Р
Е Ш Е Н И Е
№ 408
гр. Кюстендил, 27.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора: Михаил
Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 287 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Л.З.Н.
***, чрез адв. Е.Й., против решение № 291/03.11.2023 г., постановено по а.н.д.
№ 678/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
В
касационната жалба се развиват съображения, че оспореното решение е неправилно.
Твърди се, че Районен съд – Кюстендил не е обсъдил
направените възражения за допуснатите съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление (НП). Сочи се, че са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на решението и връщане на делото ново разглеждане от друг състав на съда или отмяна
на решението, с което е потвърдено процесното НП.
Претендират се разноски.
Ответната страна – директорът на
Регионална дирекция по горите - Кюстендил, чрез процесуалния си представител
гл. юрк. А.Е., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението
на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Кюстендил, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
С
оспореното решение, районният съд е потвърдил наказателно постановление № 158/23.05.2023 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите - Кюстендил,
с което на Л.З.Н., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева и са
отнети в полза на държавата вещи, предмет на нарушението.
От приетите по делото доказателства,
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 15.03.2023 г. на
територията на ДГС - Кюстендил, касаторът транспортира с товарен автомобил
марка УАЗ с ДК № СА****АТ по пътя от махалаК.за с. Трекляно, обл. Кюстендил, 29
бр. мертеци с дължина 3,50 м. и 5 бр. мертеци с дължина 2,50 м. с обща кубатура
0,57 куб.м., без превозен документ. Прието е от служителите на РДГ -
Кюстендил, че Н. е извършил нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за което е
съставен констативен протокол серия ЮЗДП № 6067349 от 15.03.2023 г. За
конститираното нарушение е съставен АУАН № 1582/12.04.2023 г. и впоследствие е
издадено процесното наказателно постановление.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил наказателното
постановление с мотивите, че нарушението е безспорно установено от
доказателствата по делото. Приел е също, че правилно и законосъобразно е
наложена "глоба", без са допуснати съществени нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП, които да ограничат правото на защита на нарушителя и
доведат до незаконосъобразност на НП и обосноват отмяната му.
Съгласно
чл. 218, ал. 2 АПК,
във вр. чл. 63в от ЗАНН за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно. При осъществения контрол, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
настоящият касационен състав констатира, че в мотивите на обжалваното решение
неправилно е прието, че предмет на обжалване е НП № 158/23.05.2023 г., издадено
от директора на РДГ-Кюстендил в неговата цялост, тъй като с депозираната жалба пред районния съд Л.Н. е
оспорил НП само в частта, с която му е наложена „глоба“ в размер на 500 лв. и е
направил искане за отмяна на НП само в тази му част. В останалата част НП не е
било оспорено и не е било предмет на делото.
При
това положение, обжалването решение в останалата му част е недопустимо по
смисъла на чл. 209, т. 2 АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН, тъй като съдът
се е произнесъл извън предмета на делото, като е потвърдил НП № 158/23.05.2023
г., издадено от директора на РДГ-Кюстендил и в частта за отнетите в полза на
държавата вещи предмет на нарушението - 29 бр. мертеци с дължина 3,50 м. и 5
бр. мертеци с дължина 2,50 м. с обща кубатура 0,57 куб.м. В тази част НП не е
било оспорено и съдът не е сезиран с жалба, същото не е било предмет на
оспорване в производството по а.н.д. № 678/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Констатираният порок налага обезсилване на обжалваното решение в посочената му
част, като недопустимо.
В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно.
От
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че на
15.03.2023 г. касаторът Л.Н. е транспортирал с товарен автомобил УАЗ с ДК № СА****АТ
29 бр. мертеци с дължина 3,50 м. и 5 бр. мертеци с дължина 2,50 м. с обща
кубатура 0,57 куб.м., непридружени с превозен билет, с което е нарушил
забраната по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Независимо от начина, по който е
придобита дървесината, в посочената норма е въведена забрана за транспортирането
й без превозен билет, чието нарушаване е скрепено със санкцията, посочена в чл. 266, ал. 1
от ЗГ.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е доказано
по безспорен начин. При реализиране на административнонаказателната отговорност
не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание, противно на
твърденията, поддържани от жалбоподателя. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, спазени са предвидените форми и производство, и съдържат формалните
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както правилно
е приел и районният съд.
Възраженията в касационната жалба, че
предмет на нарушението по чл. 213 от ЗГ може да бъде само дървесина, добита от
горска територия, съдът намира за неоснователни. В случая, нарушението се
изразява в транспортиране на дървесина, която не е придружена с превозен билет.
Липсата му, дори и за дървесина, която е добита
извън горските територии
е нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ, което обуславя и съставомерност
на нарушението по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, доколкото за осъществяване на
състава на вмененото нарушение е абсолютно задължително превозваните дървета да
са придружени с превозен билет, независимо дали са добити
в горска територия
или извън такава. Марката, в този случай се поставя от
други лица – чл. 207 от ЗГ, но към ползвателя на
дървесината остава задължението тя да е маркирана и да има издаден превозен
билет, тъй като разпоредбата на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ не прави разлика откъде е добит
материала.
Неоснователни са и твърденията на
касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата
мотиви за отмяна на НП в оспорената му част. От една страна, при постановяване
на решението си Районен съд - Кюстендил се е съобразил със събраните по делото
доказателства и с представената от административнонаказващия орган преписка, а
от друга страна в решението си съдът е обсъдил възраженията, посочени в жалбата.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и
гласните такива.
Правилно първоинстанционният съд е
преценил неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касационната
инстанция също споделя този извод, тъй като обсъжданото административно
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и
отношенията, които засяга, от други подобни. Не са ангажирани и представени от
касационния жалбоподател доказателства за наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, нито пък за изключителни такива. Високата обществена
опасност на нарушенията по ЗГ, с оглед обекта на посегателство и вредните им
последици като цяло, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на спора, предвид
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна,
съдът присъжда такива в минимален размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ .
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 291/03.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 678/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 158/23.05.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил за отнетите в полза на държавата вещи, предмет на нарушението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291/03.11.2023г., постановено по а.н.д. № 678/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил в останалата му част.
ОСЪЖДА Л.З.Н.
*** да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, разноски по
делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: