№ 430
гр. Русе, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520103927 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от
М. М. Г. , с ЕГН: **********, от гр.Русе против „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, с ЕИК:*********, гр.София и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, с
ЕИК: *********, гр.София.
Ищцата твърди, че по силата на издаден изп.лист от 11.09.2014г. по ч.гр.д.
№4512/2014г. по описа на РРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е
било образувано изпълнително дело №275/2015г. при ЧСИ Милкана Македонска, с
рег.№831 и район на действие Окръжен съд – Русе. Делото било образувано на
19.02.2015г. и по него била изпратена покана за доброволно изпълнение на
22.02.2015г., като други последващи изпълнителни действия не били извършени.
Последното и единствено изпълнително действие от съдебния изпълнител било
извършено на 22.07.2020г., което било запор на банкови сметки със запорно съобщение
от същата дата, за което ищцата не била уведомена. На 20.05.2021г. била изпратена
призовка за принудително изпълнение, с което се насрочвал опис на движими вещи и
станало известно изпълнителното дело, което все още не било прекратено. Тази покана
се явявала основание за депозиране на настоящата искова молба.
Счита, че поради липса на извършени принудителни действия в продължение на
повече от пет години, още на 19.02.2020 г. е отпаднала възможността за защита и
принудително изпълнение, поради погасяване на вземането по давност. От правна
страна, давностният срок на погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането стане изискуемо /арг. на чл. 114, ал. 1 33Д/ или в конкретния случай на
1
09.07.2014 г. когато е издадена заповед за изпълнение № 2930/09.07.2014 г. по ч.гр.д. №
4512/2014 г., по описа на Районен съд Русе въз основа, на което е издаден и
изпълнителният лист от 11.09.2014 г. на РРС. Така погасителната давност за вземането,
започнала да тече от издаване на заповедта за изпълнение, и изтекла поради липса на
принудителни действия в продължение на повече от пет години на 19.02.2020г.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено, че М. М. Г. не дължи на ответниците „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, нито общо, нито поотделно сумата
2024,45лв., включваща главница - 462,71лв.; законна лихва - 322,53лв. начислена от
08.07.2014г. до 20.05.2021г.; неолихвяеми вземания - 100,33лв.; присъдени разноски -
325лв; разноски по изпълнителното дело - 350лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ –
463,88лв. Претендира се и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
изразява становище за недопустимост на предявеният срещу него иск, а в условията на
евентуалност за неговата неоснователност. Твърди се, че вземането, което ищцата
отрича да дължи е цедирано на другият ответник и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А не е легитимирано да отговоря по настоящата искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че твърденията на
ищцата за погасяване по давност на вземанията, обективирани в изпълнителен лист от
11.09.2014 г. са недоказани. Твърди се, че давността не е изтекла, тъй като след
образуване на изпълнително дело №275/2015г. на ЧСИ Милкана Македонска били
предприети редица изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната давност.
Твърди се, че по изпълнителното дело са извършени действия по изпълнение,
съобразно мотивите на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, които са посочени хронологично.
По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е изпълнително
дело №20158310400275 по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с рег.№831 и район на
действие Окръжен съд – Русе
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото е представена призовка за принудително изпълнение по изпълнително
дело №20158310400275 на ЧСИ Милкана Македонска, с която М. М. Г. е уведомена за
пристъпването към принудително изпълнение по воденото срещу нея изпълнително
производство. С призовката длъжникът е уведомен и за настъпилото правоприемство
2
на страната на кредитора – първоначалния такъв „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“
ЕАД е прехвърлил вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В
призовката е посочен и размерът на задължението на М. М. Г. – общо 2024,45лв.,
включваща главница - 462,71лв.; законна лихва - 322,53лв. начислена от 08.07.2014г.
до 20.05.2021г.; неолихвяеми вземания - 100,33лв.; присъдени разноски - 325лв;
разноски по изпълнителното дело - 350лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 463,88лв.
към 20.05.2021г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е придобило от „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“
ЕАД вземания описани в приложение №1 към договора. Под №6400 в приложението е
посочено вземане от М. М. Г. в общ размер от 1421,21лв., за което е образувано изп.
дело №20158310400275 на ЧСИ М. Македонска. По делото са представени
потвърждение за извършената цесия и пълномощно на новия кредитор да съобщи
извършената цесия на длъжниците от името на първоначалния кредитор. Представено
е и уведомление до М. М. Г. за извършената цесия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да
оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет
на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на
хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.
В конкретният случай, ищецът се е позовал като основание за недължимост на
изтекла в негова полза погасителна давност, срещу което ответникът е възразил.
Недоказана се явява исковата претенция на заявеното от ищцата основание.
Видно от приложеното към настоящото изпълнително дело №20158310400275 по
описа на ЧСИ Милкана Македонска, с рег.№831 и район на действие Окръжен съд –
Русе , на 11.09.2014г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4512/2014г. по описа на
РРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“. На 19.02.2015г. е било
образувано изпълнителното дело №275/2015г. при ЧСИ Милкана Македонска въз
основа на молба от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и по него била
изпратена покана за доброволно изпълнение на 22.02.2015г. На 24.03.2015г. по
изп.дело е бил присъединен като взискател ТД на НАП във връзка с публични
задължения на длъжника Г.. На 28.02.2017г. е депозирана молба за конституиране на
3
нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и е направено искане за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 28.03.2017г. по
молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е направено искане за
извършване на справка в ел.регистър на БНБ относно разкрити банкови сметки на
името на длъжника, както и искане за налагане на запор. На 22.05.2017г. посочения
взискател е направил искане за извършване на справка за регистрираните трудови
договори на длъжника. На 14.03.2019г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е направил искане за насрочване на опис на движими вещи, като призовка за
принудително изпълнение е била изпратена на 18.03.2019г.
На 22.07.2020г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и
„Уникредит Булбанк“ АД. На 18.05.2021г. взискателя е поискал извършване на
актуална справка в БНБ и насрочване на опис на движими вещи. На 09.08.2021г. са
изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Уникредит
Булбанк“ АД.
От подробно изложените дотук обстоятелства следва извода, че вземането на
ответника към ищеца по делото не е погасено по давност. В хода на изпълнителния
процес са поискани от взискателя, а ЧСИ е извършил редица действия по
принудително изпълнение съобразно съответния способ на принудително изпълнение.
Необосновани са твърденията на ищцата, че след 22.02.2015 год. – когато е изпратена
покана за доброволно изпълнение не са извършвани действия, които да прекъснат
погасителната давност и това категорично се опровергава от установените от
настоящата инстанция фактически обстоятелства по спора, подробно изложени по
горе. Съгласно разясненията в ТР № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС нова погасителна
давност за вземането тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, или съгласно т.10 от ТР № 2/2013 год. на ОСГК на
ВКС „ …прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане…“.
Надлежното цедиране на процесното вземане, лишава ищцата от правен интерес
да води иска по чл. 439 ГПК спрямо стария кредитор. За да бъде допустим този иск,
следва да е налице висящо изпълнително производство, вземането по което да е
оспорено. В случая е налице висящо изпълнително производство със страни ищцата и
втория ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, който като взискател се явява
материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 439 ГПК.
Ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. не е страна по изпълнителното
производство и няма вземане от ищцата, поради което предявеният срещу него иск
следва да бъде прекратен като недопустим поради липса на правен интерес.
4
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата
следва да се възложат направените от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., който размер е
съобразен с материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На ответника БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А разноски не са дължими,
доколкото такива по недопустим иск не биха могли да се присъждат.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от М. М. Г. , с ЕГН: **********,
със съдебен адрес гр. Р., ул. „А.“ №.., чрез адв.Д.Т. иск против „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, бизнес
парк София, сграда №14 иск за установяване недължимостта на сумата 2263,04лв.,
включваща главница - 632,06лв.; законна лихва - 515,76лв. начислена от 16.03.2011г.;
неолихвяеми вземания - 140,91лв.; присъдени разноски - 125лв; разноски по
изпълнителното дело - 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ - 699,31лв., както и други
задължения по изпълнително дело №1208/2012г. на ЧСИ Милкана Македонска и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
Определението за прекратяване на производството, съдържащо се в настоящото
съдебно решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от М. М. Г. , с ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. Р., ул. „А.“ №.., чрез адв.Д.Т. иск против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2 иск за
установяване недължимостта на сумата 2024,45лв., включваща главница - 462,71лв.;
законна лихва - 322,53лв. начислена от 08.07.2014г. до 20.05.2021г.; неолихвяеми
вземания - 100,33лв.; присъдени разноски - 325лв; разноски по изпълнителното дело -
350лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 463,88лв., като недоказан.
ОСЪЖДА М. М. Г. , с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Р., ул. „А.“ №..,
чрез адв.Д.Т. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2 сумата от 150лв. разноски за настоящото
производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6