О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………….
03.10.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 717 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
243, ал. 7 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от П.К.Б. ***, подадена срещу определение № 481 от 07.08.2019 г., постановено по чнд № 1628/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление от 19.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д-2057/2018 г. по описа на Районна прокуратура-град Плевен, водено за престъпление по член 290, ал. 1 НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на прокурора и на определението на първостепенния съд и се прави искане за тяхната отмяна.
Плевенският окръжен
съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата на П.К.Б.
срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е процесуално недопустима. Поради това Плевенският районен съд е
следвало да я остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство. Ето защо определението на основния съд следва
да бъде отменено, жалбата на Б. – оставена без разглеждане, а съдебното
производство по вчнд № 717/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд да бъде
прекратено.
Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Следователно кръгът на лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е изчерпателно изброен и не може да бъде разширяван от съда. В производството по чл. 243, ал. 4 НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, пострадалите от престъплението и техните наследници, които в съдебната фаза на процеса могат да се конституират като граждански ищци и частни обвинители и ощетеното юридическо лице. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението на прокурора. В аналогичен смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, например решение № 536 от 22.11.2002 г. по н. д. № 432/2002 г., ІІІ н. о. и решение № 301 от 20.05.2003 год. по н. д. № 87/2003 г., І н. о.
В разглеждания случай прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство, водено за престъпление по член 290, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 290, ал. 1 НК – съобразно правната доктрина и съдебната практика, е на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществените отношения, свързани с правосъдието. То не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Ето защо П.К.Б. не притежава качеството на пострадал от това престъпление /макар и досъдебното производство да е започнало по негов сигнал/ и не е правно легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът не определя П.Б. като пострадал от престъпление по чл. 290, ал. 1 НК по смисъла на чл. 75 и 76 НПК, които разпоредби очертават правната характеристика на пострадалия в наказателния процес. Това е така, тъй като той не е претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, което е на формално извършване. Тълкуването на чл. 75 и 76 НПК сочи, че пострадали от престъпление може да има единствено при деяния, за които в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици т. е. вредите следва да са елемент от обективната страна на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в наказателния процес. Последното не означава, че при формалните престъпления, при които вредните последици не са признаци от състава на деянието, вредни последици не са налице. Вярно е обратното. Но поначало липсата на съставомерни вреди при тях предпоставя увреждане или застрашаване на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице – пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 481 от 07.08.2019 г., постановено по чнд № 1628/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
ОСТАВЯ жалбата на П.К.Б. ***, подадена срещу постановление от 19.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура-гр. Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д-2057/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Плевен, провеждано за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по вчнд № 717/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.