№ /24.02.2021 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 149 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по жалбата на М.А.П. от гр. Варна срещу
Решение № 2-1885/03.11.2020 година на Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
С молба от 23.02.2021 година ответникът е направил искане
за спиране на прозиводството по делото до произнасянето на Общото събрание на
съдиите от Върховния Административен съд на Рапублика България по Тълкувателно
дело № 9/2019 година.
За да се произнесе по направеното искане съдът взе
предвид следното :
Тълкувателно дело № 9/2019 година е образувано по искането
на главния прокурор на Република България за приемане на
тълкувателно решение по следния въпрос: „Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна
компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
(ЗДРДОПБГДСРСБНА)) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно
лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и
същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след
постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната
разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“
С разпореждане на председателя на Върховния административен съд на
Република България е образувано Тълкувателно дело № 9/2019 година, като
поставеният въпрос е преформулиран, както следва : „Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли
материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия)
да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената
и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно
лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно
решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл.
26 от същия закон?“.
Отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното
решаване на спора, с който Административен съд – Варна е сезиран, като първа
инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
4 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по препращане от чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което
ще има значение за правилното решаване на спора.
Съобразно
мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 година на Върховния касационен съд на
Република България по т. д. № 8/2013 година, Общо събрание на съдиите от
Гражданска и Търговска колегия, докладчик съдията Владимир Йорданов „Спирането на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който
производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Образуваното пред Общо събрание на
една от колегиите или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно
дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено
задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или
отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно
дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.“.
С Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 година на Върховния касационен съд на
Република България по т. д. № 8/2013 година, Общо събрание на съдиите от Гражданска
и Търговска колегия, докладчик съдията Владимир Йорданов е прието, че „при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен
съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира
само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във
въззивната и първата инстанция.“.
Решението е задължително за съдилищата.
Предвид горното съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, поради което направеното искане
следва да се остави без уважение.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия за спиране на
производството по адм.д. № 149/2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: