РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5377
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази
Ищеца К.Н.Б. твърди, че ответникът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД системно му
изпраща покани за плащане на
парично задължение в размер на 941 лева
с твърдението, че вземането е придобито от „Обединена българска
банка“ АД, която на 31.10.2011г. му е цедирала вземането си срещу Б..
К.Н.Б. твърди, че вземането е било погасено по давност,
поради което не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД посочената
сума.
Ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД оспорва иска. На първо място счита, иска за
недопустим, тъй като погасяването на едно задължение
по давност не води до
това, че задължението спира да съществува, а само до това,
че липсва възможност претендираната сума да се
събира по принудителен ред. Излага и доводи, за неоснователност
на иска, като в тяхна подкрепа
сочи обстоятелствата по възникване на
дълга. Твърди, че ищецът нито
един път не е противопоставил на
ответника възражение за давност.
В съдебно заседание представляващият ищеца уточнява претенцията, като
заявява, че иска да бъде признато за установено, че вземането на ищеца е
погасено по давност.
В депозирано по делото писмено становище ответникът признава, че процесното вземане е погасено по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Тъй като няма спор между страните, че вземането е погасено по давност,
следва да бъдат разгледани някои въпроси свързани с допустимостта на спора.
Съгласно чл. 124 ал.1 от ГПК:
Всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
Т.е. може да се иска установяване че едно право съществува или не съществува,
както и че едно правно отношение съществува или не съществува. От тази
разпоредба следва, че е допустим иск да се установи, че едно право е погасено
по давност, когато е налице правен интерес. Когато кредиторът периодично кани
длъжника по различни начини да заплати едно погасено по давност задължение,
тогава е налице правен интерес да се установи, че вземането е погасено по
давност.
Ответникът цитира съдебна практика, главно на Окръжен съд Варна, в която се
приема, че позоваването на изтекла давност с иск е недопустимо, тъй като
давността можела да се предяви само чрез възражение. Настоящият състав не
споделя цитираното виждане. Законът не поставя ограничение давността да се
предявява само чрез възражение. Изтичането на погасителната давност, е юридически
факт, с настъпването на който едно право се погасява- така изрично сочат чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД. Ако кредиторът периодично кани длъжника да плати и в
поканите го заплашва с предприемане на съдебни действия то длъжникът има
интерес и право да реши окончателно въпроса може ли да му се търси отговорност
или не, като избере той момента в който този спор ще се решава и предяви иск за
това. Обратно на мнението застъпвано в споменатата съдебна практика, настоящият
състав счита, че е напълно реална възможността срещу длъжника да бъдат
предявени претенции за погасено по давност вземане и да възникнат грешки при
призоваването или искът да бъде предявен когато той продължително време
отсъства от адреса си или от страната, и това обосновава интересът на този длъжник
да поеме инициативата и да предяви иск за да разреши окончателно спорът дали от
него може да се търси съдебна отговорност. Хипотези на нередовно връчване
счетено за редовно или на особени непредвидени обстоятелства които пречат на
длъжника да се защити са реални и се случват, за това и законодателят е създал
разпоредбите на чл. 303 ал.1 т.5 и 6 и чл. 423 от ГПК. Лицата обаче имат
интерес да избегнат процедурите по цитираните законови текстове и да не им се
налага да доказват доколко особени и непредвидени са били обстоятелствата,
които са им попречили да участват в производството. Имат интерес също така да
не им се налага да доказват, че изводите и/или констатациите на длъжностното
лице по призоваването не са точни. Този интерес може и следва да бъде защитен
като им се предостави възможност да предявят иск да установят, че задължението
им е погасено по давност. Обстоятелството, че кредиторът след предявяване на
иска признава погасяването на вземането по давност е ирелевантно,
тъй като извънпроцесуално кредиторът изпраща
множество покани, с които изисква „незабавно действие“, дава кратки срокове за
изпълнение и предупреждава, че ще предприеме „законосъобразни изпълнителни
способи“ срещу ищеца, които могат да доведат до „допълнителни съдебни разноски
и адвокатски хонорари“. Тези покани сочат недвусмислено, че страните имат спор
по въпроса дали срещу ищеца могат да се предприемат принудителни способи за
събиране на дълга и този спор следва да бъде разрешен от съда.
Не се споделя от настоящия състав и виждането, че кредитора по едно
погасено по давност вземане можел да кани длъжника да плати неограничено, тъй
като вземането съществувало, нищо че било погасено по давност. Такива покани
представляват навлизане в личния и семеен живот на длъжника, които са ценности
от най-висок порядък защитени от Конституцията и от Европейската конвенция за
защита правата на човека, а искът за установяване на погасяване на вземането по
давност дава косвена защита и на споменатите фундаментални права, което е още
един аргумент за неговата допустимост. Може да се приеме за общоизвестно
обстоятелство практиката на кредитори и други събирачи на вземания да търсят
настойчиво длъжниците дълги години след погасяването
на задълженията по давност. Прочитът на закона следва да съответства на
обществените промени и реалности и да позволява на всяко едно лице да има
ефективни средства да се защити, когато срещу него се претендират погасени
задължения, включително и да може да защити неприкосновеността си- лична,
семейна и тази на дома си, в случая като принуди кредитора да преустанови изппращането на покани и предприемането на всякакви други
действия свързани с изпълнение на погасеното по давност вземане. Изкуствено
създадените правни конструкции, че давността можела да се предявява само с
възражение и че не може да се предяви иск за да се установи погасяването на
вземането по давност не съответстват на съвременните обществени реалности и на
изискването на чл.13 от ЕКЗПЧОС всяко лице да има ефикасни вътрешноправни
средства за защита на правата гарантирани от конвенцията.
Предвид изложеното съдът намира за допустим предявеният иск да се установи,
че посоченото вземане е погасено по давност. Доколкото страните нямат спор, че
искът е основателен, то същият следва да бъде уважен.
На ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева, като
ответникът следва да заплати на адвоката представлявал ищеца 300 лева
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че задължението в размер на 941,40 лева, което се претендира от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, срещу К.Н.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис- партер, въз основа на договор
за цесия между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и „Обединена българска
банка“ АД от 31.10.2011г. и договор за кредит между К.Н.Б. и „Обединена българска банка“ АД от 18.10.2006г. е погасено по
давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 да заплати на К.Н.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес ***
сумата 50 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 да заплати адв. К.И.Б. ***
сумата 300 лева възнаграждение за процесуално представителство по делото
на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
може да се
обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/