Р Е Ш Е Н И Е
№225/16.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1098 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 5695/ 24.01.2019 г.
от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу Ц.Б.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 972.20 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *,
сключен на 29.09.2016г. между „П. Ф. Б.“ ООД и Ц.Б.К., като в последствие
взимането по договора е прехвърлено в полза на „И. А. М.“ АД по силата на
Договор за цесия от 01.07.2017г., като в последствие „И. А. М.“ АД е
прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1
от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., 185.13
лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г.,
48.32 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 22.10.2016г.
до 25.11.2017г., 247.37 лв., представляваща такса кредит у дома за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от
22.10.2016г. до 25.11.2017г., 577,10 лв., представляваща такса услуга кредит у
дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г., 105,01 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 07.06.2017г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2018 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. №
14915 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 7473/
04.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „П.
Ф. Б.“ ООД, като кредитор и Ц.Б.К. (кредитополучател) е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № */ 29.09.2016 г. за потребителски кредит, по
силата на който на последната е предоставена, в брой, сумата от 1000.00 лв.
Договорната лихва е определена на 197.25 лв., като по този начин общата
стойност на плащанията е 1197.25 лв. Изплащането на задължението е разсрочено
на 60 равни седмични вноски, по 19.95 лв., всяка. Падежът на първата вноска е
08.10.2016 г., а на последната – 25.11.2017 г. С подписване на договора, от
страна на кредитополучателя и изразено съгласие за заплащане на такса за оценка
на кредитно досие, в размер на 50 лв., включена към месечните вноски, от по
0.83 лв., платима на съответните падежни дати. Уговорена е и услуга „Кредит у
дома“, при която срещу такса от 255.89 лв., заемната сума е предоставена на
адреса на местоживеене на заемателя, а срещу 597.08 лв. - от там се събират и
седмичните вноски по кредита. Общият размер на такса „Кредит у дома“ възлиза на
852.97 лв. Тези такси също са включени към седмичните вноски, съответно с по
4.26 лв. и 9.95 лв. Уговорена между страните също така е и възможността за
отказ от услугата „Кредит у дома“, при условие че длъжникът остава задължен да
заплаща 30 % от непогасената част от таксата. По този начин, общата дължима
сума по кредита е формирана на 2100.22 лв. Твърди се още, че заплатената към
момента на предявяване на иска сума е 70.10 лв., с която са погасени 8.52 лв. –
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой, по
местоживеене на кредитополучателя, 19.98 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 1.68
лв. - такса за оценка на досие, 12.12 лв. – договорна лихва, 27.80 лв. –
главница. Твърди се още, че по силата на договор за цесия от 01.07.2017 год.
вземането на заемодателя е прехвърлено на „И. А. М.“ АД. Въз основа на
допълнително споразумение от 01.11.2017 год. по договор за цесия от 16.11.2017
год., процесното вземане е прехвърлено от „И. А. М.“ АД към ищеца.
Ответникът – Ц.Б.К.,
чрез назначения и особен представител, депозира писмен
отговор, извън срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на претенцията. Възразява срещу твърденията за неизправност на
длъжника по договора за кредит относно задължението му за заплащане на седмични
погасителни вноски. Оспорва действителността на договора, в частта относно
клаузите за лихви допълнителни такси, поради поради противоречието му със ЗЗП и
ЗПК. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 29.09.2016 год. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК: * и Ц.Б.К. („клиент“), е сключен
договор за потребителски кредит, в изпълнение на който на ответника е
предоставена парична сума от 1000.00 лв. Уговорено е и заплащане от заемателя
на такса за оценка на досие в размер на 50.00 лв., възнаградителна в размер на 197.25
лв. (31.82 % на годишна база), а също е такса за услугата „Кредит у дома“ в
размер на 852.97 лв. Прието е между страните, че общия размер на дължимата сума
е 2100.22 лв., платима на 60 седмични вноски, по 35.01 лв., всяка, като само
размерът на последното плащане да е 34.63 лв. Договорът съдържа подпис за
„клиент“.
Приобщено на л. 23 от делото е потвърждение за сключен договор за цесия
между „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: * и „И. А. М.” АД, с предмед прехвърляне на вземания, сред които е и това към Ц.Б.К., по
силата на договор от 29.09.2019 год., в размер на 1000.00 лв.
Приобщен на л. 13 – 16 е договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., че „И. А. М.” АД
прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията, индивидуализирани в
приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Видно
е, от представения договор за прехвърляне на вземания от 01.11.2017 г., че „И. А. М.”
АД прехвърля н. „А.з.с.н.в.”
ООД вземанията, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна
цена.
Представено
е и приложение № 1 (26-27), в което под № 1727
са посочени трите имена на и единния граждански номер на
ответника,
дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга.
Съгласно приобщеното на л. 22 пълномощно от С. К. К., в качеството му на
изпълнителен директор на „И. А. М.” АД
към „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на което
последният е упълномощен с правата да уведоми, от името на „Ф. Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „П. Ф. Б.“ ООД) всички длъжници по всички вземания на „Ф.
Б.“ ЕООД, за прехвърлянето им на „И. А. М.“ АД, по силата на договор за цесия
от 01.07.2017
год..
Представено по делото е уведомление от 07.03.2018 г. (л. 30) от „Ф. Б.“ ООД (с
предишно наименование „П. Ф. Б.“ ООД), чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което последния
се уведомява Ц.Б.К. за извършеното прехвърляне на вземането на „Ф. Б.“ ООД, произтичащо от договор за кредит № */ 29.09.2016 год. към „И.
А. М.“ АД, въз основа на договор за цесия от 01.07.2017 г. В уведомлението е
посочено още, че кредитор по описаното парично вземане, в периода 01.07.2017 г.
– 01.03.2018 г. е „И. А. М.“ АД.
Представено по делото е уведомление изх. № */ * от 07.03.2018 г. (л. 29) от„И. А. М.“ АД,
чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което последния се уведомява Ц.Б.К. за извършеното прехвърляне на вземането на „И. А. М.“ АД, произтичащо от договор за кредит № */ 29.09.2016 год., в общ
размер на 2076.83 лв., към „А.з.с.н.в.“ ЕАД, въз основа на допълнително
споразумение от 01.11.2017 год. към договор за цесия от 16.11.2010 г. В
уведомлението е посочена банкова сметка, ***.
Приобщено
към доказателствения материал по делото (л. 31) е известие за доставяне, с
подател – „А. С. В.“ и получател – Ц.Б.К., с отразяване, че пратката съдържа
изх. № */ *. Видно от направеното отразяване, посочено е че пратката не е потърсена
от получанебя
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: по договора са извършени две плащания, съответно от 07.10.2016 г. и
01.11.2016 г., в общ размер на 70.10 лв.; след приспадане на погашението
размерът на задълженията по договор за паричен заем № */ 29.09.2016 год. са за
следните суми: 972.20 лв. – главница; 185.13 лв. – възнаградителна лихва; 48.32
лв. – такса оценка на досие, 824.47 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“; 135.05
лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 21.10.2016
г. до 02.10.2018 г.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 14915/ 2018 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „И. А. М.“ ЕАД в качеството му на цедент, е сключен допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2016г.,
приложение № 1/ 01.10.2017г., с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за заем № */ 29.09.2016
г.
Същото вземане е прехвърлено от кредитора по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за
надлежно съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Независимо
от последното, настоящия състав приема цесията за
редовно съобщена на длъжника, чрез особения му представител. Този извод се
налага по следните съображения:
След
изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника, на последния е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (така и в Решение № 198/
18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този
извод следва бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на
съобщаване за прехвърлянето на вземането. В случай, че избере това да се
осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е редовно и при надлежно
проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК, като отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. При невъзможност за откриване на
длъжника, съобщаването на цесията на особеният представител (който е лице с
юридически познания), охранява правата му в по голям обем, в сравнение с
гореописаната процедурата по връчване чрез залепване на уведомление, разписана
в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от
исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия (л. 65),
а именно - на 28.05.2019
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и „П. Ф. Б.” ООД
договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.09.2016
год., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемателя кредит в размер
на 800 лева. Съгласно
клаузата на чл. 27, с подписа си, положен в договора, заемополучателят е заявил
неизгодния факт за предаване на отпусната главница от кредитора. След като е
налице реално предоставяне на сумата от ищеца, то ирелеванен спрямо възникване
на задължението за връщане на предоставената сума, остава въпроса за
представителната власт на лицето, сключило договора от името на кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем от 1000
лева, общ размер на плащанията от 2100.22
лева, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 31.82
% и ГПР – 48 %. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на същите и
конкретните падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно
чл. 22 ЗПК. В чл. 9 договора страните изрично са уговорили,
че при забава в плащанията заемателят ще дължи законната лихва за забава, като по
този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се
дължат при неизпълнение на поетите задължения.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
На следващо място, съобразно неоспореното от страните заключение по
проведената съдебно – счетоводна експертица, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, след приспадане на извършените плащания, размерът на
непогасения остатък за главницата възлиза на 972.20 лв., а на договорната лихва
– на 185.13 лв.
В предвид забавата на длъжника, възникнало е и задължението за заплащане на
обезщетение за забава, в размер на 135.05 лв.
Ответникът
не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане на
главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за основателност
на тези претенции.
От
друга страна, претенцията на ищеца, наред с главница, договорна лихва и
обезщетение за забава, включва и такса за оценка на кредитно досие и такса за
услуга „Кредит у дома“. Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит на последния. Следователно клаузата в договора за кредит, с която е
уговорена такса за оценка на досие де факто прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на дружеството - кредитор за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидастващите за кредит,
вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Следователно клаузата
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната
търговия с кредитни продукти.
По
отношение на другия компонент от претендираното вземане за такси и комисионни
за допълнителни услуги съответно в размер на 247.37 лв. и 577.10 лв. – такси за
услугата „Кредит у дома“, съдът намира, че същият противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Съдебната практика приема,
че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са
опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. В
случая уговорената стойност на таксата за услуга „Кредит у дома“ е фиксирана на
852.97 лв., т.е.
равнява се на 85.30 % от чистата стойност на отпуснатия
заем, която възлиза на 1000.00
лв. С уговарянето на клаузата „Кредит у дома“
кредитополучателят не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а само
бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля
единствения мотив на длъжника да сключи процесния договор за потребителски
кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на
текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна
икономическа връзка между стойността на договорената такса и кореспондиращата
ѝ насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия
резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Този
извод на съда не може да се промени и от твърденията на ищеца
относно естеството на предоставената услуга „Кредит у дома“, а именно
извършването на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с
цел предоставяне на сумата по кредита, както и на посещения за събиране на
вноските. На първо място заетата сума се отпуска еднократно, т.е.
предполага едно единствено посещение от служител на кредитора, което не у в състоявие да оправдае размера на таксата от 852.97
лв. Освен това еднократното посещение очевидно е свързано с усвояването на
кредита, при условие, че с чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана да се изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Наред с това се установява, че потребителят при всички положения ще
дължи заплащане на такса „Кредит у дома“, на което кореспондира едно чисто
хипотетично задължение на кредитодателя за извършване на посещения в дома на
длъжника за събиране на вноските, доколкото същото е обвързано изцяло с
текущото финансово състояние на заемателя. В обобщение неравностойността в
насрещните престации на страните уговорили клаузата „Кредит у дома“ е такава,
че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при
което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е
налице противоречие на договореното с добрите нрави.
По
отношение на претенцията за заплащане на такса за разглеждане на документи,
следва да се съобрази правилото на чл. 16 ЗПК, предвиждащо императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за кредит, с която е
уговорена такса за оценка на досие за вменено му по закон задължение е в
притоворечие с добрите нрави, тъй като оценката на кредитоспобността е
задължителна предпоставка за извършване на кредитната дейност и начсиляването
на парично задължение във връзка с нея представлява злоупотреба от страна на
кредитора.
С
оглед изложеното съдът приема, че клаузите от договора, предвиждащи задължение
за заемополучателя за заплащане на такса са оценка на досие и такса за са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции досежно
сумите от 972.20 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № *, сключен на 29.09.2016 г.
между „П. Ф. Б.“ ООД и Ц.Б.К., като в последствие взимането по договора е
прехвърлено в полза на „И. А. М.“ АД по силата на Договор за цесия от
01.07.2017г., като в последствие „И. А. М.“ АД е прехвърлило вземането в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.03.2018г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., 185.13
лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г. и
105,01 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.06.2017г. до 01.10.2018г. (съобразно заявения от кредитора размер), ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 02.10.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 14915
по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 7473/
04.10.2018
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, поради което и
същите следва да бъдат уважени, , на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите за установява съществуване на вземания за сумите от 48.32
лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 22.10.2016 г. до 25.11.2017 г.,
247.37 лв.,
представляваща такса кредит у дома за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г. и
577,10 лв., представляваща такса услуга кредит у дома за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г., за които суми по ч. гр. д. № 14915
по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 7473/
04.10.2018
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, са неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 54.81
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 613.28 лв. – разноски в
настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.Б.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумите от 972.20 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № *, сключен на 29.09.2016 г. между „П. Ф. Б.“ ООД и Ц.Б.К., като в
последствие взимането по договора е прехвърлено в полза на „И. А. М.“ АД по
силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., като в последствие „И. А. М.“ АД е
прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1
от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010г., 185.13 лв. (сто осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г. и
105.01 лв. (сто и пет лева и една стотинка), представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.06.2017г. до 01.10.2018г. (съобразно заявения от кредитора размер), ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 02.10.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 14915
по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 7473/
04.10.2018
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, поради което и
същите следва да бъдат уважени, , на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу Ц.Б.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** искове за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца
сумите от 48.32 лв. (четиридесет и осем лева и
тридесет и две стотинки),
представляваща такса за оценка на досие за периода от 22.10.2016г. до
25.11.2017г.,
247.37 лв. (двеста четиридесет и седем лева и тридесете и седем
стотинки),
представляваща такса кредит у дома за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017г. и
577.10 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща
такса услуга кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя за периода от 22.10.2016г. до 25.11.2017 г., за които суми по ч. гр. д. № 14915
по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 7473/
04.10.2018
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, са неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД..
ОСЪЖДА Ц.Б.К., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумата от 54.81 лв. (петдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща извършени в
заповедното производство разноски, определени съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Б.К., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумата от 613.28 лв. (шестстотин и
тринадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща извършени в
настоящото производство разноски, определени съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: