Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Враца

 Производството е по чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/  във вр.  с чл. 72 ал. 4 от  ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните работи/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ** /**/ при Районно управление /РУ/ - *** към ОД на МВР - Враца, С.Т.Т., против Решение № 266 / 13.12.2024г., постановено по АНД № 866/2024г. на  Районен съд /РС/ - Враца, с което е отменена издадената от него ЗАПОВЕД за задържане на лице рег. № 1795зз-256 от 09.09.2024г., с която е задържано лицето Ц.П.С. ***, за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане на  ** .

В жалбата се излагат съображения, че оспореното решение е неправилно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че заповедта за задържане е законосъобразно издадена, за което се излагат доводи. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед за задържане. Не се явява представител пред съда.

Ответникът по касационната жалба Ц.С., чрез пълномощник - * Б.П.***, пред съда излага съображения и писмена пледоария за правилност и законосъобразност на решението на РС, като иска потвърждаването му. Претендира се разноски, за което представя списък.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за допустимост, но  неоснователност на  касационната жалба. Сочи, че считано към момента на издаване на заповедта и задържането на лицето не са съществували никакви данни за неговата съпричастност към престъплението. Намира решението за правилно и моли да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения преклузивен срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 266 / 13.12.2024г., постановено по АНД № 866/2024г. на  Районен съд - Враца, е отменена издадена ЗАПОВЕД за задържане на лице рег. № 1795зз-256 от 09.09.2024г. и е осъдено РУ-*** към ОД на МВР- Враца да заплати разноски в размер на 1 000 лв. на Ц.С..

Със заповедта издадена от ** при РУ-***, С.Т., е задържано за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане на **  лицето Ц.П.С. ***, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка чл. 216 ал.1 от НК по образувано ДП № **/ ****г. на РУ-*** - за това, че на 09.09.2024г. за времето от 00:30 ч. до 05:45 ч. НЛ /неизвестно лице/ е увредило л.а. „Хонда“ с рег. № ** паркиран на адрес ***. Лицето е задържано в ** ч. на **.**.20**г. и освободено в ** ч. на **.**.20**г.

Първостепенният съд е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил и обоснован извод за незаконо-съобразност на оспорения пред него административен акт. Приложени са относимите писмени доказателства за случая. Разпитани са значителен брой свидетели – П.Ц.С., И.П.С., Ц.З.М., И.С.Б., М.Д.Т., К.С.Д., Р.А.М., Х.И.Х. и Х.Ч.П., които показания са обсъдени. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. За да се упражни правомощието по чл. 72 ал. 1 т. 1  от ЗМВР обаче, каквото основание е вписано в оспорената заповед, е необходимо да „има данни“, че лицето е извършило престъпление, в случая  предвиденото в чл.216 ал.1 от НК, както е посочено в нея.

Обосновано първостепенният съд е приел, въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, че  считано към момента на задържането не е имало наличие на данни от които може да се направи основателно предположение, че конкретното лице е извършило престъплението. За да е налице обосновано подозрение, следва да са налице факти и информация, които биха убедили един безпристрастен наблюдател, че дадено лице може да е извършило престъпление, като подозрението следва да се отнася до конкретно такова. Единствения факт е изразеното в докладната записка и пред съда от свидетеля  Х.И.Х. предположение, че след свалянето на видеозаписи от система за наблюдение и направен от същия анализ, е че едното от двете лица, е именно Ц.С., който оприличил по белезите на походката, но същия пред съда е заявил: „Не мога в момента да посоча по какво точно конкретно съм разпознал в походката лицата С. и Б..“

Няма изложени в оспорената заповед всички фактическите основания за издаване на заповедта, а именно – кои са „данните“, че лицето е извършило престъплението и които обосновават задържането на лицето, нито мотиви защо се налага на лицето, адресат на същата, да бъде ограничено правото  на свободно придвижване именно по този начин, което възпрепятства съдът да упражни  ефективен съдебен контрол върху начина на формиране на воле-изявлението на органа.

Като е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционния  съд е постановил правилен  съдебен акт.

Събрани са от първоинстанционния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната основателност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал.2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационният състав не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

При така изложените съображения  оспореното решение следва  да бъде оставено в сила. Касационна жалба се явява неоснователна.

С този изход на спора на ответника по касация Ц.С. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представен е  документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. – Договор за правна помощ от 24.03.2025г. /л.30/.

Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, както и реално извършените дейности от пълномощника на ответника по касация пред настоящата инстанция, съдът приема, че следва да се присъдят разноски на ответника за адвокатско възнаграждение – сумата от 750  лв. /седемстотин и петдесет лева/, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждението на адвокатската работа.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК   съдът

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 266/13.12.2024г., постановено по АНД № 866/2024г. на Районен съд - Враца,  с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-256 от 09.09.2024г., с която е задържано лицето Ц.П.С. ***, за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане на ** .

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Враца да заплати на Ц.П.С. ***, разноски по делото в размер на сумата от 750 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.