№ 825
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110116954 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен
входящ номер 46977/25.11.2021 г., депозирана от ищцовата страна У.М.Б.А.Л. „С.М.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дружеството: ***, представлявана от проф. д-р
С. А.-А. д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор, против ответника Р. Д. П., ЕГН
**********, адрес: ***.Предявения специален положителен установителен иск е с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД и цена 440,00 лв.
(четиристотин и четиридесет лева).
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства :Сочи се на първо място, че във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №
2021311012766/2021 г. по описа на Районен съд - Варна и в указания от закона срок, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовата страна депозира исковата си молба, с
която УМБАЛ „С.М.“ ЕАД упражнява предоставеното й от закона право да предяви иск за
признаване за установено по отношение на длъжника Р. Д. П., ЕГН **********, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 440,00 лв. за проведеното й в периода от 14.07.2020 г. до
22.07.2020 г. лечение по клинична пътека (КП) № 41.1.в Клиника по вътрешни болести при
УМБАЛ „С.М.“ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена в полза на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4671/03.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2021311012766/2021/2021
г. по описа на ВРС, 42-ри състав.Обстоятелствата, на които се основава исковата ни претенция,
твърди ищцовата страна, че са следните: Р. Д. П., пациент с история на заболяването (ИЗ) №
26318/20, постъпила на 14.07.2020 г. в Клиника по вътрешни болести при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД.
Пациентката била хоспитализирана по повод на оплаквания суха кашлица и задух от един ден,
повишена температура до 37,5 °С. След извършени изследвания на пациентката била поставена
диагноза - „Респираторни състояния, причинени от други неуточнени външни агенти.
Протрахиран трахеобронхит".При хоспитализацията на пациентката било установено, че същата
била с прекъснати здравноосигурителни права, за което била уведомена. Във връзка с това
обстоятелство П. декларирала писмено, че в случай че не възстанови здравноосигурителния си
статус преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права, ще дължи заплащане на
стойността на оказаната й медицинска помощ по КП № 41.1 в общ размер на 440 лв., определена
съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение. Независимо от обстоятелството, че
1
пациентката била с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си,
лечебното заведение я лекувало в Клиника по вътрешни болести при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД в
периода от 14.07.2020 г. до 22.07.2020 г. по посочената клинична пътека, като били изпълнени
всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № 41.1, в това число лабораторни изследвания, ЕКГ, лицева графия на гръдна
клетка и др. Проведена била терапия, в резултат на което симптоматиката била овладяна и на
22.07.2020 г. пациентката била изписана. По този начин лечебното заведение изпълнило
задълженията си по оказване на медицинска помощ на Р.П. съобразно нейното състояние и
клиничната пътека, по която била лекувана.След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез
РЗОК, същата отказала заплащането на стойността на осъщественото на Р.П. лечение, тъй като
пациентката била с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията.
Съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на Р. Д. П. не следвало да бъде заплащано от
Касата именно поради това обстоятелство. Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и
лечение се твърди, че бил постановен и от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, като с
писмо с изх. № ЗСП/Д-В/4030/26.08.2020 г. директорът на ДСП - Варна уведомил лечебното
заведение, че Р. Д. П. не отговаряла на условията на чл. 1, ал. 4, т. 2 ПМС № 17/31.01.2007 г., тъй
като лицето имало действащ трудов договор с фирма „З.“ ЕООД.
Във връзка с изложеното по -горе, ищцовата страна сочи, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1
ЗЗО предвиждала, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Възстановяването на прекъснати
здравноосигурителните права се извършвало по реда на чл. 109, ал. 2 и 3 330, като за това било
необходимо заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60
месеца. Предвид обстоятелството, че Р.П. към датата на хоспитализацията си била с прекъснати
здравноосигурителни права, то същата следвало да ги възстанови преди напускане на лечебното
заведение и да представи доказателства за плащането в УМБАЛ „С.М." ЕАД. След като това не
било сторено, то П. следвало да заплати за проведеното й лечение, тъй като разпоредбата на чл.
109, ал. 1 ЗЗО предвиждала също, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
оказаната им медицинска помощ.С невъзстановяване на здравноосигурителните си права по реда
на ЗЗО , обобщава ищцовата страна ,че ответникът създал пречки да бъде заплатена от страна на
НЗОК, чрез РЗОК, на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД стойността на клиничната пътека, по която бил лекуван,
поради което на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО Р.П. дължала на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД сумата от 440
лв., представляваща стойността на проведеното й лечение по КП № 41.1, съгласно утвърдения
ценоразпис на лечебното заведение.Предвид изложеното по-горе и липсата на заплащане от страна
на Р.П. на дължимата от нея сума, на 01.09.2021 г. лечебното заведение депозирало пред PC -
Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.д. № 20213110112766/2021 г. по описа на PC - Варна и срещу длъжника Р. Д.
П. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4671/03.09.2021 г. за сумата от
440 лв., представляваща стойността на проведеното й лечение по КП № 41.1 в Клиника по
вътрешни болести при УМБАЛ „С.М." ЕАД, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство.С
разпореждане от 27.10.2021 г. се сочи още в исковата молба, заповедния съд като взел предвид, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, указал на лечебното
заведение правото да предяви иск за установяване на вземането си. Тъй като към настоящия
момент дължимата сума не била заплатена от Р. Д. П., то за УМБАЛ „С.М.“ ЕАД бил налице
правен интерес от предявяване на иск срещу пациентката за признаване за установено, че
лечебното заведение има вземане в размер на 440 лв., представляващо стойността на оказаната й
по КП №41.1 медицинска помощ, определена по утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.
При гореизложените твърдения, ищцовата страна е отправила искането си до съда по
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
вземането на УМБАЛ „С.М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от проф. д-р С. А.-А. д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор, по
отношение на Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес :***, че същата дължи на ищцовото дружество
сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) за проведеното й в периода от 14.07.2020 г.
до 22.07.2020 г. лечение по клинична пътека (КП) № 41.1 в Клиника по вътрешни болести при
УМБАЛ „С.М." ЕАД, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена в полза на ищеца УМБАЛ „С.М." ЕАД Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4671/03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 20213110112766/2021 г. по описа на
2
ВРС, 42-ри състав, на основание чл. 422, ал.1 вр.чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.Обективирано
е искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски , вкл. и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, включително и
ответника да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените по ч. гр. д. №
20213110112766/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав разноски в размер на 75 лв., на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК.В случай на оспорване на иска от страна на ответника,
респективно направени доказателствени искания във връзка с оспорването, ищцовата страна желае
да й бъде дадена възможност да изрази становище по тях, както и да ангажира допълнително
доказателства, конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указаното от съда
разпределение на доказателствената тежест.В случай, че ответникът не представи в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищцовата страна моли съда, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК
да постанови неприсъствено решение срещу него, като бъдат присъдени в полза на ищцовата
страна сторените в настоящото производство разноски и тези по ч.гр.д. № 20213110107464/2021 г.
по описа на ВРС, 42-ри състав, както и юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на
твърденията и искането си ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК, а дори и към момента няма депозиран никакъв отговор на
исковата молба.
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от 25.02.2022 г. и щецът У.М.Б.А.Л.
„С.М." ЕАД, редовно призован, представляван се от главен юрисконсулт П. Р. и юрисконсулт
Р. А., редовно упълномощени и приети от съда , чрез юрисконсулт Р. е направил искане за
постановяване на Решение при условията чл. 238 от ГПК.В проведеното открито съдебно
заседание, съдът е уважил обективираното от ищцовата страна искане за постановяване на
неприсъствено решение, като е прекратил съдебното дирене.
За да се произнесе по същество на спора, съдът съгласно нормите на чл. 235,236 ГПК
приема за установено и изяснено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да
е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът
бъде уважен изцяло.Съгласно императивната разпоредба на чл.238 ГПК при постановяване
на акта по същество, при неприсъствено решение не е необходимо да се излаган мотиви , а
само да бъде указано че акта е постановен при условията на чл.238 ГПК, поради което и ВРС
не излага допълнителни мотиви. С оглед изхода на спора и Списъка за разноски по чл. 80 ГПК
(л.26 )съдът констатира, че ищцовата страна желае да й се присъдят разноските от по общо 75 лв.
– сбор от внесена държавна такса 25,00 лева и 50,00 лв. минимално юрисконсултско
възнаграждение, както по исковото , така и по заповедното дело и съгл. чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
Съгласно ТР № 6/6.11.2013 г.освен разноските в исковото производство съдът следва да установи
и присъди и разноските сторени от дружеството ищец в заповедното производство. От
приобщеното частно гр. дело се установява реалния размер на сторените разноски , поради което и
исковият съд присъжда разноски в полза на ищцовата страна от по 75 лв. в двете производства.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцовата страна
У.М.Б.А.Л. „С.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дружеството: ***,
3
представлявана от проф. д-р С. А.-А. д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор и
ответника Р. Д. П., ЕГН **********, адрес: ***,ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в
полза на У.М.Б.А.Л. „С.М.“ ЕАД, ЕИК ***,ДЪЛЖИМО от Р. Д. П., ЕГН **********, а именно :
СУМАТА от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) за проведеното й в периода от
14.07.2020 г. до 22.07.2020 г. лечение по клинична пътека (КП) № 41.1 в Клиника по вътрешни
болести при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена в полза на ищеца УМБАЛ „С.М.“ ЕАД Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4671/03.09.2021 г. по ч.гр.д. №
20213110112766/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, на основание чл. 422, ал.1 вр.чл. 415,
ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Р. Д. П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата
страна У.М.Б.А.Л. „С.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дружеството:
***, представлявана от проф. д-р С. А.-А. д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор,
СУМАТА от ОБЩО 75,00 лева(седемдесет и пет лева )- сторените от ищцовата страна съдебно
- деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ответника Р. Д. П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата
страна У.М.Б.А.Л. „С.М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дружеството:
***, представлявана от проф. д-р С. А.-А. д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор,
СУМАТА от ОБЩО 75,00 лева(седемдесет и пет лева )-сторените от ищцовата страна, в
качеството й на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по частно
гражданско дело № 20213110112766/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав , на основание чл. 78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4