№ 263
гр. Разград, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно
административно наказателно дело № 20213300600337 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ
С.Б. се явява лично със защитник АДВ. К. преупълномощен от адв. Р.П..
В.Н. се явява лично със защитник АДВ. К. преупълномощен от адв. Р.П..
РАЗЯСНИ СЕ НА СТРАНИТЕ правото на отводи към съдебния състав и възражения
по хода на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки да се дадете ход. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване хода на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по жалба от адв. Р.П. - защитник на В. Л. Н. и СВ. СТ.
Б. против решение № 58 от 26.11.2021г. по анд № 236/2021г. на РС Исперих.
С обжалваното решение съда е признал за виновна С.Б. в това, че на 6.11.2021г. в
Исперих отправила обидни думи към Н.А. като я нарекла „уруспия“, „курва“, „кучка“, след
което я хванала за шията и се опитала да я души. С описаните действия осъществила проява,
1
сочеща на оскърбително отношение и държание към гражданите и с която е нарушен
обществения ред и спокойствие по смисъла на чл. 1, ал. 1 УБДХ.
Признат е за виновен и В. Л. Н. за това, че на 6.11.2021г. в гр.Исперих нанесъл удар в
областта на лицето на Н.А., хванал я за косата, дърпал я, блъснал я в оградна мрежа като с
описаните действия е осъществил проява, сочеща на оскърбително отношение и държание
към гражданите и с която е бил нарушен обществения ред и спокойствие и съдът наложил
на двамата наказание по три денонощия задържане в поделенията на МВР.
Съдебният състав на ОС е преценил, че жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна против подлежащ на обжалване съгласно чл.7, ал.2 от УБДХ.
В срока по чл. 7, ал. 2 от същия указ и са налице предпоставки за разглеждане на
делото по реда на чл.7, ал.3.
Оплакванията в постъпилата жалба са, че решението е необосновано като съдът
кредитирал показания, дадени от майка на пострадалото лице и други свидетели, които са
затаили истина, че са роднини на пострадалата, съответно според защитата това касае
пострадалата. Искането е за отмяна на решението, алтернативно да бъде изменено като се
наложи глоба в минимален размер.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Моля да приемете като писмено доказателство три броя
удостоверение за раждане на децата, на подзащитните ми. Те са във връзка с представения
документ на детето София е във връзка с представеното медицинско удостоверение, а
именно, че тяхно дете е пострадало от автомобилна злополука.
Другата роля на тези три боя акта за раждане е във връзка със семейното положение,
във връзка как наказването рефлектира върху други членове на семейството.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА три броя удостоверения за раждане.
АДВ. К.: Други доказателствени искания нямаме.
СЪДЪТ СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. К.: Моля да приемете, че решението постановено от РС Исперих е неправилно и
постановено при грубо нарушаване на наказателната дейност и на разпределяне на
доказателствената тежест. Тези пороци не биха били толкова съществени, ако не се
2
отразяваха пряко на крайния съдебен акт.
Основният мотив на съда е да наложи по тежкото по вид наказание е, че без да бъде
провокирано едно дете е набито и това не може да бъде толерирано в нашето общество.
Същевременно обаче се подценява доказателства, нещо, което е абсолютно забранено както
и нито едно доказателство няма предварителна тежест, така и никое не трябва да бъде
игнорирано и разгледано в целия доказателствен материал.
Още от самото начало в съдебно заседание е изложена от двамата нарушители,
основната причина за конфликта между детето, което считат, че е пострадало и двамата ми
подзащитни. Приложения амбулаторен лист, медицински документ ясно показва, че детето
им София е пострадало. Дали е пострадало точно от това управлявано от непълнолетната
съдът трябваше да установи със своите служебни задължения. Вместо това в мотивите си
той прехвърля доказателствената тежест на нарушителите, такова нещо е недопустимо.
Ще цитирам мотивите на съдебния акт за това, че не са доказали това, което са
изтъкнати като свои действия. Ползването на самата дума версия показва вече отношение
на съда погрешно. Всяка една защита по дефиниция не може да включва доказване и
изрично записано, че не следва да доказваме това, което излагаме, а напротив целия останал
доказателствен материал трябва да опровергава това, което казваме т.е. само казването е
достатъчно.
Имам предвид недостатъчната активност на съда, когато е казано, че относно това
непълнолетно момиче има видеофайлове в социалните мрежи, когато управлява този
автомобил, това трябва да бъде изискано. Считам, че на този етап не може да бъде
направено. По важно от онези доказателствени средства, а именно гласните, показанията на
самата пострадала се извеждат именно тези данни, че няколко пъти тя, на 16 години е
управлява автомобила на своя брат, не е нужно да цитирам, къде точно се намират тези
неща, защото в трите протокола, съдебни заседания, разпита според съда е там и буквално
то признава тези свои нарушения. Макар като 16 годишна няма как да носи отговорност,
всъщност причиняването на лека телесна повреда чрез автомобил, макар и от това дете 16
години крие много по-голяма потенциална опасност за всички деца от квартала, затова за
мен е необяснимо защо съда приема версията на едно дете, което оправдава своето
поведение с начин, по който намери и подкрепено от своята майка със измислици за някакви
момчета. Вижда се, че дъщерята на доверителите ми е на 13 години. Няма защо 16 годишна
да приписва такива постъпка на 13 годишно дете. Това, което е достоверно и подкрепено с
писмено доказателство увреждането на ръката от огледалото на автомобил и признанията от
свидетелските показания, че наистина управлява автомобил в квартала и си позволява да
използва общоопасни средства там, където живеят и малолетни деца.
Другото, което съда е пропуснал приемайки причината за възникването на скандала,
че е някаква любовна връзка между децата, че не се анализира достатъчно подробно
началото на този скандал. Това дете, което считам, че не е дете, след като си позволява да
управлява автомобил, всъщност започва да крещи и да гони от двор, който не е неин
двамата възрастни. Това е недостойното поведение и ако нещата са ескалирали и по-
3
възрастната жена не е успяла да сдържи нервите си това е по две причини. Първата е, че се
притеснява за живота на децата си, след като това момиче си позволява такова поведение и
второ, че на нея като по възрастна жена не й се отдава необходимото уважение, след като е
преценила, че може да предотврати с нормален разговор, а не с подаване на жалба в
полицията. Там, в този квартал са решили, че може с предупреждение могат нещата да
добият нормално състояние. Това дете си позволява да вика, да обижда по възрастни хора и
тогава наистина майката на пострадалото предния ден дете не е издържала, но това в
никакъв случай не подкрепя извода на съда, че всъщност нарушителите са искали това, че
тяхното обективно отношение към извършеното е неуважението към обществото, напротив
те са искали зачитане както на живота на децата им, така и на уважение на законите на
нашата страна. Ако това не е уважителна причина, аз не мога да намеря по-добра.
Действително последващите действия на съпруга й, другият мой подзащитен според
свидетелските показания са морално укорими, но един по задълбочен анализ може и следва
да докаже неговата теза за това, че е разтървал двете жени. Дали е бил по груб към момите
на 16 год. или съпругата си на 34 е отделен въпрос, но действията му ако не са пристрастни
свидетели обективно погледнато могат и следва да се тълкуват като опит да раздели две
лица от женски пол, които се саморазправят. Затова че имало бой и че двете са участвали в
скандала и боя има изобилен доказателствен материал. Обикновено е множествено число
т.е. не само майката на пострадалото дете е тази, която е нападнала непълнолетната, а двете
заедно са участвали както в скандал, защото е имало викове от двете страни, които са чути
от съседи така и двете са участвали в сбиване. Кое е по морално укоримо не се наемам да
казвам, но знам кое е оправдано от гледна точка на живота на децата, на цяла махала, когато
деца без книжка управляват сами автомобили. Това е много по обществено опасно
отколкото оттърване на нерви, след като си опитал да помогнеш.
Следващото, което считам, че е важно погрешното отношение на съда изобщо към
доказателствата и едностранчивия подход. Действително съдът правилно се е загрижил за
подрастващото поколение и е обърнал внимание, че на него трябва да се дават примери.
Същевременно съвсем забравя, че тези двама са родители на три деца и тия три дни няма да
има кой да осъществява грижи, контрол и на тези деца и сега кое е по важно за едно
възпитание и кое е правилно. Не може съда да подхожда едностранчиво и да защитава едно
дете на 16 години, което управлява автомобил без правоспособност и други три малолетни
за това, че три дни трябва да стоят необгрижвани. Този едностранчив подход мисля, че може
да бъде преодолян защото за мен това решение е порочно, затова че не са обсъждани всички
доказателства. Второ прехвърляне на доказателствената тежест и трето защото тази
едностранчивост води до неправилност и съда не е стигнал до разкриване на обективната
истина, независимо че става въпрос за УБДХ. Това, което се отнася за наказателното
производство се прилага и тук. Още по голямо недоумение буди избора на наказание.
Знаем, че когато има възможност едно лице да не търпи ефективно наказание, законът е
предвидил наказание за престъпление и института на условното осъждане. Тук има друг по
вид наказание. Извеждайки само генерална превенция на преден план те трябва да бъдат
4
заедно съчетани. Няма как да бъдат отделяни или да бъде толерирано едното от тях. Всеки
конкретен случай изисква и вниманието и подробния анализ. Действително става въпрос
само за три денонощия задържане, но въпроса не е в това какво е важно, а в принципа.
В грубото нарушаване на доказателствените правила и правилата за определяне на
наказание. Считам, че би могло да се анализира още един аспект. Този на отдалечаването
във времето от деянието до наказването. Този вид дела имат освен всички свои специфики и
незабавно да бъде отреагирано от съда. Тук вече виждаме, колко сме отдалечени във
времето, три съдебни заседания са проведени, не по наша вина и не заради тази
отдалеченост е следващата особеност. Никой от полицаите не си спомня, какво е станало и
каква е причина. Техните разпити са в две отделни заседания. Това го казвам защото
очевидно в тяхната работа сблъсквайки се с битови проблеми не са забелязали нещо
особено, в този случай не са го запомнили с нищо, а актосъставителя обяснява, че той не
знае нищо и изготвил акт само въз основа на това, което са казали колегите му и най вече,
каквото е казало детето и майка му в ДПС. Не беше нормално съда да не изследва всички
доказателства защото той трябва да стигне до обективната истина и за мен не е тази, която е
в съдебния акт. Моля да приемете тези доводи и ако не отмените изцяло решението на ИРС
като неправилно, незаконосъобразно постановите при грубо погазване правилата на
доказателствената стойност то тогава да измените решението в частта за наказването.
Считам, че по подходящото, независимо от коя превенция се ориентираме е
наказанието глоба, поради това че така определеното от първоинстанционния съд наказание
ще рефлектира негативно върху други членове на обществото, които нямат вина. И ако ние
лишим три деца от своите родители за три денонощия, трябва да мислим, къде да ги
настаним. Не можем да лишим три деца, защото едно 16-годишно си е позволило да кара,
си е позволило и да лъже пред съда, ако и да е леко престъпление, лека телесна повреда, то
това е престъпление и тя има право да не казва истината, защо обаче всички останали я
подкрепят и защо предупредителния протокол е на майката, а не на двамата посочени като
нарушители и съдебния акт не само не дава отговори, а тези, които дава са погрешни и
правните изводи противоречат на материалния закон.
Моля за Вашето решение.
С.Б.: Поддържам казаното от защитника си. Нямам какво да добавя.
В.Н.: Поддържам казаното от защитника. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
В.Н.: Съжалявам за това, което се случи. Ние отидохме там не да се бием. Това вече
няма да се повтори.
С.Б.: Признаваме си грешката. Няма кой да гледа децата.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след което ще обяви решението си.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪДА, съдебното заседание продължава в 15,15ч. в
присъствието на В.Н., С.Б., защитника адв. К..
5
СЪДЪТ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО си в съдебно заседание.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:21ч
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6