Р Е Ш Е Н И Е №260126/29.10.2020г.
гр. Ямбол, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Георгиев
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г. гр. дело № 56/ 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, предявена от ЗК „Лев Инс” АД – гр. С. против
Г.Л.Г. ***,
с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че съществуват вземанията на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1103, 52 лв. – главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането й, и сумата от 335,95 лв.
– мораторна лихва за забава за периода 07.10.2016 г. до
07.10.2019 г..
Ищецът твърди, че е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със собственика на лек
автомобил марка „Ауди А6”с рег.номер *** с посочена в ИМ полица,със срок на
валидност 20.11.2014 г. до 19.11.2015 г. В срока за валидност на същата на
14.01.2015 г.,около 16.20 ч. в гр.Я.,на паркинг зад Централна поща ответникът,
управлявайки застрахования автомобил след употреба на алкохол, виновно е
причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение, а именно предприел е
неподсигурена маневра за паркиране,при
което реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „Пежо 307“ с
рег.номер ***,собственост на А. Н. А..
Посочва, че виновен
за настъпилото ПТП бил ответникът, т.к. същият управлявал МПС след употреба на
алкохол. За описаното ПТП бил съставен протокол от 14.01.2015 г.
Лекия автомобил на
А. А. бил застрахован със застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” АД, поради
което след извършване на оглед и оценка на щетите по заведената щета в
посоченото застрахователно дружество на същия било заплатено обезщетение в
размер на 1083,52 лв., от които сумата в размер на 1103,52 лв. застрахователно
обезщетение и сумата от 20,00 лв. обичайни разноски-ликвидационни разходи по
заведената щета.
Между ищцовото
дружество и ответника по делото била сключена застраховка ГО и след постъпило
от ЗАД „Армеец” АД искане, за възстановяване на щетата, на 31.03.2016 год.
между ЗК „Лев Инс” АД и ЗАД „Армеец” АД било извършено прихващане на техните
ликвидни изискуеми вземания, с което било погасено и процесното задължение. С
възстановяване на изплатеното от ЗАД „Армеец” АД застрахователно обезщетение,
ищецът придобил правото да получи от Г.Л.Г. изплатената сума на основание чл.
274, ал.1 КЗ /отм./.
С покана от
24.06.2016 г. на длъжника Г.Л.Г. била предявена за заплащане дължимата сума в
срок от десет дни,която била получена с обратна разписка на 27.06.2020 г. Тъй
като ответника не бил извършил плащане,бил в забава от датата,на която е
изтекъл 10-дн.срок,предоставен от ищеца.Поради това дължал и обезщетение за
забава в размер на 335,95 лв.
На 10.10.2019 год.
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за паричното
вземане – главница и лихви /за периода на забавата 07.10.2016 год. – до
07.10.2019 г. /.
Иска се уважаване
на предявените искове в пълен размер и присъждане на съдебно деловодни
разноски,както в настоящото производство,така и в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника, чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба. Счита се, че предявената искова
претенция била недопустима и неоснователна. Твърди се ,че от представените
материали с исковата молба,не било ясно дали автомобила с рег.номер *** и
автомобил с рег.номер ***,на който съгласно фактура *** от 31.01.2015 г. била
заплатена сума по възстановяване на щети,са един и същи автомобил. От
представените документи имало изплатено застрахователно обезщетение за
претърпяна щета и автомобил с нанесени вреди от настъпило ПТП,но не ставало
ясно дали бил един и същ автомобил,което било необходимо за реализиране на
регресната отговорност. Също така в И.М. се твърдяло,че виновния водач бил
управлявал МПС с наличие на алкохол в кръвта,за който факт обаче липсвали
доказателства. Също така липсвали такива за извършено деяние /маневра/ сред
употреба на алкохол,както и друг важен елемент от състава на гражданския
деликт-вината.
Иска се отхвърляне
на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. В депозирана писмена молба моли
делото да се разгледа в негово отсъствие, както и изрично заявява, че поддържа
предявените искове.
Ответника чрез
особения си представител адв. Ж.К. от ЯАК,
оспорва исковете.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото
и видно от приложените писмени доказателства е, че между страните по делото е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по повод сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
за периода 20.11.2014 год. – 19.11.2015 год.
По делото е
представен и приет като доказателство протокол за ПТП № *** год., от който се
установява, че на посочената дата в 16.20 ч. в гр. Я.,паркинг зад централна
поща е настъпило ПТП с участници – “водач
В протокола са
описани видимите щети по двата автомобила в следствие на ПТП – то, като в
графата условия за настъпване е посочено, че водача на МПС 1 предприема маневра
за навлизане в ред паркирани МПС,завива на дясно без да е убеден за безопасното
извършване и удря паркираното МПС 2 , при което са причинени материални щети.В
протокола е отбелязано още, че водача на МПС 1 е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта 0,95 промила, както и че на същия е издаден
талон за кръвна проба, включително и АУАН. Ответникът с отговора на исковата
молба не е оспорил така представения протокол, като единственото му оспорване е
във връзка с констатацията в протокола,че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол над допустимата от закона. Протоколът е подписан от актосъставителя и
двамата водачи.
Безспорно по
делото, а и видно от приложените от ищеца писмени доказателства е, че МПС - 2, собственост на А. Н. А. е било
застраховано със застраховка „Пълно Каско” в ЗАД „Армеец” АД за периода
24.07.2014 год.- 23.07.2015 год.
По делото е
изискана и приложена образуваната въз основа на описаното в цитирания по-горе
протокол ПТП административно – наказателна преписка.
От наличните в преписката писмени доказателства се установява, че на ответника
е издаден АУАН, в който е отбелязано, че същият е нарушил разпоредбите на
чл.25,ал.1 ЗДвП и чл. 5, ал. 1,т.3 ЗДвП, като на 14.01.2015 г. в 16.20 ч. в
гр.Я. в паркинг находящ се на ул.“*** зад централна поща е управлявал лек
автомобил „Ауди А6“ с рег.номер ***,собственост на Т. П. Т..Водача извършвал
маневра да влезе в ред паркирани
автомобили,като завива на дясно,без да е убеден за безопасното извършване на
същата,в следствие на което блъска
минавайка покрай паркиран лек автомобил „Пежо 307“ с рег.номер *** и настъпва ПТП
с материални щети. При извършване на проверката се установило,че водача Г. е управлявал автомобила под въздействието
на алкохол 0,93 % установено в 16.38 ч. с техническо средство Алкотест-7510
Дрегер-ARBA № ***. На нарушителят е бил издаден талон за
медицинско изследване.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено наказателно постановление № *** г., с което на
основание чл.174,ал.1 ЗДвП на Г.Л.Г. е наложена глоба в размер на 600,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца,като на основание
чл.179,ал.2,вр.ал.1,т.5 ЗДвП на същия е наложена глоба в размер на 100,00
лв.,или всичко глоба в размер на 700,00
лв., лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца както и са му отнети 10
контролни точки, като е посочено, че същият виновно е нарушил разпоредбите на
чл. 5,ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл.25,ал. 1 ЗДвП.
От представената
разписка се установява,че преписа от посоченото НП е получено лично от Г.Л.Г.
на 18.02.2015 г.
По делото са приети
като писмени доказателства и представени от ищцовото дружество документи,
установяващи нанесените щети в следствие настъпилото
ПТП – доклад по щета № ***,екпертиза по щета 0000-5111-15-5-01128,сравнителна
експертиза по щета 0000-5111-15-5-01128,писмо
до ЗАД“Армеец“ относно изплащане на регресни задължения на ЗК“Лев Инс“ АД към
ЗАД“Армеец“ –плащане 4/2016 г.,Приложение № 1 на ЗК“Лев Инс“ АД към ЗАД“Армеец“
–плащане 4/2016 г.,нареждане за кредитен превод с наредител на ЗК“Лев Инс“ АД
за плащане на ЗАД“Армеец“ от 14.05.2016 г.,покана за доброволно плащане от
ЗК“Лев Инс“ АД до Г.Л.Г. *** от 24.06.2016 г.,обратна разписка от Спиди,че
поканата изпратена до ответника е получена от В.П. на 27.06.2016 г.,опис на
претенция № *** г.,експертиза по претенция № *** г., подробно описание на
разходите по претенция номер № ***,доклад по щета № ***,свидетелство за
регистрация част I за лек
автомобил марка „Пежо 307“ с рег.номер ***,талон за техническа изправност на
МПС,комбинирана задстрахователна полица № *** за застраховки „Каско“ и
„Злополука“,уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
16.01.2015 г.,фактура № *** г.,придружена с фиксален бон,договор за
покупко-продажба на МПС от 08.01.2015 г.с нотариална заверка на
подписите,разходен касов ордер № *** г.,които не са оспорени от ответника,като
не е оспорено от същия размера на вредите,както и плащането им.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ, изготвено от вещо лице специалист в
съответната област, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, неоспорено от страните. От същото се установява,че претендираните увреждания
са в причинно –следствена връзка с ПТП,като се е позовавал на протокола за ПТП
и опис № *** г. в която са описани увредените елементи по лек автомобил Пежо
307,рег.№ СА 1011 МС, които кореспондирали с описания механизъм на настъпване
на произшествието,а именно –задна броня,лайсна на броня,заден десен калник и
сензор на парктроник. Също така е посочил,че произшествието настъпило на
посочената дата и час в условията на дневна светлина и равнинна асфалтова
покривка. Посочения по горе лек автомобил Пежо 307,рег.№ *** бир паркиран на
паркингова площ,зад/на север/ от Централна поща-Я.,като предната му част била
позиционирана в посока юг,т.е. към сградата на пощата. При същите атмосферни и
пътни условия в паркинга навлязъл лек автомобил марка Ауди А6,с рег.номер ***,управляван
от ответника Г.Г.,който предприел маневра за паркиране,в близост/отдясно/. В
процеса на тази маневра водача на лекия автомобил Ауди А6,не осигурил
достатъчно странично отстояние от десните странични състави на лекия автомобил
Пежо 307,при което челните и ляво страничните състави на автомобила управляван
от ответника контактували със задно,дясно страничните състави на лекия
автомобил Пежо 307,като в резултат на настъпилото ПТП били нанесени материални
щети по двете МПС.
Стойността на
щетата представлявало сбора от нови части за задна дясна броня,декоративна
лайсна-порктроници и сензор парктроник 1 бр.,допълнителни материали с боята и
труда,тониране и камера и компютърна диагностика,като стойността на причинената
щета по лек автомобил марка „Пежо 307“ последица от настъпилото ПТП възлизали
на 1014,00 лв. В тази връзка са използвани са средни пазарни цени, усреднени
нормовремена, съгласно предписанията за конкретния вид автомобил.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 КЗ и чл. 86,ал. 1 от ЗЗД.
Така предявените
искове съдът намира за допустими, т.к. са предявени от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя,че заповедтаза изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 274, ал. 1 от КЗ е необходимо
установяване наличието на следните предпоставки - валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото лице,
наличие на алкохол в кръвта му с концентрация
над допустимата от
закона норма,
плащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност“ на застрахователя по застраховка
Автокаско, който преди това го е платил на собственика на повредения лек
автомобил.
В процесния случай
не се спори между страните, че на
процесната дата са били във валидни застрахователни правоотношения по повод на
сключена застраховка ГО, че на процесната дата е настъпило ПТП между автомобила
управляван от ответника и автомобил собственост на трето лице, за което е
съставен протокол за ПТП № ***, при което ПТП е пострадал
автомобила на третото лице, за ремонта на който е изплатено застрахователно
обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско” и „Злополука“ –ЗАД „Армеец”
АД.Безспорно е още, че ищцовото дружество, в качеството си на застраховател по
задължителна застраховка ГО, след регресна покана от страна на застрахователя
на увреденото МПС е погасило задължението по щетата в размер на общо 1103, 52
лв. Освен това видно от приложените доказателства – административно –
наказателна преписка, както и заключението на вещото лице, настъпилото ПТП е в
резултат на виновно поведение на ответника по делото Г.Л.Г..
С отговора на исковата
молба ответника не е оспорил механизма на настъпилото ПТП, нито размера на
изплатеното обезщетение. Всъщност основния спорен въпрос между страните е дали
при реализирането на ПТП ответника е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма.
Съгласно практиката
на ВКС /Определение №646/11.10.2011 год. по т.д. №313/2011 год., Решение
№84/18.07.2011 год. по т.д. №815/2010 год. – регресната отговорност спрямо
застрахователя по риск ГО е в зависимост от посочената в чл. 5 ЗДвП законова
дефиниция ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол. С
оглед на изложеното и предвид, че в действащата към датата на процесното ПТП –
14.01.2015 год. редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е въведена принципна забрана
за управление на МПС при употреба на алкохол от водача на МПС, съдът счита че е
налице предпоставката – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата от закона норма, т.к. безспорно по делото се установява, че е
констатирано количество алкохол в кръвната проба на Г.Л.Г.- 0,93
промила,установено с техническо средство Алкотест-7510 Дрегер-ARBA № 0177.
В случая деянието
на ответника е противоправно и виновно,като неоснователни са възраженията на
особения представител на ответника в тази насока. В случая процесния протокол
за ПТП № *** е официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Освен това е подписан
лично от ответника без възражения относно констатираното в него,че е управлявал
процесното МПС след употреба на алкохол 0,93 промила,установено с техническо
средство, както не е възразил за това обстоятелство и в акта за установяване на административно
нарушение,като възражението му е в насока,че паркинга бил със заледена пътна
настилка. Т.е. налице е своеобразно признание на извършеното от него деяние.
Същият е нарушил разпоредбата на чл. 25 ал.1 Закона за движение по пътищата, съгласно която
при предприетата маневра е създал опасност за участниците в движението,без да
се съобразява с тях,като не е осигурил
достатъчно странично отстояние от десните странични състави на паркирания лек
автомобил Пежо 307. Нарушил е и разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 Закона за движение по пътищата. Съгласно тази разпоредба, на водача на пътно превозно
средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Разпоредбата на чл. 174 ал.1 от същия закон определя за наказуемо
управлението с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително.
Настоящият случай попада в тези граници, тъй като установената концентрация на
алкохола в кръвта на ответника е 0,93 промила. Поради това е и реализирана
административнонаказателна отговорност на лицето. Последната е ирелевантна за
гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, а не от влизането
в сила на наказателното постановление, като в случая няма данни да е обжалвано НП в срок, считано от
датата на връчването му, отбелязана в разписката под него,като съгласно чл. 45
ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага.
Неоснователни са и
останалите възражения на особения представителна ответника. В настоящия случай
безспорно се установява,че е настъпило е увреждане на автомобила „Пежо 307”,
причинено от застрахования автомобил, за който е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Без значение е последващото
прехвърляне на собствеността, както и управлението на застрахования автомобил
от друго лице. Разпоредбата на чл. 267 ал.2 т.1 от КЗ (отм.) урежда
отговорността на застрахователя пред увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с
притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което не е
изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило
владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
Относно размера на
претенцията, съдът намира че същата следва да бъде уважена в пълният й предявен
размер, като от заключението на назначената по делото САТЕ, в частта й относно
определяне размера на щетата се установява,че същата е на стойност 1014,00
лв.,като се претендира с исковата молба по малък размер на стойност 1103,52 лв.
С оглед
основателността и доказаността на иска за главница, основателен се явява и
втория обективно съединен иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава. Съгласно разпоредбата, при
неизпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Релевантна за определяне на деня на
забавата е датата на поканата да длъжника, съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД, както
приема и ВКС Решение № 48/30.03.2009 г. по т.д. № 677/2008 г., І т.о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, което се отнася до аналогично регресно право на
застрахователя при управление на МПС от водача след употреба на алкохол. По
делото се установи, че е получена покана от длъжника за плащане преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК. Съгласно
задължителната съдебна практика: Решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г.,
г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., Решение № 229 от
03.04.2014 г. по т. д. № 956/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да е надлежно връчването по
пощата, не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила на чл. 37-49 ГПК,
или съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. В случая писмото е доставено на лице от адреса на
ответника по реда на ЗПУ и следователно е налице надлежно връчване. Съдът намира, че в
настоящия случай длъжникът – ответник е изпаднала в забава след изтичане на 10 –дневния срок
от получаване на поканата – л.19 от делото, което е станало
на 27.06.2016 г. /видно от
представената обратна разписка/, т.е. длъжникът е изпаднал в забава на 07.07.2016 год.,но същата се претендира за
периода 07.10.2016 г.-07.10.2019 г. в размер на 335,95 лв. За конкретния размер на
задължението за този период не са
ангажирани доказателства,като на основание чл.162 ГПК съдът изчисли чрез
електронен калкулатор за посочения период,като се установи,че се равнява на
сумата от 335,95 лв.,като иска следва да се уважи като основателен.
По разноските:
Съгласно ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в пълен размер от 78, 80 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 851, 96 лв. – заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице,особен представител и юрисконсулско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на Г.Л.Г. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление
гр. София ЕИК ********** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1103,52 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 10.10.2019 год. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 335,95 - лихва за забава
за периода 07.10.2016
год. – 07.10.2019 год.
ОСЪЖДА
Г.Л.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление гр. София ЕИК ********** сумата от 78, 80 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 851,
96 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: