Решение по дело №382/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 746
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20223100500382
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500382 по описа за 2022 година
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК
след като с Решение № 10/09.02.2022 год., постановено по гр. дело № 1921/2021 год. по
описа на ВКС на РБ, Трето г. о., Г. К., е отменено въззивното Решение № 375/19.02.2021 год.
по в. гр. дело № 2910/2020 год. по описа на ОС-Варна и делото е върнато на въззивния съд
за ново разглеждане със задължителни указания.
С Решение № 3840/11.08.2020г., постановено по гр. дело № 3615/2020 г. по описа на
РС-Варна е уважен предявен от Д. Б. ХР. ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „Георги Велчев“ № 13, ет. 1 срещу „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“№258 отрицателен установителен иск и е прието за установено в
отношенията между страните, че Д. Б. ХР. от гр. Варна не дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от 7 830, 53 лева, претендирана
от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 21.04.2017г. до
05.12.2019г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Велчев“ № 13, ет.
1, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/26.02.2020г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по иска –
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна. В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условията за
начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца. Твърди се, че
процесната сума представлява стойността на реално потребено количество ел. енергия,
което е измерено от електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, но
не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
1
електромера.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът
Д. Б. ХР. от гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява да бъде уважена, претендира присъждане на разноски, вкл. и
разноските за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемият – ответник по предявения отрицателен
установителен иск, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения
писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Д. Б. ХР. от гр. Варна
против „Електроразпределение Север“ АД, отрицателен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 7830, 53 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 21.04.2017 год. – 05.12.2019 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр.
Варна, кв. Аспарухово, ул. Георги Велчев № 13, ет. 1, по фактура № **********/26.02.2020
год.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. При проверка на сметката си за потребена ел. енергия установил, че дължи на
ответното дружество сумата от 7830, 53 лева вследствие на извършена корекция на сметката
му за електроенергия за периода 21.04.2017 год. – 05.12.2019 год. за гореописания обект на
потребление. Ищецът оспорва дължимостта на горната сума, като излага следните
съображения и доводи: оспорва законосъобразността на корекционната процедура, тъй като
е извършена едностранно, в негово отсъствие, респ. в отсъствието на негов представител; не
е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, като твърди, че
единствения вариант (респ. единствената причина) за натрупването на такава голяма сума в
такъв кратък период е средството за търговско измерване да е манипулирано от служителите
на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, тъй като само те имат достъп до уредите за
търговско измерване и разполагат със софтуер за дистанционно въздействие върху
показанията на средството за търговско измерване (електромера); липсва законно основание
за извършване на едностранна промяна на сметките на потребителите от страна на
електроразпределителните дружества; демонтираният при проверката на дата 05.12.2019
год. електромер не е представен за експертиза на компетентен орган в състоянието, в което е
бил демонтиран, тъй като в констативния протокол от проверката на дата 05.12.2019 год.
липсва записан номер на индивидуалната опаковка, в която е поставен демонтираният
електромер, а само номер на пломба, която може да бъде поставена всякаква опаковка във
всеки един момент; от протокола от извършената от БИМ метрологична експертиза не става
ясно защо показанието на сумарния регистър (който отчита общо показанията по всички
тарифи) се различава от тарифите за дневна и нощна ел. енергия; оспорва начина и методиката,
по които е начислена сумата, като счита, че сумата е произволно определена; проверката от дата 05.12.2019 год. и
съответно констативния протокол, материализиращ резултатите от тази проверка, са извършени от
некомпетентни лица, който нямат правомощия да извършват проверки съгласно чл. 78 и 80 от Закона за
енергетиката; ответното дружество няма лиценз за доставка на ел. енергия, а само за пренос и
разпределение на ел. енергия, поради което и няма право да получи цената за продадена
(доставена) стока; не е констатирано виновно поведение на ищеца, респ., на негов
представител, поради което и липсва законно основание за извършване на едностранна
корекция в сметката му за ел. енергия; начисленото количество ел. енергия не е реално
потребено.
По тези съображения ищецът счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява
2
искът му да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД,
в който дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесната сума се дължи
на основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ.
За проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ.
Установено е, че в регистър 1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“, в който се записва цялото
количество ел. енергия преминало през електромера и съответно, доставено до обекта на
клиента) има натрупани количества ел. енергия от 60565 кВтч, а в регистрите, предвидени за
търговско измерване (в случая регистрите за нощна и дневна тарифа) се съдържат
показания, чиито сбор е по – малък от показанията на сумарния регистър. Метрологичната
експертиза, извършена от БИМ, е констатирала разлика между количеството ел. енергия в
общия регистър 1.8.0 и сбора от количествата ел. енергия в регистри 1.8.1 и 1.8.2 (тарифи Т
1 Т2), като сборът от показанията на посочените две тарифи не съответства на количеството
ел. енергия, записано в сумарния регистър (регистър 1.8.0), която не е визуализиран на
дисплея. Констатираната разлика от
41197 кВтч е количество ел. енергия, което е доставено до обекта на ищеца и съответно
консумирано, поради което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е начислено процесното
количество ел. енергия за обекта на ищеца, чиято стойност той дължи на ответното
дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът Д. Б. ХР. е потребител на електрическа енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Георги Велчев № 13, ет. 1,
с аб. № **********.
От КП № 1106132/051.2.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 8261021, монтиран на обекта на потребление на ищеца в гр. Варна, кв.
Аспарухово, ул. Георги Велчев № 13, ет. 1, с аб. № **********, при която са снети
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 6934 кВтч; 1.8.2 – 12433 кВтч и 1.8.0 –
60565 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 524658 и изпратен за
експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на един
свидетел – Георги Несторов Симеонов, за когото е посочено, че е съсед и братовчед на
титуляра на партидата – ищеца Д.Х. и който е подписал протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 231/11.02.2020 год., при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е
констатирала разлика между енергията в общия регистър 1.8.0 – 060565 кВтч с енергията в
тарифа 1 и тарифа 2. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 41197 кВтч за периода 21.07.2017
год. – 05.12.20219 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
3
**********/26.02.2020 год. за сумата от 783, 53 лева.
От протокол № 11913р-Е-45/23.03.2017 год. за извършена последваща периодична
(метрологична) проверка на електромер с фабр. № 8261021 (л. 44-45 от делото на РС-Варна)
е видно, че при проверката на метрологичната годност на електромера е констатирано, че
същият е метрологично годен да измерва количества ел. енергия. Видно е още, че при
приключването на проверката за метрологичната му годност електромерът е с показания на
тарифа 1 (1.8.1 - нощна тарифа) – 2526 кВтч и на тарифа 2 (1.8.2 - дневна тарифа) – 6133
кВтч.
От извлечението от прочита на регистри 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.0 (сумарния регистър) на
́
електромер с фабр. № 8261021, извършен при последващата периодична метрологична
проверка на дата 23.03.2017 год. е видно, че показанията по регистрите са били - 2526 кВтч –
нощна тарифа (регистър 1.8.1); 6133 кВтч – дневна тарифа (регистър 1.8.2) и 8660 кВтч –
сумарен регистър (регистър 1.8.0), т. е., количеството ел. енергия в сумарния регистър е
равно на сбора от количествата ел. енергия по регистри 1.8.1 и 1.8.2.
От протокол № 1226423/20.04.2017 год. (л. 43 от делото на РС-Варна) е видно, че на
посочената дата на обекта на ищеца с аб. № ********** е монтиран електромера с фабричен
номер 8261021 с показания за нощна тарифа (отчетен регистър 1.8.1) 2526 кВтч и за дневна
тарифа (отчетен регистър 1.8.2) – 6133 кВтч.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция
и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че количеството ел.
енергия, записана в регистър 1.8.0 и надвишаваща като количество ел. енергията, преминала
(и записана) в регистри 1.8.1 и 1.8.2 с 41197 кВтч е преминала и измерена от процесното
СТИ с фабр. № 8261021 и същата е реално доставена и потребена от обекта на абоната.
Сумарният регистър 1.8.0 не е визуализиран на дисплея. Процесният електромер е
парметризиран от завода производител да отчита потребяваната ел. енергия по регистри
1.8.1 – нощна тарифна скала и 1.8.2 – дневна тарифна скала, които се изписват на екрана на
дисплея. Процесният електромер в сумарния си регистър, който не е визуализиран на
дисплея (съответно, който не се отчита от инкасатора при периодичните месечни отчети),
натрупва (записва) показанията от всички регистри, т. е., цялото количество преминала през
електромера и доставена до обекта на абоната електрическа енергия. Когато е налице
разлика между количеството ел. енергия, записано в сумарния регистър и сбора от
количествата ел. енергия, записани в активираните за търговски отчет регистри, както е в
настоящия случай, това означава, че уредът е неправомерно параметризиран да натрупва
(записва) количества ел. енергия в т. нар. „скрити регистри“, които не са визуализирани на
дисплея. Според вещото лице при извършената от БИМ метрологична експертиза, липсва
констатация, че е налице човешка намеса в паметта на електромера, при което и не може да
заключи с категоричност, че в случая е налице неправомерна намеса в тарифната схема на
електромера, изразяваща се в осъществена нова параметризация чрез неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, в резултат
на което вмешателство е и констатираната разлика между измереното в сумарния регистър
количество електрическа енергия и сбора от количествата електрическа енергия по регистри
1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице технически е възможно еднократно да се въведат данни
(показания) в паметта на електромера в сумарния регистър, но само при условие, че
електромерът се отвори и се проникне в енергонезависимата му памет. Начисленото
количество ел. енергия от 60565 кВтч, като разлика между сбора от количествата ел.
енергия, записани в регистри 1.8.1 и 1.8.2 и количеството ел. енергия, записано в сумарния
регистър 1.8.0, е точно остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния
период цени по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза от 25.03.2022 год.,
изслушано в настоящото въззивно производство съобразно задължителните указания на
ВКС на РБ, дадени с отменителното решение, кредитирана от съда като обективна и
безпристрастна, се установява следното: Наличието на разлика между сумата на измерената
от регистри 1.8.1 и 1.8.2 електрическа енергия и количеството ел. енергия в сумарния
4
регистър означава, че са налице данни за неправомерно софтуерно въздействие върху
паметта на процесния електромер с фабр. № 8261021. При извършения прочит на тарифната
схема на процесното СТИ във връзка с изготвяне на заключението, вещите лица са
установили, че неправомерно е включен тарифен регистър Т3 да натрупва потребената от
обекта на абоната и преминала през електромера ел. енергия в часовете от 00:00 часа до
06:00 часа сутрин и от 18:00 часа до 24:00 часа вечер за дните от понеделник до петък. Чрез
осъщественото софтуерно въздействие върху процесния електромер се постига заобикаляне
е неплащане на част от потребената от обекта на ищеца ел. енергия, натрупана в скрития
(невизуализиран) регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет и записаните в
него данни не са показани на дисплея. Действията за активирането на допълнителната
тарифа не могат да се осъществят случайно, поради което са целенасочени човешки
дейности, а не в резултат на техническа грешка. Отчетената (натрупана от измерване) ел.
енергия в сумарния регистър 1.8.0 (тарифа Т0) е преминала реално през електромера, защото
по начина на свързване на електромера към инсталацията на обекта на ищеца е невъзможно
да преминава ел. енергия през електромера без тя да бъде реално потребена. Установява се
още, че при монтажа на електромера на обекта на ищеца на дата 20.04.2017 год. отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.4 (съответно тарифи Т3 и Т4) не са съдържали данни, т. е., били са с
нулеви показания. С предоставения от производителя на електромера софтуер М133, версия
3.2 е възможно както параметризирането, така и четенето на данни; промяна в показанията
за преминалата електрическа енергия в регистрите 1.8.0, 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 не е
възможна; софтуерно е възможно само параметризиране на електромера през оптичния му
порт. Установява се още, че е технически възможно количеството ел. енергия от 41197 кВтч
да бъде доставено и потребено от обекта на ищеца за периода 21.04.2017 год. – 05.12.2019
год.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила
от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
5
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани
регистри ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият
случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49
ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ел. енергия на ищеца в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за
това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно –
подписан е от съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора – в случая
от съсед.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 05.12.2019 год.
проверка, а на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с
изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе, обсъдена във
връзка със заключението на вещите лица по комплексната СТЕ, както и във връзка с
протокола от последващата метрологична проверка на процесния електромер от дата
23.03.2017 год., извършена преди монтажа му на обекта на ищеца на дата 20.04.2017 год., е
установено, че е налице разлика между сбора от показанията на отчетни регистри 1.8.1 и
1.8.2 и показанията на сумарния регистър, която разлика е 41197 кВтч и същата е записана в
невизуализиран регистър (регистър 1.8.3 съобразно заключението на комплексната съдебно-
техническа експертиза при извършения от експертите софтуерен прочит на паметта на
електромера), с оглед на което и е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ. Що се касае до
периода на корекцията, то предвид представения по делото протокол за монтаж/демонтаж на
електромер от дата 20.04.2017 год., съдът намира, че периодът на корекцията е определен в
съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Спазена е и процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и
ищецът е уведомен за извършената корекция, съгласно представените доказателства на л. 41
и 42 от делото на РС-Варна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 7830, 53 лева.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката му за ел.енергия
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищеца, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
6
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Доводите, че ответното дружество няма лиценз за доставка на ел. енергия, а само за
пренос и разпределение на ел. енергия, поради което и няма право да получи цената за
продадена доставена стока, са неоснователни. В чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че в
случаите на преизчисляване на количествата ел. енергия по реда на Раздел Девети от ПИКЕЕ, именно операторът
на електроразпределителната мрежа (в случая ответникът по иска „Електроразпределение – Север“ АД-Варна), а
не крайният доставчик, издава фактура и ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата
сума.
Наведените от ищeца доводи, че ПИКЕЕ нямат обратно действие, поради което и
операторът на електроразпределителната мрежа не е имал материалноправно основание да
начислява допълнителни количества ел. енергия по реда и при условията на ПИКЕЕ за
периоди от време преди 04.05.2020 год., съдът счита за неоснователни. Обратно действие на
закона е това, при което новоприет нормативен акт, регулиращ материални
правоотношения, се прилага към правоотношения, които вече са приключили, т. е., към
правоотношения, чийто фактически състав вече е бил осъществен. В случая не е налице
обратно действие на ПИКЕЕ, в сила от 04.05.2019 год., а е налице уреждане по нов начин на
заварени, съществуващи правоотношения, чийто фактически състав не е реализиран изцяло.
Подобно правно явление е наричано в правната доктрина „несъщинско обратно действие на
закона“.
Доводите на ищеца, наведени в исковата му молба, че протоколът за проверката не
бил съставен от компетентни лица, надлежно оправомощени от Министъра на икономиката
и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР (КЕВР) да извършват подобни проверки
съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ЗЕ, също са неоснователни. Цитираните норми от ЗЕ,
касаят компетентността на лицата, съставящи актове за установяване на административни
нарушения по Глава Четиринадесета от Закона за енергетиката (касаят Контролните органи
по Глава Осма от ЗЕ), а не и констативните протоколи за извършените съгласно чл. 46
ПИКЕЕ проверки на измервателните системи/средствата за търговско измерване.
Цитираната от ищеца в исковата му молба съдебна практика, с която той обосновава
недължимостта на процесната сума, е неприложима в настоящия случай. Цитираните
решения на ВКС на РБ са постановени при друга нормативна уредба и се отнасят до
неравноправния характер на клаузите в сключените с потребителите на ел. енергия договори
при общи условия, уреждащи възможността електроразпределителните дружества и
доставчиците на ел. енергия да коригират едностранно сметките на потребителите за ел.
енергия за минал период.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Горното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за всички инстанции, вкл. и за
производството пред ВКС на РБ.
Възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 1728 лева, направени в производството в първата
инстанция, във въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото, в
касационното производство, както и в настоящото въззивно производство, са основателни.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите
е проведено по едно съдебно заседание, след което делото е решено, по спорните въпроси е
налице формирана трайна практика на ВКС на РБ, поради което и заплатеното от ответното
7
дружество адвокатско възнаграждение в размер на по 1728 лева в производството пред
всяка инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото
следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС минимален размер, а именно до размера на сумата от 865 лева с вкл. ДДС. Съответно
общият размер на дължимите от ищеца разноски за всички инстанции е 4503, 22 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3840/11.08.2020г., постановено по гр. дело № 3615/2020 г. по
описа на РС-Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „Георги Велчев“ № 13, ет. 1 срещу „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс-Е“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. Б. ХР. от гр.
Варна не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна сумата от 7 830, 53 лева, претендирана от ответното дружество като цена
на консумирана ел. енергия за периода от 21.04.2017г. до 05.12.2019г. в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Велчев“ № 13, ет. 1, с абонатен номер
**********, за която сума ответното дружество е издало фактура с № ********** от
26.02.2020г.;
ОСЪЖДА Д. Б. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово“,
ул. „Георги Велчев“ № 13, ет. 1 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“№
258, „Варна Тауърс-Е“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 294, ал. 2 ГПК, сумата от 4503,
22 лева (четири хиляди петстотин и три лева и 22 ст.), разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8