РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2021                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На двадесет и пети февруари       Година две хиляди и двадесети първа

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 527 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.И. против Наказателно Постановление  № 436а-362/ 16.10.2020г. на Директора на ОД МВР-Варна, с което на В.С.И. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява  от процесуален представител, който поддържа жалбата.

           Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, нейн представител ангажира писмено становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 25.04.2020 г. в 13:50 часа в град Варна ж.к Чайка до бл.43 в двора на ОУ“Захари Стоянов“ жалбоподателката се намирал на открито обществено място-спортна площадка, с което не изпълнила въведени със заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемиологични мерки по чл.63 ал.1 от Закона за здравето.

         Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание. Срещу съставения АУАН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 209а ал.1 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 300 лева .

          В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят П.. Съдът кредитира показанията и като дадени обективно и безпристрастно.Същият е очевидец на извършеното нарушение.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Директора на ОД МВР-Варна, сектор ПП  съгласно заповед  на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

            Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Заповед № РД - 01-143/20.03.2020 г. е издадена от министъра на здравеопазването, на основание чл. 63 Закон за здравето, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията на страната и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р. България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб за социална дистанция са въведени противоепидемични мерки на територията на страната. С горната заповед считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г.:
се преустановяват посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Жалбоподателката не се е съобразила с горната заповед. Същата е извършила вмененото и нарушение. В тази насока са и показанията на на свид. П. -очевидец. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Обстоятелството, че в последствие заповедта на Министъра била изменена не може да доведе до отпадане на адм. нак. отговорност на жалбоподателката. Заповедта е била изменена в последствие с оглед на разхлабването на строгите мерки въведени по повод на пандемията. Съдът намира, че самото изменение на визираната по-горе заповед не може да се приеме за по-благоприятен акт, както твърди жалбоподателката. Към момента на извършване на нарушението е била въведена забрана за посещение на детски площадки и спортни съоръжения с оглед усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията на страната. Отпадането на тази забрана в последствие поради подобряване на епидемична обстановка не означава, че лицата нарушили заповедта по време на действието и не следва да бъдат наказани.   

Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед е била изменена с което забраната  е отпаднала, а в последствие и отменена, но нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се отразяват върху отговорността на въззивницата, която е допуснала нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица – да не се посещават детски площадки и спортни съоръжения. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. В тази връзка не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН каквото становище е изложено в жалбата. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

АУАН и НП са съставени за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 ЗЗдр., в редакция съгласно ДВ бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г., според която "който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2 ЗЗ, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300. 00 лева до 1 000. 00 лева, а при повторно нарушение от 1 000  лева до 2 000  лева". Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира, показанията на свид. П., осъществявал полицейски контрол по спазване на издадената заповед от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗ, в редакция доп. ДВ бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г. при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Разпоредбата на чл. 209 а, съгласно изм. с ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. предвижда административно наказание глоба от 300 лева до 1 000 лева, за нарушение или неизпълнение на въведена от Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. Абсолютно същото съдържание е било уредено в чл. 63, ал. 1, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 44/2020 г. съдът намира, че е извършено твърдяното нарушение предвид това, че се установи, че жалбоподателката не е спазила въведената със заповед № РД № РД-01-143 от 20.03.2020г. – на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, като на 25.04.2020 г. се е намирала на открито обществено място спортна площадка, в нарушение на разпоредбата да не се посещават подобни места въведена с цитираната заповед, в срока на нейното действие. Деянието описано в АУАН и НП е доказано от обективна и субективна страна, тъй като липсват доказателства, от които съдът да изведе друга фактическа обстановка, различна от описаната от актосъставителя и адм. наказващия орган, поради което съдът приеме жалбата срещу НП за неоснователна. НП е законосъобразно и следва да се потвърди. Наложеното на жалбоподателят наказание е в минимален размер, поради което не се поставя въпроса за неговото изменение, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер. Наказанието е съответно на целите по чл. 12 ЗАНН и ще укаже необходимия предупредителен и възпитателен ефект, както спрямо нарушителя към спазване на определения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите граждани.

          Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на Закона за здравето. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

         С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 436а-362/ 16.10.2020г. на Директора на ОД МВР-Варна, с което на В.С.И. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

         ОСЪЖДА  В.С.И. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: