е безсрочно лишаване от свобода, а по гръцкото винаги
е срочно и не надвишава 15 години. В защитната си реч адвокат К. развива доводи, че
2
определението на българския съд е поставило осъдения Х. в по-неблагоприятно положение
спрямо наказанието, което би търпял в гръцкия затвор, поради което отправя искане за
определяне на наказание лишаване от свобода, което ще отговаря в най-пълна степен на
наказанието, наложено в издаващата държава, респективно няма да доведе до утежняване на
наказателноправното положение на българския гражданин.
В лична защита осъденият Х. изразява съжаление за извършеното; заявява, че полага усилия
за изкупи грешките си и да продължи напред, поради което моли да му бъде даден шанс да
излезе по-скоро от затвора и да създаде семейство.
В последната си дума пред САС Х. моли да му се замени наказанието с по-леко, а не с
доживотен затвор.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намери за
установено следното:
Подаденият протест от прокурора и жалба от защитника на осъдения български
гражданин са неоснователни.
1. С определение № 844 на Софийския градски съд, НО, 27. първоинстанционен
наказателен състав от 21.4.2022 г. по н.ч.д. № 4158/2021 г. на основание чл. 457, ал. 2 НПК,
съдът е приел за изпълнение влязлата в сила присъда № 46-47-48/2017 г. от 12.5.2017 г. на
Апелативен наказателен съд Нафплио, Република Гърция, влязла в сила на 11.5.2018 г., с
която на българския гражданин Х. М. Х., с ЕГН: **********, е наложено четири пъти
наказание доживотен затвор за извършени в съвкупност две умишлени убийства, два
грабежа с особена жестокост в съвкупност и на 10 години лишаване от свобода за грабеж,
извършени в периода 11.1.2013 г. до 21.6.2013 г., съставляващи престъпления по чл. 1, 14,
16, 17, 18, 26, ал. 1а, 27, ал. 1, 27, 51, 52, 59 60, 79, 94, 299, ал. 1 и 380, ал. 2-1 от
Наказателния кодекс на Република Гърция. С определението съдът е квалифицирал
престъпленията по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК и по чл. 198, ал. 1 НК, като общото наказание,
което осъденият Х. следва да изтърпи е доживотен затвор. Съдът е определил на основание
чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС специален режим за изтърпяване на приетото за изпълнение
наказание доживотен затвор, а на основание чл. 457, ал. 5 НПК е приспаднал от изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода – предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието, считано от 13.7.2013 г. до 11.8.2021 г., както и времето от предаването на
лицето на българските власти на 12.8.2021 г. до влизане в сила на определението по чл. 457
НПК.
2. Доколкото въззивният съдебен състав извършва цялостен служебен контрол за
3
законосъобразност на обжалваното определение, следва да се подчертае, че
първоинстанционният съд правилно е разрешил въпросите, касаещи приемане на присъдата
на чуждия съд за изпълнение от компетентните органи на Република България. Налице са
условията на чл. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, ратифицирана със закон,
приет от 36 Народно събрание на 27.4.1994 г. – осъденият Х. е гражданин на Република
България; присъда № 46-47-48/2017 г. от 12.5.2017 г. на Апелативен наказателен съд гр.
Нафплио, Република Гърция, влязла в сила на 11.5.2018 г. е окончателна; очевидно е, че
остатъкът от наказанието е по-голям от 6 месеца, доколкото Х. е осъден на доживотен
затвор; осъденият е дал съгласието си за трансфера.
Законосъобразно съставът на Градския съд е приел и наличието на предпоставката на чл. 3,
т. 1, б. „е“ от Конвенцията, като е констатирал, че престъплението, за което е осъден Х. в
Република Гърция представлява такова и по наказателния закон на Република България, а
именно по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК и по чл. 198, ал. 1 НК, тъй като лицето е осъдено за
извършени в съвкупност два грабежа с особена жестокост, две убийства и отделно за
грабеж, което изцяло покрива съставомерните признаци на посочените по-горе
престъпления по българския наказателен закон.
3. С протеста на прокурора от СГП се иска преквалифициране на престъпленията, за които е
осъден Х. от гръцкия съд, тъй като се поддържа, че описаната в присъдата фактология
отговаряла на съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК.
Становището на прокурора е неоснователно.
Предварително следва да се подчертае, че в процедурата по чл. 457 и сл. НПК българският
съд няма правомощия за проверява и пререшава въпросите, които са били предмет и
съдържание на присъдата на чуждия съд. В този смисъл настояването в протеста въззивният
съд да анализира и преоценява фактите, приети за установени в мотивите на присъдата на
гръцкия съд и да им дава правна квалификация според българския наказателен закон и
съдебна практика, е изначално в противоречие с принципите на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица.
На следващо място, обосновано, въз основа на доказателствата по делото, първият съд е
приел за установено, че в присъдата с която Х. е признат за виновен и осъден 4 пъти на
доживотен затвор за извършени престъпления по чл.1,14,16,17,18, 26,ал.1а, 27, ал.1, 27, 51,
52, 59, 60, 79, 94, 299, ал.1 и 380, ал.2-1 от Наказателния кодекс на Република Гърция се
посочва:
- че на 11.1.2013 г. Х. решил да ограби Н. М. – на 80 години, когото познавал и знаел, че има
много пари. Х. причакал жертвата и когато М. се приближил му нанесъл отзад силен удар с
юмрук по главата, от което М. паднал на земята и получил травма на главата и охлузвания
на дясната буза и окосмената част на главата. Х. отнел от джоба на якето му 1400 евро, с цел
да ги присвои незаконно, и се отдалечил;
- на 11.2.2013 г. вечерта Х. влязъл в къщата П. К. – 70 годишна, която познавал и знаел, че
4
държи парите си в къщи. Започнал да търси парите, в това време жената влязла, разпознала
го и го попитала какво прави, обхванат от паника, той я блъснал, тя оказала съпротива, от
което паднала на пода, в последвалата борба, успяла обаче да откъсне част от латексовите
ръкавици, които носел извършителя. Х. взел нож от кухнята и с него й нанесъл множество
удари в гушата и корема, причинявайки и увреждания, от които последвала смъртта й. След
това Х. откъснал верижката, която жертвата носела на врата си, взел 200 евро, скрити от К.
в спалнята и напуснал местопроизшествието;
- на 21.6.2013 г. Х., решил да ограби Е. М. на 82 години, за която бил чувал, че държи много
пари. Влязъл в къщата й, започнал да тършува, но не намерил пари или накити. След това
отишъл в кухнята, където го заварила М., която го попитала кой е и какво търси там. Той я
нападнал с нож, нанесъл й удар с него във врата, тя паднала и починала на място вследствие
на дълбоката травма на врата. След това Х. взел чанта от масичка в хола и медальон от
врата на жертвата.
Видно от така установената фактология на деянията, която несъмнено е описана в
диспозитива на присъдата на Апелативния наказателен съд в гр. Нафплио, Република
Гърция – л. 26 – л. 27 от съдебното дело по н.ч.д. № 4158/2021 г. на СГС, извършената от
първоинстанционния съд квалификация на деянията по българския наказателен закон
напълно съответства на точния смисъл и съдържание на отразеното в съдебния акт на
издаващата държава. Фактите, описани в диспозитива на присъдата, правилно са
субсумирани по съставите на чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК и чл. 198, ал. 1 НК – касае се за
грабеж по основния състав и за два по-тежко квалифицирани грабежа, придружени с
убийства. Исканата от прокурора преквалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК
противоречи на съставомерните факти, така както са описани в диспозитива на присъдата, а
настояването на държавния обвинител за последващ анализ и правна преоценка на
доказателствата по делото и мотивите на присъда, представляват недопустима намеса в
юрисдикционната власт на издаващата присъдата държава.
Освен това искането на прокурора е лишено от практически смисъл, доколкото наказанията
по чл. 116, ал. 1 НК и чл. 199, ал. 2 НК са идентични.
4. Предмет на въззивната жалба е определеното от първата инстанция наказание
доживотен затвор, като се иска неговата замяна с наказание лишаване от свобода за
определен срок.
С обжалваното определение съставът на Градския съд е определил наказание доживотен
затвор, като е приел, че в конкретния случай за извършеното от Х. изрично е било
предвидено в гръцкия наказателен закон налагането на доживотно лишаване от свобода.
Успоредно с това му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години.
Същевременно от изпратената от издаващата държава информация се установява, че
гръцкото законодателство предвижда за общата присъда от 4 пъти доживотно лишаване от
свобода и лишаване от свобода за десет години, която изтърпява Х., че ако лицето изтърпява
5
повече от една присъда доживотен затвор (в конкретния случай четири), минималното
време на присъда лишаване от свобода, която се изисква да се изтърпи реално преди
условното му освобождаване е 25 години, т.е. осъденият може да бъде освободен от затвора
на 13.7.2038 г., или след изтичане на реално изтърпяване на наказание лишаване от свобода
за период от двадесет и пет години, в което време се включва периодът от 13.7.2013 г. до
11.8.2021 г. включително – осем (8) години и двадесет и девет (29) дни, през които
българският гражданин е задържан в гръцките затвори, и времето, в което е задържан в
затвора на приемащата държана – Република България – от 12.8.2021 г. до 18.4.2022 г. –
датата на отговора на гръцката страна на запитването от българския съд.
Отговорът на апелативния прокурор на гр. Нафплио (л.474 – л. 478 от съдебното дело по
н.ч.д. № 4158/2021 г. на СГС), на който се позовава защитата, недвусмислено установява, че
за престъпленията, за които Х. е осъден гръцкият наказателен закон предвижда наказание
доживотен затвор. В информацията се описват също условията на предсрочното условно
освобождаване в хипотезата за доживотен затвор – лицето да е изтърпяло ефективно поне 25
години лишаване от свобода. Така предоставената от гръцката страна допълнителна
информация неправилно е интерпретирана от защитата, защото тя не води да промяна на
извода, че на българския граждани несъмнено е наложено наказание доживотен затвор.
Прокурорът от чуждата държава само пояснява, че в гръцкия закон съществува процедура,
подобна на тази по чл. 449 и сл. от българския НПК, според която осъденият на доживотен
затвор след известен период от време може да отправи искане за замяна на това наказание с
наказание лишаване от свобода за определен срок, респективно за предсрочното си условно
освобождаване.
Правилно в мотивите към атакуваното определение първият съд е посочил, че смекчаване на
наказанието в тази процедура не е възможно. Както се посочи и по-горе в процедурата по
чл. 457 и сл. НПК българският съд няма правомощия за проверява и пререшава въпросите,
които са били предмет и съдържание на присъдата на чуждия съд. А видът и размерът на
наказанието са неизменна част от присъдата, чието приемане за изпълнение се иска.
Единствените хипотези, в които българският съд може да интервенира в присъдата, чието
изпълнение приема, са тези по чл. 457, ал. 4 и ал. 6 НПК. Според чл. 12 от Конвенция за
трансфер на осъдени лица, възможно е приложението на правните институти на
помилването и амнистията или други, свързани със смекчаване на наказанието (например
условно предсрочно освобождаване), които са уредени в Конституцията или законите на
изпълняващата държава. Прилагането на правните институти, свързани със смекчаване на
наказанието обаче са предмет на други производства и други компетентни органи и не са
част от процедурата по трансфер на осъдени лица.
Поради изложените съображения САС намира възражението на защитата и осъдения за
замяна на наказанието доживотен затвор, определено с присъдата на гръцкия съд, с
наказание лишаване от свобода за определен срок, за неоснователно.
Съобразно предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС съдът определя първоначален
6
специален режим за изтърпяване на наказанието на осъдените на доживотен затвор. В
случая българският гражданин Х.Х. е осъден, според приетата за изпълнение присъда на
гръцкия на доживотен затвор, което попада в хипотезата на цитираната по-горе правна
норма от приложимия български закон за изпълнение на наказанието, поради което
законосъобразно е определен специален режим за изтърпяване на наказанието.
Обосновано и на основание чл. 457, ал. 5 НПК съдът е приспаднал при изпълнение на
наказанието – предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието на осъдения
Х. за времето от 13.7.2013 г. до 11.8. 2021 г. и времето от предаването му на българските
власти на 12.8.2021 г. до влизане в сила на определението по чл. 457 НПК.
Посочените доводи обуславят неоснователност на протеста на прокурора и на жалбата на
защитника на българския гражданин Х.Х., касаещи преквалифициране на престъплението,
за което е осъден и замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода за
определен срок, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 457, ал. 7 НПК Софийският апелативен
съд, наказателно отделение, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 844 на Софийския градски съд, НО, 27.
първоинстанционен наказателен състав от 21.4.2022 г. по н.ч.д. № 4158/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7