Решение по дело №1164/2018 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 246
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20187170701164
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  246/  10. Май 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети април 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1164/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на А.Л.В. ***, чрез пълномощника М.П.В., негова майка, срещу Решение № 232/15.11.2018г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане за присъединяване с изх. № С180015-105-0243035/16.08.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен. 

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и иска отмяната му поради противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в противоречие с чл. 32 от ДОПК е прието, че АУПВ № 107-961/08.07.2011г. на Община Плевен е връчен редовно. На постоянния му адрес, който е и адреса на недвижимия имот, за който е съставен акта, не са били връчвани съобщения. Неправилно не са приети и възраженията за изтекла давност, а извършените плащания за ДНИ и ТБО за 2017г. неправилно са отнесени за погасяване на старите задължения за 2008г. и 2009г. Възражението за изтекла давност е направено веднага след като узнал, че има издаден АУПВ/2011г. Моли за отмяна на решението изцяло, като се считат погасени по давност задълженията за главница в размер на 1915,27 лв. и лихви в размер на 1380.77 лв. и се прекрати производството по събиране на публичните вземания като същите се отпишат или делото да се върне за произнасяне от данъчния орган. Не претендира разноски, прави възражение за прекомерност на исканото от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директора на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрк. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява, че единственото релевантно обстоятелство, което е от значение за публичния изпълнител при присъединяване на публични взискатели е  да е налице годен изпълнителен титул, който в конкретния случай е АУПВ № 107-570/11.05.2018г. и това е единственото нещо, за което публичният изпълнител следи. Той не следи за връчването на АУПВ. За пълнота добавя, че съгласно чл. 172 ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на АУПВ и с актуването на задълженията давността е била прекъсната и започва да тече нова давност. Т.е. към датата на извършването на присъединяването не е имало основание за погасяване на задължението по давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 268 от ДОПК.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново е връчено на 26.11.2018г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е подадена на 03.12.2018г. от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт в законния 7-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпореждането за присъединяване на публично вземане е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен и е потвърдено с Решение на Директора на ТД на НАП – В. Търново. И двата акта са издадени от материално и териториално компетентен орган с оглед постоянния адрес на длъжника.

С разпореждането във връзка с образувано изпълнително дело № 15120000300/2012г. по описа на ТД на НАП – В.Търново офис Плевен с длъжник А.Л.В. по подадено заявление на публичен взискател – ДПМДТ към Община Плевен, както и приложен към него АУПВ, удостоверяващи наличието на вземане и на осн. чл. 217 ал.2 ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен е допуснал присъединяване на публичния взискател в изпълнителното производство  за вземанията, произтичащи от АУПВ № 107-570/11.05.2018г. отнасящи се за периода 01.01.2015г. до 31.12.2017г. и представляващи: данък сгради – 526,41 лв. –главница, 104,05 лв. – лихва и такса смет – 433,98 лв. – главница, 79,12 лв.- лихва.

Касае се за оспорване на действия на публичния изпълнител по принудителното изпълнение за събиране на публично вземане, произтичащо от задължения за данъци по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 ДОПК. Задълженията са определени по основание и размер с цитирания в разпореждането АУПОВ № 107-570/11.05.2018г., връчен на 16.05.2018г. и не са заплатени. Публичният изпълнител е уведомен с писмо от ДМДТ, че по образуваното изпълнително производство част от задълженията за ДНИ и ТБО на основание АУПВ № 107-961/08.07.2011г. са били заплатени, за което е приложен дубликат на приходни квитанции от 31.10.2017г. за сумите 175.47 лв. и 166.76 лв. Плащанията са отнесени за погасяване на по-старите задължения за 2008г. и 2009г. на осн. чл. 169 (За) ДОПК, тъй като към момента на плащане на сумите не е било подадено възражение за погасяване по давност. Посочено е, че останалите задължения в преписката са дължими.

Съгласно разпоредбата на чл. 217 ал.1 ДОПК в производствата за събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели към вече образувано изпълнително дело, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Съгласно ал.2 от същия текст, присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

В случая срещу длъжника е било образувано изпълнително производство № 300/2012г. за установени задължения с АУПВ № 107-961/08.07.2011г. за задължения за ДНИ и ТБО и лихви за периода 2008г., 2009г. и 2010г. общо в размер на 1051,54 лв., което не е прекратено. Нещо повече, в хода на това изпълнително производство не е било подадено искане до публичния изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен за прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност с посочване на конкретния акт и произтичащите от него задължения, за които длъжникът твърди, че са били погасени. Затова и не е възникнало задължение за произнасянето по такова искане. То може да бъде направено по всяко време и възможността на длъжника да подаде такова не се е преклудирала, но той трябва да посочи конкретния акт и размера на произтичащото от него задължение, което счита за погасено. За целта приходната администрация  разполага с образец на заявление. Следва да се отбележи също и че чл. 169 (3а) от ДОПК относно погасяване на задълженията, установявани от общините, по реда на възникването им, е приложим от общинската приходна администрация само до заявяването им за принудително събиране и затова извършеното плащане от 31.10.2017г. не може да бъде отнесено към АУПВ № 107-961/08.07.2011г., по което вече е образувано изпълнително производство.  Съгласно изричната разпоредба на чл. 169 ал.8 ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

Разпоредбата на чл. 217 ал.1 ДОПК представлява правното основание, даващо право на публичния взискател да иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Единствено релевантното обстоятелство, което трябва да бъде изследвано от публичния изпълнител при разглеждане на искането за присъединяване е,  да е налице годен изпълнителен титул, приложен към заявлението. Такъв изпълнителен титул в случая се явява - АУПОВ № 107-570/11.05.2018г. , връчен на 16.05.2018г., за който няма данни да е бил обжалван и е влязъл в сила. Той удостоверява дължимостта на вземането. При наличието на годен изпълнителен титул са били налице материално-правните предпоставки на чл. 217 ал.2 ДОПК за присъединяване на публичния взискател за това вземане към вече образуваното изпълнително производство. Съобразена е и императивната разпоредба на чл. 221 ал.3 ДОПК , според която, когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяване на всяко от задълженията. Публичният изпълнител е бил длъжен да извърши присъединяване на новите публични задължения към вече образуваното изпълнително дело срещу жалбоподателя, за да се спази установения принцип, което е в съответствие с целта на закона.

Възраженията на жалбоподателя относно нередовното връчване на АУПВ № 107-961/08.07.2011г. на Община Плевен, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство, възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на този акт и дали плащането през 2017г. правилно е било отнесено към задълженията по този акт за 2008г. и 2009г. стоят извън предмета на настоящото производство и затова не се отразяват на неговата законосъобразност.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са издадени от материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията им. Издадени са в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи акта. При изяснена фактическа обстановка и съобразно доказателствата по преписката е обоснован правилен и законосъобразен извод според материалния закон и целта му.

При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 ДОПК в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 310 лв., съобразно защитавания материален интерес съгласно чл. 8  ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.В. ***, чрез пълномощника М.П.В., негова майка, срещу Решение № 232/15.11.2018г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане за присъединяване с изх. № С180015-105-0243035/16.08.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен. 

ОСЪЖДА А.Л.В. *** да заплати на ТД на НАП – Велико Търново  юрисконсултско възнаграждение  в размер на 310 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/П/