Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№            ,    гр.Бургас,   23.03.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,     наказателно отделение,    4   въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Иванов

     2.мл.с.Александър Муртев

                                                                

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВАНД № 198 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв. В.Паскалев - защитник на К.Д.Г., ЕГН:**********, против решение № 260025 от 03.02.2021г., постановено по АНД № 1116/ 2020г. по описа на Районен съд-Несебър, с което първоинстанционният съд признал обв.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, освободил го на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, като го осъдил да заплати сторените в досъдебното производство разноски и е отнел веществените доказателства наркотичното вещество и 1 брой плик в полза на държавата. В жалбата се излага искане да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК и обвиняемия да бъде оправдан. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и предлага то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обв.Г. се явява лично и асдв. Паскалев, който поддържа жалбата.

В последната си дума обв.Г. моли при възможност наложената му глоба да бъде намалена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, счете жалбата за процесуално допустима - подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обв. К.Д.Г. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, ***, *** гражданин, ****, ****, **** образование, ****, ЕГН: **********.***, в близост до хотел „Бенито“, свидетелите Я. С. и Д.Д. (полицейски служители при РУ Несебър) спрели за проверка четири Д. Г., И. Н., В. Т. (свидетели по делото) и обвиняемия К.Г.. По време на проверката К.Г. заявил, че в себе си носи марихуана, като ще съдейства на полицията и ще я предаде доброволно. Той бил отведен в РУ Несебър, където  предал доброволно 1 бр. полиетиленов плик, съдържаща суха зелена тревна маса. Видно от заключението по химическа експертиза № 974/19.11.2020г. по описа на БНТЛ - гр. Бургас (на л. 34 - л. 35 от ДП) предадената от Г. сухата зелена тревиста маса се определяла като коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 5,588 грама, със съдържание на активно действащо вещество „тетрахидроканабинол" - 17,80 %. Цената на 5,588 грама е 33.53 лв. в съответствие с приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството" към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Описаната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от показанията на свидетелите от ДП Д. Г., И.Н., В. Т., Я. В. С. и Д. Г. Д., протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществени доказателства и заключението по физикохимичната експертиза, Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от писмените и веществените доказателства. Съдът кредитира експертното заключение на съдебнохимическата експертиза като обосновано, компетентно и неоспорено от страните по делото. Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.

При така установените факти въззивният съд също счита, че с поведението си обв.Г. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на 17.11.2020г., около 03.00 часа, в село Равда, община Несебър, на улица „Несебър“, в близост до хотел „Бенито“, без надлежно разрешително съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държал в себе си високорисково наркотично вещество, а именно: Коноп с нетно тегло 5.588 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17.80%, на стойност 33.53 лв., като деянието представлява маловажен случай. Категорично са установени времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство, доколкото обв. Г. при поканата от страна на полицейските служители сам им предал наркотичното вещество, което държал у себе си.

Съгласно Списък № 1 към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВН, конопът/ канабисът/ е вещество с висока степен на риск, за държането на което се изисква разрешение по ЗКНВП. Веществото има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство, като е поставен под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Г. не притежава надлежно разрешително за дейности с наркотични вещества, поради което осъществяваното от него държане на метамфетамин е в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение. При това положение е безспорно,  че обвиняемият е осъществил държане на високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а ал.3 т.1 от НК без разрешително за това. Случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.93,т.9 от НК, защото с оглед на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на Г., малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК в случая. Държането на високорисков наркотик дори в малко количество засяга широк спектър от обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и такива, свързани с реда и начина на придобиване, контрола, съхранение и разпространение на наркотични и психотропни вещества и прекурсори в Република България. Държаното от Г. количество наркотично вещество от около 6 грама предполага неколкократната употреба. Той е бил заедно с три други лица, които също са могли да консумират от наркотика. Съдържанието на активно действащото наркотично вещество също не може да се приеме за ниско. Осъщественото от обвиняемия деяние е придобило изключително широко разпространение в обществото ни, особено сред младите хора, което прави необходимо санкционирането му с оглед превенция на бъдещи такива прояви както от страна на обвиняемия, така и от страна на останалите граждани. При наличие на тези обстоятелства деянието не се отличава с малозначителност, нито с явна незначителност на обществената опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, което да доведе до оправдаване на обвинаемия по повдигнатото му обвинение, както правилно заключил и районният съд.

От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 предл. първо от НК. Г. несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, което включва представи за рисковия характер на веществото и наличието на забрана за неговото придобиване и държане, но е целял именно настъпването на престъпния резултат.

Престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК се наказва с „Глоба“ до 1 000 лева. В съответствие с доказателства и закона районният съд съобразил, че в случая кумулативно са налице всички предпоставки по чл.78а от НК, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му се наложи административно наказание. При отчитане ниската степен на обществена опасност на дееца, младата му възраст, оказаното от съдействие за разкриване на престъплението, необремененото му съдебно минало, както и обществената опасност на самото деяние, която прецени като характерна за този вид престъпления, първоинстанционният съд законосъобразно достигнал до извод, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в минималния предвиден в чл. 78а от НК размер  - 1000 /хиляда/  лева, която съответства на интензитета и обществената опасност на деянието и дееца и е от естеството да способства за постигане на целите на генералната и специалната превенция. В конкретния случай на съдилищата не съществува възможност по свой почин да определят глоба в размер, различен от 1000 лева. Причината за това е, че максималния размер на наказанието „Глоба” по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК е до 1000 лева, на колкото възлиза и минималният размер на административното наказание „Глоба” по чл.78а от НК. Двете санкции съвпадат само при размер от 1000 лева, и в случаи като този посочения размер е единствено възможен при спазване изискванията на закона.

Правилно, с оглед изхода от делото, неизразходения при експертизата остатък от наркотичното вещество - предмет на престъплението, е отнет в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.„б", вр. чл.354а ал.6 от НК. В съответствие с разпоредбата на  чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на обв. Г. са възложени сторените в наказателното производство деловодни разноски в общ размер на 86,18 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР - Бургас.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025 от 03.02.2021г., постановено по АНД № 1116/ 2020г. по описа на Районен съд-Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.