Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261174 01.11.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Светлана Тонева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2638/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Д.Д.М.
и Ю.Б.Г. против К.Г.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответникът като поръчител по договор за кредит от 26.08.2014 г. дължи
солидарно с кредитополучателя В.В.Г. сумата от 10267.30 лева главница, сумата
от 201.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г.,
сумата от 178.39 лева обезщетение за забава за периода от 15.01.2019г. до
23.10.2019г., сумата от 17.23 лева обезщетение за забава за периода от
24.10.2019г. до 29.01.2019г., сумата от 120 лева разход за изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че банката и кредитополучателят В.Г. са
свързани в облигационно отношение, породено от посочения договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който в полза на Г. е била отпусната сумата от
18000 лева, със срок на издължаване 120 месеца. Уговорено е, че лихвата е в
размер на 10% годишно, при условие, че работната заплата на длъжника ще се
превежда в банковата му сметка в Банка ДСК. Вземанията са обезпечени с
поръчителството на ответника. На 26.08.2014г. банката е предоставила сумата по
кредита на кредитополучателката. Г. е допуснала просрочие в изплащане на
месечните вноски, поради което банката е изпратила уведомление за обявяването
на дълга за предсрочно изискуем. То е било връчено чрез ЧСИ при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Действия по уведомяване на поръчителя за предсрочната
изискуемост не са предприети, тъй като според закона това не е необходимо,
защото неговата отговорност е акцесорна. Предсрочната изискуемост е настъпила
на 24.10.2019г. Условията за настъпването й са изпълнени, тъй като са налице 10
неплатени месечни вноски за периода от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. Издадена е
била заповед по чл.417 ГПК против длъжника и поръчителя. В хода на образуваното
изпълнително дело са правени доброволни плащания в размер на общо 3340 лева.
Ето защо задължението е намалено и се
дължи главница от 10267.30 лева, договорна лихва от 201.96 лева, обезщетение за
забава до настъпване на предсрочната изискуемост от 178.39 лева, обезщетение за
забава след настъпване на предсрочна изискуемост от 17.23 лева и разходи при
изискуем кредит от 120 лева. Договорната лихва се търси до момента на
предсрочната изискуемост. Моли се за уважаване на иска. При условията на
евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита към подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
ищецът моли ответникът да се осъди да заплати сумите като предсрочно изискуеми,
считано от датата на получаване на исковата молба от ответника. Ищецът заявява,
че счита целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от
получаване на исковата молба и моли осъдителния иск да се уважи.
Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че за
процесния период няма дължими вноски и не са налице условията за настъпване на
предсрочната изискуемост на дълга. Длъжникът е внасял по 250 лева от януари до
април 2019г. и по 400 лева от май до октомври 2019г. Освен това е сключено
споразумение между банката и длъжника, с което той трябва да плаща по 400 лева
на месец, за да върне кредита в редовност. Поради болест длъжникът Г. е
пропуснала плащанията на няколко вноски, но през март 2018г. е започнала да
погасява отново дълга и да плаща дори по-големи от предвидените в погасителния
план вноски. Подписано е споразумение, от което е видно, че кредитът е в процедура
по разсрочване и длъжникът трябва да внася по 400 лева месечно, за да върне
кредита в редовност. Това споразумение погасява правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Освен това ответникът заявява, че уведомлението
за предсрочната изискуемост не е връчено валидно на кредитополучателя. ЧСИ е
посетил адреса на три пъти, но в рамките на 17 дни, като така е нарушен чл.47 ГПК. Поканата е пратена на адреси, на които длъжникът отдавна не живее. Банката
е била наясно, че длъжникът не живее в страната и така е нарушила принципите на
добросъвестност по чл.3 ГПК, изпращайки уведомлението на адреси в страната.
След като уведомлението не е достигнало до длъжника, банката е била длъжна да
съобщи предсрочната изискуемост на поръчителя, което тя не е сторила.
Ответникът заявява, че кредиторът не е взел предвид всички плащания, извършени
от длъжника, като още 1200 лева от главницата са били погасени. Твърди се, че
до 01.06.2020г. длъжникът и поръчителят солидарно са заплатили общо 21981.23
лева от дълга. Кредитът е влязъл в състояние на редовност и дори е извършено
предсрочно погасяване на част от дълга. Оспорва се и периода на дължимост на
договорната лихва, както и размерът й. Оспорва се сумата от 120 лева разходи за
изискуем кредит с мотив, че клаузата има неустоечен характер и се комулира с
обезщетението за забава, поради което
противоречи на чл.33 ЗПК и е нищожна. Има неравноправни клаузи в договора, тъй
като на длъжника не е предоставен стандартизиран единен формуляр за
преддоговорна информация и не са спазени изискванията на чл.11 ЗПК относно
съдържанието на договора за кредит. Моли се за отхвърляне на исковете.
Издадена
е заповед за незабавно изпълнение № ***г. на ВРС по ч.гр.дело № ***г., с която В.В.Г. и К.Г.Г. са осъдени да заплатят
солидарно на Банка ДСК ЕАД сумата от 12407.30 лева главница по договор за
кредит от 26.08.2014г., сумата от 1384.73 лева договорна лихва за периода от
15.01.2019г. до 23.10.2019г. , сумата от 178.39 лева лихвена надбавка за забава
за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 17.23 лева обезщетение за
забава за периода от 24.10.2019г. до 29.10.2019г., сумата от 120 лева разходи
при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Против тази заповед е подадено възражение по чл.414 ГПК от
страна на длъжника Г..
С
протоколно определение от 23.11.2020г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на предявения главен установителен иск по чл. 422 от ГПК в
частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до първоначално предявения
размер от 10267.30 лева, поради направено частично оттегляне на иска за
главница по реда на чл. 232 от ГПК. Обезсилил е заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № *** г. на Районен съд – Варна по ч.гр.д. № *** от 2019 г. по
отношение на длъжника К.Г.Г. само в частта ѝ за горницата над 8737.30 лева
– главница до 10267.30 лева. Обезсилил е издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ *** от 2019 г. по описа на Районен съд – Варна по отношение на длъжника К.Г.Г.
само в частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до 10267.30 лева. Прекратено
е производството по делото по отношение на предявения евентуален осъдителен иск
в частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до първоначално предявения
размер от 10267.30 лева, поради направено частично оттегляне на иска за
главница по реда на чл. 232 от ГПК.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Исковете са частично основателни.
Бил е сключен между “Банка ДСК“ ЕАД
и В.В.Г. договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2014г., по силата на
който кредиторът е предоставил на Г. сумата от 18000 лева, а тя се е задължила
да му върне главницата, ведно с договорна лихва /печалба за кредитора/. Срокът
на издължаване на кредита е 120 месеца. Към договора е представен подробен погасителен
план, посочващ датите на всяка от вноските, размерът на вноската в цялост,
както и размерите на нейните компоненти – главница, лихва и такса. Крайният
падеж на договора е на 25.08.2024г. Според договора ГПР е 10.88 %, а лихвеният
процент е променлив и е равен на 10 %.
Кредитът е обезпечен с
поръчителството на ответника К.Г.Г., който е подписал договор за поръчителство.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът
отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се
направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в
облигационна връзка, породена от договора за кредит. Ответникът Г. е поръчител
по кредита и отговаря солидарно с главния длъжник.
Според
уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 25.08.2024г.
Следователно към подаване на заявлението по чл.417 ГПК крайният падеж за
плащане не е настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна
изискуемост, породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да
заплаща редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че е налице
неизпълнение на 10 месечни вноски, с падежи от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. На
основание чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. БРС намира, че в случая не са налице предпоставките на
посочената разпоредба. Видно от изготвената първоначална икономическа
експертиза, кредитът е бил обслужван редовно до 15.08.2017г. След тази дата
плащанията са продължили, но са извършвани със закъснение. Изготвената към
експертизата таблица показва, че през 2019г. /за когато се твърди, че не са
плащани вноските/, действително те не са плащани на падежите, а именно на 15-то
число, а са плащани със закъснение. Тези закъснели плащания обаче са факт и са
извършвани преди изтичане на 90 дни от падежа на съответното задължение за
периода от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. Плащани са първоначално по 250 лева, а
след това по 400 лева до октомври 2019г., видно от таблицата към основното заключение.
С тези плащания, макар и със закъснение, са погасявани вноските за посочения от
ищеца период през 2019г. и то преди за всяка вноска да са изтекли 90 дни, което
да позволи на банката да обяви предсрочната изискуемост. От сборуването на
сумите по таблицата на вещото лице се установява, че за периода от януари до
октомври 2019г. е трябвало да се платят вноски от общо 2648.13 лева. За същия
период, дори и със закъснение, са били платени от длъжника общо 3000 лева, т.е.
налице е надплащане на сумите. Ето защо БРС намира, че банката е нямала правото
да обяви за посочения период кредита за предсрочно изискуем, след като са
плащани сумите макар и със забава, но тя не е продължавала повече от 90 дни за
всяка вноска.
При горния извод, а именно че кредиторът е нямал правото по ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем, без значение се явява обстоятелството, че банката преди завеждане на заповедното дело е изпратила съобщение за обявяване на предсрочната изискуемост. Действително до В.Г. е изпратена покана-уведомление от банката, с която тя е известена, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, като длъжницата е търсена на всички известни адреси, но не е намирана. Посещенията са на 24.08.2019г., 02.09.2019г. и 10.09.2019г. Между тези посещения наистина има разстояние от по една седмица, но те не покриват времето от 1 месец, а са извършени само за 17 дни общо всичките. Въпреки това заповедният съд е постановил издаването на заповедта за незабавно изпълнение. В крайна сметка това обаче е ирелевантно, след като настоящият съд намира, че са липсвали условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо дали длъжницата е била уведомена за предсрочната изискуемост няма значение за изхода на спора.
Също
без значение се явява и възражението на ответника, че е подписано между
страните споразумение, според което кредитът е върнат в редовност и не е
предсрочно изискуем. По делото е представена бланка за клиентски данни, в която
е записано името на В.В.Г. и че титуляра прави редовни месечни вноски, но те са
в по-малък размер. Записано е също, че той ще увеличи вноските на 400 лева на
месец, за да върне кредита в редовност. Работи в чужбина и няма кого да
упълномощи да подпише евентуално преструктуриране. Тази бланка е подписана от В.В.Г.
Представеният документ не е двустранно подписан, т.е. не е подписан и от
представител на банката, поради което не представлява споразумение. В случая
обаче, след като въобще не са били налице основания за настъпване на
предсрочната изискуемост и тя не следва да се приеме за настъпила, този
документ няма значение за спора.
Видно
от основната и двете допълнителни експертизи е, че и след образуване на
заповедното дело са извършвани периодично плащания по дълга. Според първото
допълнително заключение на експертизата, след формалното обявяване на
предсрочната изискуемост платените суми са отнесени само за погасяване на главницата.
Експертизата е дала данни за останалите непогасени суми към различни дати – към
24.10.2019г. /обявяване на предсрочната изискуемост/, към датата на исковата
молба /02.06.2020г./, към 26.02.2021г. /изготвяне на първото допълнително
заключение/ и към 10.09.2021г. /изготвяне на второто допълнително заключение/.
Според вещото лице, оставащата неплатена главница, но при предсрочна
изискуемост възлиза на 7395.49 лева. В случая обаче, както съдът прие, такава
предсрочна изискуемост не е настъпила. Също във второто допълнително експертно
заключение е записано, че до 11.08.2021г. са заплатени общо 20158.96 лева, като
с тези суми са погасени вноските по кредита с дати на падеж от 15.09.2014г. до
15.06.2020г.
Следователно
всички дължими суми до 15.06.2020г. /главници, лихви и такси/ са платени и вече
не са дължат.
Макар
да не е настъпила предсрочната изискуемост на целия дълг /на каквото основание
е издадена заповедта по чл.417 ГПК/, не може предявеният иск по чл.422 ГПК да
бъде отхвърлен, тъй като следва да се съобрази фактът, че междувременно е
изтекъл период, в който няма плащане на вноските, чиито падежи са настъпили.
Ако се отхвърли изцяло иска, това би сформирало сила на пресъдено нещо и за
вноските, падежирали след 15.06.2020г. и за тях повече не би могло да се води
друго дело, въпреки че не са платени от длъжника. Ето защо, съгласно чл.235,
ал.3 ГПК трябва да се съобрази, че към момента са падежирали вноските от
15.07.2020г. до 15.10.2021г. за главницата, които не са заплатени, но вече са с
настъпил падеж на плащане. Съдът, като съобрази съдържанието на погасителния
план към договора и извърши нужното сборуване, изчисли, че падежиралата
главница за периода от 15.07.2020г. до 15.10.2021г. възлиза на 2689.28 лева и
за толкова е основателен искът за главницата.
По
отношение на договорната лихва:
С
исковата молба се търси по-малка сума от тази, присъдена със заповедта за
незабавно изпълнение, тъй като кредиторът е отчел плащанията, сторени след
образуване на заповедното дело. Според допълнителното заключение на вещото
лице, към 27.08.2020г. по кредита са платени 17370.54 лева, от които 7816.09
лева главница по вноски от 15.09.2014г. до 15.06.2020г. и 9325.86 лева
възнаградителна лихва по вноски с дати на падеж от 15.09.2014г. до 15.06.2020г.
Ищецът претендира лихва за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г.
Следователно, след като лихвите са платени до 15.06.2020г., трябва да се
приеме, че за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г. не се дължат лихви и
искът за тях е изцяло неоснователен.
По
отношение на обезщетението за забава за периода от 15.01.2019г. до
23.10.2019г., съдът намира следното:
Както
стана ясно, кредитът е бил плащан със закъснение, поради което длъжникът дължи
и наказателно обезщетение за забава на основание т.19.1 от ОУ. Основната
експертиза е дала заключение, че се дължи наказателна лихва от 178.39 лева за
периода от 15.01.2018г. до 24.10.2019г. Ищецът обаче претендира такъв вид лихва
за по-малък период, а именно от 15.01.2019г. до 23.10.2019г. За този период
няма изрично изчисление за размера на лихвата, ето защо БРС извърши собствени
изчисления, на базата на таблицата към експертизата. Установява се, че до 15.01.2019г.
вече е била начислена наказателна лихва в размер от 78.71 лева, която не следва
да се има предвид, а трябва да се извади от общата лихва в размер на 178.39
лева. Така се получава, че за процесния период се дължи обезщетение за забава в
размер на 99.68 лева и именно за тази сума е основателен предявеният иск.
Относно
обезщетението за забава за периода от 24.10.2019г. /формалното настъпване на
предсрочната изискуемост/ до 29.10.2019г. съдът намира, че и то се дължи,
доколкото кредитът е обслужван със закъснение. Първоначалната експертиза е
изчислила, че за посочения кратък период лихвата за забава възлиза на 17.23
лева. Този размер обаче е изчислен върху цялата сума по кредита, останала
неплатена и при положение, че кредитът е предсрочно изискуем. Както се изясни
обаче, той не е предсрочно изискуем. При положение, че е начислена наказателна
лихва за забава по т.19.1 от ОУ и то до 23.10.2019г., БРС счита, че след
24.10.2019г. до 29.10.2019г. се дължи законната лихва за забава /както е
поискана/, но само върху неплатената вноска с падеж на 15.10.2019г., която е
239.22 лева, според погасителния план. Изчислена по чл.162 ГПК, законната лихва
върху 239.22 лева за посочения период възлиза на 0.40 лева и само за толкова е
основателен този иск.
По
отношение на иска за сумата от 120 лева разходи за изискуем кредит:
Тази претенция е неоснователна. Според т.15 от
договора се дължат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага по извършвани услуги на клиента. В допълнителното си
заключение вещото лице е посочило, че сумата от 120 лева е платена, поради
което отпада и не е включена в списъка на дължимите суми към 24.10.2019г.
/записано е, че таксата от 120 лева отпада/. При това положение искът за тази
сума е неоснователен.
Следва решение, с което по реда на
чл.422 ГПК се приеме за установено, че ответникът-поръчител Г. дължи на Банка
ДСК АД следните суми: сумата от 2689.28 лева главница за периода от
15.07.2020г. до 15.10.2021г., сумата от 99.68 лева обезщетение за забава за
периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 0.40 лева законна лихва за периода
от 24.10.2019г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, но
не от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а от 15.10.2021г., когато е падежът
на последната досега падежирала вноска. В останалата си част, а именно за
горницата над 2869.28 лева до 8737.30лв. главница по кредита, за сумата от
201.96 лева договорна лихва, за горницата над 99.68 лева до 178.39 лева
обезщетение за забава, за горницата над 0.40 лева до 17.23 лева законна лихва и
за сумата от 120 лева разходи за изискуем кредит, исковете следва да се
отхвърлят.
При
това положение съдът счита, че не следва да разглежда предявения при условията
на евентуалност осъдителен иск. Той е заявен с основание настъпването на
предсрочната изискуемост, която да е обявена с връчване на исковата молба и е
евентуален на главния иск. Наистина, основанието на главния иск е вече
настъпилата предсрочна изискуемост преди заповедното дело, като е факт, че
такава предсрочна изискуемост не е настъпила, както се изясни от данните по
делото. Доколкото обаче главният иск е частично уважен, а не изцяло отхвърлен и
е установено, че се дължат суми поради настъпила нормална изискуемост, то БРС
счита, че не следва да се пристъпва към разглеждане на евентуалния иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 240.51
лева и разноски по заповедното дело от 100.11 лева, съразмерно на уважената
част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
трябва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в исковото производство от
611.28 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска. Разноските, направени от
ответника в заповедното дело, при обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение, са присъдени от въззивния съд, разгледал частната жалба, поради
което не са предмет на настоящия съдебен акт.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.Г., ЕГН ********** ***, че като поръчител по договор за кредит от 26.08.2014г. дължи (солидарно с В.В.Г., ЕГН **********) на ”Банка ДСК”
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. сумата от 2689.28 лева /две
хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ главница
за периода от 15.07.2020г. до 15.10.2021г., сумата от 99.68 лева /деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.01.2019г.
до 23.10.2019г., сумата от 0.40 лева
/нула лева и четиридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от
24.10.2019г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2021г. до
окончателното изплащане, които вземания са част от предмета на заповед за
незабавно изпълнение № ***г. на ВРС по ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 2689.28 лева до 8737.30 лева главница, за сумата от
201.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., за
горницата над 99.68 лева до 178.39 лева обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/, за горницата над 0.40 лева до 17.23 лева обезщетение за забава и за
сумата от 120 лева разход за изискуем кредит, както и за законната лихва от
29.10.2019г. до 14.10.2021г.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ДСК”
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. сумата от 240.51 лева /двеста и
четиридесет лева и петдесет и една стотинки/ разноски в исковото производство и
сумата от 100.11 лева /сто лева и
единадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА ”Банка ДСК”
АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. да заплати на К.Г.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 611.28 лева /шестстотин и единадесет лева и
двадесет и осем стотинки/ разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала! СТ
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)