РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на
осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №1326 по
описа за 2019год.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0439-000014/25.01.2019г. на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ
03 Варна, с което на Г.Д.Я. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
100.00лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от Г.Д.Я. ***, ЕГН **********, против НП №19-0439-000014/25.01.2019г.
на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ 03 Варна, с което на Г.Д.Я. ***, ЕГН **********
е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата оспорва
констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно
наказателна отговорност поради неправилно установена фактическа обстановка и
лиса на извършео нарушение.
В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява
лично, представлява се от проц. Представител, който поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП. Твърди, че не е установено и посочено какви
действия не е извършила въззивницата, дали не е намалила скоростта или не е
спряла с цел осигуряване на предимство на преминаващ по пешеходна пътека
пешеходец.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се
явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник ІІІ РУ при ОД МВР
Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата
му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.01.2019г. около 14.20часа, в гр.Варна на бул.”Сливница”,
в посока центъра на града, въззивницата управлявала МПС – л.а. „Опел Корса” с
Рег.№ В 9679 КС. На пешеходната пътека преди автобусна спирка „Петя Дубарова“,
въззивницата не осигурила предимство на
преминаващ по пешеходната пътека пешеходец. Поведението на въззивницата било
наблюдавано от св.Ж. и Е.С. – служители на ІІІРУ Варна, изпратени в близост до
пешеходната пътека с цел наблюдение и установяване на нарушиения на ЗДП от
страна на участниците в движението. Вниманието на свидетелите било изцяло
насочено към контрол на водачите на МПС, относно спазването на предимството на
пресичащите пешеходци по пешеходната пътека.
Св.Ж. преценил, че МПС управлявано от
въззивницата се е движело по начин по който грубо е нарушил предимството на
пешеходец и въпреки, че реално не е застрашило неговия живот и здраве като,
водача е имал възможност да възприеме пешеходеца и да спре, за да му осигури
предимство при преминаване, но той не е сторил това, поради което и е спрян от
органите на полицията.
При извършена проверка от страна на
органите на МВР на въззивницата била установена самоличността му и
собствеността на ватомобила.
На същата дата на въззивницата бил
съставен АУАН №0260263/11.01.2019г. В обстоятелствената част на Акта е отразена
описаната вече по-горе фактическа обстановка.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.119 ал.1 от ЗДП.
АУАН бил надлежно връчен на въззивницата, като същата е
отбелязала, че има възражения по акта. Посочила е че пешеходеца е бил в другия
край на пътното платно и тепърва е слизал от тротоара на пътното платно.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, не са оспорени от въззивника и са кредитирани от съда
изцяло.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка
описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал
Г.Д.Я., налагайки и ГЛОБА в размер на 100.00лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от
ЗДП.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивницата е проведено правилно и законосъобразно.
При ангажиране на отговорността на въззивницата не са допуснати процесуални
нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания.
Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и
правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на
въззивницата по чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП. Безспорно е установена, фактическата
обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при
издаването на НП. Безспорно е установено, кой, къде какво нарушение е извършил,
в каква посока се е движел, а също така и какъв автомобил е управлявала
въззивницата. Същото е установено по единствения възможен за това начин, чрез
извършване на пряко наблюдени от страна на актосъставителя и свидетеля по акта
на пешеходната пътека. Определяйки глоба съответно в размер на 100.00лв., АНО
се е съобразил както с обществената опасност на въззивника, така и с
обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други
вредни последици. В конкретния случай размера на глобата е фиксиран от ЗДП,
поради което и съдът намира, че не следва да се спира по подробно на този
въпрос.
Съдът намира, че направените
възражения от страна на въззивницата са неоснователни. От направеното
възражение при връчването на АУАН от въззивницата, съдът прави извода, че тя
като водач на МПС е възприела пешеходеца и е преценила, че е далеч от нейния
автомобил. От показанията на св. Ж., съдът установява, че в действителност не е
съществувала реална опасност за живота и здравето на пешеходеца в следствие на
поведението на въззивницата, по пешеходеца е бил на средата на пътното платно,
като вече е бил преминал двете пътни ленти за движение в насрещната посока за
движение на въззивницата. С твърденията си в с.з., проц.представител на
въззивницата се опитва да изгради оневиняваща версия за въззивницата, която
обаче е несъстоятелна и недоказана. Факта, че законодателят е предвидил
задължение за водачите на МПС да осигоруват предимство на преминаващите на
пешеходна пътека пешеходци по два начина, чрез спиране и чраз намаляване на
скоростта, съдът намира за ирелевантен. По делото безспорно е установено от
страна на свидетеля Ж., че с поведението си като водач на МПС, въззивницата Я. е нарушила правилата за движение описани в
ЗДП.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в определените за това срокове и съдържат изискуемите по закон
реквизити. НП е мотивирано, законосъобразно и правилно.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: