Решение по дело №3680/2019 на Районен съд - Враца

                             Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

 гр. Враца, 10 февруари 2020 г.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.01.2020 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря М. Б.

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 3680 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на К. Н.Т. с ЕГН **********, лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.Т. с ЕГН **********,***, срещу Г.Х.Д. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на 20.08.2018 г. ответникът Г.Д. извършил престъпление, от което пострадал ищеца К. Т., а именно ответникът нанесъл на ищеца по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лицето, гръдния кош и в дясно седалищно, оток тилно и кръвонасядане на десен лакът, вследствие на което ищецът търпял болка и страдание, както и ответникът счупил вещи, собственост на ищеца – диоптрични очила и обтегач на верига на велосипед. Месеци след деянието ищецът изпитвал срам и се страхувал да излезе с приятели и да кара велосипед. За преодоляване на отрицателните последици от деянието ищецът ползвал социална услуга – оказване на психологическа подкрепа в Център за правата на децата гр. Враца, като посещавал ежеседмично същия център в периода от 21.08.2018 г. до 23.11.2018 г. Наложило се майката на ищеца – Стела Топалска, също да бъде консултирана.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, страх и срам, както и сумата 170,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи счупени диоптрични очила и обтегач на верига на велосипед, за които вреди е налице влязла в сила присъда по НОХ дело № 315/2019 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на деянието – 20.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

Искът е с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с исканията и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от присъда № 35 от 30.04.2019 г., постановена по НОХ дело № 315/2019 г. на Врачанския районен съд, влязла в законна сила, ответникът Г.Д. е признат за виновен в това, че на 20.08.2018 г. в гр. Враца, пред Средно училище „Христо Ботев”, нанасяйки удари с ръка в областта на тялото и главата, е причинил лека телесна повреда на ищеца К. Т., изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс НК), както и за виновен в това, че на същата дата и място е повредил противозаконно чужди движими вещи – счупил е диоптрични очила на стойност 80,00 лева и обтегач на верига на велосипед на стойност 90,00 лева, или вещи на обща стойност 170,00 лева, собственост на ищеца К. Т. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

По делото е приложена съдебно-медицинска експертиза (л. 14-15 от делото), от която се установява, че ищецът К. Т. е получил кръвонасядания по лицето, гръдния кош и вдясно седалищно, оток тилно и оток с кръвонасядане но десен лакът, като по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, посочени от пострадалия.

Приложена е и съдебно-оценителна експертиза (л. 16-17), от която се установява, че общата стойност на вещите на ищеца К. Т., унищожени в резултат от престъплението, към дата на деянието възлиза на 170,00 лева.

Видно от удостоверение с изх. № 30/15.07.2019 г. на НПО „Национална мрежа за децата”, ищецът К.Т. е ползвал социална услуга за предоставяне на психологическа подкрепа и юридическо консултиране в Център за правата на децата гр. Враца в периода от 21.08.2018 г. до 23.11.2018 г., през който период са извършвани ежеседмични индивидуални консултации за детето с психолога на същия център, както и срещи с майката С.Т.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. Т. – майка на ищеца К. Т., която дава показания, че след процесния инцидент на сина й се е наложило да посещава детски психолог при Център за работа с деца гр. Враца, тъй като изпитвал страх от срещнатите непознати хора. Този страх се появил вследствие на това, че К. бил нападнат без причина. Непосредствено след инцидента К.се страхувал да излиза сам, тъй като изпитвал страх, че може нещо да му се случи и го било яд, че не е успял да се защити. Този страх у К. от непознати възрастни и страх да излиза сам продължил по-дълго време от трите месеца, през които той посещавал детски психолог, като последствията от този страх не са преодолени напълно и към датата на приключване на съдебното дирене. Около седмица след инцидента К. изпитвал болки в главата, както и болки от натъртванията, като тези последици постепенно отшумели.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

С влязла в законна сила присъда № 35 от 30.04.2019 г., постановена по НОХ дело № 315/2019 г. на Врачанския районен съд, ответникът Г.Д. е признат за виновен в това, че на 20.08.2018 г. в гр. Враца, пред Средно училище „Христо Ботев”, нанасяйки удари с ръка в областта на тялото и главата, е причинил лека телесна повреда на ищеца К. Т., изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и за виновен в това, че на същата дата и място е повредил противозаконно чужди движими вещи – счупил е диоптрични очила на стойност 80,00 лева и обтегач на верига на велосипед на стойност 90,00 лева, или вещи на обща стойност 170,00 лева, собственост на ищеца К. Т..

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянията по описания начин не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

Искът за имуществени вреди е доказан по основание и размер, тъй като е налице е фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. Деянието противозаконно повреждане на чужди вещи, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда, несъмнено е противоправно, довело е до имуществени вреди за ищеца и е извършено виновно от ответника. Стойността на унищожените вещи на ищеца към датата на деянието е категорично установена от съдебно-оценителната експертиза и възлиза на 170,00 лева. 

Доказан по основание е и искът за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението, което по справедлив начин би обезщетило претърпените от ищеца неблагоприятни последици съдът съобрази следното:

Съгласно разясненията, дадени в постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето).

Като обстоятелства, обуславящи присъждане на обезщетение в по-висок от средния при подобни случаи размер съдът отчете възрастта на ищеца К. Т. към датата на деянието (14 години, период на усилено физическо и психическо съзряване), вида и характера на уврежданията, обстоятелството, че ответникът е нападнал ищеца, без да е предизвикан (по хулигански подбуди), проявената упоритост при нападението (след събарянето на ищеца на земята ответникът започнал да го рита в ребрата и да го удря с юмруци по лицето) и това, че част от вредните последици не са преодолени и понастоящем, а именно ищецът се страхува от непознати възрастни и се отнася подозрително към тях, което влияе отрицателно на ежедневието му, а като обстоятелство, обуславящо снижаване на размера на дължимото обезщетение – отшумяване на физическите оплаквания от травмите за сравнително кратък период от време (за около една седмица).

При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено при превес на обстоятелствата, обуславящи присъждане на по-високо обезщетение, с оглед на което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 1 500,00 лева следва да бъде уважен изцяло – така, както е предявен.

По разноските:

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавна такса в размер на 60,00 лева по иска за неимуществени вреди, държавна такса в размер на 50,00 лева по иска за имуществени вреди и изплатен от бюджета на съда депозит за особен представител в размер на 173,45 лева, или разноски в размер на 283,45 лева.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Г.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.К.Т. с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на К.Н.Т. с ЕГН **********, и двамата с адрес ***,  сумата 1 500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, страх и срам, както и сумата 170,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи счупени диоптрични очила и обтегач на верига на велосипед, като както за неимуществените, така и за имуществените вреди е налице влязла в сила присъда по НОХ дело № 315/2019 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на деянието – 20.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 283,45 лева – направени по гр. дело № 3680/2019 г. на Врачански районен съд разноски за държавни такси и изплатен от бюджета на съда депозит за особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                   

                                                   Районен съдия: