№ 286
гр. П*** , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103499 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б***, представляван от юрисконсулт
М., твърди, че на 03.02.2020 г. е сключил с ответника Ж. С. М. договор за
потребителски кредит № СRЕХ-17673939, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника потребителски кредит за закупуване на
стоки и услуги в размер на 1 710.21 лв., а ответникът се е задължил да върне
сумата в срок до 01.02.2021 г. на 12 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 163.04 лв. Твърди, че е изпълнил задължението си по
договора като е превел сумата за закупуване на стоки на упълномощения
търговски партньор, но ответникът от своя страна не е погасил нито една
вноска. Поради спиране на плащанията договорът е станал предсрочно
изискуем в пълен размер, за което на длъжника е изпратено уведомление. За
дължимите суми по договора, от които: главница в размер на 1 710.21 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 246.27 лв. за периода от 01.03.2020 г. до
01.02.2021 г. и мораторна лихва в размер на 57.71 лв. за периода от 01.04.2020
г. до 16.09.2020 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2631/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Тъй като е уведомен от заповедния съд за възможността да
предяви иск за установяване на вземанията, моли да бъде установено в
отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
1
за изпълнение до окончателното изплащане. В случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, моли исковете да се считат предявени като
осъдителни, а исковата молба като волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Претендира присъждане на разноските в заповедното и
исковото производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ж. С. М. оспорва исковата молба.
Твърди, че при сключване на договора е бил измамен от неизвестно ромско
семейство, което обещало, че ще плаща вноските. Посочва също така, че е
пенсионер, освидетелстван с решение на ТЕЛК с 90 % нетрудоспособност, че
му се удържат по 54 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД и 495 лв. за отопление, че е на
68 г. и живее сам. Твърди, че когато се запознал с ромското семейство, не бил
добре със здравето и не разсъждавал нормално. Когато се прибрал, разбрал,
че е бил измамен. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представения по
делото договор за потребителски заем № СRЕХ-17673939, че на 03.02.2020 г.
между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон Б*** и
кредитополучателя Ж. С. М. е сключен договор за кредитор, по силата на
който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 1 710,21 лв. за финансиране на следните стоки и услуги: преносим
компютър Lenovo на стойност 1 569 лв. и застраховка „Сигурност на
плащанията“ с премия на стойност 141.21 лв., а кредитополучателят се е
задължил да го върне в срок от 12 месеца на 12 броя погасителни вноски,
всяка от които в размер на 163.04 лв., дължими на падежни дати съгласно
погасителния план, при ГПР в размер на 25.87 % и ГЛП в размер на 29.17 %.
Общата стойност на плащанията по договора е 1 956.48 лв., а крайният срок
за погасяване – 01.02.2021 г.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза сумата на отпуснатия потребителски кредит
по процесния договор в размер на 1 569 лв. е усвоена от ответника на
03.02.2020 г., като това е станало след съгласието на ответника така
посочената сума да бъде изплатена (преведена) пряко на упълномощен от нея
търговски партньор („Технополис България” ЕАД) за покупка на преносим
компютър. Към така посочената сума е прибавена и сумата на сключената
застраховка в размер на 141.21 лв. За погасяване на задълженията по договора
не е направена нито една погасителна вноска. Размерът на задълженията на
ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК –
27.09.2020 г., е общо в размер на 1 987.15 лв., включващо: главница в размер
на 1 710.21 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 246.27 лв. и
2
обезщетение за забава в размер на 30.67 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава
(мораторна лихва) по договор за потребителски кредит, чиято предсрочна
изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за
заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит, вземанията по който са обявени за предсрочно
изискуеми с връчване на препис от исковата молба, които са с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване
между страните по делото на валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на кредитора
да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и настъпване на
изискуемостта на вземането. Осъществяването на тези обстоятелства следва
да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Договорът е
сключен в писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението,
има необходимото съдържание и отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, а и в тази насока от
страна на ответника не са наведени възражения. Поради това съдът приема, че
договорът е надлежно сключен и е породил валидна облигационна връзка
между страните.
Ответникът е направил възражение за унищожаемост на договора за
потребителски кредит поради измама от трето лице, което е с правно
основание чл. 29, ал. 2 от ЗЗД и поради сключването му от лице, което не е
3
могло да разбира или да ръководи действията си, имащо за правно основание
чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Тези възражения на ответника останаха недоказани по
делото. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест и изричното
указание до ответника, основано на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК,
същият не ангажира никакви доказателства, от които да може да се установи,
че договорът е сключен при измама или че при сключването му ответникът не
е могъл да разбира или да ръководи действията си и поради това е
унищожаем.
При надлежно възникналото между страните по делото договорно
правоотношение и установеното със заключението на съдебносчетоводната
експертиза изпълнение на задължението на ищеца да предостави на ответника
отпуснатата в заем сума, което ответникът не оспорва, съдът приема, че в
негова тежест е възникнало задължението да върне заетата сума при
уговорените условия и краен срок.
Съгласно Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на ВКС,
II г.о. не може да се игнорира обстоятелството, че съществува валидна
облигационна връзка по договор за кредит при условията договорени между
страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси.
Липсата на точно изпълнение по договорните клаузи, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението –
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по чл. 422 от ГПК. По отношение на онази част на неточно
(забавено) изпълнено на задължението за погасяване на кредита спрямо
кредитора, т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на
непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания във въззивната инстанция (арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК),
доколкото същият винаги може да бъде установен, не може с решението на
съда, базирано на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде отречена, като
недължима част на признатото по реда на заповедното производство вземане
на кредитора.
След датата на предявяване на исковата претенция е настъпил крайният
срок за изпълнение на задълженията на кредитополучателя, който съгласно
погасителния план е 01.02.2021 г. Това обстоятелство следва да бъде зачетено
от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт, настъпил след
предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Поради
настъпилия в хода на процеса падеж на всички погасителни вноски в полза на
кредитора следва да бъде признато съществуването на претендираните
вземания, за които същият се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, без да бъде изследван въпросът за наличие на предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
4
за изпълнение. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е
изпълнил задълженията си по договора, а и от заключението на
съдебносчетоводната експертиза се установява, че по кредита не са
извършвани никакви плащания.
При тези данни съдът намира, че исковете за главница и договорна
(възнаградителна) лихва следва да бъдат уважени изцяло, доколкото
предявените от ищеца размери съответстват на установените от вещото лице,
а искът за лихва за забава (мораторна лихва) следва да бъде уважен до
размера на 30.67 лв. съгласно приетото по делото експертно заключение, а за
разликата над тази сума до предявения размер от 57.71 лв. този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявените под евентуалност осъдителни искове против ответника не
следва да бъдат разглеждани, тъй като не се е осъществило вътрешно
процесуалното условие за това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер,
определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП
във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направил
искане за това, а и по делото няма данни да е сторил разноски.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.
С. М., ЕГН ********** от с. Л***, обл. П***, ул. „К*** С***“ № *** дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, действащ чрез
регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон Б***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к.
„М*** 4“, Бизнес Парк С***, сграда 14, представлявано от законния
представител Д*** Т*** Д***, главница в размер на 1 710.21 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 246.27 лв. за периода от 01.03.2020 г. до
01.02.2021 г. и мораторна лихва в размер на 30.67 лв. за периода от 01.04.2020
г. до 16.09.2020 г., на основание договор за потребителски кредит №
СRЕХ-17673939 от 03.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
29.09.2020 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2631/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
5
разликата над 30.67 лв. до размера от 57.71 лв.
ОСЪЖДА Ж. С. М., ЕГН ********** от с. Л***, обл. П***, ул. „К***
С***“ № 5 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
действащ чрез регистрирания в Република Б*** клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон Б***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
С***, ж.к. „М*** 4“, Бизнес Парк С***, сграда 14, представлявано от
законния представител Д*** Т*** Д***, разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 126.41 лв., депозит за вещо лице в размер на
197.31 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 98.66 лв., както и
разноски в заповедното производство в размер на 39.74 лв. държавна такса и
49.33 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:
IBAN: BG***CITI***, BIC: CITIBGSF, „Ситибанк Европа“ АД, клон
Б***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6