№ 12636
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110168899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира така предявената искова молба за
редовна и допустима.
Предявен е осъдителен иск от Г. Л. А. (ищец) срещу „ГХБ“ ООД (ответник) с правно
основание чл. 52 ЗЗД във връзка с чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на
сумата 70 000. 00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 19.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумата.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗС във
връзка с 200, ал. 1 КТ за сумата от 3337. 46 лева – обезщетение за имуществени вреди -
направените разходи във връзка с проведеното лечение, ведно със законната лихва върху
сумата от 19.02.2024г. до окончателното й плащане.
Ищецът Г. Л. А. твърди, че по силата на трудов договор № 63583 от 01.08.2023 год. е
постъпил на работа при ответника, на длъжност "Оперативно надземно обслужване", с
работно място – летище София. На същата дата между лицата бил сключен втори трудов
договор за полагане на допълнителен труд на длъжност „Оператор, самолетообслужваща
техника“.
Твърди, че на 19.02.2024 г. по време на работа, е претърпял трудова злополука,
призната за такава с разпореждане на НОИ № 35157/06.03.2024г. Посочва, че злополуката е
настъпила, докато изпълнявала служебните си задължения на работното си място, когато
при обслужване на самолета – включване на агрегат, усуква десния си крак, вследствие на
което получава контузия на коляното.
Пояснява, че след инцидента е транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“, където е бил
прегледан и му е направена рентгенова снимка, от която е установено счупване на капачката.
След прегледа са му предписани болкоуспокояващи и кракът му е бил обездвижен с шина.
Твърди, че е установено разкъсване на менискус и на кръстни връзки на коленната става на
десния крак. Посочва, че вследствие на злополуката е претърпял операция в СБАЛТОСМ
1
"Проф. д-р ДШ", при която му е поставена метална пластина в коляното. Твърди, че в
периода от злополуката до 16.10.2024г. е бил в болничен поради временна
неработоспособност. Посочва, че му е издадено експертно решение № 05145 от 162 от ТЕЛК
на 01.10.2024 год., с което се констатира ограничение в обема на движението на дясна
колянна става.
Твърди, че следствие на злополуката изпитвал силни болки и страдания. Лечението му
е продължило девет месеца, като към момента на предявяване на исковата молба не се
възстановил напълно - изпитвал болка при по-интензивно натоварване на краката си. В
продължителен период от време не можел да се обслужва сам. Имал белег на крака в размер
на 6 см, който нарушава нормалният му начин на живот.
Счита, че предвид обстоятелството, че увреждането е настъпило по повод изпълнение
на трудовите му задължения, ответникът следва да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматичното
увреждане, в размер на 70 000 лева, както и за имуществените вреди – разноски за
лечението, в размер на 3337.46 лева.
Предвид изложеното, предявява иск по чл.200, ал.1 КТ. Представя доказателства и
прави доказателствени искания. Иска да се допусне съдебномедицинска експертиза. Иска да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с чиито показания да се
установи претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания. Иска ответникът
да бъде задължен да представи трудовото му досие за установяване на съществуващо
трудово правоотношение между страните. Иска да бъде освободен от плащането на
държавни такси и разноски. Претендира разноски.
Ответникът - „ГХБ“ ООД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на иска. Признава обстоятелствата, че към датата на
процесното събитие ищецът е работил на посочената длъжност, както и че на 19.02.2024 г.,
същият действително е претърпял трудова злополука – усукване на крак, в резултат на която
получил травма на коляното.
Прави възражение за допусната от страна на работника груба небрежност, с твърдение,
че ищецът се е обърнал рязко. Твърди, че работодателят няма вина за злополуката. Твърди,
че ищецът има предходна оперативна интервенция и че установените в заключението от
магнитнорезонансното изследване изменения в ставата са в следствие на тази интервенция.
В тази връзка твърди, че уврежданията, болките, белега и ограничението в обема на
движение на ставата не са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука, тъй
като са били налице и преди нея. Оспорва твърдението, че белегът пречи на нормалния
живот на ищеца, тъй като същият бил с малък размер и на трудно видно място. Прави
възражение с правно основание чл. 200, ал. 4 КТ, като твърди, че ищецът е получил
обезщетение от застрахователно дружество за претърпяната от него злополука. Поддържа,
че претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен с оглед
травматичното увреждане. Прави възражение с правно основание чл. 201, ал. 2, т. 1, КТ,
доколкото твърди, че ищецът с посочените действия допринесъл за настъпването на
2
вредоносния резултат и размерът на претендираното обезщетение следва да бъде намален.
По изложените съображения оспорва да дължи заплащане на претендираното
обезщетение, в условията на евентуалност иска размерът на претендираното обезщетение да
бъде намален. Представя доказателства. Иска да бъде допуснат един свидетел при режим на
довеждане, с чиито показания да се установят обстоятелствата във връзка с настъпването на
трудовата злополука и състоянието на ищеца след нея. Иска издаването на съдебни
удостоверения за снабдяване с информация за притежаваните от ищеца банкови сметки и за
разкрИ.е на банковата тайна. Иска издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред НОИ за снабдяване с информация на увреждания на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Относно правата и обстоятелствата, които се признават:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните следва да се отделят
следните обстоятелства: че между страните е сключен трудов договор № 63583 от 01.08.2023
год., по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника, на длъжност
"Оперативно надземно обслужване", с работно място – летище София, както и сключването
на втори трудов договор за полагане на допълнителен труд на длъжност „Оператор,
самолетообслужваща техника“; че на 19.02.2024 г. Г. Л. А. е претърпял инцидент – трудова
злополука на работното си място.
Относно обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване:
В предмета на настоящото дело няма правно релевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Относно доказателствената тежест:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 200, ал. 1
КТ ищецът Г. Л. А. следва да докаже следните обстоятелства: наличие на валидно трудово
правоотношение между страните; претърпяна злополука по време на работния процес;
настъпването в пряка причинно-следствена връзка със злополуката на твърдените
имуществени вреди; твърденият размер на вредите - 3337.46 лева.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 200, ал. 1
КТ ищецът Г. Л. А. следва да докаже следните обстоятелства: наличие на валидно трудово
правоотношение между страните; претърпяна злополука по време на работния процес;
настъпването в пряка причинно-следствена връзка със злополуката на твърдените
неимуществени вреди; твърденият размер на вредите – 70 000 лева.
Ответникът носи тежестта да докаже, че са налице обстоятелства, на които основава
възраженията си. По възражението с основание чл. 200, ал. 4 следва да докаже, че е
налицевалидно правоотношение между работодателя и застраховател по договор за
застраховка; че застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение за претърпяната трудова
злополука.
3
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ следва ответникът да
докаже, че ищецът е проявил груба небрежност при осъществяване на трудовите си
задължения - не е положил грижа, каквато и най небрежният би положил в подобна
обстановка; че е налице причинна връзка между неговото поведение и настъпването на
вредоносния резултат.
По доказателствата и доказателствените искания:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, намира приложените към исковата молба и
молба с вх. № 371794/19.11.2024 г. писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства следва да бъдат уважени
исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Доколкото е възможно да има конкретно разграничаване на обстоятелствата, които ще се
установяват от свидетелите, съдът допуска до разпит исканите от ищеца двама свидетели
при режим на довеждане за установяване на претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания. Допуска до разпит искания от ответника свидетел при режим на довеждане за
установяване обстоятелствата по настъпване на трудовата злополука.
Ищецът е направил искане за изслушване на съдебномедицинска експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните
въпроси:
1. Причинено ли е на ищеца описаното в обстоятелствената част на тази искова молба
травматично увреждане? Било ли е съпроводено с болки и страдания и какви?
2. Възможно ли е това увреждане да бъде причинени по начина, описан в исковата
молба и каква е продължителността на оздравителния период в конкретния случай?
3. Протекло ли е лечението и възстановяването с усложнения и от какъв характер?
4. Налагат ли телесното увреждане и протеклото лечение някакви ограничения на
двигателния режим на ищеца, както и промени на водения от него начин на живот,
включително и по отношение на останалия вследствие на травмата белег на крака?
Съдът намира направеното от ищеца искане за допустимо, зададените въпроси
необходими и относими, поради което съдебно-медицинската експертиза следва да бъде
допусната.
Ответникът е направил искане, ако съдебната експертиза бъде допусната вещото лице
да отговори на следния допълнителен въпрос: Преди настъпването на трудовата злополука
пострадалото лице имало ли е заболявания, увреждания и операции в областта на дясното
коляно и, ако да, какви? Съдът намира направеното от ответника искане за допустимо,
зададеният въпрос необходим и относим, поради което задачите на поисканата съдебно-
медицинска експертиза следва да обхванат и същия.
Искането на ищеца ответникът да бъде задължен да предостави трудовото му досие на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът
4
признава и не оспорва наличието на действително трудово правоотношение между страните.
За установяване за същото са представени и писмени доказателства – трудов договор от
01.08.2023 г. и трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател от
същата дата.
Исканията на ответника на основание чл. 186 ГПК да бъде изискана информация от
БНБ за притежаваните от ищеца банкови сметки; да бъде изискано извлечение за
движенията по сметките на ищеца; както и да се постанови определение за разкрИ.е на
банкова тайна, съгласно чл. 62, ал. 5, т. 3, за да се докаже твърдяното получаване на
обезщетение от застраховка, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото по
възражението с правно основание чл. 200, ал. 4 КТ ответникът следва да докаже, че на
ищеца е заплатено обезщетение от застраховател по застрахователен договор, по който
страна е работодателят.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
НОИ за снабдяване с издадени и предоставени пред НОИ болнични листове на ищеца, с
които да се установи съществуването на хронични здравословни увреждания преди
настъпване на процесната трудова злополука, следва да бъде оставено без уважение,
доколкото наличието на предходни заболявания не е основание за изключване на
отговорността на работодателя за настъпилата трудова злополука, нито за намаляване на
дължимото обезщетение. Наличието на предходни увреждания не разкъсва причинната
връзка между процесната трудова злополука и преживените от ищеца болки и страдания.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. от 14 30 , за която дата да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените документи като писмени доказателства по делото.
ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
че между страните е сключен трудов договор № 63583 от 01.08.2023 год., по силата на
който ищецът е постъпил на работа при ответника, на длъжност "Оперативно надземно
обслужване", с работно място – летище София, както и сключването на втори трудов
договор за полагане на допълнителен труд на длъжност „Оператор, самолетообслужваща
техника“;
че на 19.02.2024 г. Г. Л. А. е претърпял инцидент – трудова злополука на работното си
място.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от страна на ищеца – Г. Л. А. по предявения иск с правна квалификация
5
чл. 200 КТ.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане от страна на ответника – „ГХБ“ ООД по предявения иск с правна
квалификация чл. 200 КТ.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, с която вещото лице да
отговори на следните въпроси: 1) Причинено ли е на ищеца описаното в обстоятелствената
част на тази искова молба травматично увреждане? Било ли е съпроводено с болки и
страдания и какви? 2) Възможно ли е това увреждане да бъде причинени по начина, описан
в исковата молба и каква е продължителността на оздравителния период в конкретния
случай? 3) Протекло ли е лечението и възстановяването с усложнения и от какъв характер?
4) Налагат ли телесното увреждане и протеклото лечение някакви ограничения на
двигателния режим на ищеца, както и промени на водения от него начин на живот,
включително и по отношение на останалия вследствие на травмата белег на крака? 5) Преди
настъпването на трудовата злополука пострадалото лице имало ли е заболявания,
увреждания и операции в областта на дясното коляно и, ако да, какви?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. Г..
Указва на ответника да заплати 350 лв. за вещо лице в 1 седмичен срок, како следва да
се внесе и 350 лв. от бюджета на съда за възаграждение на вещото лце.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен ответника да
представи личното трудово досие на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде служебно изискана
информация от БНБ за притежаваните от ищеца банкови сметки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде служебно изискано или да
бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред надлежните институции за
снабдяване с извлечение за движенията по сметките на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да се постанови определение за
разкрИ.е на банкова тайна, съгласно чл. 62, ал. 5, т. 3.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НОИ за снабдяване с издадени и предоставени пред
НОИ болнични листове на ищеца, с които да се установи съществуването на хронични
здравословни увреждания преди настъпване на процесната трудова злополука.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че е налице валидно сключен
договор за застраховка, по силата на който на ищеца е заплатено обезщетение за
претърпяната трудова злополука. Указва на ответника следва да конкретизира какво твърди
има ли договор за застраховка с кого е сключени на какво основание и има ли плащане по
него и ако има каква е връзката на това плащане с ответника.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че ищецът е проявил груба
небрежност при осъществяване на трудовите си задължения.
6
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Съдът
уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура
по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, които може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софииски раионен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софииски раионен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, които се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свои процесуален представител, които от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7