Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260494
гр.***, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4229 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № 31, чрез управителите – Д.С.и К.М., срещу Наказателно
постановление № 520572-F548174/26.06.2020г., издадено от Сияна Д. – Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-***, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на
основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Не се оспорва, че СД по ЗДДС за
процесния период е била подадена със закъснение, но се твърди, че това се е
дължало на неволен пропуск и затруднения във връзка с наложената в страната
извънредна обстановка. Ето защо се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Янчева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В
заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 4 гръб – НП е
връчено на представител на дружеството на 24.08.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана на 31.08.2020г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Търговското
дружество „***” ООД с ЕИК: *** е регистрирано по ЗДДС на 05.07.2004г. и като такова е следвало да
подава справка-декларация (СД) по ЗДДС за всеки данъчен период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС
лица и подадените от тях СД по ЗДДС, свидетелката С.П.-С. – ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. ***, констатирала, че търговецът не е поддал в срок
(до 14.03.2020г.) СД по ЗДДС за данъчен период – м. ФЕВРУАРИ 2020г. Същата е
отчела, че съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС – всяко регистрирано по ЗДДС лице е
длъжно да подава справка-декларация, като съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС
декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец ФЕВРУАРИ
2020г., поради което и крайният срок за подаването й е 14.03.2020г.
Декларацията е била подадена по електронен път на 11.04.2020г.
Св. П.-С.
преценила, че с горното е допуснато нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС, поради
което и на 13.04.2020г. изпратила покана до търговеца за явяването му в ТД на
НАП-*** за съставяне на АУАН.
На 21.05.2020г. пълномощник
на дружеството се явил в ТД на НАП – ***, като в негово присъствие св. П.-С.
съставила АУАН с № F548174, квалифицирайки горните
факти като нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, като
предявила и връчила екземпляр от акта на пълномощника при съставянето му, срещу
подпис. Пълномощникът получил препис от акта без да направи възражения. В срока
по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения (л. 13), в които дружеството
заявило, че е налице хипотезата на маловажност и моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В последствие на 26.06.2020г.,
въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното
наказателно постановление, като АНО не дал вяра на изложеното във възражението,
а възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 179 ЗДДС търговецът бил
санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че не е подал СД в срок, но обяснява
забавянето си с усложнената обстановка в страната.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 15-17 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно по следните причини:
Административнонаказателната
отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС, която вменява задължение на търговците, регистрирани по ЗДДС, да
подадат справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри, за
всеки данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да
подаде СД за месец февруари 2020г. до 14.03.2020г., но го е сторил едва на 11.04.2020г.,
поради което и АНО е преценил, че следва да ангажира отговорността му на
основание чл. 179 ЗДДС, предвиждащ, че лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв.
В конкретния случай обаче по силата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците - удължават
се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в
закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и
са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти. В случая срокът за подаване на СД е изтекъл на 14.03.2020г. – т.е. по
време на обявеното извънредно положение в страната. Безспорно подаването на
декларация от търговското дружество
представлява изпълнение на задължение на частноправен субект, поради което и по
силата на цитирания закон – срокът е бил удължен ex lege с един месец, считано от отмяната на
извънредното положение (13.05.2020г.) и е изтекъл на 13.06.2020г. В рамките на
тази удължен срок (на 11.04.2020г.) задълженото лице е изпълнило задължението
си и е подало СД по ЗДДС за месец февруари 2020г., поради което и поведението
му неправилно е било възприето като административно нарушение.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в
конкретния случай дружеството не е допуснало нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС,
поради което и издадено срещу него НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай принципно разноски се дължат в
полза на жалбоподателя, но той не е поискал присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 520572-F548174/26.06.2020г., издадено от
Сияна Д. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-***, с което за
нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на „***” ООД с
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.