№ 573
гр. Велико Търново, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20224110102134
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „A.” ЕООД против „Ф.“ ООД, с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 830.60 лева, представляваща
цена на доставен ечемик, по повод на което е издадена фактура № 435/31.8.2020 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че „А.” ЕООД е доставило на ответника 6 780 кг. ечемик при
единична цена от 0.27 лева за кг., по повод на което е издадена фактура №
435/31.8.2020 г. на стойност 1 830.60 лева. Сочи, че с договор за цесия от 2.2.2022г.
„А.” ЕООД му е прехвърлило вземането си срещу ответника, както и че понастоящем
цената на доставената стока все още не е заплатена.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че с договор за цесия от 5.1.2022 г. „Ф.“ ЕООД
последното дружество му е прехвърлило вземането си срещу „А.“ ЕООД, произтичащо
от споразумение от 3.2.2022 г. и възлизащо на сумата от 7 757.65 лева, както и
вземането си, произтичащо от договор за търговска продажба на отложено плащане №
45/30.9.2019 г. и фактура № 2-2326/30.9.2019 г., възлизащо на 31 449.60 лева. Сочи, че с
договора за цесия цедентът се е задължил да направи прихващане на вземането си от
„А.“ ЕООД в общ размер от 39 207.25 лева, в резултат на което ответникът е погасил
задължението си към последното дружество с подписването на договора за цесия, за
който „А.“ ЕООД е получил уведомление. Заявява, че с договор за покупко-продажба
на зърно № 27/24.4.2020 г. „А.“ ЕООД се е задължило да му продаде 250 тона
царевица, реколта 2020 година, при цена 205 лева за тон, в срок до 15.10.2020 г., както
1
и че плащането е извършено изцяло и авансово, но доставка не е извършена нито в
уговорения срок, нито към момента, макар преведената сума да не е върната; че с
договор за покупко-продажба на зърно № 29/30.4.2020 г. „А.“ ЕООД се е задължило да
му продаде 50 тона царевица, реколта 2020 година, при цена 205 лева за тон, в срок до
15.10.2020 г., като плащането е извършено изцяло и авансово, но доставка не е
извършена нито в уговорения срок, нито към момента, макар преведената сума да не е
върната; както и че с фактура № 20000002733/8.6.2020 г. е продал на „А.“ ЕООД
препарати за растителна защита на стойност 15 860.16 лева, но фактурата все още не е
платена. В заключение твърди, че с вземанията на „А.“ ЕООД към „Ф.“ ООД са
покрити задълженията на първото към второто дружество, поради което и процесното
вземане към твърдяната дата на възникване не е съществувало. Отделно от горното,
сочи, че вземането не съществува и поради липсата на представени доказателства за
плащане на сумата по договора за цесия от 2.2.2022 г., поради което счита въпросната
сделката за симулативна.
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск, считайки че са налице предпоставките за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли
искът да бъде отхвърлен.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за
търговска продажба, по който ищецът следваше да установи съществуването на
вземането, предмет на договора за цесия и неговия размер, а именно - наличието на
валидно облигационно отношение между „А.“ ЕООД и „Ф.“ ООД с посоченото в
исковата молба съдържание, изпълнение на задълженията на цедента-продавач
съобразно уговореното, включително предаването на стоката, предмет на продажбата,
възникване на задължение на купувача за заплащане на продажната цена, размера на
задължението и неговата изискуемост, прехвърлянето на вземането и уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне от цедента.
Ищецът е представил фактура № 435/31.8.2020 г., според която „А.” ЕООД е
доставило на „Ф.“ ООД 75 тона ечемик реколта 2020 г. при единична цена от 230.00
лева, както и 6 780 кг. ечемик при единична цена от 0.27 лева за кг., като във фактурата
е посочено, че е приспаднат аванс от 17 250.00 лева по фактура № 421/27.5.2020 г.
Фактура № 435/31.8.2020 г. е подписа от представляващия ответното дружество, като
според заключението по допуснатата счетоводна експертиза същата е осчетоводена
както при „А.” ЕООД, така и при „Ф.“ ООД.
2
С договор за прехвърляне на вземане от 2.2.2022 г. „А.” ЕООД е прехвърлило на
„A.” ЕООД вземанията си от „Ф.“ ООД за сумата от 113 256.00 лева по фактура №
452/23.11.2020 г., за сумата от 1 830.60 лева по процесната фактура № 435/31.8.2020 г.
и за сумата от 1 200.00 лева по фактура № 385/30.9.2019 г. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на „Ф.“ ООД на 3.2.2022 г.
Според заключението по допуснатата счетоводна експертиза задължението по
фактура № 435/31.8.2020 г. е налично по кредитното салдо на „Ф.“ ООД по счетоводна
сметка 401 „Доставчици“ и към момента на извършване на проверката, като същото не
са извършвани плащания - както към „А.” ЕООД, така и към „A.” ЕООД.
От изложеното съдът приема, че по силата на валидно сключен договор за
покупко-продажба „А.” ЕООД е изпълнил задълженията си за прехвърляне правото на
собственост и предаване на стоката и поради това в негова полза е възникнало вземане
за продажната цена, възлизаща на 1 830.60 лева. По този повод следва да се има
предвид, че издадената фактура може да се приеме като доказателство за сключения
договор, ако същата отразява съществените елементи от съдържанието на сделката -
вид на стоката или услугата, стойност, начин на плащане, имена на доставчика и
получателя, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на получателя, или да е оспорена в процеса,
съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея
факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително вписването й в
дневниците за продажби и покупки на доставчика и получателя, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. А
доколкото от заключението по счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
включил процесната фактура в дневника на покупките си, то съдът приема този факт
като недвусмислено признание за съществуването на договорното правоотношение и
за неговия предмет. В този ред на мисли, съдът приема, че с осчетоводяване на
фактурата ответникът извънсъдебно е признал сключването на неформален договор за
покупко-продажба на 6 780 кг. ечемик при единична цена от 0.27 лева за кг., че стоката
по договора е предадена и приета, както и че цената на същата възлиза на 1 830.60
лева.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземането по
фактура № 435/31.8.2020 г. в качеството си на цесионер по договора за цесия от
2.2.2022 г., като ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на
3.2.2022 г. или най-късно с получаване на препис от исковата молба. Възражението, че
вземането на ищеца не съществува поради липсата на плащане на сумата по договора
за цесия от 2.2.2022 г., което прави въпросната сделката за симулативна, не може да
бъде споделено, тъй като въпросното обстоятелство няма отношение към валидността
3
на договора и към пораждането на целените с него правни последици, а касае
вътрешните отношения между цедент и цесионер.
По възражението за прихващане:
В случая правопогасяващото възражение на ответника се основава на твърдението,
че с договор за цесия от 5.1.2022 г., сключен с „Ф.“ ЕООД, последното дружество му е
прехвърлило вземането си срещу „А.“ ЕООД, произтичащо от споразумение от
3.2.2022 г. и възлизащо на сумата от 7 757.65 лева, както и вземането си, произтичащо
от договор за търговска продажба на отложено плащане № 45/30.9.2019 г. и от фактура
№ 2-2326/30.9.2019 г., възлизащо на 31 449.60 лева.
В тази връзка ответникът е представил договор за цесия от 5.1.2022 г., по силата на
който „Ф.” ЕООД е прехвърлило на „Ф.“ ООД вземанията от „А.” ЕООД за сумата от
7 757.65 лева по споразумение от 3.2.2022 г., както и за сумата от 31 449.60 лева по
договор за търговска продажба на отложено плащане № 45/30.9.2019 г. и фактура № 2-
2326/30.9.2019 г. Съгласно чл. 7 от договора цедентът се е задължил да направи
прихващане на вземането си от „А.“ ЕООД до размер на сумата от 39 207.25 лева, при
което „Ф.“ ООД е погасил изцяло задълженията си към „А.“ ЕООД с подписването на
договора за цесия. Уведомлението за извършената цесия е връчено на „А.“ ЕООД на
1.3.2022 г.
Според заключението по допуснатата счетоводна експертиза извършената на
5.1.2022 г. цесия е отразена в счетоводствата на „Ф.” ЕООД и на „Ф.“ ООД, като в
счетоводството на първото дружество е отчетено намаление на вземанията от „А.“
ЕООД срещу увеличение на паричните средства с 39 207.25 лева, а в счетоводството на
второто дружество е отчетено увеличение на вземанията от „А.“ ЕООД срещу
извършеното плащане на 39 207.25 лева на „Ф.” ЕООД.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия, като за да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа
белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер.
Освен това, за да породи действие, т.нар. извънсъдебно прихващане трябва да достигне
до адресата. Съгласно ТР № 2 от 18.3.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК,
когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане,
извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той (съдът)
следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.
Съдът следва да зачете правното действие на изявлението, когато правото на
прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса,
тъй като чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на
прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-
малкото, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е
4
могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в
процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ.
В случая съдът намира, че са били налице предпоставките за прихващане с
вземането на „Ф.“ ООД към „А.“ ЕООД.
Действително, записаното в чл. 7 от договора за цесия, сключен между „Ф.” ЕООД
и „Ф.“ ООД, според който цедентът се е задължил да направи прихващане на
вземането си от „А.“ ЕООД до размер на сумата от 39 207.25 лева, при което „Ф.“ ООД
е погасило изцяло задълженията си към „А.“ ЕООД с подписването на договора, е
вътрешно противоречиво. Това е така, доколкото не става ясно как веднъж „Ф.” ЕООД
прехвърля на „Ф.“ ООД вземанията си от „А.“ ЕООД, а втори път прави прихващане
между тези вземания и задължения на „Ф.“ ООД. В договора не се твърди, че „Ф.”
ЕООД има задължения към „А.“ ЕООД, поради което прихващане, извършено от „Ф.”
ЕООД, няма как да се осъществи – няма насрещно (пасивно) вземане и ефектът на
компенсацията е немислим. В случая интерес от прихващане е имал „Ф.“ ООД и
именно той е следвало да направи изявление за прихващане към „А.“ ЕООД, но по
делото няма данни и твърдения такова изявление да е отправено.
Факт е също, че в договора за цесия от 5.1.2022 г. липсва индивидуализация на
насрещното (пасивното) вземане по основание и размер, като посочването, че „Ф.“
ООД е погасило изцяло „задълженията си“ към „А.“ ЕООД не изпълнява изискването
за надлежна индивидуализация, тъй като не става ясно кои са тези задължения и дали
това по фактура № 435/31.8.2020 г. е част от тях.
Както вече беше посочено обаче, когато ответникът се позовава на погасителния
ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че
способът не се е осъществил, той (съдът) следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане, като зачете правното действие на изявлението,
когато правото на прихващане е осъществено в процеса, както и да съобрази
действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото от тях, което винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в
който прихващането е могло да се извърши.
В случая първият ден, в който прихващането е могло да се извърши, е денят, в
който „Ф.” ЕООД е прехвърлило на „Ф.“ ООД вземанията си от „А.“ ЕООД – 5.1.2022
г. Към този момент прехвърлените от „Ф.” ЕООД на „Ф.“ ООД вземания срещу „А.“
ЕООД са били изискуеми – изискуемостта на вземанията по споразумението от
3.2.2020 г. е настъпила на 29.2.2020 г., а тази на вземанията по договора за търговска
продажба на отложено плащане от 30.9.2019 г. – на 27.5.2020 г., като пасивното
вземане на „А.“ ЕООД (по процесната фактура № 435/31.8.2020 г.) също е било
изискуемо. Т.е. към посоченият момент - 5.1.2022 г. с обратна сила е настъпило
5
действието на прихващането и насрещните вземания са погасени до размера на по-
малкото, т.е. до размера на вземането по фактура № 435/31.8.2020 г.
Следователно, доколкото размерът на вземането по договора за цесия от 5.1.2022 г.
възлиза на 39 207.25 лева и същият е по-голям от размера на вземането по фактура
№ 435/31.8.2020 г., възлизащо на 1 830.60 лева, то главният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.
С оглед на горното, не следва да бъде обсъждано евентуалното възражение за
прихващане с вземанията по договор за покупко-продажба на зърно № 27/24.4.2020 г.,
по договор за покупко-продажба на зърно № 29/30.4.2020 г. „А.“ ЕООД и по фактура
№ 20000002733/8.6.2020 г.
По разноските:
Тъй като главният иск ще бъде отхвърлен поради уважено възражение за
прихващане, то разноските на страните следва да се разпределят като при уважен
главен иск и при уважен насрещен иск, тъй като всяка страна е постигнала успешно
доказване относно съществуването и изискуемостта на своето вземане, правейки
разноски за това.
Поради това на ищеца следва да бъда присъдени разноски в размер на 775.80 лева,
а на ответника – в размер на 670.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „A.” ЕООД, ЕИК *** срещу „Ф.“ ООД, ЕИК *** иск
за осъждането на ответника за сумата от 1 830.60 лева, представляваща цена на
доставен ечемик, по повод на което е издадена фактура № 435/31.8.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като погасен
чрез прихващане с насрещното вземане на „Ф.“ ООД по договор за цесия от 5.1.2022
г., сключен между „Ф.” ЕООД и „Ф.“ ООД.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК *** да заплати на „A.” ЕООД, ЕИК *** сумата от
775.80 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „A.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК *** сумата от
670.00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7