№ 14008
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110139436 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 39436 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул.
”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от
управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, против Н. Й. Х., с ЕГН **********, от гр. ....,
за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 956,24
лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 4148787 от
04.06.2020 г., сключен между Н. Й. Х. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор
за цесия от 20.04.2021 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „....”
ЕООД, сумата от 123,72 лв. – договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 20.04.2021 г.,
със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 16095/2022 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата
си претенция. Също така твърди, че на 04.06.2020 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за предоставяне на потребителски
паричен кредит, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило
на ответницата заем в размер на 956,24 лв., при договорена лихва, който следвало да бъде
изплатен на 24 равни месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване до 14.05.2022
г. Излага твърдения, че на 20.04.2021 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД прехвърлило на ищеца взиманията си срещу ответницата по договор за
предоставяне на потребителски паричен кредит от 04.06.2020 г. Ищецът твърди, че по
силата на извършено упълномощаване от предишния кредитор, уведомил ответника за
извършената цесия. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.
Й. Х., с който признава иска, като заявява, че извършва редовни плащания.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание 422 във връзка с чл. 415
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
2
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 16095/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която Н. Й. Х., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„....” ЕООД сумата от 956,24 лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит № 4148787 от 04.06.2020 г., сключен между Н. Й. Х. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, договор за цесия от 20.04.2021 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „....” ЕООД, сумата от 123,72 лв. - лихва за забава за периода от
04.06.2020 г. до 20.04.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв., представляваща
направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. - платена държавна такса и сумата
от 180 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и
дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „....”
ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл.
415, ал. 1 от ГПК. Съдът констатира, че в подаденото заявление заявителят е претендирал
договорна лихва, а не лихва за забава, като е допусната очевидна фактическа грешка.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № 4148787 от 04.06.2020 г., се установява, че „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на Н. Й. Х. кредит в размер на 956,24 лв., като
кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 14.05.2022 г. на 24 равни
месечни вноски, включващи лихва и главница, като размерът на вноските е посочен в
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Договорът е сключен при
общи условия.
От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2021
г., е видно че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „....” ЕООД е бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, като от приложението към
договора, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „....” ЕООД
вземанията си към ответницата в общ размер на 1 079,96 лв., в която е включена сумата от
956,24 лв. за главница и сумата от 123,72 лв. – лихви. От представения заверен препис от
уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че „....” ЕООД е изпратило
уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от представения
препис от известие за доставяне се установява, че пратката е върната като непотърсена от
получателя.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № 4148787 от 04.06.2020 г. се установява, че между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е възникнало облигационно
отношение – договор за потребителски паричен кредит, който намира правното си
основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между
3
страните. Не се спори, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 956,24 лв. Не се спори за възникване на договорни отношения
между страните, спори се за размера на дължимата сума, като се прави възражение за
извършени плащания.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност е предвидена в чл. 13 от общите условия
към сключения между страните договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на длъжника – ответник в настоящото производство. По делото се
представи и доказателство, установяващо писмено потвърждение от страна на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор. Само при
наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника. Съобразно с разпределената
доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да докаже извършено
уведомяване на длъжника. Независимо от изложеното съдът приема, че съобразно с нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска. С връчване на препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства, на ответницата е връчен и препис от уведомителното писмо на
прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с получаването му договорът за цесия е
породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно индивидуалните условия на договора от 04.06.2020 г., договорът е сключен
като срочен, крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 14.05.2022 г.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.03.2022 г., не е изтекъл
крайният срок за погасяване на задължението. Съгласно ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк.д. № 8/2017 г. предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 от ГПК. В конкретния случай липсват твърдения за предявена
предсрочна изискуемост на дълга. Съдът намира, че задължителната практика на ВКС се
4
явява приложима и в конкретния случай на предявяване на вземането по реда на чл. 410 от
ГПК. Към момента на подаване на исковата молба – 21.07.2022 г. е настъпил крайният срок
по сключения договор за потребителски кредит. Ето защо и исковата претенция за
заплащане на дължимата главница се явява основателна. Съобразно с разпределената
доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ответницата не представи доказателства за
извършено плащане, поради което съдът намира, че исковата претенция е основателна и
доказана за претендирания размер от 956,24 лв., поради което същата следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 123,72 лв. – договорна
лихва за периода от 04.06.2020 г. до 20.04.2021 г., съдът намира следното:
В индивидуалните условия на договора от 04.06.2020 г. страните са договорили
годишен процент на разходите в размер на 21,94 %. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочен начина
на определяне на годишния процент на разходите. От приложения погасителен план се
установява, че размерът на договорената лихва е 225,45 лв. Доколкото вземането е
прехвърлено на 20.04.2021 г., съдът намира за основателна претенцията до края на
претендирания период. По отношение на размера основателна се явява претенцията за
договорна лихва до посочената дата, към който момент е настъпил падежът на погасителна
вноска № 11. От представения погасителен план се установява, че дължимата договорна
лихва за претендирания период, включващ погасителна вноска № 11, възлиза на 173,89 лв.
Доколкото се претендира сумата от 123,72 лв., претенцията като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2022 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
205 лв., от които: сумата от 25 лв. - платена държавна такса и сумата от 180 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 75 лв., представляващи платена държавна такса.
За пълнота на изследването следва да се посочи, че ищецът има право и на разноски за
адвокат, но доколкото по делото не са представени доказателства нито за размера, нито за
плащане на адвокатско възнаграждение за исковото производство, различни от
5
представените доказателства в заповедното производство, разноски за адвокат не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова
долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано
от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, против Н. Й. Х., с ЕГН **********, от гр.
...., че Н. Й. Х. дължи на „....” ЕООД сумата от 956,24 лв. /деветстотин петдесет и шест лева
и двадесет и четири стотинки/ - главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит № 4148787 от 04.06.2020 г., сключен между Н. Й. Х. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, договор за цесия от 20.04.2021 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „....” ЕООД, сумата от 123,72 лв. /сто двадесет и три лева и седемдесет
и две стотинки/ – договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 20.04.2021 г., със законната
лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Й. Х., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 81 от ГПК във връзка
с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 11114 от 19.04.2022 г. по гр.д. № 16095/2022 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Н. Й. Х., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6