№ 651
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.02.2022 г. по гр.д. № 45777/21 г., СРС, ГО, 160-ти с-в е
осъдил Столична община - район „И.“, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
„******* ******* да заплати в полза на В. А. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* бл. *******, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от В. А. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.10.2020 г., при
придвижване на В. А. М. по обичайния маршрут от работното място към
основното й място на живеене и изразяваща се в счупване в областта на левия
глезен, ведно със законната лихва от датата на злополуката-05.10.2020 г. до
окончателното погасяване, като е отхвърлил иска с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 14 000 лева до пълния
предявен размер от 16 000 лева. Осъдил е Столична община-район „И.“, ЕИК
*******, с адрес: гр. София, бул. „******* ******* да заплати в полза на
адвокат Я. Д. Д. от САК, с адрес за извършване на дейността: гр. София, пл.
*******, ет. 2, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 962,50 лева,
1
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца В. А.
М. безплатна правна помощ в исковото производство по гр.д. № 45777/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
Осъдил е В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* бл.
******* да заплати в полза на Столична община - район „И.“, ЕИК *******,
с адрес: гр. София, бул. „******* *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 44,38 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
45777/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове. Осъдил е Столична община- район „И.“, ЕИК
*******, с адрес: гр. София, бул. „******* ******* да заплати в полза
бюджета и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата от 822,50 лева, представляваща разноски за държавна такса и
депозит за вещо лице в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Столична
община- район „И.“, ЕИК *******, представлявана от кмета И.Ц., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт И. И., със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* ******* в частта, в която СРС, ГО, 160-ти с-в е осъдил
Столична община - район „И.“, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
„******* ******* да заплати в полза на В. А. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* бл. *******, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от В. А. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.10.2020 г., при
придвижване на В. А. М. по обичайния маршрут от работното място към
основното й място на живеене и изразяваща се в счупване в областта на левия
глезен, ведно със законната лихва от датата на злополуката-05.10.2020 г. до
окончателното погасяване, както и в частта на присъдените разноски, с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че решението в обжалваната част е
недопустимо като постановено „свръх петитум“, че е неправилно поради
противоречие с материално правни норми, че е постановено при непълни и
протворечиви мотиви и необосновано.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че трудовата злополука се
изразява в счупване в областта на левия глезен, но според приложеното по
делото Разпореждане № 29986 от 22.10.2020 г. на НОИ, чиито констатации са
2
задължителни за гражданския съд, трудовата злополука е определена като
„стъпване накриво“, падане, а счупването в областта на левия глезен е
посочено като резултат на трудовата злополука. Обезщетение по чл.200 КТ
може да се иска само за вреди, които не само са причинени пряко и
непосредствено от злополуката, но и обективно настъпват винаги при
обичайно развитие на обстоятелствата при подобна злополука. Според
съдебната практика е необходимо причинният процес за настъпването на
вреди да се ограничи само до неговото типично, закономерно протичане, а не
до случайно стечение на обстоятелствата. Според вещото лице, специалист по
ортопедия и травматология, спъване и стъпване на криво не винаги води до
счупване, поради което следва да се приеме, че счупването не е адекватна
последица от злополуката „стъпване накриво“.
Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно
доказване неимуществените вреди, а именно фрактура счупване в областта на
левия глезен със засягане на ставата не отговаря на изискванията на закона за
„адекватна последица“ от трудовата злополука „спъване“ и поради това не подлежи на
обезщетяване по чл. 200 КТ; силни болки, оток и невъзможност за движение в
областта на левия глезен; временна нетрудоспособност с приложени
болнични за 180 дни - доказана нетрудоспособност 40 дни с назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза, 3 месеца по показания на свидетеля -
син на ищцата; неотшумели към момента на завеждане на исковата молба
оплаквания от болка, оток и ограничени движения в областта на лявата глезенна
става, категорично опровергано от вещото лице, според който към момента на
прегледа в хода на първоинстанционното производство ищцата няма никакви
оплаквания; постелен режим за два месеца - 15 дневен период доказан от
експертизата, гипсова имобилизираща шина, заменена впоследствие с ортеза
на лявата подбедрица за няколко седмичен период от време, предвижване за
период от два месеца с патерици - доказан с назначената по делото експертиза
40-дневен /месец и 10 дни/ период на предвижване с патерици; Два месеца строг
щадящ режим - доказан със съдебно-медицинската експертиза 40- дневен
двигателен режим, нарушения на съня, приети за недоказани от съда;
няколкомесечен възстановителен период с двигателен режим-според съдебната
експертиза 40 дневен период за пълно възстановяване и двигателен режим,
липса на пълно възстановяне - доказано оборено от съдебно-медицинската
експертиза, Негативно отражение върху психиката, напрегнатост и
3
раздразнителност, отхвърлени от първоинстанционния съд като недоказани.
Съдът в мотивите си е приел, че не се осъществява такова поведение на ищцата, което да се
изразява в груба небрежност и което да е довело до реализиране на процесния инцидент.
Това противоречи на събрания доказателствен материал. Вещото лице заяви в съдебна зала,
че не при всяко стъпване се стига до счупване. Основният фактор да се счупи костта е как се
стъпва, т.е. силата на стъпване. Това е явление в пряка подчиненост от волята на
стъпващия. Съдът правилно е отбелязал, че намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - при неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В случая е налице
точно това - невнимателно ходене на човек в напреднала възраст,
неравномерно разпределение на тежестта. И най-небрежният човек, особено
на възраст, ходи бавно и стъпва внимателно, за да не падне и не си причини
контузия, нещо, което пострадалата не е направила в необходимата степен, за
да избегне спъване. Вещото лице заяви недвусмислено, че счупването на
малеол не се случва при всяко спъване, не е вътрешно присъща и необходима
последица от спъването. Отново се заявява, че работодателят по чл. 200 КТ
може да бъде държан отговорен само за вреди, които са обективни и
вътрешно присъщи на злополуката, но съдът неправилно не е коментирал
тези доводи в решението си.
Твърди се още, че решението в обжалваната му част противоречи на материално
правните норми при определяне размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД.
Присъденото обезщетение в размер на 14 000 лв. е значително по-високо от обезщетенията,
присъдени в много по-тежки случаи. Сочи се, че и присъденото адвокатско възнаграждение
на ищеца е прекомерно и завишено, а разноските на ответника занижени.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното като частично недопустимо в частта, в която е налице
произнасяне „свърх петитум“ или да бъде отменено в обжалваната част като
неправилно и да бъде постановено ново по съществото на спора. При
условията на евентуалност се прави искане размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален като несъответстващ на понятието
справедливост. Да бъде намалено и присъденото адвокатско възнаграждение,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция и юрисконсултско
4
възнаграждение.
Въззиваемата страна/ ищец В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******“, бл. *******, чрез пълномощника адвокат Я. Д. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, пл.“******* , сграда СБА оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
С определение от 07.06.2022 г. по гр.д. № 45777/21 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 160 състав е оставил без уважение искане за
изменение на решение № 1285/20.02.2022 г., постановено по гр.д. №
45777/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските,
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 43992/07.03.2022 г., подадена от
името на ответника Столична община - район „И.“ срещу решение №
1285/20.02.2022 г., постановено по гр.д. № 45777/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в.Определението е влязло в снила на 29.06.2022 г.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за
сумата от 16 000 лв., след изменението, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на трудова
злополука, настъпила на 05.10.2020 г., при придвижване на ищцата по
обичайния маршрут от работното място към основното й място на живеене и
изразяваща се в счупване в областта на левия глезен, ведно със законната
лихва от датата на злополуката - 05.10.2020 г. до окончателното погасяване.
Ищцата В. А. М. твърди, че по силата на трудов договор № РИС 16-
5
РД15-1554/30.11.2016 г., сключен между ответника, в качеството на
работодател и В. А. М., в качеството на служител, се е намирала в трудово
правоотношение с ответника Столична община-район „И.“, при когото
заемала длъжността „Инструктор диетично хранене“, с място на работа гр.
София-район И.. На 05.10.2020 г., в гр. София, при придвижване по
обичайния си маршрут от работното си място към основното си място на
живеене, стъпила на криво с левия крак, при което паднала и получила
счупване в областта на левия глезен. С разпореждане № 29986/22.10.2020 г.,
издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ
- София град, настъпилата с ищцата на 05.10.2020 г. злополука е призната за
трудова по чл. 55, ал. 2 КСО, като разпореждането е влязло в законна сила на
15.06.2021 г. Твърди, че в резултат на сочената злополука, е получила
следните травматични увреждания, а именно фрактура в областта на
латералния фибуларен малеол на левия глезен със засягане на ставата.
Непосредствено след инцидента, ищцата била транспортирана по спешност
до УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София, където постъпила в клиниката по
Ортопедия и травматология с оплаквания от силни болки, оток и
невъзможност за движение в областта на левия глезен. Била й назначена
медикаментозна терапия. Наложило се оперативно лечение, поради което е
осъществена оперативна интервенция, а именно закрита репозиция на
фрактура без вътрешна фиксация с поставяне на гипсова имобилизираща
шина. Ищцата била изписана от болницата на 08.10.2020 г. с указания за
придвижване с две помощни средства, без натоварване на крайника. В
последствие при ищцата се проявили оплаквания от болки и оток в областта
на лявата подбедрица, като в тази връзка ищцата е прегледана в спешно
отделение, при което обективно е констатиран оток на лява подбедрица и
поставена ортеза на 18.10.2020г. За целите на оздравителния процес от
уврежданията, претърпени в резултат на процесната злополука, се наложило
ищцата да ползва отпуск по болест за временна неработоспособност от общо
180 календарни дни. Твърди се, че и към датата на депозиране на исковата
молба в съда /04.08.2021 г./ болките, отокът и ограниченията в движенията на
лявата глезенна става не са отшумели. В резултат на причинената при
процесната злополука фрактура ищцата не можела да използва пълноценно
левия си долен крайник за продължителен период от време, което й създавало
затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на
някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности, което от своя страна
породило необходимост от ползване на чужда помощ и съдействие от близки
за задоволяване на ежедневните битово-хигиенни нужди. Освен това,
процесното събитие се е отразило негативно и върху психиката на ищцата.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата сумата от 16 000
лева/ след изменението/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на трудова злополука, настъпила на
05.10.2020 г., при придвижване на ищцата по обичайния маршрут от
6
работното място към основното й място на живеене и изразяваща се в
счупване в областта на левия глезен, ведно със законната лихва от датата на
злополуката - 05.10.2020 г. до окончателното погасяване.
Ответникът Столична община-район „И.“ в депозирания писмен отговор
е оспорил исковете.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че по силата на трудов договор № РИС 16-РД15-
1554/30.11.2016 г., сключен между ответника, в качеството на работодател и
В. Ангелова М., в качеството на служител, е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала при ответника
длъжността „Инструктор диетично хранене“, с място на работа гр. София -
район И., че с разпореждане № 29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл.
60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ- София град,
декларираният от ищцата инцидент от 27.10.2018 г. е определен за трудова
злополука, както и че това разпореждане е влязло в законна сила на
15.06.2021 г.
Представена е Декларация за трудова злополука № 7/16.10.2020 г., от
която се установява, че на 05.10.2020 г., около 12:50 часа в гр. София, ж.к.
Дружба - 1, до сградата на Детска млечна кухня - до бл. 40, ищцата тръгвайки
си от работното си място се спънала при което паднала и получила счупване
в областта на левия глезен. Съгласно рентгеново изследване, издадено от
Клиника по образна диагностика към Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Анна“ АД- София, на дата 05.10.2020 г. на
ищцата е извършено рентгенография на лява глезенна става, фас и профил,
при което е установена фрактура в областта на латерален, фибуларен малеол -
тип Вебер Ц. Представена е епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и
травматология при Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Анна“ АД - София, от която се установява, че ищцата е
постъпила в Клиника по ортопедия и травматология при Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД - София на
05.10.2020 г., в 15:41 часа, като след извършено рентгеново изследване е
установена фрактура на лява глезенна става и е назначено оперативно лечение
- закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация - тибия и фибула,
патела. Установява се още, че оперативната интервенция е извършена на
05.10.2020 г. и се изразявала в маниална репозиция и поставяне на гипсова
шина. Представени са болнични листи, от които се установява, че във връзка
с процесната трудова злополука, ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност за период от 180 дни без прекъсване, считано от
05.10.2020 г. /датата на настъпване на увреждането/ до 02.04.2021 г.
Представен е и лист за преглед на пациент № 29427 от 18.10.2020 г., от който
се установява, че на същата дата на ищцата е извършен преглед, при който е
установен оток на лява подбедрица след фрактура на лява глезенна става;
проходими повърхностини и дълбоки вени на долни крайници. Представен е
амбулаторен лист № 1436/09.11.2020 г., от който се установява, че на същата
7
дата на ищцата е извършен контролен преглед от лекар - специалист, при
който са установени оток и ограничени движения на лявата глезенна става,
амбулаторен лист № 1653/07.12.2020 г., от който се установява, че на същата
дата на ищцата е извършен контролен преглед от лекар - специалист, при
който са установени оток и ограничени движения на лявата глезенна става.
Такива са установени и при извършени контролни прегледи на 23.12.2020 г.,
06.01.2021 г., 04.02.2021 г. и 01.03.2021 г. Според експертно решение на
ТЕЛК № 1709 от 03.07.2012 г., на 03.07.2012 г. на ищцата е определена трайна
неработоспособност от 74 % за срок от три години, при диагноза:
дисеминиран лупус еритемадотес - кожно ставна форма; деформирана
полиартроза; шийна и лумбална остеохондроза; радикулерен с-м; варици на
подбедриците; постфлебитен с-м; с-ние след феморопоплитеална
флеботромбоза вдясно; с-ние след фрактура на лъчевата кост на дясна ръка,
ограничена подвижност на дясна китка; ИБС, стенокардия II ФК, АХ II ст.;
левокамерна хипертрофия; двойно плоскостъпие. От писмо от Регионална
картотека на медицинските експертизи към Столична регионална здравна
инспекция, се установява, че след дата 01.07.2015 г. по отношение на ищцата
В. А. М. не са постановявани последващи решения на ТЕЛК.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, от
което се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с
разпореждане № 29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО
от длъжностно лице при ТП на НОИ - София град, ищцата е получила
счупване на външен малеол, закрито, на лява глезенна става, че от получената
травма, ищцата е търпяла интензивни болки през първите 15 дни след
реализиране на увреждането, като през този период е имала нужда от
обезболяващи медикаменти и спазване на предимно постелен режим.
Установява се още, че във връзка с получената при процесната трудова
злополука травма, ищцата е претърпяла оперативна интервенция, след която е
поставена гипсова имобилизация, впоследствие заменена с ортеза, която
ищцата е носила 40 дни, като през това време се е придвижвала с патерици.
От заключението на вещото лице се установява също, че при носенето на
гипсовата имобилизация и ортезата, ищцата не е могла да движи левия си
долен крайник в областта на глезена за период от 40 дни, като за същия
период не е могла да използва функционално и пълноценно левия си крак,
било е необходимо да спазва двигателен режим, и се е нуждаела от чужда
помощ, тъй като не е могла да придвижва с две патерици. Вещото лице
изрично посочва, че при извършения личен преглед на ищцата /на 09.11.2021
г./, при ищцата не са констатирани отоци и ограничени движения в областта
на глезена. Посочва също, че ищцата изпитва болки в областта на полученото
увреждане при промяна на време, както и че при по-голямо натоварване се
получава оток в областта на увредения при процесната трудова злополука
глезен. Вещото лице изрично посочва, че при промяна на времето и
интензивно физическо натоварване, ищцата ще изпитва болки в областта на
глезена и в бъдеще, както и че с напредване на възрастта, в областта на
8
фрактурата е възможно развитието на дегенеративни заболявания. Според
СМЕ, лечението при счупване на латерален малеол на глезенна става
продължава около 6 месеца, като в този период се включват операционна
интервенция /кръвна или безкръвна/, имобилизация и рехабилитация на
глезенната става. Установява се още, че ищцата има двойно плоскостъпие,
което датира от повече от 20 години, поради което се налага да ходи със
стелки в обувките, което от своя страна води до липса на промяна в
походката. В тази връзка, вещото лице заявява в открито съдебно заседание на
20.12.2021г.,че лицата, които страдат от двойно плоскостъпие, и които ходят
без съответните стелки в обувките, имат болки в областта на ходилата и се
образува т.нар. „кокалче“ в основата на палеца /мед. „халукс валбус“/, като
използването на стелки спомага да няма болка при ходене, но по никакъв
начин не се отразява на координацията на човека, че механизмът на счупване
на латерален малеолус няма нищо общо с плоскостъпието и последното няма
никакво отношение към настъпването на фрактурата на латералния малеолус.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля А. Г.С., син на ищцата В. А. М., се установява, че именно той е
човекът, който първи е помогнал на ищцата след реализиране на инцидента,
при който последната е получила процесното увреждане на лявата си глезенна
става. Заявява, че след изписването си от болницата, ищцата е била почти
обездвижена, като се налагало свидетелят С. да й помага в домакинската
работа и за посрещане на ежедневните й нужди. Три месеца след инцидента,
ищцата вече ходила самостоятелно, без нужда от чужда помощ и използване
на помощни средства за това. Сочи още, че при промяна на времето и при
натоварване, ищцата се оплаква от болки в наранения при злополуката
глезен.
От правна страна:
Относно иска с правно основание чл.200 КТ
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за вреди,
причинени от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили на работника временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна
отговорност. За да бъде налице такава отговорност, следва да
се установи наличие на трудово правоотношение между страните, наличие на
професионално заболяване или трудова злополука, без да се налага
изследване и установяване на виновни действия или бездействия на
длъжностни лица на работодателя, като това следва да бъде установено по
съответния административен ред, причинена временна неработоспособност,
9
трайна неработоспособност над 50 % или смърт, вреда-имуществена или
неимуществена и причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата. В решение 374 от 23.07.2014 г. по гр.д. №
3766/13 г., ГК, ІV ГО е посочено, че в разпоредбите на чл.57 и следващите от
Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране,
разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е
детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1
КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за
установените в него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този
текст. Установяването на факта на трудовата злооплука не може да се
извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен
ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила
разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да
предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното
исково производство. В този смисъл е установената трайна практика на ВКС,
а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр. дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на ВКС, III г., решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др., всички
постановени по чл.290 ГПК. Както бе посочено по-горе, за да се уважи
предявен иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова злополука
следва да се установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна
трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от
злополуката. В настоящият казус по делото е представено доказателство за
наличие на трудова злополука, като е представено Разпореждане на органа по
чл.60, ал.1 КСО № 29986/22.10.2020 г., влязло в сила, с което е прието, че
злополуката е трудова по чл.55, ал.2 от КСО. С него декларираният от ищцата
инцидент от 05.10.2020 г. е определен за трудова злополука, като това
разпореждане има двойствено значение - от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност - за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение /Решение № 410 от 29.06.2010 г.
по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС, III г.о.
Настоящата инстанция също приема, че са налице всички цитирани
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 200 КТ. Съгласно
10
чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. По делото е установено, че ищцата заемала при
ответника длъжността „Инструктор диетично хранене“, с място на работа гр.
София - район И., че на процесната дата, ищцата претърпяла инцидент, като
стъпвайки накриво пада и получава счупване в областта на левия глезен. Така
тя е получила внезапно увреждане на здравето, довело до състояние на
временна неработоспособност, била е в отпуск по болест в размер на 180
календарни дни. Злополуката е трудова по смисъла на горецитираната норма,
призната е за такава и от органите на НОИ с цитираното разпореждане, което
като влязъл в сила индивидуален административен акт е условие за уважаване
на иска по чл. 200 от КТ. Няма нито свръх петитум, нито приемане от
районния съд, че трудовата злополука се изразява в счупване в областта на
левия глезен. Спъването, с последващо падане, за което не може да се приеме,
че обичайно води само до изкълчване на глезена, тъй като всеки инцидент е
индивидуален и зависи от много фактори, а падането обичайно е свързано
именно със счупване, е довело до счупване в областта на левия глезен. В
случая падането е факторът довел до счупване на левия глезен. Налице е
инцидент, довел до трудова злополука, определена като такава по
предвидения от закона ред, при което ищцата е получила телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на външен малеол, закрито, на лява
глезенна става, т. е. налице е причинно-следствената връзка между трудовата
злополука и горепосоченото увреждане, както и причинени неимуществени
вреди от уврежданията, получени при процесната трудова злополука.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за вреди,
причинени от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили на работника временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт. В този смисъл отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия-при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (чл.200, ал.2 КТ е използван термина "груба
небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Наложилата се съдебна
практика, обективирана в решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело №
11
1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и цитираните в него решения на ВКС,
приема, че за разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не
предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в
трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Приема се, че
правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Не
всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би
положил в подобна обстановка. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Както бе посочено, това съпричиняване не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - при неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия, при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.Във въззивната жалба се
твърди невнимателно ходене на човек в напреднала възраст, неравномерно
разпределение на тежестта, като се твърди, че пострадалата не е направила
това в необходимата степен, за да избегне спъването. Тези твърдения, освен
че са напълно произволни и недоказани, не обуславят осъществено от
ищцата поведение, което да се изразява в груба небрежност и което да е
довело до реализиране на процесния инцидент.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, то и при
определяне размера на това обезщетение, съдът има предвид нормата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от
ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психическо напрежение и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
12
компенсаторен характер. При определяне размера на обезщетението, СГС
взема предвид получените травматични увреждания, които според писмените
доказателства и приетата СМЕ са счупване на външен малеол, закрито, на
лява глезенна става, че на 05.10.2020г. била извършена оперативна
интервенция, представляваща маниална репозиция и поставяне на гипсова
шина, че в началото болките при са били интензивни и са търпени за период
от 15 дни, както и че възстановителният процес е бил дълъг, същият е
продължил около шест месеца, видно и от приложените болнични листове,
че непосредствено след оперативната интервенция ищцата не е имала
възможност да движи левия си долен крайник в областта на глезена за период
от около 40 дни, както и че за същия период не е могла да използва
функционално и пълноценно левия си крак, че се е налагало извършването на
физиотерапия и рехабилитация по отношение на ляв глезен на ищцата, че и
към настоящия момент, повече от година след инцидента, при промяна на
времето и при по-продължително натоварване на крака, ищцата изпитва болка
и дискомфорт в глезена, че за период от време от 40 дни е носила ортеза,
отчитайки и възрастта на ищцата към момента на настъпване на трудовата
злополука, а именно 66 години, че е била принудена да търпи болки, които са
продължили значителен период от време, че травмата безспорно е оказала
влияние на самочувствието и начина на общуване с околните, че в
продължение на няколко месеца ищцата е имала нужда от помощ за
задоволяване на елементарни битови нужди, както и че за период от 180 дни
ищцата е била неработоспособна, видно от приложените по делото болнични
листи, както и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди, като е налице връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението, евентуалните промени в икономическата конюнктура през
периода на висящност на процеса, тъй като законът изисква пострадалите
лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер /Решение № 676 от
18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г на ВКС, III г. о., Решение № 1 от
27.03.2012 г. по гр. д. № 1 Ю6/2010 г. на ВКС, IV г. о./, намира, че общият
справедлив размер на обезщетението е определеният от СРС размер от 14 000
лв.
Относно определеният размер на адвокатското възнаграждение от 1100
лв., то и съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
възлиза на 950 лв. Като се отчете фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител активни процесуални действия,
СГС стига до извода, че определеният размер на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
13
следва да заплати на пълномощника на въззиваемия на основание чл.38, ал.2
от ЗАд. адвокатско възнаграждение в минимален размер на 950 лв., предвид
искането адвокатското възнаграждение да бъде определено в минималния
такъв, отчитайки и обстоятелството, че става въпрос само за едно явяване в
о.с.з.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2022 г. по гр.д. № 45777/2021г. на
СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Столична община-район „И.“, ЕИК *******, представлявана
от кмета И.Ц., чрез пълномощника по делото юрисконсулт И. И., със съдебен
адрес: гр. София, бул. „******* ******* да заплати на адвокат Я. Д. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, пл.“******* , сграда СБА, в качеството му на
пълномощник на В. А. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 950 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14