Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.06.2020г.
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря
Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа
докладваното от съдия Д. Чардаков гр.д.№5115/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.150 вр. чл.143 СК.
Ищецът Ц.Т.Т., род. на ***г.
/непълнолетен, навършил 14-годишна възраст в хода на производството по
настоящото дело/, действащ лично и със съгласието на майка си С.С.А., твърди,
че ответникът Т.М.Т. е негов баща. Поддържа, че родителите му са разделени, а по
силата на съдебна спогодба от 26.11.2008г., постигната по гр.д.№2169/2008г. на
РС – Пазарджик, баща му е поел задължение да му два месечна издръжка в размер
на 70лв. Твърди, че след постигането на спогодбата са настъпили обстоятелства,
налагащи увеличаване на издръжката – пораснал, увеличили се разходите му за
храна, облекло, образование и извънучилищни занимания. Увеличил се и нормативно
заложеният минимален размер на издръжката.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да увеличи присъдената месечна издръжка от 70 лв. на 300лв.,
считано от подаването на исковата молба в съда на 27.12.2019г. до настъпването
на обстоятелства, налагащи прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Твърди, че ответникът
може да дава поисканата издръжка, тъй като има високоплатена работа. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът Т.М.Т. частично
признава иска до размера на 180лв. За разликата до 300лв. издръжка оспорва иска
при твърдение, че не може да дава повече, тъй като няма имущество и достатъчно
доходи.
Районният съд, като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа
и правна страна следното:
Искът по чл.150 СК е допустим,
тъй като е предявен от лице по чл.143, ал.2 СК, имащо право на издръжка, срещу
задълженият да я дава родител.
За уважаването на иска ищецът
следва да докаже, че ответникът е негов родител, който е осъден да го издържа,
наличието на промяна в обстоятелствата, налагаща увеличение на вече присъдената
издръжката, както и способността на ответника да я заплаща в претендирания
размер.
В тежест на ответника е
да установи положителния факт на изпълнение на задължението за даване на
издръжка в претендирания размер, евентуално наличието на обстоятелства, които
му пречат да плаща поисканата издръжка.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.
По своето правно естество
задължението за издръжка е установено от закона строго лично и безвъзмездно
задължение, основано на семейна връзка, по силата на което членове от
семейството доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на
същото семейство. Едно от основните задължения за издръжка е задължението за
издръжка на децата от техните родители. Същото в основата си е морално
задължение, което следва да се изпълнява доброволно и което законът е уредил в
чл.143, ал.2 СК. Съгласно цитираната
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК предвижда
размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и
възможностите на родителите.
По делото няма спор, че ответникът Т.М.Т.
е баща на ищеца Ц.Т.Т., както и че по силата на съдебна спогодба от
26.11.2008г., постигната по гр.д.№2169/2008г. на РС – Пазарджик, бащата е поел
задължението да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 70лв. Вярно е
твърдението в исковата молба, че от постигането на спогодбата до настоящия
момент е изминал дълъг период от време, през който съществено са се променили
социално-икономическите условия на живот в страната. Основен критерий за това е
обстоятелството, че минималната работна заплата е нараснала от 220лв. на 610лв.
Последното представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.150 от СК, тъй като
пряко влия върху минималния размер на издръжката за едно дете, предвиден в
чл.142, ал.2 СК.
Безспорно е, че през тези години ищецът
е пораснало, което обективно е довело до увеличаване на необходимите средства
за храна, облекло и задоволяване на неговите културни и социални потребности. Видно
от показанията на св.А. М. Г. и св.Л. Г. А., ищецът е ученик в 7 – ми клас на
спортното училище в гр.П, където тренира джудо. Развива активна състезателна
дейност и участва в състезанията, организирани от националната федерация по
джудо, както и на международни състезания в чужбина. Разходите за екипировка и
пътувания не се покриват от училището, а основно от родителите на
състезателите. За явяването на състезания са необходими около 250лв. месечно.
Отделно за екипировка са необходими около 600лв. на година. Към тези извънредни
разходи следва да се добавят и обичайните разноски за храна, облекло, лечение,
обучение и социално-културни потребности.
От горните обстоятелства е видно, че
нуждите на ищеца от издръжка са нараснали значително в сравнение с тези, при
които е определен размерът на издръжката по гр.д.№2169/2008г. на РС – Пазарджик.
Съдът намира, че за тяхното задоволяване са необходими минимум 400лв. на месец.
За осигуряването на средствата следва да се ангажира адекватна отговорност и от
двамата родители, съобразно с техните възможности.
Видно от представения от ответника
трудов договор от 29.04.2020г., същият работи по безсрочно трудово
правоотношение при работодателя „К.-С“ ЕООД, гр.Д.и получава минималната
работна заплата от 610лв. на месец. Няма друго имущество, от което да се
издържа.
Водно от приетия по делото социален
доклад на ДСП – Пазарджик, майката на ищеца също получава минималното към
момента трудово възнаграждение от 610лв. При това положение възможностите на
родителите са изравнение и всеки от тях следва да осигури половината от
необходимите средства за издръжката.
При
така направените изводи съдът намира, че искът за увеличение на издръжката,
която се дължи от ответника, се явява основателен до размера на 200лв. За
разликата до предявения размер от 300лв. искът следва да се отхвърлен като
неоснователен поради липсата на доказателства, че ответникът разполага с
възможност да плаща издръжка в такъв размер. Увеличената с 130лв. издръжка се
дължи от предявяването на иска до настъпването на обстоятелства, налагащи
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава при
просрочие.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
иска. Представил е доказателства да е направил такива в размер на 400лв. –
платено адвокатско възнаграждение. От тях по съразмерност следва да получи 226,09лв.
Ответникът също претендира съдебни
разноски, на каквито има право съразмерно с отхвърлената част от иска.
Представил е доказателства за направени разноски в размер на 300лв. – платено
възнаграждение за един адвокат. От тях по съразмерност следва да се присъдят
130,43лв.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК
вр. т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи ДТ
върху увеличението от 130лв. на издръжка, която възлиза на 187,20лв.
С оглед императивната разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
УВЕЛИЧАВА издръжката, определената
със съдебната спогодба от 26.11.2008г., постигната по гр.д.№2169/2008г. на РС –
Пазарджик, като увеличава същата от 70лв.
на 200лв. и ОСЪЖДА ответника Т.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплаща
на ищеца Ц.Т.Т. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.С.А. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка по чл.143, ал.2 СК в размер на 200лв., считано от 27.12.2019г. до
настъпването на причини за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като за разликата
до 300лв. претендирана издръжка ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Т.М.Т.
с ЕГН ********** да заплати на ищеца Ц.Т.Т. с ЕГН ********** съдебни разноски в
размер на 226,09лв.
ОСЪЖДА Т.М.Т. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – гр.Пазарджик държавна такса в размер на 187,20лв.
ОСЪЖДА ищеца Ц.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати на ответника Т.М.Т. с ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 130,43лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 25.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: