Решение по дело №4964/2010 на Районен съд - Бургас

   Р Е Ш Е Н И Е

№ 1287                                    26.10.2010 година                        гр. Бургас                         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                         петнадесети граждански  състав

На тридесет и първи август                            две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                    

                                            Председател: Светлана Рачева-Янева                                                     

При секретар: Станка Добрева     

изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 4964 /2010 г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е молбата на М.М.Д., ЕГН **********,***, „...”, общ. К. за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от сина й С.Т.Д.,***, „С. д.”. Моли се за постановяването на съдебно решение, с което да бъдат наложени следните мерки за защита спрямо ответника - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие; остраняването му от обитаваното жилище, намиращо се в с. Л., общ. К., „С. д.” за срок, определен от съда; забрана да приближава жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих, при условия и срок определени от съда.

Молителката излага описание на фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените от нея прояви на домашно насилие, осъществени на 20.06.2010 г. и 22.06.2010г.

Към молбата й е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание не се явяват страните и не ангажират доказателства по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, приложенията към същата и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:           

         По делото се твърди, че С.Д. е син на М.Д., като се излага, че страните живеят заедно. Излага се, че ответникът се заяжда с майка си по незначителни поводи като последният път на датата 20.06.2010г. около 18.30 часа той започнал за пореден път да отправя заплахи към нея. С тези действия на ответника молителката твърди, че спрямо нея се осъществява психическо насилие и затова моли за защита спрямо Д..

         Според текста на чл. 3 от Закона за закрила срещу домашно насилие защита по реда на този закон може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на насилие, извършен от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; или лице, от което има дете. Молителката твърди, че ответникът е неин син и в качеството му на такъв тя търси закрила от съда за действия, с които той е породил страх у нея. Според разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка една страна по делото следва да установи онези факти, на които основа своите искания. В конкретния случай при пълно главно доказване молителката трябваше да докаже, че ответникът по молбата е неин син като официални документи в тази насока не бяха събрани.

         Вярно е, че молбата е с приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но тя по аргумент на противното на чл. 13, ал. 3 от закона би била доказателствено средство относно обстоятелствата определящи датата, мястото, начина на твърдяното домашно насилие т.е онези факти, за които молителката не би могла да се снабди с официални документи. Родство по делото се доказва само с надлежни писмени доказателства.

         При горните съображения настоящият състав приема молбата за защита за недоказана и като такава за неоснователна, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение.       

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 80 лева.

Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от ЗЗСДН във връзка с чл. 5 от ЗЗСДН, Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на М.М.Д., ЕГН **********,***, „С. д.”, общ. К., за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от сина й С.Т.Д.,***, „С. д.” и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,***, „С. д.”, общ. К. да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 80.00 (осемдесет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ УВЕДОМИ РУ - Камено, след влизане в сила на настоящото решение, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ