Решение по дело №16352/2011 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.СД., 05.06.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти с-в, в открито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                           Съдия Вергиния Мичева-Русева

 

при секретаря И.К. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16352 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

         Предявен е иск от С. Н.А. със седалище в С.Ф., Д., САЩ срещу „С.М.” АД *** и Г.К.Г. *** за признаване за установено, че ответниците - „С.М.” АД като издател, а Г.К.Г. като поръчител, дължат солидарно на ищеца сумата от 421 000щ.д., представляваща част от вземане в размер на 2 500 000 щ.д. по запис на заповед от 23.07.2010г., издаден от „С.М.” АД без протест и обезпечен чрез поръчителството от Г.К.Г., платим на 05.08.2011г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по гр.д.№ 34111/2011г. на СРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

         Ищецът твърди, че е поемател по посочения запис на заповед, издаден от първи ответник, с падеж на предявяване и без протест, и обезпечен с поръчителството на втория ответник. Сочи, че  е предявил записа на заповед за плащане на 01.08.2011г. чрез нотариална покана . Плащане не е постъпило от ответниците. На 05.08.2011г. чрез регистрирания си клон в РБългария ищецът е подал заявление за издаване на заповед на незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.9 от ГПК за сумата 421 000 щ.д., като част от вземането по записа на заповед. СРС е издал исканата заповед ведно с изпълнителен лист. Ответниците са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение , поради което за ищеца възниква правния интерес да установи вземането си срещу ответниците по настоящото производство.

         Ответникът „С.М.” АД оспорва допустимостта и основателността на предявения срещу него иск. Оспорва компетентността на българския съд, представителната власт на процесуалния представител на ищеца, приложимото право. Твърди, че ищецът е следвало да плати първи по сключения между тях договор, но не е сторил това. Като неизправна страна по договора не може да претендира обезщетение за неизпълнение от другата страна. Моли съда да отхвърли иска.

         Ответникът Г.К.Г. оспорва иска по допустимост и основателност. Споделя съображенията на първия ответник досежно допустимостта. По основателността оспорва твърдяното поръчителство като  твърди,  че не е подписвал процесния запис на заповед. Моли съда да отхвърли иска срещу него.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства установи следното от фактическа и правна страна:

         Ищецът е чуждестранно търговско дружество, банка, със седалище в САЩ. Има регистриран клон в България - С. Н.А. – клон СД. . Ответниците „С.М.” АД и Г.Г. са съответно българско търговско дружество и българско физическо лице.

          Със заявление от 05.08.2011г. ищецът, чрез клона си в гр.С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу двамата ответници за сумата 421 000 щ.д., дължима по запис на заповед от 23.07.2010г. и 11 573,63лв. разноски по производството (платена държавна такса). По заявлението е образувано  ч.гр.д.№ 34111/2011г. на СРС, който е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от 15.08.2011г.  срещу двамата ответници за претендираните суми. И от двамата ответници е депозирано в срок възражение  по чл.414 от ГПК. Районният съд е спрял започнатото срещу ответниците принудително изпълнително производство и е дал едномесечен срок на взискателя да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжниците. Съобщението от съда до взискателя, сега ищец, е получено от същия на 01.11.2011г. На 29.11.2011г. взискателя е предявил настоящата искова молба против двамата ответници.

         По делото се установи, че ищецът чрез клона си в България – С. Н.А. – клон С. и първия ответник „С.М.” АД са сключили базово споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи (МАСД) за сключване на финансови сделки (не е представено по делото). Въз основа на базовото споразумение са сключили потвърждение за валутна форуърдна сделка при следните параметри: дата на сключване на сделката - 23.07.2010г., дата на падеж – 22.07.2011г., номинална стойност на сделката 10 000 000 евро. Представен е документ за кредитна подкрепа от ответника (обезпечение) – запис на заповед за сумата от 2 500 000щ.д., издаден от 23.07.2010г. от страната Б по сделката - „С.М.” АД.  В раздел 2 на потвърждението за сделката е уговорено, че на датата на упражняване – 22.07.2011г. страна А - С. Н.А. –клон С. се задължава да плати на страна Б - „С.М.” АД сумата 10 000 000 евро , а страна Б се задължава да плати на страна А сумата 20 130 000лв. независимо от преобладаващия пазарен курс на датата на упражняване 22.07.2011г. при форуърден курс 2,013. Валутната сделка трябва да се изпълни с пълно движение на средствата от левовата разплащателна сметка на страна Б (конкретно посочена) към нейната еврова сметка (двете сметки са при страна А), на съответната дата на сетълмента (22.07.2011г.). По отношение на приложимото право е посочено, че се прилага посоченото в рамковото споразумение право, а ако там не е посочено такова – английското право и всички спорове ще се решават съгласно механизма на рамковото споразумение на МАСД. Както е вписано и в потвърждението, като обезпечение на задължението си по договора ответникът „С.М.” АД е издал запис на заповед от 23.07.2010г., с която се е задължил безусловно да заплати на ищеца или на заповед на ищеца без протест сумата от 2 500 000щ.д. с падеж – при предявяване без разноски, като срокът за предявяване на издателя е 23.08.2011г. Уговорено е място на плащане в гр.С., гишетата на С. Н.А. – клон С.. Задължението по записа на заповед е обезпечено с поръчителството на втория ответник Г.Г.. Именно въз основа на този запис на заповед на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

         Назначената по делото съдебна икономическа експертиза установява, че на 22.07.2011г. не е осъществявана покупко-продажба на валута според счетоводството както на ищеца, така и на първия ответник. В счетоводството на ищеца е отразено задължение на първия ответник в размер на 571 700лв. Това задължение е формирано като разлика между сумата, която банката е следвало да получи на 22.07.2011г. от сключената между банката и първия ответник на 23.07.2011г. форуърдна валутна сделка с падеж 22.07.2011г., а именно 20 130 000лв., продавайки му 10 000 000 евро и сумата, която банката би получила продавайки 10 000 000 евро, за лева , на междубанков валутен пазар на 22.07.2011г. , с дата същия ден, а именно 19 558 300лв. (10 000 000евро х 1,95583), или 20 130 000 лева – 19 558 300лв. = 571 700лв. Тази разлика е т.н.”справедлива стойност” на форуърдната сделка за банката към 22.07.2011г., преди плащанията по сделката. Вещото лице е установило, че банката, клона на ищеца в С., е закрила форуърдната сделка на 01.08.2011г. , тъй като на 22.07.2011г., а и до 01.08.2011г. в левовата сметка на дружеството първи ответник при банката, през която според потвърждението за форуърдната сделка е трябвало да мине плащането на 20 130 000лв. в полза на банката, не е имало нужните средства. Сумата от 571 700 е отразена като вземане по левовата сметка на първия ответник при банката. Като не е продала 10 000 000 евро срещу лева на първия ответник по форуърдната сделка, поради липсата на необходимите за плащането им левове в левовата сметка на дружеството, първи ответник  при банката, банката е „излязла на дълга еврова позиция”, т.е. на 22.07.2011г. имала купени повече евро отколкото продадени. В подобна ситуация, в зависимост от вътрешните или регулаторните лимити за отворени валутни позиции на банката, тя би „затворила позицията”, т.е. би продала евро така, че да намали сумата, с която купените евро превишават продадените. В периода 22.07.2011г. – 01.08.2011г. банката е продала общо 42 000 000 евро срещу лева на БНБ. Всички сделки са по курс 1,95583 лева за 1 евро. На 28.07.2011г. с дата 29.07.2011г. банката е продала на БНБ 10 500 000 евро по курс 1,95583 за 1 евро. Тази сума е близка до сумата на форуърдната сделка.

         Във връзка с оспорването на подписа, положен за авалист в записа на заповед, съдът назначи и изслуша две съдебни почеркови експертизи. Съгласно заключението на вещото лице И.И. подписът за „поръчител: Г.К.Г.” в  процесния запис на заповед  от 23.07.2010г. не е положен от втория ответник Г.Г.. До същото категорично заключение достига и тройната почеркова експертиза с вещи лица М., Ч. и П..

         Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         Досежно компетентността на съда и приложимото материално право.

         Налице е трансграничен елемент в настоящото дело, тъй като ищецът е със седалище в друга държава. За международната си компетентност съдът следи служебно (чл.28 от КМЧП), поради което изрично следва да изследва този въпрос.

         Ответниците възразяват против компетентността на българския съд да разгледа установителния иск на банката, тъй като твърдят че в базовото споразумение е уговорена друга компетентност. Следва да се отбележи, че ответниците не са представили на съда приложението към базовото споразумение, за да провери съда каква юрисдикция са уговорили страните по споразумението в случай на спор между тях. По принцип в рамковото споразумение от 1992г. (към което потвърждението между страните препраща) уговаря изричната юрисдикция на английския съд в случай, че страните са приели за приложимо английското право – така в потвърждението. Тази уговорена юрисдикция по потвърждението и рамковото споразумение обаче няма отношение към компетентността на настоящия съд. Налице е задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно която по иск по чл.422 от ГПК е неоснователен отвод за неподведомственост поради уговорена за каузалното правоотношение арбитражна клауза, изпълнението  на вземането по което е обезпечено с издадени записи на заповед, и съдът следва да разгледа иска по чл.422 от ГПК. Каузалното правоотношение се изследва в рамките на заповедното производство, в основата на което стои записът на заповед, проверката на изпълнението на каузалното правоотношение има съпътстващ характер и тази проверка не може да промени подведомствеността на спора по чл.422 от ГПК пред съда – така определение № 585/21.07.2001г. по ч.т.д.№ 457/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 938/25.11.2011г. по ч.т.д.№ 874/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

         Допълнително, ищецът е чуждестранно юридическо лице, което е предявило установителен иск срещу две български лица. Тъй като ищецът е със седалище в САЩ, т.е. трета държава, извън ЕС, то приложим е КМЧП за определяне компетентността на съда. На основание чл.4 ал.1 т.1 от КМЧП компетентен да разгледа спора е българския съд, тъй като и двамата ответници имат обичайно местопребиваване и седалище в РБългария. Дори и да се приеме, че приложим при решаване на компетентността е Регламент №44/2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела той също дава същото решение на въпроса – чл.2, чл.5 т.1 б.”а” и т.5.  Не са налице основание за пророгация на компетентност по чл.23 от Регламента с оглед на посоченото по-горе разбиране на ВКС. Следователно, българският съд е компетентен да разгледа иска на ищеца, а по правилата на родовата и местната подсъдност по чл.104 и чл.105 от ГПК - СГС. По отношение на приложимото материално право – приложимо е българското материално право съгласно глава 33 от ТЗ[1].

         По основателността на иска.

         Последователна е практиката на ВКС, че абсолютния характер на записа на заповед като абстрактна едностранна сделка не следва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за издаването му са каузални отношения. По делото е доказано, че процесния запис на заповед, изпълнил функциите на документ по чл.417 т.9 от ГПК, е издаден по повод каузални правоотношения между клона на ищеца в С. и първия ответник, като обезпечение на задължението на първия ответник. Съдът следва да прецени и каузалните отношения между издателя и приносителя за съществуването на спорното право[2].

            Между клона на ищеца и първия ответник е сключена форуърдна сделка – сделка при която страните купуват или продават стока по цена, определена при сключването й, като са установили датата на доставянето (вж. пар.2 т.2 от ДР към Закона за стоковите борси и тържищата).  От представеното потвърждение става ясно, че те са приели рамковото споразумение на МАСД от 1992г.  Последното е стандартизиран договор за сключване на суапове и деривативи. В него се определят общите условия, на които се подчиняват двете страни по договора, и той може да се използва при сключване на сделки, като лихвени суапове, валутни суапове, деривативи върху стоки или върху ценни книжа и др. Предимството от използването на стандартизирания договор на МАСД е, че той има широко приложение в практиката и затова позволява на страните, които желаят да сключват деривативни сделки, да се договорят много по-бързо и лесно по условията на техните сделки, отколкото ако те самите разработват договор.[3] Споразумението на базата на стандартизирания договор на МАСД се състои от следните документи: 1. Базово споразумение (Master Agreement); 2. Приложение (Schedule); 3. Потвърждения (Confirmations), и 4. Брошура с дефиниции (Definitions).

         Базовото споразумение съдържа основните клаузи на договора между страните, като например клаузите, уреждащи разплащанията между страните; събитията, при които се счита, че има неизпълнение по договора; декларации на страните и събитията, при които договорът се прекратява.

         Приложението към Базовото споразумение се използва за прецизиране, изменяне или отменяне на някои от разпоредбите на Базовото споразумение. Приложението е неразделна част от Базовото споразумение и има предимство пред онези негови разпоредби, които му противоречат. Приложението дава възможност на страните да предвидят прилагането или съответно неприложимостта на някои от разпоредбите на Базовото споразумение.

         Потвържденията съдържат икономическите условия на всяка отделна деривативна сделка между страните, към която се прилага Базовото споразумение. По Базовото споразумение могат да бъдат сключвани отделни сделки посредством подписването на същия брой Потвърждения.

         Международната асоциация за суапове и деривативи публикува различни брошури с Дефиниции.  

            Представеното по делото потвърждение за форуърдната сделка е сключена финансова сделка, в което са посочени конкретните параметри на сделката. Следва да се има предвид, че при форуърдните или фючърсните сделки страните не знаят към момента на сключването им за коя от тях сделката ще е изгодна. Уговаря се цена, при която предмета на сделката (вещ или пари) следва да бъде закупен, съответно продаден на падежа.

         За да се прецени коя от страните е изправна или неизправна, следва да се тълкува волята им при постигането на потвърждението при поемане на задълженията и техните последващи действия или бездействия.  В раздел 2 на потвърждението за сделката е уговорено, че на 22.07.2011г.  С. Н.А. –клон С. се задължава да плати на „С.М.” АД сумата 10 000 000 евро , а „С.М.” АД се задължава да плати на С. Н.А. –клон С. сумата 20 130 000лв. независимо от преобладаващия пазарен курс на датата на упражняване 22.07.2011г. при форуърден курс 2,013.  Валутната сделка трябва да се изпълни с пълно движение на средствата от левовата разплащателна сметка на страна Б (конкретно посочена) към нейната еврова сметка (двете сметки са при С. Н.А. –клон С.), на съответната дата на сетълмента (22.07.2011г.). Т.е. от посоченото следва, че „С.М.” АД е следвало да преведе по собствената си сметка при С. Н.А. –клон С. сумата от 20 130 000лв., след което С. Н.А. –клон С. ще прехвърли по евровата сметка на „С.М.” АД сумата от 10 000 000 евро. „С.М.” АД не е превел сумата от 20 130 000лв., поради което не е получил и 10 000 000 евро от С. Н.А. –клон С.. Налице е неизпълнение от страна на „С.М.” АД. Липсва неизправност от С. Н.А. –клон С.. Вместо да продаде евровата сума на първия ответник, ищецът е следвало да я продаде на БНБ при курс по-неблагоприятен за него – вместо 2,1300 той го е продал на 1,95583. Разликата между сумата, която банката е следвало да получи на 22.07.2011г. от сключената между нея и първия ответник на 23.07. 2011г. форуърдна валутна сделка с падеж 22.07.2011г., а именно 20 130 000лв., продавайки му 10 000 000 евро и сумата, която банката би получила продавайки 10 000 000 евро, за лева  на междубанков валутен пазар на 22.07.2011г. , с дата същия ден , а именно 19 558 300лв. е 571 700лв. С тази разлика ищецът е увреден от неизпълнението на поетото задължение от първия ответникът и тази сума последния дължи като обезщетение за неизпълнения договор (по аналогия от чл.323 от ТЗ). Приравнено по курса на щатския долар към лева задължението на първия ответник е претендираното от ищеца по заявлението по чл.417 т.9 от ГПК. Записът на заповед е издаден, за да обезпечи вземането на ищеца в случай на неизпълнение по сделката от страна на първия ответник. И тъй като това неизпълнение  е настъпило, записът на заповед следва да изпълни функциите си като обезпечи вземането на изправната страна в размер на 421 000щ.д. Сумата се дължи по записа на заповед, поради което искът на ищеца към първия ответник следва да се уважи, респ. започнатата срещу него изпълнително производство да продължи.

         Искът към втория ответник физическото лице Г.Г. е неоснователен. Същият не дължи исковата сума солидарно с първия ответник, тъй като той не е поръчител по процесната запис на заповед. По делото категорично се установи, че той не е положил подписа си за поръчител. Започнатото срещу него изпълнително производство следва да се прекрати.

         По разноските.

         С оглед изхода на спора на първия ответник не се следват разноски по производството.

         На втория ответник се следват направените от него разноски по представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 12 510лв.  Претендира се възнаграждение само за един адвокат – адв.Р.Х., въпреки че този ответник е представляван от двама адвокати, поради което възражението на ищеца, че се претендира за възнаграждение за двама адвокати не може да бъде прието.

          На ищеца се следват направените от него разноски по предявения иск срещу първия ответник. От представения списък по реда на чл.80 от ГПК следва да се приспаднат разноските по почерковата експертиза  и в останалия размер да му се присъдят, тъй като останалите пера касаят защита по предявения срещу първия ответник иск. Първият ответник следва да заплати на ищеца разноски в размер на 30 465, 69лв.

         Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

        

         ПРИЗНАВА за установено, че „С.М.” АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.”И.”, ул.”Т.” № ***, представлявано от изпълнителния директор Т.В.Т., като издател, дължи на „С. Н.А., със седалище  и адрес на управление: на 701 източна 60-та улица север, С.Ф., Д. ******, Съединени американски щати, с централен офис в САЩ , щат Н. Й. ******, Н.Й. , „П. А.” № ***,  без протест и разноски сумата от 421 000 (четиристотин двадесет и една хиляди) щатски долара по запис на заповед от 23.07.2010г., издадена за сума в размер на 2 500 000 щатски долара, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.08.2011г. по реда на чл.417 т.9 от ГПК по ч.гр.д.№ 34111/2011г. на Софийски районен съд, 120 с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2011г. до окончателното й изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ иска на „С. Н.А., САЩ срещу Г.К.Г., ЕГН ********** по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Г.К.Г. дължи на „С. Н.А., САЩ без протест и разноски солидарно със „С.М.” АД ЕИК ********  като поръчител сумата от 421 000 щатски долара по запис на заповед от 23.07.2010г., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.08.2011г. по реда на чл.417 т.9 от ГПК по ч.гр.д.№ 34111/2011г. на Софийски районен съд, 120 с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2011г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

         ОСЪЖДА С.М.” АД ЕИК ******** да заплати на „С. Н.А., САЩ сумата от 30 465, 69лв. разноски по делото.

         ОСЪЖДА „С. Н.А. да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** сумата от 12 510лв. разноски по делото.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.М.” АД за присъждане на разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 14 дневен срок от съобщаваното му на страните.

 

 

 

Съдия: