№ 9912
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110115146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е въз основа на искова молба от Ц. Б. Г. с ЕГН **********,
постоянен адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения
процесуален представител адв. А. П.. Ищецът твърди, че е сключил с рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и допълнително споразумение към него за
издаване и обслужване на дебитна карта, както и допълнително споразумение за
открИ.е и обслужване на стандартна разплащателна сметка от 25. 01. 2021 г. Във
връзка със сключването на договора била активирана и услугата „Интернет
банкиране“. Инсталирал съответното приложение единствено на мобилния си телефон.
На 12. 09. 2022 г. в 21, 18 часа ищецът получил текстово съобщение на телефона си, с
което му се предоставял временен ПИН за активиране на ... Тогава ищецът веднага
проверил банковата си сметка през мобилното приложение на телефона си и с
изненада установил, че балансът по сметката му бил 0 лева, както и че е бил извършен
банков превод в полза на лицето Д. С. в размер на 2 100 лева. Веднага се свързал по
телефона със служители на ответника, които потвърдили извършването на превода в
полза на лицето Д. С. и блокирали платежната сметка на ищеца. Ищецът освен това
подал сигнал до органите на полицията. На 13. 09. 2022 г. ищецът посетил клон на
ответника (офис „Батенберг“), в който обяснил за случая и подал жалба. Служителите
на ответника го уверили, че в рамките на 30 дни ще получи отговор, но такъв така и не
бил получен. Когато на 14. 10. 2022 г. отново посетил същия клон на банката ищецът
установил, че документите му не били входирани и били останали на бюрото на
съответната служителка. Поради тази причина документите, подадени от ищеца, били
входирани чак на 14. 10. 2022 г. На 01. 11. 2022 г. получил отговор от ответника,
според който всички действия, свързани с извършения банков превод в полза на Д. С.
за сумата 2 100 лева, са правомерни, и твърдят, че лицето, добавило „ново“
устройство, е разполагало с номера на личната карта на ищеца и е знаело неговия ЕГН,
както и че ищецът не е положил всички разумни действия да запази в тайна от трети
1
лица потребителските идентификатори за достъп до електронните канали на банката.
Ищецът твърди, че мобилният му телефон и ползването на приложението могат да
бъдат отключени само чрез пръстовия му отпечатък. Ищецът твърди, че според
общите условия на банката . . може да бъде инсталирано само на едно-единствено
устройство (смартфон или таблет), но ответникът сам признава, че е било добавено
ново устройство, което действие не е трябвало да разрешава без изричното съгласие на
ищеца или най-малкото без да го уведоми. Поддържа, че е изпълнил задължението си
да уведоми своевременно банката за неразрешената платежна операция и да се яви на
следващия ден в офис на банката, за да подаде необходимите документи. Те обаче не
били разгледани своевременно, което довело до затрудняване на изясняването на
случая от фактическа страна и неоправдано забавяне пред блокирането на платежната
сметка на получателя. Отрича да е действал умишлено или при груба небрежност.
Иска от съда да осъди ответника да му заплати неправомерно преведената сума в
размер на 2 100 лева ведно със законната лихва за забава от датата на превода 12. 09.
2022 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 112 лева, както и
законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „.“ АД, ЕИК .,
седалище и адрес на управление . (ответник), действъващо чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт М. И.. Ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Признава, че е сключил с ищеца твърдените
от негово договори за предоставяне на платежни услуги. Твърди, че при сключването
им ищецът е заявил, че желае да извършва преводи към трети лица и/или по сметки в
други банки, при което да използва за подписване персонален цифров сертификат,
издаден от банката, и „тоукън“ технология, използвана чрез тоукън-мобилно
приложение под надслова .. и ПИН за него. Освен това ищецът заявил и получаване на
кратки текстови съобщения на ползван от него личен телефонен номер с еднократен
код за установяване на идентичността му при ползване на електронните канали.
Ответникът признава също така, че на 12. 09. 2021 г. в 21, 21 часа от разплащателната
сметка на ищеца с IBAN BG23...277. е бил нареден паричен превод с референтен
номер . по сметка с IBAN 58.. към третото лице Д. С. с основание „ZAHRANVANE“ в
размер на 2 100 лева. Признава също така, че на 14. 10. 2022 г. е бил даден входящ
номер на искане на ищеца за оспорване на трансакцията. Ответникът твърди обаче, че
паричният превод е бил подписан от ищеца. Твърди, че е „на практика невъзможно“
трето лице да промени устройството, на което е инсталиран мобилният „тоукън“ от
името и за сметка на ищеца. Ответникът излага подробни доводи, че процедурата по
чл. 100 ЗПУПС е била надлежно спазена и че по безспорен начин идентичността на
ищеца и автентичността на наредения паричен превод. Поради неоснователността на
главния иск оспорва като неоснователен и акцесорния иск за присъждане на лихва.
Евентуално, ако съдът приеме главният иск за основателен, то оспорва началната дата,
от която се дължи лихвата, като заявява, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срокът за
възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция е не по-късно от
края на следващия работен ден след като доставчикът е бил уведомен за оспорването,
тоест от 18. 10. 2022 г., а не от 13. 09. 2022 г. Иска от съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Евентуално оспорва периода, за който се претендира законна
лихва върху главницата. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Д. М. С., ЕГН **********, постоянен адрес ., конституиран като трето лице
помагач на страната на ответника в първото открито съдебно заседание (л. 123), не
2
представя становище по делото, нито предприема каквито и да било процесуални
действия, макар и преписите от исковата молба, отговора на исковата молба и техните
приложения да са му били връчени на установения по делото адрес чрез друго лице от
адреса (л. 195). Евентуалният обратен иск на ответника срещу третото лице помагач не
беше приет за съвместно разглеждане в настоящото производство и не съставлява
предмет на настоящото дело.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Ищецът предявява два кумулативно съединени осъдителни иска, първият от
които с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС), а вторият с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Във връзка с иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидното сключване на рамков договор за платежни услуги, както и че е уведомил
ответника без неоснователно забавяне, но не по-късно от 13 месеца от задължаването
на платежната сметка, за неразрешената платежна операция, с която на 12. 09. 2022 г. е
било наредено плащане в размер на 2 100 лева от платежната сметка на ищеца с IBAN
BG23...277. по платежната сметка IBAN 58... В тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е имал основателни съмнения за измама и е
уведомил съответните компетентни органи за това, както и да докаже автентичността
на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване. Що се отнася
до иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е поставил ответника в забава на 12. 09.
2022 г.
След проведено пълно, всестранно и обективно съдебно дирене, а и предвид
отделените като безспорни между страните и следователно ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 25. 01. 2021 г. ищецът и ответникът сключили рамков договор за
предоставянето на платежни услуги и допълнително споразумение за открИ.е и
обслужване на платежна сметка и дебитна карта. По силата на така сключения договор
ответникът открил платежна сметка на ищеца с IBAN BG23...277. и му издал
платежната карта Visa Debit payWave. На същата дата страните освен това сключили и
допълнително споразумение за достъп до електронните канали на банката, по силата
на което ответникът трябвало да осигури чрез електронните си канали достъп на
ищеца до платежната му сметка. Според това допълнително споразумение ищецът
3
можел „да извършва преводи по сметки на трети лица и/или по сметки в други банки,
като за подписване използва: комбинация от персонален цифров сертификат, издаден
от Банката, Тоукън технология, използвана чрез Тоукън – мобилно приложение (. .) и
ПИН за него“, при което тази форма на електронен подпис страните уговорили да
бъде равностойна на саморъчен подпис на ищеца (л. 22). С него страните уговорили
освен това ищецът да получава кратки текстови съобщения на ползван лично от него
мобилен номер през мобилната мрежа (SMS) с еднократен код за установяване на
идентичността на ищеца при ползване на електронните канали на ответника, както и
код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаването на превод, служебен
ПИН-код за Тоукън – мобилно приложение (. .) и еднократен SMS-код. Като мобилен
номер страните уговорили .. Освен платежната карта ищецът получил също така и
плик, съдържащ потребителски идентификатори (потребителско име и парола за „. .“
и код за активиране на мобилното приложение „.“. Ищецът инсталирал мобилните
приложения, в това число и Тоукън – мобилното приложение . ., на свое собствено
устройство (мобилен телефон). Ищецът ползувал поне веднъж електронните канали на
ответника чрез мобилния си телефон и инсталираните на него приложения, за да
нареди паричен превод.
Неустановено лице разкрило личните данни и потребителските идентификатори
на ищеца за ползуване на електронните канали на ответника и ги употребило, като
вечерта на 12. 09. 2022 г. се представило за ищеца в електронните канали на ответника
от необичаен IP-адрес, проверило наличността по платежната сметка на ищеца и
добавило свое собствено устройство (в 21, 12 часá регистрирало и активирало
собственото си устройство). За да бъде активирано мобилното приложение . . на
новото регистрирано устройство информационната система на ответника генерирала
специален временен код (ПИН-код за активиране на . .) 6364, който изпратила във
формата на кратко текстово съобщение на мобилния телефон на ищеца в 21, 17 часá
(л. 348). Неустановеното лице използвало така изпратения на ищеца специален
временен код, за да активира мобилното приложение . . на своето собствено
устройство, след което чрез генерирания софтуерен токен в 21, 21 часá наредило
превод на цялата налична по платежната сметка на ищеца сума в размер на 2 100 лева
по друга платежна сметка при ответника с IBAN 58.. с основание на паричния превод
„ZAHRANVANE“. Документално за титуляр на последната платежна сметка се водело
третото лице помагач Д. М. С.. След като получил краткото текстово съобщение
самият ищец проверил платежната си сметка и с изненада установил паричния превод,
както и че балансът по сметката му бил 0 лева. Незабавно в 21, 34 часá се обадил на
телефонния център на ответника, откъдето потвърдили извършения паричен превод,
заявил, че платежната операция не е била разрешена от него и поискал сметката му да
бъде блокирана. Същата вечер ищецът изпратил по пощата сигнал до началника на 06
– РУ СДВР за трансакцията в полза на Д. М. С.. Платежната сметка на ищеца, както и
4
тази, за чийто номинален титуляр се водело третото лице помагач, били блокирани на
следващия ден в 08, 00 часá (л. 441). Преди последната платежна сметка да бъде
блокирана обаче неустановеното лице изразходило така преведената по нея парична
сума, за да придобие биткойн (или по-точно съответен брой сатоши – единицата, на
която се дели един биткойн).
На следващия ден 13. 09. 2022 г. ищецът посетил клон на ответника (Финансов
център „Батенберг“), където бил приет от свидетелката И. К., служителка на
ответника. В този ден той попълнил типизиран формуляр за оспорване на наредения
паричен превод в полза на Д. М. С. и поискал преиздаване на платежната карта, като
върнал досегашната. Свидетелката И. К. пропуснала да попълни датата и входящия
номер на този формуляр в рамките на същия работен ден. Тя сторила това значително
по-късно чак на 14. 10. 2022 г.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд приема за установена въз
основа на безспорните между страните фактически обстоятелства, както и въз основа
на многобройните и обемни писмени доказателства и данните от експертното
заключение по компютърно-техническата експертиза (основно и допълнително
заключение). Действително, от събраните по делото данни се установява, че краткото
текстово съобщение, съдържащо временен ПИН-код за активирането на приложението
. ., е било изпратено тъкмо на мобилния телефон на самия ищец – това се установява
както от представената на л. 348 от делото разпечатка от информационната система на
ответника, така и от съответното признание, направено от самия ищец още в началото
на исковата молба. Но съгласно чл. 79, ал. 4 ЗПУПС ответникът носи тежестта да
докаже, че платежната операция е автентична. Той следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че несъмнено самият ищец, а не което и да е друго лице,
е наредил платежната операция. Обстоятелството, че краткото текстово съобщение,
съдържащо временен ПИН-код, който в крайна сметка е бил използуван за
нареждането на платежната операция, е бил изпратен и получен на личния мобилен
телефон на ищеца, не изключва с необходимата категоричност възможността друго
лице да е наредило операцията. Това е така, защото, както изтъква вещото лице при
изслушването му в откритото съдебно заседание, проведено на 29. 01. 2025 г.,
възможно е неустановено лице да е използвало зловреден софтуер, чрез който да
установи отдалечен достъп до мобилния телефон на ищеца, т.е. да го е „клонирало“ (л.
436). Щом е възможно трето лице да е установило отдалечен достъп до мобилния
телефон на ищеца, значи е възможно по този начин това неустановено лице да е узнало
получения от ищеца временен ПИН-код. Ето защо въпреки изпращането и
получаването на временния ПИН-код от ответника на личния мобилен телефон на
ищеца, настоящият съдебен състав все пак намира, че спрямо ответника трябва да
бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да бъде
прието за установено, че неустановено лице е разкрило така изпратения код и го е
5
използувало за нареждането на платежната операция. Обстоятелствата, че ищецът
незабавно е уведомил телефонния център на ответника и правоохранителните органи
за платежната операция, също индикират, че тя не е била наредена от него. Защитната
теза на ответника, че самият ищец бил наредил платежната операция, не е подкрепена
от каквито и да е фактически твърдения и доказателства за наличието на отношения
между ищеца и третото лице помагач (поне познанство), които биха могли да
мотивират ищеца да „захрани“ платежната сметка тъкмо на третото лице помагач, ако
тя действително е негова.
Не се установява по категоричен и несъмнен начин освен това третото лице
помагач Д. М. С. реално да е участвувало в осъществяването на платежната операция,
съответно скоро след нея да е придобило съответен брой сатоши. Според данните от
досъдебното производство, по-точно тези от разпита на Д. М. С., третото лице помагач
има завършено основно образование (8-и клас), работи като общ работник в Германия,
не е технически грамотен, към 2017 г. – 2018 г. предал личната си карта да бъде
снимана за регистрация в онлайн казино на „човек от квартала“, като не си спомня
кой точно е бил този човек, и твърди да има открита платежна сметка само в
Германия, не и в нашата държава. Тези характеристични данни на третото лице
помагач са несъвместими с извършването на престъплението, за което се води
досъдебното производство. От събраните по настоящото гражданско дело данни чрез
компютърно-техническата експертиза се установява, че извършителят е ползувал
специален софтуер, за да установи достъп до данните от мобилния телефон на ищеца,
придал е вид на своя IP-адрес като на такъв от Калифорния, САЩ, така че да затрудни
възможността да бъде проследен, избрал е да нареди платежната операция във вечерен
час, в който част от служителите на ответника не са работели, и още преди платежната
сметка на името на Д. М. С. да бъде блокирана се разпоредил с преведените средства,
за да придобие сатоши (парично оценима цифрова информация), чийто притежател
практически мъчно би могъл да бъде установен. При тези данни извършителят на
престъплението, за което се води досъдебното производство, се отличава с висока
интелигентност и задълбочени познания и практически умения в областта на
информационните технологии, каквито третото лице помагач, предвид обсъдените
характеристични данни, не притежава. От данните по досъдебното производство не
може да се направи категоричен извод също така дали Д. М. С. е бил помагач на
извършителя, предоставяйки му своята собствена платежна сметка. Възможно е
въпросната платежна сметка да е била открита на името на Д. М. С. чрез злоупотреба с
неговите лични данни без негово знание. А дори и действително да става въпрос за
платежна сметка, която Д. М. С. сам е поискал да му бе разкрита от ответника, не е
изключена възможността извършителят да е използувал данните на Д. М. С., за да
установи достъп до електронните канали на банката и да се разпорежда със средствата
по нея, както е направил това и със самия ищец.
Във връзка с установяването на поведението на ищеца и служителите на
ответника в деня след платежната операция първостепенният съд трябваше
внимателно да анализира показанията на свидетелката И. К. и събраните по делото
писмени доказателства. Свидетелката К. към момента на разпита продължава да е
служителка на ответника, макар и на различно работно място и на различна длъжност,
поради което нейните свидетелски показания трябва да бъдат внимателно преценявани
при условията на чл. 172 ГПК. В дадения случай съдът намира, че следва да им се
6
довери относно обстоятелството, че ищецът се е явил в съответния клон на ответника,
за да оспори по надлежния установен с общите условия на ответника ред платежната
операция. Те обаче не могат да бъдат кредитирани в частта, според която свидетелката
била поставила входящ номер върху формуляра за оспорването на платежната
операция още в същия ден, в който ищецът го попълнил и го подал. В тази част
показанията на свидетелката противоречат на събраните по делото писмени
доказателства. В заверения препис от самия формуляр е отбелязано, че ищецът иска
преиздаване на платежната карта. След това във връзка с така подадения от ищеца
формуляр една седмица по-късно на 20. 09. 2022 г. в 08, 30 часá старата платежна
карта е била върната от ищеца на свидетелката К. – л. 304. Свидетелката К. предала на
ищеца новата му платежна карта на 14. 10. 2022 г. (л. 303) и чак на тази дата нанесла
за пръв път входящия номер върху попълнения от ищеца типизиран формуляр за
оспорване на платежната операция.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните правни изводи.
Според правилата на ЗПУПС разрешена е тази платежна операция, която
ползвателят на платежни услуги е наредил или за чието изпълнение е дал съгласие (чл.
70 ЗПУПС). За да бъде сигурно, че тъкмо ползвателят на платежни услуги е наредил
или е дал съгласие за платежната операция, доставчикът на платежни услуги трябва да
въведе и да поддържа адекватна система за сигурност, която надлежно да
идентифицира ползвателя на платежната услуга и да автентифицира наредената от
него платежна операция. Въвеждането и поддържането на такава система за сигурност
на платежните операции съставлява едно от изискванията предоставяне на платежни
услуги. Тази система за сигурност трябва да бъде изградена на принципите на
криптографията и да е съобразена със съвременното ниво на развитие на науката и
технологиите. Криптографията се изразява в ограничаването на достъпа до определена
информация чрез нейното криптиране („заключване“), при което тя да може да бъде
декриптирана и възприета чрез едновременното ползуване на поне два „ключа“. В
дадения случай всяко лице би могло да инсталира приложението на ответника за „. .“
на свое устройство, при което това мобилно приложение може да се определи като
публичен ключ. От друга страна, персонализираните средства за сигурност, споменати
в чл. 73 и сл. ЗПУПС и общите условия на ответника, съставляват частен ключ, с
който може да разполага само ползвателя на платежни услуги. В конкретния случай
предвид данните от експертното заключение частният ключ се състои както от
потребителското име и парола на ищеца за достъп до електронните канали на
ответника („. .“), софтуерен токен, персонален идентификационен код и временен
персонален идентификационен код. Според експертното заключение на вещото лице
тези персонализирани средства за сигурност отговарят на изискванията на ЗПУПС за
електронна идентификация и автентификация на платежни операции (л. 373).
Посредством тази система за сигурност се ограничава до възможно най-голяма степен
рискът да бъде осъществена неразрешена платежна операция.
Предоставянето на платежни услуги, дори и когато системата за сигурност на
доставчика на платежните услуги отговаря на нормативните изисквания и
съвременното ниво на развитие на науката и технологиите, все пак продължава да крие
известен риск от неразрешени платежни операции. Дори и надеждната система за
сигурност би могла да бъде преодоляна. Действително, нареждането на платежна
операции с паричните средства по чужда платежна сметка без разрешението на нейния
титуляр, въвеждайки в заблуждение доставчика на платежната услуга, че самият
7
титуляр на сметката се разпорежда с тях, е виновно и неправомерно. За това поведение
виновното лице трябва да понесе юридическа отговорност. Разобличаването на
отговорното лице обаче може на практика да отнеме дълго време, а има освен това и
вероятност то да се окаже неплатежоспособно или така и да не бъде разобличено.
Именно тези неблагоприятни изгледи пред реализирането на отговорността на
делинквента съставляват риск от неразрешената платежна операция за доставчика и
действителния ползвател на платежни услуги. Макар и ЗПУПС да борави в чл. 79 с
думата „отговорност“, поради изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че всъщност става въпрос не за обективна отговорност, а за правила за
разпределяне на рисковете, свързани със сигурността на предоставяните платежни
услуги (за които рискове говори чл. 98 ЗПУПС). Предмет на настоящото производство
е коя от страните по договора за предоставяне на платежни услуги следва да понесе
риска от неразрешената платежна операция. Що се отнася до отговорността за
неразрешената платежна операция, тя се носи от лицето, което я е извършило, и е
предмет на други производства.
От възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се налага
правният извод, че ищецът нито е нареждал, нито е давал съгласие да бъде изпълнен
паричният превод на сумата в размер на 2 100 лева. Следователно платежната
операция е била неразрешена по смисъла на закона. При неразрешена платежна
операция рискът („отговорността“, както непрецизно е написано в закона) се понася
от ползвателя на платежната услуга, ако той умишлено или поради груба небрежност
не е уведомил незабавно доставчика на платежните услуги за нея или ако самият той е
действувал с измама (чл. 80, ал. 3 – 5 ЗПУПС). В останалите случаи, по-точно когато
ползвателят на платежната услуга не е действувал умишлено с цел да измами
доставчика на платежните услуги, нито е проявил груба небрежност във връзка със
запазването на персонализираните средства за сигурност, и същевременно е уведомил
незабавно доставчика на платежната услуга за неразрешената операция, доставчикът
следва да отмени неразрешената платежна операция съгласно чл. 70, ал. 4 ЗПУПС.
Ако доставчикът на платежните услуги не стори това и неразрешената платежна
операция бъде изпълнена, той понася риска от нея, като възстановява авоарите на
платеца (чл. 79, ал. 1 ЗПУПС) и встъпва в правата му срещу делинквента, който и да е
той.
В дадения случай нито се установява ищецът да е действувал умишлено и с цел
да измами ответника, нито се установява той да е действувал или/и бездействувал
грубо небрежно. Напротив, събрани са единствено доказателства в насока, че ищецът
е пострадал от умела измама, която би могла да въведе в заблуждение и предпазлив
човек. Той уведомил ответника за неразрешената платежна операция още в нощта на
неразрешената платежна операция, както и в първия следващ работен ден, но въпреки
това ответникът не отменил неразрешената платежна операция. При това положение
ответникът следва да понесе риска от изпълнението на неразрешената платежна
операция. Главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е основателен.
По отношение на акцесорния иск за присъждането на обезщетение за забава в
размер на законовата лихва върху паричната сума в размер на 2 100 лева
първостепенният съд приема следното. Когато доставчикът на платежни услуги за
иницииране на плащане носи отговорност за неразрешената платежна операция, той е
длъжен незабавно да обезщети доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката
на платеца за претърпените вреди, включително сумата по неразрешената платежна
операция съгласно чл. 79, ал. 4 ЗПУПС. В дадения случай ответникът съчетава
8
качествата на доставчик на платежна услуга за иницииране на плащане и на доставчик
на платежна услуги, обслужваща сметката на платеца и съответно е трябвало
незабавно да обезщети ищеца, като му заплати сумата в размер на 2 100 лева.
Незабавно означава в същия момент, в който служителите на доставчика на платежни
услуги за пръв път са научили за неразрешената платежна операция. Това е станало с
обаждането на ищеца на телефонния център на ответника и уведомяването на
служителя на ответника от този телефонен център за неразрешената платежна
операция. Затова и следва да бъде прието, че ответникът е изпаднал в забава за
заплащането на паричната сума в размер на 2 100 лева още на 12. 09. 2022 г. Предвид
размера на главното задължение и продължителността на периода на забава до 22. 03.
2023 г., съдът изчислява чрез лихвен калкулатор, че размерът на обезщетението за
забава възлиза на 118 лева и 71 стотинки. Съгласно диспозитивното начало
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен изцяло.
Разноски. При този изход на делото разноските за неговото водене трябва да
бъдат присъдени в полза на ищеца. Сторените от него разноски се изразяват в
заплатената държавна такса в размер на общо 134 лева и адвокатско възнаграждение,
уговорено и реално заплатено в брой в размер на 1 550 лева. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна
сложност на делото, осъществените от упълномощения представител на ищеца
процесуални действия и броя на откритите съдебни заседания, проведени с нейно
участие. Що се отнася до сумата в размер на 50 лева, представляваща депозит за
възнаграждение на призованата свидетелка, доколкото този депозит остана
неоползотворен, той не следва да бъде присъждан като разноски. Ищецът разполага
вместо това с възможността да поиска възстановяването му, като посочи платежна
сметка, по която сумата да бъде преведена от служителите на съда.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на ищеца Ц. Б. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в
размер на 2 100 лева, представляваща възстановяване на средства във връзка с
неразрешена платежна операция, извършена на 12. 09. 2022 г. от платежната сметка на
ищеца, ведно със законовата лихва от 23. 03. 2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в полза на
ищеца Ц. Б. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в размер на 112 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 12. 09. 2022 г. – 22. 03.
2023 г. върху главницата 2 100 лева.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на ищеца Ц. Б. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в
размер на 1 684 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийския гра.и съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10