№ 333
гр. Русе, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.ева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20244520104582 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. М. А., гр.С. п., обл.Р. против „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК:**********, гр.София с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от
КЗ.
Ищцата твърди, че на 15.06.2021 г., около 22:30 часа, на третокласен път 2102,
км 10+000, с посока от гр. С.п.към гр. К.т се движeла МПС марка „БМВ", модел „530
Д" с рег. № ................ ВК. При десен завой водачът губи контрол над управляваното от
него превозно средство и се отклонява в ляво от посоката си на движение, след което
се удря в еластична предпазна ограда, излиза извън платното за движение и се блъска
в крайпътно дърво. В резултат на пътния инцидент М. М. А., която пътувала на задна
седалка в лекия автомобил, е претърпяла телесни увреди. По повод произшествието е
съставен Констативен протокол за ЛТП с пострадали лица № 406/120 от 16.06.2021 г.,
издаден от СЛП при ОД на МВР — Русе. По случая било образувано ДЛ № 216/2021
г., по описа на ОД на МВР — Русе, съотв. пр. пр. № 2465/2021 г., по описа на ОЛ —
Русе. Непосредствено след пътния инцидент ищцата е постъпила в „УМБАЛ Канев"
АД без ясен спомен за случилото се, с оплаквания от главоболие, гадене и болки в
ляво подбедрие и дясна длан. Престоят й в болничното заведение бил от 16.06.2021 г.
до 18.06.2021 г. След проведени изследвания, медицинските специалисти установили,
че пострадалата е получила следните увреждания: мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма; счупване на долна челюст, закрито; контузио манус декс.
Пострадалата е била пренасочена към лицево-челюстен хирург при „УМБАЛ Света
Марина" ЕАД за оперативно лечение. Там била хоспитализирана за периода от
1
24.06.2021 г. до 26.06.2021 г. След проведен преглед са установени периапикални
кисти и кариозно изменени зъби. На 24.06.2021 г. е извършена оперативна
интервенция, изразяваща се в репозиция на фрактурираните фрагменти, след което са
се поставили назъбни шини. На 28.06.2021 г., пострадалата отново е постъпила в
болнично заведение с оплаквания от пристъпи, представляващи внезапно втренчване
на погледа, при което доверителката ни ставала неконтактна и объркана за известен
период от време. След консултация с невролог пострадалата е оставена за лечение в
неврологичното отделение на „УМБАЛ Медика Русе" ООД, където престоят й
продължил до 30.06.2021 г. Там й била поставена диагнозата: епилептичен синдром,
свързан с въздействието на стресови фактори. На 08.07.2021 г., ищцата за пореден път
постъпва в лечебно заведение с оплаквания от главоболие, причерняване и
отпадналост. Било е проведено медикаментозно лечение. Изписана е на 11.07.2021 г.
След изписване от болничното заведение възстановителният период на пострадалата
продължава в домашни условия. Ищцата се оплаквала от силно главоболие,
причерняване, отпадналост и периодични пристьпи. Изпитва болки и в областга на
фрактурата, които се засилват при опит за говорене и раздвижване на челюстта.
Допълнителен дискомфорт и внасяло и обстоятелството, че може да приема само
кашообразна храна. Въпреки многократната хоспитализация на пострадалата в
различни медицински заведение, специалистите все още не може да се диагностицират
на какво точно се дължи състоянието й. Към момента бъдещите прогнози за
възстановяването на ищцата са с неясна перспектива и не се знае дали пълно
възстановяване е възможно. Преживеният пътен инцидент се отразил значително и
върху психическото здраве на пострадалата. Често изпада в състояния на агония, на
моменти губела представа с реалността, като трябвало да мине известно време,
осъзнавайки сегашното си положение. Ищцата се оплаквала и от понижено
настроение, тревожност, често сънувала кошмари, свързани с инцидента.
От съставения по повод пътния инцидент Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 406/120 от 16.06.2021 г., издаден от СПП при ОД на МВР - Русе,
виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „БМВ", модел „530
Д" с рег. № .........., който към датата на ПТП е разполагал с валидна полица
„Гражданска отговорност", сключена с „ЗД Бул Инс" АД с полица №
BG/02/120002272930 валидна от 13.08.2020 г. до 12.08.2021 г.
На 02.08.2021 г. ищцата е подала Молба с вх. № ОК484667/02.08.2021 г., по
описа на „ЗД Бул Инс" АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на процесното
ПТП. При застрахователят била образувана щета № **********. С Уведомление с изх.
№ НЩ-5339/03.08.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс" АД, застрахователното дружество
е изискало от ищцата да представи допълнителни документи, свързани с образуваното
по случая досъдебно производство. С Молба с вх. № ОК-507 1 30/1 0.08.2021 г., по
2
описа на „ЗД Бул Инс" АД са представили всички изготвени към момента документи,
съдържащи се в образуваната по случая прокурорска преписка. Въпреки това, с
Уведомление с изх. № НЩ-5600/16.08.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс" АД,
застрахователят е посочил, че липсва основание за удовлетворяване на претенцията.
Ищцата предявила пред Окръжен Съд Русе искова претенция за репариране на
причинените й, следствие на процесното ПТП, имуществени и неимуществени вреди.
По повод претенцията й, при ОС Русе било образувано гр.д. № 20214500100589 по
описа на Съда. С Решение № 231/01.07.2022 г., постановено по така образуваното дело,
ОС Русе присъдил на ищцата М. А. следните суми: - 70 000,00 (седемдесет хиляди
лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението; - 168,22 (сто шестдесет и
осем лева и двадесет и две ст.) лв. - главница, представляващи обезщетение за
имуществени вреди от ЛТП, реализирано на 15.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението; - 6774,22 (шест хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и
двадесет и две ст.)лв. , представляващи разноски по делото.
По делото не е претендирана и съответно не е присъдена мораторна лихва върху
главницата от 70168,22 лв., за периода от завеждане на доброволната претенция пред
Застрахователя до деня, предхождащ деня на завеждане на исковата претенция.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят следвало да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В мотивите на
Решението си, ОС Русе посочва, че принципно лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, но доколкото ищцата
е претендирала заплащане на лихва от 10.09.2024 г., то съдът не може да се произнесе
със свръхпетитум, поради което и лихва е присъдена от деня на завеждане на исковата
молба - 10.09.2021 г. С оглед на гореизложеното, ответникът дължал мораторна лихва
върху присъдената по гр.д. № 20214500100589, по описа на ОС - Русе, главница в
размер на 70168,22 лв. за периода 02.08.2021 г. до 09.09.2021 г.
Предвид горното и на основание чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ за М. М. А. е налице правен интерес да претендира по съдебен
ред изплащане на мораторна лихва върху присъденото й по гр.д. № 20214500100589,по
описа на ОС Русе, застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент, пряко от
3
застрахователя на виновния водач, а именно „ЗД Бул Инс" АД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д. К. - изпълнителни директори, да заплати
на М. М. А., ЕГИ ********** сумата 643.21 лева, представляваща мораторна лихва
върху присъденото й с Решение № 231/01.07.2022 г., постановено по гр.д. №
20214500100589 по описа на ОС Русе обезщетение за вреди в размер на 70168,22 лв.,
за периода 08.08.2021 г. до 09.09.2021 г., както и да присъди в полза на ищцата
сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция, в цялост.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, оспорва иска и моли
съда да го отхвърли като неоснователен.
Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се
явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се
установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за
надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е
основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приобщеното към доказателствата по делото гр. д. № 589/2021 г. по описа на
РОС се установява, че с Решение № 231/01.07.2022 г., ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищцата М. А. следните суми: - 70 000,00
(седемдесет хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 15.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението; - 168,22 (сто шестдесет и осем лева и двадесет и две ст.) лв. - главница,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от ЛТП, реализирано на
15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението; - 6774,22 (шест хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и двадесет и две ст.)лв., представляващи разноски по делото.
Отново от приложените по гр. д. № 589/2021 г. по описа на РОС и представените
по настоящото производство писмени доказателства се установява, че по повод пътния
инцидент на 15.06.2021г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 406/120 от 16.06.2021 г., издаден от СПП при ОД на МВР – Русе. От същия е видно,
че виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „БМВ", модел
„530 Д" с рег. № .........., който към датата на ПТП е разполагал с валидна полица
„Гражданска отговорност", сключена с „ЗД Бул Инс" АД с полица №
BG/02/120002272930 валидна от 13.08.2020 г. до 12.08.2021 г.
На 02.08.2021 г. ищцата е подала Молба с вх. № ОК-484667/02.08.2021 г., по
4
описа на „ЗД Бул Инс" АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на процесното
ПТП. При застрахователят била образувана щета № **********. С Уведомление с изх.
№ НЩ-5339/03.08.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс" АД, застрахователното дружество
е изискало от ищцата да представи допълнителни документи, свързани с образуваното
по случая досъдебно производство. С Молба с вх. № ОК-507 1 30/1 0.08.2021 г., по
описа на „ЗД Бул Инс" АД са представили всички изготвени към момента документи,
съдържащи се в образуваната по случая прокурорска преписка. С Уведомление с изх.
№ НЩ-5600/16.08.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс" АД, застрахователят е посочил, че
липсва основание за удовлетворяване на претенцията.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В хипотезата на предявен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже,
че ответникът е изпаднал в забава за плащане на друго свое главно задължение. В
тежест на ищеца е също да установи и размера на претендираната част от вземането и
периода на обезщетението за забава.
За да се произнесе по основателността на претенцията, съдът съобрази, че
цитираното Решение № 231/01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 589/2021 г. по описа
на РОС, е влязло в сила на 02.08.2022 г., с която е присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., частично предявени от
150000 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е
установен правопораждащият отговорността на застрахователя фактически състав –
наличието на всички кумулативни предпоставки на непозволеното увреждане и
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Влизането в сила на решение, с което е уважен иска за неимуществени вреди обуславя
основателността на акцесорния иск за мораторна лихва.
Спорът по делото се свежда основно до размера на дължимата законна лихва, в
частност- до въпроса за момента на изпадане в забава на застрахователя, от който
следва да се определи и периода, за който последният я дължи на увреденото лице –
ищцата. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн.
чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ –
да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
5
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава
като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. По отношение задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не
се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя. В тази насока е и съдебната практика -в Решение № 128 от 4.02.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, изрично се приема, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" (какъвто е и процесният случай) в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането.
Увреденото лице, в случая ищецът, е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и е предявил претенцията си пред него на 02.08.2021 г., а
настоящата претенция е с начало 08.08.2021 г. и на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 от
КЗ следва да се приеме, че това е момента -02.08.2021г., от който ответното дружество
е поставено в забава и съответно- дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Доколкото с решението по гр. д. № 589/2021 г. на РОС е уважен предявения от ищцата
акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от предявяването на исковата молба
до окончателното заплащане на задължението и този въпрос е решен със сила на
пресъдено нещо, съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за забава за периода
от 08.08.2021 г. до 09.09.2021 г., а именно-ден преди датата на депозиране на исковата
молба по гр. д. № 589/2021 г. по описа на РОС, което следва да бъде определено върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а именно- 70000 лв. В тази връзка
6
следва да се отбележи, че със сила на пресъдено нещо е решен въпросът за
претенцията за лихва за забава, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението, но липсва произнасяне по претенцията за
такава лихва за процесния период, поради което възраженията на ответното дружество
за наличие на процесуална пречка за предявяването на настоящата претенция, се
явяват неоснователни.
Поради изложеното по-горе съдът намира иска за основателен по основание и
размер, който съдът е констатирал, че съвпада с размера на законната лихва за
процесния период върху процесната сума след използване на онлайн калкулатор.
С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 530,00 лв., от които: 50,00 лв. - държавна такса и 480, 00 лв. с вкл. ДДС– адвокатско
възнаграждение, съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските
в този размер следва да се възложат в тежест на ответника. Заплатеното
възнаграждение е съобразно установения в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл.
последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Поради това настоящият
състав намира, че искането на ответника за намаляване на претенираните от ищеца
разноски за адвокатски хонорар се явява неоснователно. Последните следва да бъдат
присъдени в пълния им размер, тъй като при заплащането им са били съобразени с
действащата към този момент нормативна уредба и са реално сторени от ищцата
поради необходимостта от предявяване на настоящия иск.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
"Лозенец", бул. "Джеймс Баучер" № 87да заплати на М. М. А., ЕГН: **********, гр.С.
п., ул.Ч. м., №.. сумата 643.21 лева, представляваща мораторна лихва върху
присъденото й с Решение № 231/01.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20214500100589
по описа на ОС Русе обезщетение за вреди в размер на 70168,22 лв., за периода
08.08.2021 г. до 09.09.2021 г.
ОСЪЖДА "ЗК БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
"Лозенец", бул. "Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. А., ЕГН: **********,
гр.С. п., ул.Ч. м., №.. сумата от 530,00 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8