Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 608/2022г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Титан Трейдинг“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.И.С. ***
офис 3 против РА № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г. на орган по приходите
при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 270/10.12.2021г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството е ангажирана отговорност за ДДС
по чл.177 от ЗДДС, по фактури, издадени от „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД за
данъчен период м.01.2017г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, по съображения подробно изложени в жалбата; неоснователни са доводите
на приходната администрация, че отговорността по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС
обхваща начислените лихви за забава, във връзка с несвоевременното погасяване
на основното задължение; твърди, че отговорността на получателя по чл.177 от ЗДДС е ограничена само до ползвания данъчен кредит, но не и върху дължимите
лихви; наличието на извършено разплащане по процесните фактури, в това число и
на дължимия ДДС е достатъчно основание за получателя да приеме, че плаща
правилно и точно задълженията си. Поради изложените съображения моли съда
да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Претендира присъждане на
разноски по делото, съобразно приложения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000321000042-020-001/06.01.2021г., изменена със ЗВР № Р-03000321000042-020-002/28.04.2021г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000321000042-092-001/15.07.2021г., на основание
чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за
установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и
лихвите за просрочие към тях.
Въз
основа на него, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г., с който на „ Титан Трейдинг“ ЕООД за ревизирания данъчен
период м.01.2017г. е ангажирана отговорността по чл.177 от ЗДДС.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 270/10.12.2021г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след
провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган,
в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на
ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис,
по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В
съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите
са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
За да
ангажират солидарна отговорност за жалбоподателя за лихви за непогасен ДДС,
начислен по доставки, извършени от „ХЕРОС КОМЮНИКЕЙШЪН ХОЛДИНГ“ ЕООД, органите
по приходи при ТД на НАП Варна са приели, че са налице обективните и
субективните предпоставки, визирани в нормата на чл.177 от ЗДДС - регистрираното
лице да е получател по облагаема доставка и да е осъществена облагаема
доставка.
В хода
на ревизията „Титан-Трейдинг" ЕООД е представил
фактури за получени облагаеми доставки на стоки с доставчик „Херос
Комюникейшън Холдинг" ЕООД, подробно описани в
таблица на стр.2 в обжалвания РА. Процесните фактури са издадени през м. 12.2016г., но са отразени от доставчика
и получателя съответно в дневниците за продажби и покупки през м.01.2017г.
Разплащането между контрагентите е извършено по банков път. Всяка фактура е
придружена от Приемо-предавателен протокол от 01.12.2016г. с описание на
трасетата на подземните оптични канални мрежи на съответните райони или точно
описание на оборудването/материалите по инвентарни номера, предвид което
органът по приходите констатира, че са налице реално осъществени доставки по
процесиите фактури, по които получател е жалбоподателя /л.24-120/.
Ревизиращият
екип констатира, че представените от ревизираното дружество фактури отговарят на изискванията на чл.71 т. 1 от ЗДДС, което е условие за упражняване на данъчен кредит.
Констатирано е също, че по процесните фактури
ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит за данъчен период м.01.2017г. Установено
е, че са осъществени облагаеми доставки, по които
доставчикът е издал фактури с посочен на отделен ред ДДС,
който доставчикът е длъжен да внесе в бюджета.
Относно
изпълнение на условието дължимият данък да не е внесен от доставчика, е
установено следното:
Със СД
за ДДС № 03002782463/14.02.2017г. за м. 01.2017г. „Херос
Комюникейшън Холдинг" ЕООД е декларирало резултат за периода ДДС за
внасяне в размер на 27 098.44лв./л.281/. формиран като разлика между: начисления за периода общо 28 501.80лв. ДДС. от
който 27 716.67 лв. за извършените процесни
доставки на стоки към „Титан-Трейдинг" ЕООД и 785.13 лв. за
други доставки. От декларирания за
периода ДДС за внасяне в размер на 27 098.44лв. е
внесен общо 1 474.67лв. Разликата
в размер на общо 25 623.77лв. е
прихваната по реда на чл.129 от ДОПК с АПВ № П-
03000321155894-004-001/16.09.2021г. - след издаване на ревизионния доклад. Установено е,
че към датата на издаване на обжалвания РА не са внесени дължимите лихви в
размер на 12251.94лв. за издължения със забава ДДС за посочения
данъчен период.
Относно
изпълнение на условието - Получателят следва да е ползвал право на приспадане
на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с невнесения данък.
„Титан-Трейдинг"
ЕООД като получател по доставки от „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД е
отразило в своите счетоводни и ДДС регистри като доставки с право на пълен
данъчен кредит процесните фактури за
м.01.2017г. С Акт за прихващане или възстановяване №
П-ОЗОООЗ17051857-004-001/10.04.2017г. и Решение № П-
03000317060580-134-001/12.04.2017г. за поправка на Акт за прихващане или
възстановяване, след прихващане на изискуеми задължения в размер на 965.44лв„
на „Титан-Трейдинг" ЕООД са възстановени 27 118.29лв.
/л. 150-154/
Констатирано
е, че е налице връзка между невнесения данък и
упражнения от ревизираното лице
данъчен кредит - налице са облагаеми
доставки между „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД и „Титан-Трейдинг"
ЕООД през м. 12.2016г., отразени и от двамата контрагенти през данъчен период
м. 01.2017г.
Относно
изпълнение на условието - получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че
данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ат, 2 от ЗДДС.
В хода
на ревизията е установено, че от учредяване на дружеството през 2008г., както и към 01.12.2016г. датата на издаване на процесните фактури, съдружници в „Титан-Трейдинг" ЕООД са Й. А. С.,
гр. Варна с размер на дяловото участие 3
500лв., представляващо 70 на сто от капитала на дружеството и „Херос Комюникейшън
/Холдинг/" ЕООД, представявано от управител Й. А. С., с
размер на дяловото участие 1 500 лв.,
представляващо 30 на сто от капитала на дружеството. От
учредяване на „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД през 1994г. едноличен
собственик на капитала и управител е Й. А. С.. Констатирано е,
че същият е управляващ и представляващ на „Титан-Трейдинг" ЕООД.
С
Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.12.2016г. „Херос
Комюникейшън Холдинг" ЕООД, представлявано от Й.
А. С., прехвърля на И. А. С. собствеността върху 15 дружествени дяла от „Титан-
Трейдинг" ЕООД.
Предвид гореизложените факти, ревизиращият
екип констатира, че „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД и
„Титан-Трейдинг" ЕООД са свръзани липа по смисъла на §1. т. 3, букви „г“, „д" и „е" от ДОПК. Към 01.12.2016г„ датата на
издаване на процесните фактури от „Херос
Комюникейшън Холдинг” ЕООД на „Титан-Трейдинг" ЕООД. Й. А. С., който
практически еднолично е управлявал, осъществявал и контролират
дейността и счетоводството на двете свързани дружества е действал
недобросъвестно като е знаел, че дължимият ДДС по декларираните от
контролираното от него „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД доставки и
дължимите във връзка с това лихви за забава, няма да бъдат внесени в приход на
бюджета.
Поради това с оспорения РА на жалбоподателя е ангажирана
отговорност по чл. 177 от ЗДДС за лихви за забава за ДДС, начислен по доставки,
извършени от „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД за данъчен период м.01.2017г.
Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни, по
съображения подробно изложени в жалбата; неоснователни са доводите на приходната администрация, че отговорността по
чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС обхваща начислените лихви за забава, във връзка с
несвоевременното погасяване на основното задължение; твърди, че отговорността
на получателя по чл.177 от ЗДДС е ограничена само до ползвания данъчен кредит,
но не и върху дължимите лихви; наличието на извършено разплащане по процесните
фактури, в това число и на дължимия ДДС е достатъчно основание за получателя да
приеме, че плаща правилно и точно задълженията си.
Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС е предвидена по отношение на регистрирани
лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Субектът на тази отговорност
е различен от обичайния случай, който предвижда кои са лицата - платци на
данъка.
Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 4/10.05.2022г. постановено по т. д. № 2/2020г.:
"Регистрираните лица по чл. 177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за
задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На
основание чл. 16, ал. 1 от ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021г. на Общото събрание на колегиите на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 6/2019г., според което с ревизионния
акт по чл. 177 от ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по
чл.14, т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за
събирането им.
Нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС не е специална по отношение на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, тъй като урежда основанията, при които
възниква отговорността, част от които е наличието на дължим и невнесен данък от
доставчика. Обхватът на отговорността е определен в нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.
Съобразявайки мотивите на ТР,
настоящият състав намира, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните
осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Тези разпоредби са
в съответствие с чл. 177 от ЗДДС, предвиждащ особена солидарна отговорност на
получателя на доставката за невнасянето на ДДС от неговия доставчик. След като
доставчикът е изпаднал в забава, той е задължен и за
лихвите, което води и до солидарната отговорност и на получателя по чл. 177 от ЗДДС не само за главницата, но и за
закъснителните лихви.
Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като
средство за предотвратяване на данъчните измами. Касае се за отговорност за
плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка за дължимия,
но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит,
свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за
регистрирано по закона лице, което е получател по облагаема доставка. Същността
на отговорността се състои във възникване на задължение за едно регистрирано
лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. В практиката по
приложението на съюзното право в Решения на Съда на Европейския съюз е
възприето разбирането, че "търговците, които вземат всички мерки, които са
необходими, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама,
независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама, трябва да
могат да разчитат на законността на тези сделки, без риск да загубят правото си
на приспадане." Преценката знаело ли е или длъжно ли е било да знае
задълженото лице, че със своята покупка участва в сделка, свързана с измамно
избягване на ДДС, се извършва въз основа на обективни критерии. Споделянето на
риска от злоупотреба, извършена от трета страна, между данъчно задълженото лице
и данъчната администрация следва да се спазва принципа на пропорционалността,
като ще бъде очевидно непропорционално да бъде държано отговорно данъчно
задължено лице за неплатен данък, причинен от злоупотребителни действия на
трети страни, върху действията на които то не е могло по никакъв начин да
повлияе. От друга страна се приема, че не противоречи на общностното право да
се изисква от данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка,
която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за
последствие участие в отклонение от данъчно облагане. В хипотезите на
отговорност по чл. 177 ЗДДС по правило не се спори относно реалността на
доставката. Ако не е налице облагаема доставка, за получателя не възниква право
на данъчен кредит, а след като не е налице право на данъчен кредит, отговорност
за евентуално дължимия от доставчика данък не може да се претендира.
Разглежданата отговорност по чл. 177 ЗДДС за чуждите данъчни задължения възниква,
когато бъде изпълнен следният фактически състав: 1. регистрираното лице е
получател по облагаема доставка, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗДДС това е лицето, което придобива собственост
върху стоката или в чийто патримониум настъпва резултатът от услугата; 2.
осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с
посочен на отделен ред ДДС, който доставчикът е бил длъжен да внесе в бюджета;
3. дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. получателят е ползвал право на
приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък -
връзката между невнесения данък от доставчика и данъчния кредит е налице,
когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или
услуга (в същия, изменен или преработен вид); 5. регистрираното лице е знаело
или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от
ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 ДОПК,
Принципът на допустимост на
солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от
Шестата директива (отм.), сега чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че
данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е
знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим
във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да
бъде платен, е солидарно отговорно за неплатен ДДС, следа да бъде установен във
всеки конкретен случай.
Отговорността по чл. 177 от ЗДДС за получателя по доставката е свързана с
установено невнасяне на дължимия данък по тази доставка от издателя на
фактурата, тъй като той опосредява дължимостта на данъка между задълженото лице
(получателя) и държавата и получателят следва да отговаря за дължимия и
невнесен данък, доколкото е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко или
косвено с доставката (пряка или предходна). Презумпцията за знание се прилага
при наличието на кумулативно предвидените в чл. 177, ал. 3 предпоставки/ като
законът използва съюза "и" което означава кумулация, а не
алтернативност/ в това число и да е налице привидна сделка, същата да заобикаля
закона или да е на цена, която значително се различава от пазарната. Следва да
бъде посочено, че при определянето на обхвата на тази солидарна отговорност
българският законодател в член 177 от Закона за ДДС не е регламентирал изрично,
че получателят по доставката дължи, освен данъка, който не е внесен, и лихви за
забава от датата, на която този данък е станал изискуем, като такова задължение
би могло обаче да се изведе от член 16, алинея 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, макар
този въпрос да се разрешава противоречиво в съдебните актове, постановени от Върховния
административен съд. Но в Решение НА СЪДА (първи състав) от 20 май 2021 година
е посочено, че упражняването на правомощието на държавите членки да посочат
солидарен длъжник, различен от лицето — платец на данъка, с цел да се осигури
ефективното събиране на този данък, трябва да бъде обосновано от съществуващото
фактическо и/или правно отношение между съответните две лица с оглед на
принципите на правна сигурност и на пропорционалност. По-конкретно, държавите
членки следва да уточнят особените обстоятелства, при които лице като
получателя на облагаема доставка трябва да се счита за солидарно отговорно за
плащането на данъка, дължим от неговия съдоговорител, въпреки че го е платило
заедно с цената по сделката.
В т. 35 от това Решение, е посочено,
че в този контекст следва да се припомни, че борбата с отклонението от данъчно
облагане, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и
насърчавана от законодателството на Съюза относно общата система на ДДС, и че
принципът на недопускане на злоупотребата с право води до забрана на напълно
изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са
създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2013 г., P. Newey, C-653/11, EU: C: 2013: 409, т. 46) и съдът е приел,
че член 205 от Директива 2006/112 разрешава на държавите членки да считат
дадено лице за солидарно отговорно за задължението за ДДС, когато в момента на
извършване на сделката в негова полза то е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът, дължим за тази, предходна или следваща сделка, ще остане неплатен,
както и да се позовават на презумпции в това отношение, стига подобни
презумпции да не са формулирани по такъв начин, че да се окаже практически
невъзможно или прекомерно трудно за данъчнозадълженото лице да ги обори чрез
доказване на обратното и да се установи режим на обективна отговорност,
надхвърлящ необходимото за защита на правата на държавното съкровище. Всъщност,
когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са
част от опорочена с измама или злоупотреба верига, стопанските субекти трябва
да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск от
солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължим от друго данъчнозадължено лице
(вж. в този смисъл решение от 11 май 2006 г., Federation of T.
Industries и др., C-384/04,
EU: C: 2006: 309, т. 32 и ЗЗ и цитираната съдебна практика). При това положение
следва да се приеме, че както посочва запитващата юрисдикция, разпоредба като
член 177 от Закона за ДДС съответства на изискванията за прилагане на член 205 от Директива 2006/112, припомнени в точки 36 и 37 от настоящото
решение. Съдът е констатирал, че макар съгласно текста на член 205 от Директива 2006/112 предвидената в този член солидарна
отговорност да се отнася само до внасянето на ДДС, този текст не изключва
държавите членки да могат да възложат в тежест на солидарния длъжник всички
свързани с този данък задължения, като например
задължението за плащане на лихви за забава, дължими поради неплащането
на посочения данък от неговия платец. Следва обаче да се уточни, че държавите
членки могат да разширят обхвата на режима на солидарна отговорност по такъв
начин, че той да включва посочените задължения, само ако такова разширяване е
обосновано с оглед на преследваните с член 205 от Директива 2006/112 цели и е съобразено с принципите на правна
сигурност и на пропорционалност, както бе припомнено в точка 32 от настоящото
решение и в това отношение следва да се приеме, че след като разпоредба от
националното право, която задължава солидарния длъжник да плати свързаните с
главното задължение лихви за забава, позволява да се противодейства на
злоупотребите с ДДС, то тя допринася за постигането на преследваната с член 205 от Директива 2006/112 цел да се осигури ефективно събиране на ДДС
в държавния бюджет. В допълнение, след като прилагането на такава разпоредба
предполага да се докаже, че съдоговорителят на платеца на дължимия данък е
упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаел или е бил
длъжен да знае, че последният няма да внесе този данък, от това следва, че е
едновременно пропорционално и в съответствие с принципа на правна сигурност
такъв съдоговорител — за когото поради доброволното му участие в злоупотреба с
ДДС се счита, че от самото начало е подкрепил незаконосъобразното намерение на
платеца да не внесе посочения данък — да е длъжен да отговаря за последиците от
забавеното плащане на този данък, за което той също носи част от отговорността.
Такъв подход съответства и на целта, която е в основата на член 205 от Директива 2006/112 и е описана в точки 28 и 29 от настоящото
решение и която се изразява в това да се позволи на държавите членки да
осигурят за държавния бюджет ефективно събиране на ДДС от най-подходящите лица
с оглед на съответния случай. В случай на злоупотреба с ДДС като предвидената в
националната правна уредба, разглеждана в главното производство, с оглед на
ефективността трябва да има възможност да се съберат в полза на държавния
бюджет дължимият данък и всички свързани с него вземания от всеки от
съдоговорителите, участвали в злоупотребата и член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно
която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не
само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите
за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че
това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело
или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък в срок.
С оглед на това, настоящият съдебен
състав намира, че няма правна пречка жалбоподателят да носи отговорност и за задължения за лихва, тъй като Решението на
СЕС е задължително за всички. На тази плоскост, от доказателствата по делото е
безспорно установено, че жалбоподателят дължи лихва за забава върху
несвоевременното внасяне на ДДС и законосъобразно органите по приходите са установили
задълженията за лихва в размер на 12 251.94лв.
Предвид
горното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането на
ответната страна за присъждане на ю.к. възнаграждение за двете инстанции се
явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е
897.56лв. и следва да се присъди в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Титан Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“А. К.“ № **, представлявано от Й. А. С. против РА №
Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 270/10.12.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна, с който на дружеството е ангажирана отговорност за ДДС по чл.177 от ЗДДС, по фактури, издадени от „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД за данъчен
период м.01.2017г. - лихва в размер на
12 251.94лв.
ОСЪЖДА „Титан Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“А. К.“ № **, представлявано от Й. А. С. да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата 897.56лв / осемстотин деветдесет и
седем лева и 56ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: