МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ ПО НЧД №3063/20 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Постъпила е Европейска заповед за
арест, издадена на 21.02.18 г. от прокурор при Апелативен съд – Тесалоники по
отношение на българския гражданин В.А.А..
В съдебно заседание
исканото лице В.А.А. заявява, че не дава
доброволно съгласие за незабавно предаване на издаващата ЕЗА държава – Република
Гърция.
Прокурорът счита, че не
съществуват пречки за изпълнението на ЕЗА и моли съда да я уважи, алтернативно,
ако прецени, да приеме наказанието на исканото лице да бъде изпълнено в
Република България.
Защитникът на исканото
лице моли съда да остави без уважение ЕЗА, като излага съображения във връзка с
влошеното му здравословно състояние, доказано от представени по делото
медицински документи.
Исканото лице В.А.А. е роден на *******. в гр. Т., български
гражданин, живущ:***,
със средно образование, разведен, ЕГН: **********, реабилитиран по право в Република
България.
Европейската заповед за арест по отношение на
същия е издадена
на 21.02.18 г. от прокурор при Апелативен съд – Тесалоники и касае предаване на лицето за изпълнение на
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, наложено му с влязло в
сила съдебно решение №1139/14 г. на Едночленния апелативен съд, разглеждащ
тежки престъпления – Т. Съдът
намира, че не са налице предпоставките за предаване на исканото лице на
издаващата ЕЗА държава.
Осъждането на исканото
лице в Република Гърция е станало при нарушаване на основополагащ принцип на
наказателното право на съвременните държави, и в частност – принципа на
презумпцията за невиновност. Фактите във връзка делото, по което е осъден В.А.А.,
се установяват от постъпилия по делото препис от решението на Апелативния съд в
Тесалоники, в превод на
български език. Фактическата обстановка, възприета от гръцкия съд, е следната:
На 26.09.11 г. лицата В.А.А.,
П.Т., Х.Х.У.и С.А.пътували на територията на Република Гърция от гр. Лариса към
гр. Тесалоники
с
лек автомобил с рег.№ *****. Автомобилът бил управляван от В.А.А.. В гр. Лариса
в автомобила се качил пакистанският гражданин С.З.. Последният нямал редовни
документи, както и надлежно разрешение за пребиваване в Гърция и за напускане
на страната в посока страна от ЕС, но въпреки това възнамерявал да пътува със
самолет от гр. Тесалоники
до
гр. Милано в Италия. Автомобилът спрял на летището в гр. Тесалоники, при зоната за
заминаващите. П.Т. и С.А.слезли от автомобила, заедно със С.З., и му показали
къде трябва да отиде за полет 2612 от Тесалоники за Милано, с час на заминаване
15.15 ч. Впоследствие всички били задържани от органите на полицията.
Производството пред
Апелативния съд в гр. Тесалоники е водено задочно по отношение на подсъдимите В.А.А.,
П.Т. и С.А.., и при лично явяване на подс. Х.Х.У./а по отношение на подс. С.З.
по предложение на прокурора производството е било отделено/. Пред съда подс. Х.Х.У.дал
обяснения. В тях и в пледоарията на неговия защитник е развита тезата, че подс.
У.искал да отиде в гр. Финикас, Каламария, за да види децата си и се качил в
автомобила заедно с другите подсъдими, за да използва превоза. Твърди се, че
той не е знаел, нито предполагал за липсата на редовни документи на спътника му
С.З., и относно това, че целта на последния била да напусне нелегално страната
с полет към Италия, и дори не го познавал преди въпросното пътуване. Защитникът
на подс. У.изложил подробни аргументи във връзка с отличните характеристични
данни на подсъдимия – същият живеел законно в Гърция от 1998 г., женен за
гръцка гражданка, установил изключителни и неразривни връзки със страната,
децата му също били гръцки граждани, никога преди не се е замесвал с
правосъдието, бил тих, усърдно работещ като работник, земеделец и пътуващ
продавач, член на спортни сдружения по крикет и ползващ се с уважение сред
жителите на гр. Лариса.
Прокурорът предложил на
съда да оправдае подс. У.и да постанови осъдителна присъда по отношение на отсъстващите
подсъдими – чужди граждани.
Съдът възприел тезата за
липса на знание у подс. У.относно съставомерните факти по обвинението /относно нелегалния
статут на пакистанския гражданин С.З. и намерението му незаконно да напусне
страната/ и предвид липсата на умисъл, е оправдал У.по обвинението на 26.09.11
г. около 11.30 ч. в гр. Т., в района на международното летище, действайки в
съучастие с другите подсъдими, след съвместно решение, да е улеснил
транспортирането на гражданин на трета страна от Г
Гърция към страна от ЕС, който не е имал такова право, тъй като е нямал
документи за пътуване и като цяло законни документи.
По съвсем различен начин съдът е третирал българските
граждани В.А.А. и П.Т., които не са присъствали лично на процеса и респ. – не
са имали възможност да дадат обяснения и да заявят липса на знание относно
съставомерните факти, касаещи нелегалния статут на пакистанския гражданин.
Съдът очевидно е приел по презумпция, че подс. В.А.А. и П.Т. са виновни, тъй
като /за разлика от подс. Улах/ не са оборили внесеното обвинение. В решението
на съда прозира схващането, че тежестта да се докаже невиността на подсъдимите В.А.А.
и П.Т. лежи върху самите тях и след като те не са дали обяснения, в които да
опровергаят наличето на субективната страна на деянието /умисъл/, съдът ги е
признал за виновни за това че на 26.09.11 г. около 11.30 ч. в гр. Т., в района
на международното летище, действайки в съучастие, са улеснили транспортирането
на гражданин на трета страна от Г
Гърция към страна от ЕС, който не е имал такова право, тъй като е нямал
документи за пътуване и като цяло законни документи. И съдът е сторил това
въпреки обясненията на С.З. на досъдебното производство, дадени веднага след
арестуването му пред компетентния следовател на 4 отдел на Наказателния съд за
простъпки на гр. Тесалоники, че никой от подсъдимите не е знаел за фалшивата му
лична карта и че подсъдимите „просто го довели от Лариса в Тесалоники и му
показали леището“. На практика, съгласно обясненията на С.З., и четиримата
подсъдими - В.А.А., П.Т., Х.Х.У.и С.А.са в едно и също процесуално положение
т.е. и при четиримата е липсвало знание за нелегалния статут и намерение за
противозаконно пътуване на пакистанеца. Съдът обаче недопустимо е проявил двоен
стандарт, признавайки постоянно пребиваващия в Гърция /присъстващ лично на
процеса/ подсъдим с добри характеристични данни У.за невинен и осъжайки чуждите
граждани В.А.А., П.Т. и С.А./спрямо които делото се води задочно/ на наказания
по шест години лишаване от свобода.
В производството по
допускане на изпълнението на ЕЗА, съдът на изпълняващата държава няма
правомощието да подлага на преценка законосъобразността на съдебния акт, на който
се основава издадената ЕЗА. Това обаче не се отнася за случаите, в които в хода
на производството в издаващата държава са допуснати груби процесуални
нарушения, накърняващи основните човешки права и фундаментални принципи на
правото. Изпълнението на настоящата ЕЗА би влязло в противоречие с чл.31, ал.3
от Конституцията на Република България, съгласно който обвиняемият се смята за
невинен до установяване на противното /презумпция за невиновност/ и чл.25, ал.5
от Конституцията, прогласяващ принципа за закрила на българските граждани,
където и да се намират. Ангажиментът на Република България относно изпълнението
на ЕЗА произтича от международни договори, по които България е страна и тези
договори имат приоритет пред българските закони и подзаконови актове, които им
противоречат /чл.5, ал.4 от Конституцията/. Международните договори обаче нямат
по-голяма юридическа сила от самата Конституция, която е основополагащ и
първичен законодателен акт, и всички други актове, в т.ч. и международните
договори, черпят своята сила и основание за действие на наша територия именно
от Конституцията. Ето защо, в случаите, когато ЕЗА противоречи на
основополагащите принципи на българската Конституция, това само по себе си
съставлява основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, дори формално да не се
установява нарушение на релевантното законодателство на ЕС и българският ЗЕЕЗА.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.