Р Е Ш Е Н И Е
№1433/21.7.2022г.
гр. Пловдив,
21.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря
Севдалина Дункова и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Николова КАД № 1191 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени касационни
жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск.
Чолаков и от адв. Г.М., като пълномощник на А.Д.К., против Решение №165 от
02.02.2022г., постановено по административно дело № 2835/2021 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София е осъдена да заплати на А.Д.К. сумата от общо 3800
лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора –
Пловдив в периодите от 18.08.2017г. до 31.12.2017г. вкл., на 08.03. 2018г., от
04.09.2018г. до 20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до 22.10.2018г. вкл., от
30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до 17.01.2019г. вкл., от
21.01.2019г. до 29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г. вкл., от 03.04.
2019г. до 23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до 22.12.2020г. вкл., ведно със
законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба,
а именно 29.12.2020г. до окончателното й изплащане, като в останалата част
исковите претенции са отхвърлени до пълния им размер от 10 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.07.2017г. до 29.12.2020г.
Със същото решение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по
делото в полза на адв. Г.М. сумата от 315,40
лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство
по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В касационната жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че
решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Твърди
се, че не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна
на администрацията, както и причинната връзка. Посочено е, че в действителност
е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито.
Изложени са доводи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват
ежедневно от лишените от свобода, както и че са представени множество протоколи
за ДДД обработки, свидетелстващи за полагани грижи в борбата с насекоми и
гризачи. Посочено е, че два пъти
седмично лишените от свобода имат право да ползват банята, която осигурява достъп
до топла вода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че липсва
настъпила вреда, както и че не са установени факти и обстоятелства,
обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено
бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са
причинени неимуществени вреди. Иска се
от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно да
постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени
решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата
над 500 лв. до присъдения размер от 3800 лв.
В касационната жалба, подадена от адв. М.
срещу решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е
посочено, че не са обсъдени свидетелските показания, които показват, че в
килията на К. е имало насекоми и мухъл, както и че не е обсъдено, че същият е
пребивавал при ниски температури. Според касатора е установено, че с него не е
извършвана корекционна дейност, както и че състоянието на санитарния възел и
банята не са били добри. На следващо място се сочи, че не е обсъдена и
големината на прозорците в килията, която не позволява проникването на слънчева
светлина. Твърди се, че така присъденото обезщетение е в нисък размер и не се
припокрива с критериите на ЕСПЧ. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск в цялост.
В съдебно заседание страните не се
явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбите.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище за основателност на жалбата на ГДИН.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Следва да се отбележи, че
производството по адм.д. № 2835/2021г. по описа на ПАС е във връзка с Решение №1960/ 25.10.2021г., постановено
по к. адм. дело №1872/2021г. по описа на ПАС, ХIХ състав, с което е отменено
Решение №868/26.04. 2021г., постановено по адм. дело №3349/2020г. по описа на
ПАС, ХХVIII състав, като делото е върнато на Административен съд – Пловдив за
ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно указанията, дадени в
решението.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от А.Д.К.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на
обезщетение в общ размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за
причинени на К. неимуществени вреди за периода от 01.07.2017г. до датата на
предявяване на исковата молба – 29.12.2020г. в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в: липса на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала 3
кв.м/; липса на вентилация; лошо състояние на тоалетните /с неработещи
казанчета, счупени плочки, липса на работещи чешми или умивалници, не са
шумоизолирани/; работещи само 3-4 душа в банята, от които тече или гореща или
ледено студена вода; лошо качество и нискокалорична храна, в т.ч. несъобразена
с хранителната диета, свързана със заболяване на ищеца – Хепатит С; липса на
достатъчно осветление; липса на външна изолация, водеща до ниски температури
през зимата; непредоставяне на дебели завивки; липса на достатъчно мебели в
килиите, вкл. малкото налични мебели са изпочупени и изтърбушени; наличие на
гризачи и насекоми в килиите, най-често хлебарки и дървеници, вследствие на
което ищецът е в обриви и рани, поради ухапванията от насекоми; наличие на
мухъл и плесен в килиите; липса на водена индивидуална и корекционна работа,
както и неосигуряване на възможност ищецът да участва в програми за въздействие
за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза,
вкл. липса на предоставена психологическа помощ при положение, че имал такава
най-вече във връзка с проблемите му с наркотиците, които е употребявал в
миналото; поставяне в риск от заразяване с „Коронавирус“ от надзирател,
допуснат да контактува с него без осигурени предпазни средства; липса на
оказана медицинска помощ във връзка със заболяване, с което е диагностициран, а
именно вирусен Хепатит С, в т.ч. непредоставяне на необходимите лекарства,
които са набавяни чрез роднини.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл. 284, ал. 3 от
ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, изяснил е
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е
произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения.
След преценка на всички събрани по
делото доказателства съдът е направил извод, че на ищеца е дължимо обезщетение
за неимуществени вреди за периодите от
18.08.2017г. до 31.12.2017г. вкл., на 08.03. 2018г., от 04.09.2018г. до
20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до 22.10.2018г. вкл., от 30.10.2018г. до
04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до 17.01.2019г. вкл., от 21.01.2019г. до
29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г. вкл., от 03.04.2019г. до
23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до 22.12.2020г. вкл., причинени от
нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, относно изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. В тази връзка в мотивите на съдебния акт е посочено, че за период от общо 799 дни жизненото пространство на ищеца не
е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., което съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други
срещу България“, съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме,
че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. Така според първата инстанция в тази си част
исковата молба е явява основателна, доказана и обоснована.
По отношение на оплакването за наличие
на дървеници и бълхи, съдът е приел, че по делото не са установени данни за
наличието им, като в тази насока е изложено, че от
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които касаят
целия исков период. Съдът е посочил, че от страна на ищеца не се твърди, а и
липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията
в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти, както и мухъл и плесен.
Съдът
е изложил подробни изводи и относно липсата на нарушение на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, а по отношение на оплакването за липса на достъп до топла вода е
посочено, че от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора
– Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, ищецът като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден. Изложено е
още, че в Затвора - Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци, като в
тази връзка съдът се е позовал на приложено по делото становище.
По
отношение на възражението за лошото състояние на банята и тоалетната е
посочено, че според приетите по делото доказателства за поддържане на хигиената
в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС,
на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, а хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, което според съда се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели. Съдът е приел и за неоснователно оплакването, че
тоалетната не е шумоизолирана.
Подробно
е обсъдено и възражението, че зимата е прекалено студено, като съдът е приел
същото за недоказано, като е изтъкнал в тази насока, че според приетите по
делото доказателства отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление и няма данни конкретно в стаите, в които е бил настанен ищецът,
същото да не е работило по една или друга причина през зимния сезон.
Във връзка с оплакването за
недостатъчната естествена светлина, в мотивите на съдебния акт е посочено, че от представените по делото данни от Затвора – Пловдив се
установява, че всички помещения, в които е бил настанен ищецът, са с по два
отваряеми прозореца, в т.ч. прозорци са налични и в обособените санитарни
възли, а проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от
самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват
помещението.
По
отношение на твърденията за липсваща мебелировка е изложено, че оборудването
във всяко едно спално помещение е стандартно - определен брой легла и
съответния брой шкафчета и няма данни ищецът да е заявил изрично, че иска
такова да му бъде предоставено за лично ползване и да му е било отказано. В
тази връзка съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите
са противоречиви.
Що
се отнася до оплакването за липсата на индивидуална и корекционна работа с
ищеца, съдът е посочил, че според представените по делото становища ищецът е
участвал в образователни програми през всяка една от годините на пребиваване в
Затвора – Пловдив – „Изкуството на живота чрез живота на изкуството“, „Аз уча
английски“ и „Образователен курс по история“, в т.ч. е бил и награждаван с
писмена похвала. Пак в тази връзка е посочено, че за част от престоя си в
Затвора – Пловдив, ищецът е бил назначен на работа и е направен извод, че не
може да се приеме, че е бил лишен от социални дейности и от възможности за
ресоциализация и личностна промяна. В тази връзка са обсъдени подробно и
показанията на разпитания по делото свидетел Пашов.
За
недоказано е прието твърдението на ищеца, че служител на затвора е допуснат до
работа със съмнения за коронавирус, без да са били осигурени предпазни средства
за лишените от свобода, като в тази връзка съдът е посочил, че от страна на
затворническата администрация са представени данни за конкретно предприети
мерки, свързани с предотвратяване разпространението на Ковид-19 в Затвора –
Пловдив.
По
отношение на храната в затвора, в мотивите на съдебния акт е посочено, че по
делото не са представени конкретни доказателства да е била заявена от ищеца
посредством нарочна молба необходимостта от конкретна диета, поради едно или
друго заболяване, и да е постановен отказ на затворническата администрация.
По
отношение на оплакването за липса на медицинско обслужване, съдът е посочил, че
от фактите изложени в исковата молба е препятстван да разбере какво е точно
твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил. Пак в тази
връзка съдът е посочил, че по делото не е установено, при постъпването си в
Затвора – Пловдив К. да е заявил, че е болен от Хепатит С, както и че се нуждае
от някакво лечение и/или диспансеризация, нито да е подавана молба за посещение
при лекар и/или зъболекар, на която молба да му е било отказано. Направено е
позоваване и на приложената по делото медицинска документация, според която
ищецът три пъти е бил преглеждан от лекар, като нито един път не е било поради
оплакване, свързано с Хепатит С.
Първоинстанционният
съд е направил извод, че предявеният
иск е частично доказан, като е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността в килиите за посочените
конкретно периоди или
общо 799 дни. По отношение размера на
обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по
размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 3800
лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Уважена е и претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
В съответствие със събраните
по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел,
че исковата претенция на А.Д.К. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно от 18.08.2017г. до 31.12.2017г.
вкл., на 08.03.2018г., от 04.09.2018г. до 20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до
22.10.2018г. вкл., от 30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до 17.01.2019г.
вкл., от 21.01.2019г. до 29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г.
вкл., от 03.04.2019г. до 23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до 22.12.2020г.
вкл., в който период К. ***. В останалата й част, правилно съдът е приел
исковата претенция за недоказана.
Първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и
обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за
необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284
ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно жилищната площ на
помещенията, в които е бил К. в посочените по-горе периоди в затвора в Пловдив.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН,
че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в
практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е
касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от
бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на
минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимална жилищна площ за периодите от 18.08.2017г. до 31.12.2017г.
вкл., на 08.03.2018г., от 04.09.2018г. до 20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до
22.10.2018г. вкл., от 30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до
17.01.2019г. вкл., от 21.01.2019г. до 29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до
29.03.2019г. вкл., от 03.04.2019г. до 23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до
22.12.2020г. вкл., несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението
на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае
за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да са налице
за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят
не касае някакви специални предпочитания на К..
Пак в тази връзка следва да
се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по
чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на
ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата, предвидена в
закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и
алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на
правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
въздействие върху К., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е
пребивавал в затвора Пловдив в периодите от 18.08.2017г. до 31.12.2017г. вкл.,
на 08.03.2018г., от 04.09.2018г. до 20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до
22.10.2018г. вкл., от 30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до
17.01.2019г. вкл., от 21.01.2019г. до 29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до
29.03.2019г. вкл., от 03.04.2019г. до 23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до
22.12.2020г. вкл. Размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение
е съобразено и с времевата продължителност на пренаселеността на килиите, в
които е бил настанен К. и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при
определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката
на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил
обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани
и правилни и настоящият съдебен състав ги споделя изцяло.
Оспореното решение е
правилно и в частта, с която искът е отхвърлен. Настоящата инстанция споделя мотивите
на първоинстанционния съд, относно оплакването за наличието на насекоми и
мухъл, като правилно се е позовал и на представените от затворническата
администрация данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, които касаят целия исков период. Необходимо е да се отбележи, че
действително разпитаните по делото свидетели Козарев и Пашов посочват, че има
хлебарки, но следва да се отбележи и че
наличието на хлебарки освен от извършването на ДДД обработка зависи и от
хигиената на лишените от свобода, а както се посочи в случая не е налице
бездействие от страна на затворническата администрация, доколкото такава ДДД
обработка е извършвана.
Що се отнася до състоянието на санитарния
възел и банята, отново следва да се отбележи, че те зависят в голяма степен от
хигиената и поддръжката
им от лишените от свобода. Както е посочено и в оспореното решение, за поддържане
на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80
ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, а хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, което според съда се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели.
Неоснователно е и
оплакването на касатора К., че съдът не е обсъдил пребиваването при ниски
температури. Напротив в тази насока съдът е изложил подробни и задълбочени
мотиви защо не приема за доказано това оплакване на ищеца, които мотиви
настоящият съд споделя изцяло.
На следващо място по делото
категорично се установява, че всички помещения по настаняването на ищеца са
разполагали с по два отваряеми прозореца, в т.ч. прозорци са налични и в
обособените санитарни възли, от които е налице възможност за проникване на свеж
въздух и на светлина. Неоснователно е възражението на касатора К., че не е
обсъдена големината на прозорците. В мотивите на оспорения съдебен акт изрично
е изтъкнато това, че прозорците имат решетки, което по никакъв начин не се
отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в
минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението. Действително,
с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се
направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните
строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в
помещенията, но следва да се има предвид в тази насока и типа на сградата,
която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени
и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността,
утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.
Несъстоятелно е твърдението
за установеност, че с К. не е извършвана корекционна дейност. Напротив, както е
отбелязал първоинстанционният съд по делото е установено, че ищецът е участвал
в образователни програми през всяка една от годините на пребиваване в Затвора –
Пловдив – „Изкуството на живота чрез живота на изкуството“, „Аз уча английски“
и „Образователен курс по история“, и дори е бил и награждаван с писмена
похвала. Нещо повече за част от престоя си в Затвора – Пловдив, К. е бил
назначен на работа, като е имал възможности за ресоциализация и личностна
промяна.
В заключение следва да се
посочи, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и
задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.
За пълнота следва да се
отбележи, че оспореното решение е постановено и напълно при съобразяване
националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решение № 165 от 02.02.2022г.,
постановено по административно дело № 2835/2021 г. по описа на Административен
съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като
неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани
разноски на страните по делото.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХIІ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 165 от 02.02.2022г., постановено по административно дело № 2835/2021г. по
описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.