Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
М. МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 176 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
431968 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 90039/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, съдът е признал за установено по отношение на ответника
В.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Г.Х.Б., с
адрес: гр. София, ул. „*******сумата от
1 951,06 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно със законна лихва за периода от 10.05.2017
г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава върху главницата от 325,20
лева, за период от 15.09.2014 г. до 27.04.2017 г., 63,31 лева за дялово
разпределение за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 12,75 лева,
обезщетение за забава върху дяловото разпределение за период от 15.09.2014 г.
до 27.04.2017 г., за която сума по гр.д.№ 29486/2017 г. СРС, 125-ти състав е
издал заповед за изпълнение, като е отхвърлил исковете за горницата над
уважения размер за топлинна енергия от 1 951,06 лева до пълния предявен размер
от 2 023,09 лева и за горницата над уважения размер за обезщетение за забава от
325,20 лева до пълния предявен размер от 326,03 лева.
С решението е признато за установено по
отношение на ответницата М.Б.В. - Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от Г.Х.Б., с адрес: гр. София, ул. „*******сумата от 390,23 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно със законна лихва за
периода от 10.5.2017 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава върху
главницата от 65,04 лева, за период от 15.09.2014 г. до 27.04.2017 г, сумата
12,66 лева за дялово разпределение за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
и 12,55 лева, обезщетение за забава върху дяловото за период от 15.09.2014 г.
до 27.04.2017 г., за която сума по гр.д.№ 29486/2017 г. СРС, 125-ти състав е
издал заповед за изпълнение, като е отхвърлил исковете за горницата над
уважения размер за топлинна енергия от 390,23 лева до пълния предявен размер от
404,62 лева и за горницата над уважения размер за обезщетение за забава от
65,04 лева до пълния предявен размер от 65,21 лева.
Със същото решение В.П.Т. е осъден да
заплати на Т.С. ЕАД сторените по делото разноски: сумата 87,49 лева по
заповедното производство и сумата 337,14 лева по исковото производство, М.Б.В. –
Т. е осъдена да заплати на Т.С. ЕАД сторените по делото разноски: сумата 17,15
лева по заповедното производство и сумата 67,43 лева по исковото производство,
а Т.С. ЕАД е осъдено да заплати на В.П.Т. и М.Б.В. - Т. сторените по делото
разноски от 12,62 лева.
Недоволни
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени установителните искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и исковете с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, са останали
ответниците в производството В.Т. и М.Т., които
чрез процесуалния им представител адв. Р. го обжалват при твърдения, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
По-конкретно поддържат, че ищцовото дружество не е доказало публикуването на
ОУ, поради което и неправилно се приема с решението, че между страните има
валидно сключен договор за доставка на ТЕ. Заявяват, че не са представени
доказателства за сключен договор с ФДР за целия процесен период. Твърдят, че
липсват доказателства за дължимост на процесните суми, тъй като представените по
делото извлечения от сметки не представляват годно доказателство. На следващо
място заявяват, че липсват доказателства и относно качеството на предлаганата
услуга. Отново се твърди, че за част от исковия период вземанията са погасени
по дваност. Оспорват начина на определяне на К-факторът от страна на ФДР. Искането
им към съда е да отмени решението в обжалваната част. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД депозира
молба от 25.11.2020 г., с която моли съда да даде ход на делото в тяхно
отсъствие, оспорва въззивната жалба, не прави възражение по доклада. Иска да се
потвърди първоинстанционното решение, претендират се разноски и юрк.
възнаграждение, възразява се за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивниците.
Третото лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни,
при правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в
правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение
между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. Анализът на събраните по делото доказателства
обосновава извода, че въззивниците Т. и Т. са съсобственици на процесния
топлоснобден имот при квоти 5/6 ид.ч. за Т. и 1/6 ид.ч. за Т. и имат качеството
на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената
дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването
лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател,
не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена
едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от
потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното
предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се
разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците Т. и Т..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Доколкото
решението на Общото събрание на етажната собственост не е оспорено и не е
отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се приеме, че то е
валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор с фирмата за
дялово разпределение е валидно сключен.
Неоснователни са възраженията на
въззивниците, че за част от процесния период ФДР не е имала валидно сключен
договор за дялово разпределение. Това е така, тъй като дори договорът да е с
изтекъл срок, то по делото се доказа от представените документи, че през
исковия период третото лице е продължавало да извършва дялово разпределение за
етажната собственост, поради което и следва да се приеме, че същият е бил валиден
за целия исков период.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по
делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че
приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на установителните искове). Неоснователно е възражението на
въззивниците за липса на договорно правоотношение, основано на твърдението за
липса на доказателства за обнародване на Общите условия. Обнародване в
„Държавен вестник” не се изисква съгласно приложимата правна норма на чл. 150, ал.
2 от ЗЕ. Необходимо и достатъчно условие съгласно цитираните норми, е
публикацията на одобрените от комисията Общи условия в един централен и един
местен ежедневник. По делото са представени доказателства за публикация на
приетите през процесния период от време Общи условия във вестник „Дневник” от 14.01.2008
г., а ноторно известно на съда е обстоятелството, че същите са публикувани и
във вестник „Пари” от 23.12.2005 г.
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответника Т. за сума в размер на
1 951,06 лв. и по отношение на ответницата Т. за сума в размер на 390,23
за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи,
които съдът кредитира като обективни и
компетентни, от които се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответниците са начислени в съответствие с действащата към съответния период
нормативна уредба. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по
показанията на общия топломер в абонатната станция, след приспадане на
технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните в
първоинстанционното производство, се установява, че за процесния имот през
отоплителните сезони е осигурен достъп за отчет на уредите. В представеният на
вещото лице протокол от 30.04.2013 г. за отчет на уредите за отоплителен сезон
м.05.2012 г.- м.04.2013 г., е констатирано 4 броя панелни радиатори, с
монтирани разпределители на ТЕ, щранг лира в банята и новомонтирани водомери за
топла вода. На 08.05.2014 г. е съставен протокол за отчет на уреди за
отоплителен сезон м.05.2013 г.- м.04.2014 г, и в имота е констатирано 4 броя
панелни радиатора, с монтирани разпределители на ТЕ, щранг лира в банята и
новомонтирани водомери за топла вода. Видно от таблица 4 към заключението, в
която вещото лице е пресъздало отчетените показания, към 30.04.2013 г. в имота
е записан уред: 8101/9878, а към 08.05.2014 г. е вписан уред 9878. Същото се
отнася до отоплителен сезон м.05.2014 г.- 2015 г., който протокол е представен
от ФДР, от дата 05.05.2015 г., в него е вписан уред 9878, като цифрата „7“ е
зачертана и над нея е вписана цифрата 8, а за отчетен сезон м.05.2015 г.
м.04.2016 г. посоченият уред в отчета е 9888, като от протокола, представен от
ФДР, от дата 27.04.2016 г., е видно, че до номера на уреда 9878, е наклонена
черта е написано „9888“.
Ответницата е представила по делото
протокол за монтаж на уред, с подпис на служител на третото лице - помагач от
дата 02.03.2005 г., в който протокол е вписано, че уред № 8101 е монтиран на
радиатор с 8 глидера, и няма данни за датата на монтаж на новия радиатор.
Във връзка със задължението на третото
лице да представи по делото, в случай че има такива, протоколи за начина, по
който за период от 2012 г. – 2016 г. е изчислявал „К“- фактора за отоплителните
тела, намиращи се в топлоснабдения имот, както и препис от протокол за демонтаж
на радиатор или копие на отчетен документ, от който е видно, че за имота е
платена такса за пломбиране на уред 9878-9888 за период 2015 г. – 2016 г., ФДР
е отговорило за начина на определяне на К - фактора, като е представило в
табличен вид информация за периодите, и размера на К - фактора. Посочено е, че
не разполага с протокол за демонтаж на радиатор, копие на отчетен документ за
платена такса за пломбиране. Доколкото показанията в четирите таблици са
еднакви за приложения К - фактор, се налага извода, че ИРРО е този, посочен в
протокола за отчет, а не в таблицата, изготвена от ФДР, доколкото протоколът за
отчет носи подпис на потребител.
Задължението на потребителя да уведоми
ФДР за подмяна на радиатор произтича от правото му на собственост, както и от
задължението му по ЗЕ да монтира на всеки радиатор уред за дялово
разпределение, когато топлоснабдения имот се намира в сграда етажна
собственост, при която се ползва топлинна енергия както за битово горещо
водоснабдяване, така и за отопление на имот. От представения протокол от 2005 г.,
се установява, че към 02.03.2005 г. ФДР е бил уведомен, че в имота е подменен
радиатор, който е с 8 глидера, на който уред е поставен ИРРО № 8101.
По делото от протокола е видно, че
радиаторът, на който е монтиран уред 8101, впоследствие заменен с друг уред, е с
8 глидера. Вещото лице по СТЕ е посочило, че въз основа на данните от ФДР и
отчета, за този радиатор топлинната енергия, респективно - К факторът се
изчислява въз основа на 12 глидера, за период 2015 г. – 2016 г., като
ответницата твърди, че радиаторът не е сменян от 2005 г.
По делото от представения протокол се
установи смяната на радиатора, и не са представени документи за основанието, на
което ФДР начислява К - фактора за 12 глидера, а не за 8. Не е представен
протокол, нито вписване в протоколите за отчет, че радиаторът е сменен, или
констатация на ФДР по реда на чл. 52, ал. 7 от Наредбата.
Поради изложеното, се налага извода, че
дяловото разпределение не доказва да е изготвено правилно за отоплителен сезон
2015/2016 г., относно този радиатор, тъй като както сочи вещото лице в о.с.з. К
- факторът се начислява включително и въз основа на броя глидери на радиатора.
За останалата част от исковия период, от
СТЕ се установява, че ФДР е спазил техническите правила на Наредба за
топлоснабдяването и сумата е дължима.
Относно дължимата сума за период
2015/2016 г., следва да се изчисли въз основа на изготвената изравнителна
сметка - разпределената енергия за този уред е от 1018,41 кв/ч, като от сумата
за отопление на имот за този период от 569,08 лева следва да се извади сумата
86,42 лева за този радиатор.
Безспорен е и размерът на таксата за
извършване на услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение
на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР.
Относно възражението на ответниците, че
част от задължението им е погасено по давност настоящият съдебен състав намира
следното:
Давността за вземането за главница е
тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.
Разпоредбите на чл. 31 и 32 от ОУ
предвиждат следните начини на заплащане на ТЕ: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни сметки; 2. по прогнозна консумация и една изравнителна сметка
за реална консумация; предвидено е, че когато клиентите заплащат по втори
вариант, месечната консумация се определя от търговеца въз основа дела на имота
от предходната година, както и че за тази прогнозна консумация търговецът
издава фактура ежемесечно. От представените към исковата молба извлечения от
счетоводната система на ищеца, е видно, че текущото фактуриране на задълженията
за абонатния номер е по втория посочен вариант - по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя
изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената
по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при
обратния случай - сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото
разпределение. Разпоредбата на чл. 33 ОУ въвежда задължение на клиента да
заплати ежемесечна фактура с изтичане на 30- дневен срок от публикуването на
фактурата в интернет страницата на ответника, като съгласно чл. 33, ал. 4
продавачът начислява обезщетение за забава само върху дължимата сума по фактура
след изравнителна сметка. Поради което, с издаването на общата фактура настъпва
определеността на дължимата цена за отоплителния сезон, тъй като дотогава
клиентът плаща прогнозно начислени суми, а не реално потребена енергия. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда от
ищцовото дружество на 10.05.2017 г., на която дата е прекъснат давностният срок,
преди давността за вземането по обща фактура от 31.07.2014 г. да е изтекло и
прекъсва теченето на давностния срок преди същия да е изтекъл. Поради
изложеното, възражението за давност е неоснователно.
Относно възражението за липса на качество
на предлаганата услуга, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ответниците, че не е установено точното количество
доставена топлинна енергия, респ. не били установени качествени изисквания. На
първо място и в ОУ от 2008 г. е въведено като задължение за продавача да
осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на
топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за подгряване на
топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови
нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна
система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с
избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в
абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и
поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с
допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ.
Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на температурата
на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане
на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график
осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните
разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа. А според
чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който е част от
топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125,
ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А според
последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Именно това определя качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на
водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация, докато за отопление на помещенията задължението на
топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури
такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на
вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Тези
параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е механизъм за определянето
им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна
инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация,
според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните
собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация
състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват.
На следващо място, по отношение на
количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с
възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е
обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била
направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва
да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №
1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по
иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е
неточно.
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че правилно първостепенния съд е признал за
основателен иска за сумата от 2 341,29 лева главница, платима от ответниците
съобразно квотите им в съсобствеността, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва от 390,24 лева, както и сумата 75,98 лева дялово
разпределение и сумата 15 лева лихва върху него.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответниците е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му
части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 431968 от 18.06.2018 г. по
гр. дело № 90039/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав в обжалваната част,
вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.С.
ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Г.Х.Б., с адрес: гр. София, ул. ********сумата
от 83,33 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Б.В. - Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Г.Х.Б., с адрес: гр. София, ул. ********сумата
от 16,66 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.